РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Перник, 20.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 19.12.2019год. /деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година/ в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон Игнатов
Антония Атанасова-Алексова
при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 727 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №1207/16.07.2019год.,
постановено по гр.дело № 06711/ 2018 год., Пернишкият районен съд е отхвърлил
предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД
иск за признаване на установено, че Г.Т.Г. *** дължи на „Кредитреформ
България“ ЕООД сумата от 576.44лева главница и такса експресно обслужване по сключен между „4финанс“
ЕООД и ответника Договор за кредит № *** по чл.6 от ЗПФУР, сумата от 598.50лева
наказателна лихва за периода от 01.10.2015год.-31.01.2018год., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018год. до окончателното
изплащане на сумата.
Против решението
е постъпила въззивна жалба от „Кредитреформ България“ ЕООД с искане да бъде отменено и предявявеният от
него иск да бъде уважен изцяло с присъждане на направени разноски в
първоинстанционното и въззивно произвидство и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 300лева за двете съдебни инстанции. Излага
съображения, че неправилно районния съд е приел, че извършената цесия, с която
са прехвърлени вземанията по валидно съществуващо между Г.Г. и „4финанс“
ЕООД правоотношение, не е съобщена на
ответника, поради което му е непротивопоставима. Изложени са доводи, че
уведомяването на длъжника за прехвърленото вземане не е част от фактическия
състав на договора за цесия, нито предпоставка за действителността му, както и
че ответникът е уведомен за цесията с получаването на препис от исковата молба.
В срок е
депозиран писмен отговор от назначения на въззиваемия Г.Г. особен представител, с който се оспорва
въззивната жалба и ие прави искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че ищецът в
първоинстанционното производство не притежава надлежна материална и процесуална
легитимация за предявяване на исковите претенции поради нижощността на договора
за цесия, сключен между него и „4финанс“ ЕООД. Сочи се, че като нищожен
договорът за цесия не поражда правки последици, включително и не възниква
основание за ангажиране отговорността на ответника. Поддържа се, че договорът
за цесия не е съобщен на ответника, тъй като преписа от исковата молба и
доказателствата са връчени на особен представител, назначен по реда на чл.47, л.6
от ГПК, а не лично на ответника и на упълномощено от него лице. Твърди се, че
договор за кредит № ***, сключен между „ 4финанс“ ЕООД и Г.Г. е нищожен поради
противоречието му с императивните норми
на ЗПФУР, ЗЗП и ЗПК.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пeрнишкият районен
съд е сезиран с искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД гр.София с искане да бъде осъден ответникът Г.Т.Г. да му заплати
сумата от 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № ***,
сумата от 76.44 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и сумата от
598.50лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.10.2015год. до
31.01.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска- 01.10.2018год. до окончателното й изплащане. При уважаване на иска се иска и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2015год.
„4финанс“ ЕООД и ответника Г. са
сключили договор за кредит № *** по реда на чл.6 от ЗПФУР., при спазване на
съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит в
размер на 350лева и ползване на услуга за експресно разглеждане на заявката след
регистрация в системата „Винус“ като имал цялата преддоговорна информация. С
натискане на Бутон“ подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както
и че се е запознал с ОУ. На ответника бил отпуснат заявения заем в размер на
350 лева за срок от 30 дни с падежна дата 30.09.2015год, която сума му била
преведена чрез „Изипей“ на същия ден-31.08.2015год. Твърди се, че съгласно
условията по кредита към главницата били начислени такси и лихви както следва:
договорна лихва в размер на 11.79лева за периода от 31.08.2015год. до
30.09.2015год. и такса за експресно обслужване в размер на 54.71лева.
Посочва се, че на
04.09.2015год. ответникът е подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 150лева, заедно с услугата експресно разглеждане на заявката. При
отпускане на новия кредит, съществуващият договор за кредит бил изменен чрез
подписване нов, като е променен единствено размера на отпусната в заем сума. В
изпълнение изменения договор на ответникът била отпусната исканата сума в
размер на 150лева, която му е преведена чрез „Изипей“. За допълнително
изтеглената сума кредитополучателят дължал договорна лихва в размер на 4.37лева
за периода 04.09.2015год. до 30.09.2015год. и 21.73лева такса за използваната
услуга за експресно разглеждане на
кредита.
