№ 62
гр. Велико Търново, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600069 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения К. Ж. В., чрез процесуалния му
представител адв. М. М. В., да бъде отменено решение №94/23.12.2024г. по
ВНОХД№275/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово, с което се
потвърждава присъда №16/18.03.2024г. по НОХД №14/2024г. по описа на
Районен съд гр.Габрово и да бъде възобновено наказателното производство и
на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК да бъде изменено въззивното решение
като определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че искането е неоснователно. Относно
поведението на осъдения след извършване на деянието се твърди, че е правил
опит да спира преминаващи автомобили за оказване помощ на лицето, срещу
което са извършвали действията със своя брат, върнал се на
местопроизшествието, за да се увери за състоянието на пострадалия, където
бил заварен от органите на полицията и пред тях признал за извършеното.
Проявил самокритично поведение според искането, бил млад човек, работещ с
добри отзиви за личността му, което предполага прилагането на чл.66 от НК.
В актовете си съдилищата са определи обществената опасност на дееца като
ниска, но са определили обществената опасност на деянието като висока. Те са
обсъдили и посочили смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и
въпреки някои различия в подхода на двете инстанции, те са приели че
1
наказанието две години "лишаване от свобода" е подходящо и относимо към
извършеното и ще постигне целите на специалната и на генералната
превенция. Мотивирали са решението си защо наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно, като РС е обосновал това с
характера на извършеното от К. В. деяние и с това, че не е показал каквото и
да било разкаяние или съжаление. Окръжният съд също е акцентирал върху
поведението му в ранните сутрешни часове след консумация на алкохол,
поведението му на публично място - предизвикателно, непочтително към
преминаващите минувачи. Като при една незначителна реакция срещу това
поведение той е употребил физическа сила в съучастие със своя брат. За
успешно поправяне на осъденото лице следва да се изтърпи наложеното
наказание „ефективно“. Ако все пак се прецени, че искането е основателно,
определеният изпитателен срок да бъде над минималния в закона.
Осъденото лице К. Ж. В. изразява становище, че искането е
основателно.
Процесуалния представител на осъдения К. Ж. В. адв. М. М. В., излага
съображения, че изцяло поддържа искането за възобновяване и моли да бъде
отменено решението на Окръжен съд - Габрово, с което се потвърждава
присъда № 16 по НОХД№14/24 г. по описа на РС Габрово и да се измени
въззивното решение като определеното наказание „лишаването от свобода“ да
бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание
за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Искането е направено в
законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №16/18.03.24г. по НОХД №14/24г. РС-Габрово е постановил:
Признава подсъдимия Д. Ж. В., за виновен в това, че на 23.04.2023 година, в
близост до търговски комплекс „Терра мол” на булевард ********** в град
Габрово, при условията на опасен рецидив, като извършител, в съучастие с
подс. К. Ж. В. от гр. Габрово, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта
на гръдния кош, по хулигански подбуди причинил на С. Г. П. от град Габрово
средна телесна повреда, представляваща травма на гръдния кош, изразяваща
се в счупване на осмо, девето и десето дясно ребро, довела до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок, по-голям от един месец, с
което е извършил престъпление, за което и на осн. чл. 131а във вр. с чл. 131,
ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда на пет години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим, определен в съответствие с предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
2
ЗИНЗПС. Със същата присъда съдът признава подсъдимия К. Ж. В. за
виновен в това, че на 23.04.2023 година, в близост до търговски комплекс
„Терра мол” на булевард ********** в град Габрово, като извършител, в
съучастие с подс. Д. Ж. В. от същия град, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на гръдния кош, по хулигански подбуди причинил на С. Г. П.
от град Габрово средна телесна повреда, представляваща травма на гръдния
кош, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето дясно ребро, довела до
трайно затрудняване на движението на снагата за срок, по-голям от един
месец, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 131, ал. 1,
т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от
НК го осъжда на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
при общ първоначален режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът
се е произнесъл по гражданския иск и разноските по делото.
