№ 285
гр. Бургас, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200624 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на *** с ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление ***, срещу Наказателно постановление № 02-2200370/21.12.2022 г., издадено
от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
403a, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно и иска неговата
отмяна. Излага твърдения, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. В условията на алтернативност отправя
искане за квалифициране на деянието по чл. 415в от КТ.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява адв. М.,
който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Иска да бъде
преквалифицирано деянието и да бъде наложена санкция по реда на чл. 415 от КТ. Моли за
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на
разноските на другата страна, с оглед характера на делото.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН. Видно от
разписката приложена по делото (л. 8) НП е връчено на жалбоподателя на 23.01.2023 г., а
жалбата е подадена на 03.02.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 25.07.2022 г. в обект бистро ***‘, находящ се в ***, стопанисван от ***, била
извършена проверка от инспектори от Дирекция ‘‘Инспекция по труда‘‘ гр.
1
Бургас, при която от служител в заведението е поискано да представи Правилник за
вътрешния трудов ред. Служителят Р.Г. заявила, че въпросният правилник се намира в
управителя на заведението, поради което не е на разположение на проверяващите. До
приключване на проверката същият не бил представен. Констатациите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2224525/28.09.2022 г. С посочения
протокол били дадени писмени предписания съобразно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Едно от
тези предписания /под №2/ било работодателят да държи на разположение на контролните
органи в обектите, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред съгласно чл. 403а, ал.
1 от КТ. За изпълнение на предписанието бил определен и срок до 30.09.2022 год. Препис от
протокола бил връчен лично на управителя на дружеството на 28.09.2022 год.
АУАН бил предявен от св. Д. на управителя на ,***, който го разписал без
възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили и на
21.12.2022 год. въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП 02-
2200370/21.12.2022 год., в което е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
че дружеството- жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 403a, ал. 1 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на
актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0693/15.08.2022 г. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на
жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
"обвинен" и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно разпоредба на чл. 403а, ал. 1 от КТ, в
предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места,
на които се полага наемен труд, "работодателят" е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на
работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа:
заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време.
В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката на обекта
там са установени служители, които са посочили, че работят към дружеството, реално са
престирали труд, като са изпълнявали трудова функция, която се е осъществявала на
определено работно място и в полза на дружеството-жалбоподател, което именно поради
това се явява и негов работодател, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ. В хода на проверката
проверяващите лица са установили на място в обекта и свидетеля Г., която е заемала
длъжност „барман“. Същата е нямала качеството на представляващ дружеството по см. на
2
чл. 403а от КТ, поради което се е обадила на управителя, тъй като исканите документи били
в него. Последната пристигнала в обекта след като контролните органи си тръгнали.
Съответно исканият правилник за вътрешния трудов ред не бил представен до приключване
на проверката. Управителят на обекта е бил призован по реда на чл. 45 от АПК чрез св. Г.,
на която контролните органи са връчили призовката със задължение да я предаде. Това, че
не са установили лице по чл. 403а, ал. 2, не освобождава работодателя от задължението му
по ал. 1 от същия член. С оглед на приетите по делото доказателства, както и от показанията
на свидетеля Г., не позволява формирането на извод, че от страна работодателя в момента
на проверката тези документи да са били на разположение на контролните органи. Освен
това, се твърди, че документите са представени в последствие в дирекцията на посочената
дата в призовката, поради което, е възможно да се изработят/допишат или поправят за целта
на административнонаказателното производство. Това е имал предвид и законодателят, като
е посочил, че на разположение на проверяващите от инспекцията по труда, т. е. по всяко
време, следва да са налични и достъпни документите изброени в чл. 403а, ал. 1 от КТ.
Безспорно е, че в обекта не е бил съхраняван правилник за вътрешния трудов ред, като без
значение е каква точно е обстановката на мястото, доколкото законът изисква винаги когато
се полага труд – да се осигури по подходящ начин и съхранение на съответните документи.
Очевидно това в случая не е било сторено, поради което, правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, именно в качеството на работодател, като е съставен акт и
впоследствие издадено НП.
С оглед горното настоящият състав приема, че правило АНО е преценил, че именно
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като
правилно е подвел същото под нормата на чл. 403а, ал. 1 КТ. В случая не са налице
предпоставките на чл. на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото липсва първата от двете
кумулативни предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след установяването,
поради което и правилно не е приложена тази норма.
Съдът намира, че правилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 414, ал. 1 КТ
предвижда за конкретното нарушение "Имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000
лв. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството,
което безспорно е било отчетено в негова полза, поради което и правилно АНО е определил
санкцията в минималния възможен размер, поради което и няма как да се обсъжда
вариантът за допълнителното й намаляване от съда.
С оглед всичко гореописано настоящият състав счита, че издаденото постановление е
правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган, дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, което
да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас,
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 02-2200370/21.12.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Бургас, с което на *** с ЕИК: *** за нарушение на чл. 403a, ал. 1
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
3
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4