Според ищеца, с
цитираните договори, ответникът се е задължил да върне на кредитодателя сума в
размер на 592.60лева, от която 500лева главница, 16.16лева договорна лихва за
периода от 31.08.2015год. до 30.09.2015год. и такса за експресно разглеждане в
размер на 76.44лева. Тъй като не изпълнил задължението си на падежа-
30.09.2015год., счита че ответникът му дължи и наказателна лихва, формирана от
сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита / 40.90%/
с добавяне към него на наказателен лихвен процент в размер на 10.01% за периода от 01.10.2015год. до
31.01.2018год., възлизаща на сумата от 598.50лева.
Ищецът посочва, че
дължимите суми не за заплатени и че вземанията към Г.Г., произтичащи от Договор
за кредит № *** са му прехвърлени от „4финанс“ ЕООД с договор за цесия, сключен
между тях на 01.02.2018год.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор с
изложени доводи, че ищецът не притежава надлежна материална и
процесуална легитимация за предявяване на исковите претенции поради нижощността
на договора за цесия, сключен между него и „4финанс“ ЕООД. Сочи се, че като
нищожен договорът за цесия не поражда прави последици,включително и не възниква
основание за ангажиране отговорността на ответника. Поддържа се, че договорът
за цесия не е съобщен на ответника, тъй като преписа от исковата молба и
доказателствата са връчени на особен представител,назначен по реда на чл.47, ал.6
от ГПК, а не лично на ответника и на упълномощено от него лице. Твърди се, че
договор за кредит № ***, сключен между „4финанс“ ЕООД и Г.Г. не поражда
последици, тъй като е нищожен поради противоречието му с императивните норми на
ЗПФУР, ЗЗП и ЗПК. Твърди се, че липсва съгласие за сключване на договора, че
клаузата за договорна и наказателна лихва накърнява добрите нрави и че не е
посочен механизма на изчисления на ГПР в размер на 49.7%. Поддържа се
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК поради
неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1,т.7-9, поради което съгласно чл.23 от ЗПК се дължи само чистата
стойност на кредита.
Районният съд
е отхвърлил предявения иск като го е
приел, че цесията не е съобщена надлежно на ответника-кредиполучател по
договора за кредит, поради което му е непротивопоставима.
От фактическа страна по делото се установява следното:
В производството пред районния съд е представен неподписан документ,
наименован договор за кредит № ***, в който като страни са посочени «4финанс»
ЕООД в качеството му на кредитодател и Г.Т.Г. в качеството му на
кредитополучател, с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на
350лева, срок на кредита от 30 дни, дата
на връщане на кредита- 30.09.2015год., лихвен процент-40.98%, годишен процент на
разходите - 49.6%, такса за експресно разглеждане от 54.71лева като общата
дължима сума е определена в размер на 416.50лева.
По делото е представен втори, неподписан документ, наименован договор за
кредит № ***, в който като страни отново са посочени «4финанс» ЕООД в качеството
му на кредитодател и Г.Т.Г. в качеството му на кредитополучател. Като предмет е
посочено предоставяне на потребителски кредит в размер на 500лева, срок на
кредита от 30 дни, дата на връщане на кредита- 30.09.2015год., лихвен
процент-40.9%, годишен процент на разходите - 49.7%, такса за експресно
разглеждане от 76.44 лева като общата дължима сума е определена в размер на 592.60лева.
И в двата договора е записано, че получаването на предоставената в заем
сума ще бъде извършено по ИЗИПЕЙ.