С Решение №94/23.12.2024 г., постановено по ВНОХД №275/2024 г. на
Окръжен съд - Габрово, е потвърдена изцяло присъда №16/18.03.24г. по
НОХД №14/24г. РС-Габрово, с изключение на частта за разноските/ в която е
изменена/.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
И в двата разпита на свидетеля А./пред съда и на досъдебното
производство/ подробно се съдържат данни, че подсъдимият К. В.,
непосредствено след извършване на деянието е бил в непосредствена близост
до главен булевард в града заедно с брат си, където са пробвали многократно
да спрат различни преминаващи автомобили. Свидетелят посочва още, че К.
В. е бил видимо притеснен, след което подсъдимият се е върнал на
местопроизшествието заедно с друго лице, което така и не е установено и
разпитано от компетентните органи. В хода на досъдебното производство,
обвиняемият към него момент Д. В. все пак е дал подробни обяснения, видно
от които брат му К. В. доброволно се е върнал на мястото на произшествието
за да се увери, че пострадалият С. П. е добре. Дадените обяснения напълно
кореспондират и с проведените разпити на свидетелите И. Ф. и С. Б., които
също посочват, че именно подсъдимият К. В. е признал пред двамата
служители на РУ Габрово, че е нанесъл заедно със своя брат ударите по
пострадалия. Макар, че са били налице множество гласни доказателствени
средства, от които първоинстанционният съд може да направи обоснован
извод, че е налице самокритично поведение от страна на подсъдимия К. В., то
тези фактически данни са били изолирани от състава, а изцяло е даден превес
на обвинителните такива.
Първоинстанционният съд не е взел под внимание и фактите, че К. В. е
на 19 години - крепка възраст, където все още се формира личността на един
човек, че същият работи на трудов договор и притежава добри
характеристични данни. В мотивите към присъдата на PC Габрово като
единствен довод относно не прилагането на чл. 66 от НК по отношение на
подсъдимия К. В. е посочено, че същият по никакъв начин не е проявил
разкаяние и съжаление за извършеното. Посоченият мотив има бланкетен
характер и не кореспондира по никакъв начин със събрания в хода на
съдебното следствие доказателствен материал.
В хода на разглеждане на производството пред въззивната инстанция,
същата излага дори по-укоряващи мотиви относно не приложението на чл. 66
от НК по отношение на подсъдимия К. В., като са употребени словосъчетания
като: „Той бил „нарочен“ за жертвата, върху която подсъдимите ще излеят
3
своя гняв „пълна морална деградация, незачитане на елементарни човешки
ценности и нагласа да се навреди на околните без повод, само за да се
задоволи собственото его..“. Така употребените думи само и единствено
могат да породят съмнение дали въззивната инстанция е била обективна в
анализа си при изготвяне на мотивите към своето решение.
Районен Съд Габрово и Окръжен Съд Габрово са възприели подсъдимия
К. В. като деец с висока степен на обществена опасност. Преценката за
личната обществена опасност на дееца не може да се основава единствено
върху тежестта на съставомерния резултат, както на практика са сторили и
двете инстанции. Преценката дали следва да се приложи чл. 66 от НК е строго
индивидуална и следва да бъде разгледана при всеки един случай, когато са
налице предпоставките за това - да е наложено наказание за срок до 3 години,
лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и съдът да установи, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да търпи
наказанието. Деянието, извършено от В. се явява изолиран случай в житейския
му път, а воденият срещу него наказателен процес, завършил с ангажиране на
наказателната му отговорност в съчетание с недвусмислена проява на
критично отношение може да мотивира обоснован извод, че в същият е
породен поправителен ефект, довел до превантивната и предупредителна
функция на наказанието. Критичното отношение на В. непосредствено след
извършване на деянието, изказаната самокритичност при последната дума на
подсъдимия пред PC-Габрово, в съчетание с добрите характеристични данни
дават именно повода да се счита, че в конкретния случай наказание, отложено
по реда на чл. 66, ал.1 от НК би постигнало целите на чл. 36 от НК и би
постигнало целите на индивидуалната превенция. В конкретната ситуация,
Районен Съд Габрово и Окръжен Съд Габрово са дали превес на генералната
превенция, а именно да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, без да отчетат фактите, имащи отношение
към личността на дееца, критичното му отношение към извършеното деяние,
както и неговата обществена опасност.
