Решение по дело №15832/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 495
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110215832
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110215832 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от „********* ЕООД с ЕИК ********* срещу
наказателно постановление № 10-0001265/18.10.2021 г. издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, с което на основание чл.
414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ.
С жалбата се претендира маловажност на извършеното нарушение, като се
сочи, че към момента на извършване на проверката от страна на служителите
на инспекцията по труда трудовият договор със С.Х. е бил сключен, но
уведомлението за регистрацията на същия е заверено малко по- късно същия
ден. Посочва се, че още в същия ден е изпълнено изискването за връчване на
работника на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ и не са настъпили
вреди за работника. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „********* ЕООД
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил редовно призован се представлява от главен инспектор с
юридическо образование Г. която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Акцентира върху обстоятелството, че разпоредбата на чл.
415в КТ изрично изключва нарушенията на чл. 63, ал.2 КТ от кръга на
маловажните такива. Подробни съображения представя в писмен вид и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 30.06.2021 г. между „********* ЕООД в качеството на работодател и
С.С.Х. в качеството на работник бил сключен трудов договор, по силата на
който С.Х. приел да изпълнява длъжността „гипсаджия-мазач“. В договора
било посочено, че работникът ще постъпи на работа на 30.06.2021 г.
Уведомлението за сключения трудов договор било изпратено до ТД на НАП,
като същото било прието и заверено от ТД на НАП с изх. №
22388213280818/30.06.2021 г. в 11:37 часа.
На 30.06.2021 г. около 10:30 часа свидетелката Д. ХР. В. – главен
инспектор в ДИТ-гр. Кюстендил и нейни колеги извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Жилищна сграда
в УПИ III-678, район Витоша“, находяща се в гр. София, местност ВЕЦ
„Симеоново“, на който строителен обект дружеството-жалбоподател
извършвало строителни дейности. На място проверяващите заварили лицето
С.С.Х., който полагал труд като гипсаджия-мазач. Всички заварени на място
да полагат труд лица били вписани в нарочен списък, в който лицата
положили подписи. Към часа на извършване на проверката – 10:30 часа на
30.06.2021 г. на С.Х. не било предоставено копие от уведомлението за
сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Свидетелката Д. ХР. В. установила горните обстоятелства и като счела, че
„********* ЕООД е нарушило изискванията на чл. 63, ал.2 КТ на 19.07.2021
г. съставила срещу дружеството и в присъствие на негов представител акт за
установяване на административно нарушение с № 10-0001265/19.07.2021 г.
2
Актът бил предявен за запознаване на представител на дружеството, който го
подписал като възразил, че не счита, че нарушение е извършено.
Като приел възражението за неоснователно и въз основа на така съставения
АУАН на 18.10.2021 г. Директора на ДИТ-гр. Кюстендил издал обжалваното
наказателно постановление, с което за установеното нарушение на чл. 63, ал.2
КТ наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 21.10.2021 г., а на 27.10.2021
г. по пощата била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията
на свидетеля Д. ХР. В., списък на работещите в обект жилища сграда „ВЕЦ
Симеоново“, гр. София на 30.06.2021 г. в 10:30 часа, трудов договор №
42/30.06.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността „гипсаджия-
мазач“, служебна бележка № 41/30.06.2021 г., молба от С.С.Х., копие на карта
за предварителен медицински преглед, 4 бр. декларации от С.С.Х.,
уведомление до ТД на НАП за сключен трудов договор, справка за приети и
отхвърлени уведомления с изх. № 22388213280818/30.60.2021 г. 11:37 часа,
заповед № З-0533/24.06.2021 г., заповед № З-0570/12.07.2021 г. и двете
издадени от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, актуално състояние на
„********* ЕООД, пълномощно, известие за доставяне на НП, копие на
пощенски плик.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля Д. ХР. В., тъй като
същите са последователни, подробни, информативни и кореспондират с
писмените доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира
показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в
осъществяването на които лично е участвала. Свидетелката е участвала в
извършената на място в строителния обект проверка и показанията й
представляват източник на преки доказателства относно фактите, установени
в хода на проверката. Свидетелката посочи, че всички заварени по работни
места лица са били вписани с три имена, ЕГН, работодател, работно време в
нарочен списък, в който са положили подпис. Свидетелката е лицето, което е
извършило проверка и на представени впоследствие писмени документи и е
установила наличието на сключен трудов договор между „********* ЕООД
и С.С.Х., както и че същият е бил заверен в ТД на НАП на 30.06.2021 г., но в
по-късен час от този, в който Х. е бил заварен да полага труд, а именно в
3
11:37 часа.
Заявеното от свидетелката намира пълна опора в приетите по делото
писмени доказателства – от представения трудов договор № 42/30.06.2021 г.