Към договорите са представени общи условия на договора за кредит, които
също не са подписани. В тях е предвиден механизма на отпускане на основен и
допълнителен кредит с кредитен лимит от 750лева. Посочено е, че кредитополучателят
се регистрира на страницата на кредитора www.vivus.bg, създава личен профил и приема общи
условия. След създаване на профила кретиполучателят може да кандидатства за
отпускане на допълнителен кредит в рамките на кредитния лимит, както и за нов
кредит след изплащане на предходен кредит, както по електронен път, така и по
телефон. Предвидено е кредитът да се отпуска въз основа на искане за отпускане
на кредит, оформено чрез попълване на формуляр по образец. След регистрацията
на началната страница се представя проект за договор, като след прочитането и
съгласие с него кредитополучателят следва да го подпише електронно, натискайки
бутона „подпиши“. С натискате на бутона „подпиши“ се счита, че кредитополучателят
е подписал всяка страница на договора за кредит, включително на Общите условия.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на договора за кредит и Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната банкова сметка ***. В общите
условия е посочено също така, че договорът се счита сключен и влиза в сила на
датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването
на паричния кредит след като предварително кредитополучателят го е приел на
Началната или подписал на хартиен носител, както и че съобщенията по електронната поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие с чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. Посочено е, че след сключване на договора за кредит, кредиторът
незабавно превежда сумата по сметка на кредитополучателя или по алтернативния
начин избран от кредитополучателя., както и че срокът на договора започва да
тече от датата на превеждане на сумата. В чл.2.2 от общите условия е
предвидено, че кредитополучателят може изрично да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира
експресна обработка на кандидатурата. Размерът на таксата се изчислява спрямо
сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. В
чл.13.3 от Общите условия е предвидено, че при забава на плащанията кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие като към
датата на сключване на договора за кредит/допълнителния договор за кредит
лихвеният процент за просрочие възлиза на 10.01% и подлежи на изменени въз
основа на изменението на основания лихвен процент на БНБ.
По делото са представени два броя разписки за извършено плащане № *** и № *** , от които е видно, че на
посочените дати „ 4финанс“ ЕООД е превел към Изипей в полза на ответника Г.Г.
сума в размер на 350 лева и съответно 150лева. Като основание в разписките е
посочено: паричен превод, ЕГН-то на ответника и номера на договора за кредит, а
именно ***.
По делото са ангажирани доказателства, че на 01.02.2018год. между „ „4финас“ ЕООД, в качеството му на цедент и „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството на цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания,по
силата на който продавачът е прехвърлил и продал на купувача вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредит, посочени в списък Приложение 1 към договора.
В него, под № ***, фигурира вземането по процесните договори, носещи един
номер- *** с длъжник Г.Т.Г..
С нотариално заверено на
02.02.2018год. пълномощно Управителят на „4финанс“ ЕООД е упълномощил „Кредитреформ“
ЕООД, от името и за сметка на „4финанс“ ЕООД да извърши уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещи които са предмет
на договор за прехвърляне на вземанията от 01.02.2018год. като съставя, изготвя
и подписва уведомления за цесията до длъжниците и техните представители.
Уведомление за извършената цесия е изготвено и изпратено до ответника, но не е получено от него. Видно от
приложеното известие за доставяне уведомлението е върнато като непотърсено. Като
част от приложенията към исковата молба е връчено на длъжника чрез назначения
му в исковото производство особен представител.
При така установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира от правна страна следното:
Ищецът извежда материалната си
легитимация по спора от качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземане от 01.02.2018год.,
сключен между него и «4финанс» ЕООД. В такава хипотеза, задължение на стария
кредитор е по силата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, изходящо от цедента. След изпълнение на процедурите по чл.47,
ал.1-5 от ГПК, на основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен
представител, на когото е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията
към него. При тези факти съдът намира, че редовното връчване на особения
представител на книжата по делото, след които и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, е достатъчно да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията и същата има
действие спрямо него. Особеният представител не може да извършва само онези
действия, за които в чл.34, ал.3 от ГПК е предвидено представянето на изрично
пълномощно и доколкото за получаване на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е
предвидено предоставянето на изрично пълномощно, се налага извод, че няма
пречка съобщението за цесията да се връчи на особен представител. В подкрепа на
тези изводи е и приетото в решение № 198 от 18.01.2019год. на ВКС по т.д. №
193/2018год., където е посочено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Съдът намира, че това разрешение е
приложимо и в настоящия случай, доколкото, както волеизявлението за предсрочна
изискуемост, така и уведомлението за цесията следва да достигне до знанието на
длъжника.
Определящ за изхода от спора се явява въпроса относно съществуването на
прехвърленото вземане, предвид наведените в писмения отговор възражения относно липсата на съгласие за сключване на договор за кредит № ***.