В съдебно заседание горните съображения се доразвиват, като се
посочва, че от приложената характеристична справка в хода на досъдебното
производство става ясно че същият е притежавал добри характеристични
данни, разкриваща една личност, която зачита моралните и законови правила
на обществото. Макар, че в хода на съдебното следствие пред РС Габрово са
били налице множество доказателства, от които да се направи обоснован
извод за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, същите не са били
взети предвид от първоинстанционния съд. Напротив, даден е превес
единствено на обвинителните такива при постановяване на присъдата. В хода
на въззивното производство е следвало да направи подробен и обективен
анализ на всички данни по делото, но това също не е сторено във въззивната
инстанция. Може да се направи обоснован извод, че Районен съд Габрово и
Окръжен съд - Габрово са дали превес единствено и само на генералната
превенция без да анализират фактите имащи отношение към личността на
дееца, критичното му отношение към извършеното от него деяния, както и
неговата обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието и приложението на чл.66 от
НК ОС-Габрово е изложил следните съображения спрямо осъдения К. Ж.
В.:
4
Правилно е посочено, че за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр.
с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК e предвидено наказание - лишаване
от свобода от две до десет години. Като смекчаващи вината обстоятелства са
отчетени: полаганият от подсъдимия К. В. общественополезен труд; чистото
съдебно минало и младата възраст на същия, които (при липсата на данни за
други осъществени от него противообществени прояви) го определят като
лице с ниска степен на обществена опасност като деец; дадените обяснения от
този подсъдим. Правилно ОС-Габрово е констатирал, че наказание в
минимума следва да се очаква ако има поне превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а не ако те съответстват като количество и тежест на
отегчаващите. Не може да се оспори и изводът на ОС-Габрово, че макар
балансът между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства да не
предполага минимално наказание същото е достатъчно за постигане целите на
чл.36 от НК. Обществената опасност на деянието правилно е определена като
висока, с оглед настъпилите последици и начина на извършване. Травмите в
гръдния кош са довеели до трайно затруднение на движението на снагата за
срок, по- голям от един месец. Това е период, през който пострадалият е бил
затруднен да извършва дори и елементарните двигателни функции,
необходими за задоволяване на своите битови и физиологични потребности.
Правилно е посочено и това, че не бива да се неглижират и множеството леки
телесни повреди, които са били налице по цялата глава и по краката на П., а
също и мозъчното сътресение, внасящо допълнителен дискомфорт. Правилно
е констатирано и това, че получаването на тези увреждания не е резултат от
инцидентни удари, а се дължи на целенасочен, интензивен побой от двама
души, продължил около пет минути, който е скандализирал живущите в
района и работещите в „Терра мол" гр. Габрово. Унижението, на което е бил
подложен пострадалия, е станало достояние на голяма група хора. С. П. е на
61 години и рискът от получаване на по-сериозни травми е бил повишен.
Побоят не е преустановен доброволно или поради осъзнаване на възникналите
опасности, а заради това, че свид. Дотева се е развикала и е дошла на мястото
на инцидента. Правилно са изложени съображения, че пострадалия е ритан
многократно паднал на земята и не е бил в състояние да окаже съпротива.
Деянието е извършено след употреба на алкохол, което се установява от
свидетелските показания.
На следващо място правилно ОС-Габрово посочва, че обществената
опасност на извършителя може да се възприеме като ниска, но само доколкото
спрямо него няма предходни осъждания. Обсъден е изводът на районния съд за
съдействие при разследването, предвид дадените обяснения без защитник по
време на досъдебното производство. Правилно е констатирано, че такива
обяснения, щом не са приобщени по делото не могат да се ползват при
постановяване на присъдата. Пред ГРС и пред въззивния състав липсват
обяснения. Налице е единствено становище по същество, в което се признава
за извършено престъпление, но се твърди, че подсъдимите са били напсувани.
ОС-Габрово е обсъдил още смекчаващите вината обстоятелства -
младата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че полага обществено
полезен труд. Обсъдени са показанията пред въззивния съд на работодателя на
подсъдимите, който оценява високо професионалните им качества и трудова
дисциплина. Обсъдено е също и извинението към пострадалия и изразено
съжаление за стореното.
На следващо място правилно ОС-Габрово констатира, че по делото не са
5
налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК.
Правилно е и констатацията, че не може да се приеме, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и фактът, че подс. К. В.
работи и е ценен високо от своя работодател не е изключително
обстоятелство. Д. В. е пълнолетен към датата на деянието и следва да е
изградил достатъчно социален опит, който включва и задръжки от извършване
на противообществени прояви. Районния съд е приел условното осъждане за
недопустимо, поради липсата на каквото и да било поведение, свързано с
проявено разкаяние и/или изразено съжаление за извършените от този деец
действия в рамките на съдебното следствие и досъдебното производство, и
характера на осъщественото от него участие при извършване на
престъплението по предявеното обвинение не би довело както до личното му
поправяне и превъзпитание, така и до постигане на останалите заложени цели
в чл. 36 от НК. Въззивната съдебна инстанция също е приела, че няма
основание за приложение на чл. 66 от НК. В тази насока правилно е посочено,
че съгласно текста, за условно осъждане е необходимо наложеното наказание
лишаване от свобода да е за срок до три години, лицето да не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от обща характер, а също и съдът да
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Първите две
предпоставки са налице, посочва правилно ОС-Габрово, но не е налице
третата предпоставка на закона. В тази насока се излагат съображения, че в
ранните часове на 23.04.2023 г., когато останалите хора отиват на работа, подс.
К. В. е пиянствал на стъпалата на МОЛа заедно с брат си. Двамата не просто
са пили алкохол, а са причаквали някой произволен гражданин, с който да се
заядат. Започват разговора с обида /“некролог“/ и искане да бъдат почерпени,
което знаят, че няма как да стане. Затова е било без значение какво ще
отговори пострадалия С. П.. Той е бил „нарочен“ за жертвата, върху която
подсъдимите ще излеят своя гняв и ще докажат на себе си и на околните колко
са значими. Потвърждават го следващите им действия. С. П. е налаган с
юмруци по главата до състояние на обезобразяване. Свид. К. Д. казва, че се е
уплашила от външния вид на П.. Това не е било достатъчно за К. В. и брат му,
поради което свалят на земята П. и продължават да нанасят удари с ритници,
при което чупят три ребра. Ударите са „жестоки“ според свидетелските
показания. Продължават цели пет минути. Фактът, че не са засегнати фатално
жизнено важни органи на П. се дължи единствено на случайността. Спирането
на самия побой отново не е доброволен акт на подсъдимите или решение, че
вече достатъчно са се „самодоказали“, а се дължи на виковете на свидетелката
К. Д., която се е притекла на помощ. Такова отношение, посочва ОС-Габрово,
към възрастния човек говори за морална деградация, незачитане на
елементарни човешки ценности и нагласа да се навреди на околните без
повод, само за да се задоволи собственото его, което пък се подхранва
единствено от усещането за физическо превъзходство над околните. Такава
нагласа не може да бъде поправена единствено с отложено изпълнение на
наказанието. Необходима е целенасочена работа за промяна на нагласите на К.
В., предоставяне на алтернатива за нов начин на мислене и отношение към
обществото, каквато работа може да бъде извършена само в заведение за
лишаване от свобода по съществуващите там програми за превъзпитание и
поправяне на осъдените. Изразеното декларативно съжаление за стореното
пред не създава такава гаранция, както и, че подс. К. В. има потенциала сам да
промени начина си на разсъждение и да започне да зачита останалите членове
6
на обществото.
При горните съображения въззивният съд с основание се е съгласил със
становището на първата инстанция, че условното осъждане няма да е в
състояние да постигне целите на чл. 36 от НК.
Относно изложените по-горе основания за възобновяване на
производството ВТАС намира за установено следното:
Относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства следва да се
отбележи, че съдът е наложил минималното предвидено в закона наказание
лишаване от свобода и това означава, че само може да се обсъжда
приложението на чл.55 от НК, но не и намаляване на наказанието. Относно
приложението на чл.55 от НК следва да се посочи, че тази разпоредба изисква
наличието на многобройни или изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Наред с това е необходимо да е налице констатацията, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. В тази
връзка следва да се подчертае, че не е налице многобройност на смекчаващи
вината обстоятелства и също така не е налице изключително такова. В тази
насока ОС-Габрово е изложил цитираните по-горе съображения, които се
споделят напълно от настоящия състав. На следващо място характерът на
деянието, подробно анализиран от ОС-Габрово изключва възможността да се
приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.
В тази смисъл не е налице основание за приемане наличие на явна
несправедливост на наложеното наказание.
Относно приложението на чл.66 от НК не е вярно, че съдилищата не са
обсъдили младата възраст на дееца и изразеното съжаление в хода на процеса.
В тази насока съдилищата са наблегнали основно на характера на деянието
извън минимално необходимото за квалифициране по чл. 131 ал.1 т.12 във вр.
с чл. 129, ал. 1 от НК. П-горе подробно бяха обсъдени мотивите на ОС-
Габрово в тази насока, които напълно се споделят от настоящия състав.
Извършеното деяние е толкова далеч от нормалните човешки
взаимоотношения, че позоваването на връщането на осъдения след деянието/
да види какво става с пострадалия/, няма как да обуслови извод за явна
несправедливост на наказанието в аспекта на не прилагането на чл.66 от НК.
ОС-Габрово подробно е обсъдил въпроса с приложението на чл.66 от НК,
които съображения бяха обсъдени по-горе, и няма никакво основание за извод
в друга насока. Правилно е прието, че при този характер на деянието няма как
да се приеме, че условното осъждане ще има поправителен и превъзпитателен
ефект. Вярно е, че съгласно чл.66 от НК при преценяване на приложението му,
водеща е личната превенция. Това не означава, че може да се пренебрегне
обществената превенция, която също има значение за приложението на чл.66
от НК. В случая характерът на деянието е толкова далеч от нормалните
човешки взаимоотношения, че следва да е ясно на останалите членове на
обществото, че е напълно недопустимо и съответно наказуемо от закона.
Не е вярно твърдението в искането, че инстанциите не са отчели
фактите, имащи отношение към личността на дееца. Напротив обсъдено е
чистото съдебно минало, добрите характеристики от работодателя и младата
възраст.
Не е вярно и твърдението, че в хода на въззивното производство не е
направен подробен и обективен анализ на всички данни по делото. Това
оплакване освен, че не е подкрепено с конкретни доводи, както следва да бъде
7
в извънредното производство, но е и напълно неоснователно. ОС-Габрово
подробно е обсъдил смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства/посочени подробно по-горе/ както на плоскостта на чл.54, така
и на чл.55 и чл.66 от НК.
Предвид гореизложеното искането за възобновяване следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Ж. В., подадено
чрез процесуалния му представител адв. М. М. В., за възобновяване на
ВНОХД№275/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово и НОХД №14/2024г.
по описа на Районен съд гр. Габрово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8