се установи наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя в
качеството му на работодател и С.С.Х. в качеството му на работник, а от
справката за приети и отхвърлени уведомления с изх. №
22388213280818/30.60.2021 г. е видно, че уведомлението за сключения трудов
договор с Х. е било заверено от ТД на НАП в 11:37 часа тоест малко повече
от час, след като Х. е бил заварен от служителите на ДИТ–Кюстендил да
полага труд. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че в
качеството си на работодател е допуснал лицето Х. да полага труд преди да
му връчи копие от уведомлението за сключения трудов договор заварено от
ТД на НАП.
Представените по делото заповед № З-0533/24.06.2021 г., заповед № З-
0570/12.07.2021 г. и двете издадени от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“,
установяват компетентността на актосъставителя и АНО – първият да съставя
АУАН, а вторият – за издаване на наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от представеното
известие за доставяне препис от НП е връчен на жалбоподателя на 21.10.2021
г., а жалбата е депозирана 21.10.2021 г. по пощата), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи –
видно от заповед №З-0570/12.07.2021 г. изпълнителният директор на ГИТ е
делегирал правомощия по издаване на НП на директора на ДИТ – Кюстендил
за нарушения, установени на място на инспектиране, попадащо в
териториалния обхват на друга ДИТ. На свой ред актосъставителят, в
4
качеството си на контролен орган – главен инспектор при дирекция
„Инспекция по труда“ – Кюстендил е бил компетентен да състави процесния
АУАН, доколкото със заповед № З-0533/24.06.2021 г., издадена от
изпълнителния директор на ГИТ му е възложена териториална компетентност
за извършване на проверки и съставяне на АУАН в обекти на контрол на
ДИТ- София. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН – АУАН е
съставен по-малко от месец след извършване на нарушението, а НП е
издадено три месеца след съставяне на АУАН.
На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано
ясно, точно и недвусмислено, като му е дадена съответстваща на
фактическото описание правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда КТ) задължава
работодателя да предостави на своите служители и работници преди
постъпването им на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Допускането на служители на работа, преди изпълнението на посоченото
задължение от страна на работодателят е забранено, според разпоредбата на
чл. 63, ал.2 от КТ.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Безспорно се установи, че „********* ЕООД има качеството на работодател
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ и като такъв
е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В конкретния случай по категорично беше установено, че на процесната
дата – 30.06.2021 г. жалбоподателят, в качеството си на работодател е
допуснал до работа в свой обект работника С.С.Х., с който е имал сключен
трудов договор и последният е полагал труд преди работодателят да му
5
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на
НАП, с което „********* ЕООД осъществило от обективна страна състава на
административното нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. Видно от представената
справка за приети и отхвърлени уведомления трудовият договор, сключен
между дружеството - жалбоподател и С.Х.е регистриран в НАП на датата на
30.06.2021 г. в 11:37 часа т.е. към момента на проверката – 10:30 часа на
работника С.С.Х. не е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП. Трудовият договор на Х. е бил регистриран в
НАП около един час след като същият е бил заварен да полага труд, поради
което съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 62, ал.3 КТ.
Предвид обстоятелството, че е административното нарушение е извършено
от юридическо лице, то въпросът за вината не може да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическите лице винаги е обективна и безвиновна.
Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а
напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при
определяне състава на нарушението. Обстоятелството, че от деянието не са
последвали вредни последици за работника е ирелевантно, тъй като самото
нарушение е формално и не предвижда в състава си настъпването на вреди.
На следващо място разпоредбата на чл. 415в КТ изключва от кръга на
маловажните нарушения тези на чл. 63, ал.2 КТ.
Съгласно нормата на чл. 414, ал.3 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал.1 или 3 и чл. 63, ал.1 или 2 от КТ се наказва с
имуществена санкция или глоба от 1500 до 15 000 лева. По делото не са
налице данни за допуснати други нарушения на трудовото законодателство от
страна на жалбоподателя, поради което правилно АНО е определил размера
на имуществената санкция в минималния предвиден от закона размер, а
именно 1500 лева, поради което въпрос за нейното намаляване не може да се
поставя. Отделно от това съдът намира този размер за справедлив и
обоснован от данните по делото.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, извършеното
нарушение е безспорно доказано, а наложената имуществена санкция
справедлива, поради което наказателното постановление следва да се
6
потвърди.
Предвид изхода от делото и своевременно обективираното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна в полза на ДИТ – Кюстендил
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63з,
ал.4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът определя
размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 80 лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.9 ЗАНН Софийски районен съд,
НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-0001265/18.10.2021 г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, с
което на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя
„********* ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „********* ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр. Кюстендил сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7