Ищецът, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания
от 01.02.2018год. претендира заплащане
на суми по договор за паричен кредит № ***, за който твърди, че е сключен от
разстояние по реда на ЗПФУР между «4финанс» ЕООД и Г.Г.. Съгласно чл.6, ал.1 от
ЗПФУЗ договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на фанансови улуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.18,
ал.1 ,т.3 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за
електронни изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис
/сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за масова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
От приложените по делото Общи условия е видно, че процедурата по създаване
на договорното правоотношение предпоставя извършването на поредица от последователни действия. Процедурата
започва с попълване на формуляр за кандидатстване
по електронен път, следва създаване на профил на кредитополучателя и завършва с
приемане на условията по предоставения проект на договор и подписване на същия електронно чрез натискане
на бутон» подпиши».
В случая не са ангажирани доказателства за извършване на изброените по-горе
фактически действия, поради което не би могло да се приеме, че между «4финанс»
ЕООД и Г.Г. е постигнато съгласие за сключване на процесния договор чрез
договаряне, осъществено посредством средствата за комуникация от разстояние. За
това обстоятелство не са представени доказателства нито на хартиен носител,
нито такива в електронен вид. Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на
електронните изявления е приложим ЗЕДЕП, в който е предвидено , че документът, подписан с електронен
подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая липсват
доказателства, че върху представените от ищеца договори е положен електронен
подпис от страна на ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП «електронен подпис» означава данни в електронна форма, които се
добавят към или са логически свързани с други електронни данни и които се
използват като метод на удостоверяване. В самите ОУ е придвидено, че
кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора като натисне бутон
« подпиши». Именно потвърждаването, чрез натискане на съответен бутон има
функция на електронен подпис и от този момент се счита, че е възникнала валидна
облигационна връзка.
Извод за възникнала облигационна връзка не може да се направи и въз основа
на представените от ищеца договори, тъй като същите не носят подписа нито на
ответника, нито на представител на кредитодателя. Тъй като не са подписани от
кредитополучателя те не биха могли да възпроизведат електронното изявление на
потребителя за изпращането на съгласие за сключване на договора. По делото не е
представен и материален носител на договора, какъвто следва да е налице
съгласно чл.1.8 от ОУ.
Предвид липсата на доказателства по делото, че претендираната сума от 500
лева е получена от ответника, не би могло да се приеме, че между «4финанс» ЕООД
и Г. Г. е сключен договор за заем по
чл.240 от ЗЗД. Заемът е реален договор и
изисква освен постигане на съгласие между страните и предаване, респ.
получаване на дадената сума. В настоящия
случай по делото няма доказателства, че процесният заем като сума е предадена
от «4финанс» ЕООД на кредитополучателя Г.Г.. Представените разписки за
извършено плащане удостоверяват нареждането на сумата до офис на Изипей, но не
доказват получаването на сумата от страна на кредитополучателя.
Гореизложеното мотивира извод за липса на съгласие от ответника за сключване на процесния
договор,което го прави нищожен. Договорът не е породил правно действие, поради
което за ответника не е възникнало задължение за връщане на претендираните от
ищеца суми като главници, такси и лихви.
Тъй като с договора за цесия е прехвърлено несъществуващо вземане, то цесията
е недействителна поради липса на предмет и претенцията на цесионера е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
С решението си районния съд, макар и по други мотиви, е достигнал до
идентичен извод за неоснователност на исковата претенция, поради което
решението му следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият Г.Г. е представляван във въззивното производство от особен представител, назначен в първоинстанционното
производство при условията на чл.47, ал.6 от ГПК и това определя
представителната му власт до края на съдебното производство във всички съдебни
инстанции. Възнаграждението на особения представител се дължи за всяка съдебна
инстанция, поради което на адв. Х. следва да се определи такова за въззивната
инстанция, съобразено с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което е в размер на 300лева. Внасянето на тази сума се дължи от
ищеца-жалбоподателя в настоящото производство, тъй като се касае за разноски
във връзка с осигуряване защитата на ответника, а съгласно чл.47, ал.6 от ГПК
разноските за особения представител на ответника са за сметка на ищеца. Горната
сума е дължима и не се явява зависима от изхода на спора. Предвид на това и
доколкото внасянето на възнаграждението не е извършено предварително, то жалбоподателят следва да бъде осъден да го
заплати.
Водим от горното и в същия смисъл,
Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1207/16.07.2019год.
постановено по гр.дело № 06711/2018год.
по описа на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“ Шандор Петьофи“ 10 да заплати на адв. Н.Х. ***
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение като особен
представител на Г.Т.Г..
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: