№ 2948
гр. Благоевград , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Секретар:Мариела Палова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Ирина Александрова Аспарухова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно
наказателно дело № 20201200600528 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
протест на прокурор на РП- Гоце Делчев против решение № 1877 от
16.05.2020г., постановено по НАХД № 146/20г. по описа на Гоце Делчевския
районен съд.
Сочи се в протеста, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, както и че изводите на съда не кореспондират с
доказателствата по делото, от които се установява, че още със закупуването
на земята на нея са се намирали процесните контейнери, на 07.05.2018г.
подсъдимият узнал, че те са собственост на св.Ч., но отклонявайки срещите с
него, започнал да ги свои, т.е. имал е умисъл за извършване на
престъплението по чл.206 НК. Ето защо се предлага от прокурора въззивният
съд да отмени атакуваното решение на ГДРС и вместо него постанови ново,
по силата на което признае обв.А. за виновен по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.206,ал.6,,т.1, във връзка с ал.1 на с.чл. от
1
НК.
В с.з. пред настоящата инстанция представителят на ОП-Благоевград
поддържа протеста, твърди, че мотивите към съдебното решение са
противоречиви, тъй като веднъж районният съд е приел, че обв.А. е знаел чия
собственост са двата контейнера и на какво основание ги държи, но го
оправдал защото е приел, че инкриминираната дата е друга и че липсват
разпоредителни действия от страна на обвиняемия с предмета на
престъплението. Твърди се от представителят на БлОП, че тези съдебни
мотиви са несъстоятелни, поради което се иска постановяване на нова
осъдителна присъда. Алтернативно, се иска от прокурора –предвид приетите
от районния съд нови фактически положения и на основание
чл.378,ал.3 НПК- въззивният съд да отмени атакуваното решение на ГДРС и
върне делото на прокурора.
В с.з. въззиваемият се явява лично, дава обяснения, в които сочи, че
процесните контейнери повече от десет години е владял и че същите са
неразделна част от асфалтовата база, която е закупил. Не се признава за
виновен и заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.
Защитникът му моли атакуваното решение да бъде потвърдено, твърди, че за
въпросните вещи е изтекла придобивната давност по смисъла на ЗЗД. Излага
съображения, че отказът да бъде върната дългогодишно владяна вещ на лице-
неин собственик, не съдържа признаците на противозаконно присвояване,
поради което не може да обуслови наказателна отговорност за обсебване.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, при което намери следното:
С атакуваното решение състав на РС- гр.Гоце Делчев е признал
обвиняемия В. А. за невиновен в това, че на 07.05.2018 г. в с.
Баничан,обл.Благоевград противозаконно е присвоил чужди движими
вещи, а именно: два броя контейнери офис „*“ на обща стойност 1 200
лева, собственост на „ЧОНИ- М“ ЕООД, с. *********, с едноличен
собственик на капитала, управител и представляващ дружеството Д. Г. Ч.
от с. *********, които владеел, като до приключване на досъдебното
производство присвоеното имущество да е било внесено и го е оправдал по
повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.6, т.1
2
от НК, във връзка с чл.206, ал.1 от НК.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, допълнена от настоящата съдебна
инстанция:
Въззиваемият е *********-годишен ********* *********. Неосъждан,
с *********, едноличен собственик на „А Строй“ ЕООД. Последното
дружество на 15.05.2009г. закупило от „Продефтики“ АД- Гърция
/представлявано от управителя К. К. три валяка различни марки, грейдер,
компресор, асфалтополагач, силоз за асфалтосмесител и асфалтосмесител, а
на 04.08.с.г. още един асфалтосмесител /съгласно намиращите се в кориците
на съд.дело договори- л.31 и л.35/. Видно от нот.акт № 61 от 08.02.2013г., н.д.
№ 34/2013г. по описа на нотариус Х.а ЕООД „А Строй“ става собственик на
14 имота /ниви/ в местността „*“ и един имот в местността „Узунчево“, ведно
с всички подобрения и приращения върху тях /които закупува от ЕООД „Ред
Лайън“ с едноличен собственик на капитала и управител –С. К./. Въз основа
на покупко-продажба от 18.06.2014г. /н.а № 17, т.188/2014г. на нотариус Х.а/
въпросното дружество става собственик на още един имот /земеделска земя/ в
местността „*“, землище на с.Баничан, община- Гоце Делчев, а на 12.02.2015.
се сдобива и с още нива в същата местност, ведно с всички приращения и
подобрения в имота. С последваща сделка за покупко- продажба от
08.05.2015г. ЕООД „А Строй“ закупува още два имота /ниви/ в същата
местност /„*“/, ведно с всички приращения и подобрения в имотите съгласно
чл.92,ЗС /имотите по последните три сделки дружеството закупува от
физическите лица Д. П. и Н. П./.
Върху имот в местността „*“ –до преди продажбата от „Ред Лайън“
ЕООД на „А Строй“ ЕООД – „Проодефтики“ АД било създало строителна
площадка, където произвеждало сглобяеми закрити складове и имало
стоманена конструкция и офис контейнери, които до края на м.април 2018г.
продало на дружеството, представлявано от св.Ч. –„Павлос Трък енд
Трейлър“ ЕООД /така показанията на св.К. К.. Съгласно показанията на св.Ч.
/без по делото да има каквито и да е писмени доказателства в тази насока/
горепосочените вещи /съгласно заключението на в.л.В. металната
конструкция представлява непреместваем обект/ същият –в качеството си на
3
управител и собственик на ЕООД „Павлос- Трък енд Трейлър“ закупил на
15.03.2018г. за сумата от 2000 евро от „Продефтики“ АД- Гърция, ведно с 5
бр. верижни багери, вибро валяци и други вещи, които вещи се намирали в
имот-собственост на „ЕООД „А Строй“.
Представляваното пък от св.Ч. дружество – „Чони-М“ ЕООД –съгласно
представените по ДП фактури – е закупило от „Павлос-Трък енд Трейлър“
ЕООД /управлявано от св.П. Ч./ на 13.04.2018г. два броя контейнери офис *,
находящи се в с.Баничан, гараж на фирма „Продефтики“ за сумата от 1200
лева, както и на 13.04.2018г. - една метална конструкция, обособена като хале,
също находяща се в с.Баничан, гараж на същото гръцко дружество /вж.
фактури л.14,15, т.1, ДП/. От края на м.03. до края на м.04.2018г. св.Ч.
изнесъл от имота на представляваното от въззиваемия дружество всички
закупени от дружеството му вещи от „Продефтики“ АД, без металната
конструкция и двата контейнера, които междувременно- както се посочи по-
горе - продал на представляваното от св.Ч. дружество. Преди продажбата на
халето и контейнерите св.Ч. посетил имота, в който били тези вещи, заедно
със св.Ч. и ги огледал. На 07.05.2018г. св.Ч. отново отишъл в имота, където
били процесните вещи, като поискал да ги демонтира, но св.К. /пазач в „А
Строй“ ЕООД/ отказал да го пусне в имота без разрешение на работодателя
си- обв.А., който тогава отсъствал. Същия ден св.Ч. се свързал с въззиваемия
по телефона, който му казал да отиде на следващия ден и да се разберат, но
през следващите няколко дни двамата не успели да се срещнат, а на
10.05.2018г.обвиняемият се обадил на въпросния свидетел и му заявил, че
има сметки за уреждане във връзка с процесните вещи и няма да допусне те
да напуснат имота му.
Същия ден -10.05.18г. св.Ч. депозирал жалба до РП-Гоце Делчев, по която
била разпоредена полицейска проверка, а на 19.07.2018г.- образувано
наказателно производство за престъпление по чл.206,ал.1 НК. В хода на
същото бил съставен протокол за отговорно пазене, като 1 бр. метална
конструкция и двата контейнера били предадени за отговорно пазене на О. М.
при което били заснети процесните вещи /фотоалбум- л.43-47, т.1, ДП/. На
10.01.2020г. въззиваемият бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.206,ал.1 НК, като при последващия привличането му разпит заявил, че не
се признава за виновен, но ще върне на „добра воля“ въпросните вещи.
4
Четири дни по-късно – на 14.01.2020г. св.Ч. посетил имота с двама негови
работници и заявил на св.К., че има разрешение да разглоби контейнерите, на
което последният се противопоставил и се опитал да се свърже с обвиняемия,
но не успял. Междувременно св.К. разговарял по телефона с жена,
представяща се като адвокат на св.Ч., която му заявила, че фургоните са на
клиента й и следва да съдейства, което той и сторил. Същия ден св.Ч. взел
процесните контейнери /без присъствие на съдебен изпълнител, представител
на РП или РУП/, за което действие не е съставян протокол или друг документ,
но в такава насока са неговите показания и тези на свидетелите К. и Х..
По-късно през деня /14.01.2020г./ обвиняемият разбрал за случилото се и
впоследствие подал сигнал до РП-Гоце Делчев, въз основа на който било
образувано ДП за престъпление по чл.323,ал.1 НК, затова че на 14.01.2020г. в
м.“*“, землище на с.Баничан самоволно не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от В. А. предполагаемо право, като са взети 2
броя контейнери от * на обща стойност от 800 лева и извършеното не
представлява маловажен случай. В обясненията си пред решаващия съд
въззиваемият твърди, че въпросните фургони /контейнери/ са били
неразделна част от асфалтовата база, които той поддържал, ползвал и считал
за собственост на дружеството си. В тази насока е и цялостната му позиция по
делото.
Съгласно заключението на в.л. П. по назначената в ДП търговско-
оценъчна експертиза продажната цена на 2 бр. контейнери офис * е 1200 лева.
Гореизложената фактическа обстановка е безпротиворечива и се
установява от обясненията на обвиняемия /които освен средство за защита, са
и доказателствено такова/, показанията на свидетелите Ч., Ч., К. и Х., както и
от приобщените и събрани по надлежния ред писмени доказателства, а също
и от заключенията на вещите лица В. и П.. Аргументирайки се, че
свидетелите К. и Х. били в служебна зависимост с обвиняемия, районният съд
не е кредитирал показанията им, въпреки че същите кореспондират напълно с
тези на св.Ч. относно действията, свързани с взимането от имота на
дружеството на въззиваемия на процесните контейнери.
За да оправдае обвиняемия по повдигнатото му обвинение решаващият
съд е приел, че той не се е разпореждал с инкриминираните вещи, както и че
5
на инкриминираната дата е имал със св.Ч. единствено уговорка да уточнят
взаимоотношенията си. Приемайки различна от изложената от прокурора
фактология /макар и само досежно инкриминираната дата/, предвид
развилото се пред него производство по реда на глава 28 от НПК, районният
съд е следвало да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокурора. Тъй като обаче финализирането на наказателния процес с
оправдателна присъда охранява в най - пълна степен правата на обвиняемия,
въззивният съд намира, че решението на първостепенния следва да бъде
потвърдено, макар и по различни от изложените от него съображения. В
случая не се накърняват права и на държавното обвинение /с невръщане на
делото на ГДРП по реда на чл.378,ал.3 НПК/, доколкото възприетата от
настоящия съдебен състав фактическа обстановка не се различава от тази,
изложена в постановлението на прокурора по чл.375 НПК.
На първо място, въззивният съд не споделя аргументите на районния, че,
за да е осъществен състава на престъплението по чл.206,ал.1 НК следва
деецът да се е разпоредил с процесните вещи. Напротив, изпълнителното
деяние на това престъпление се изразява в своене на чужда движима вещ,
която деецът владее на някакво правно основание. В казуса се установява, че
дружеството, представлявано от обвиняемия А. през 2009г. придобива от
„Проодефтики“ АД различни движими вещи, без между тях да има два
контейнера *, но през 2013г. същото става собственик на недвижими имоти,
върху/в които са се намирали въпросните контейнери /фургони/ и метална
конструкция. В продължение на пет години същото дружество е ползвало и
поддържало въпросните вещи и до 2018г. никой не е имал претенции към
същите, поради което е образувано и ДП за престъпление по чл.323,ал.1 НК.
При наличие на спор относно собствеността на въпросните вещи и респ.-
липса на правомерни действия от правораздавателен орган във връзка с
изземването им от имота на собственото на обвиняемия дружество, следва да
се приеме, че няма умисъл у последния за своене. Същият не е отказал на
св.Ч. да върне вещите, а му е заявявал, че има сметки за уреждане, че
процесните контейнери /а и металната конструкция, макар и същата да не е
прeдмет на обвинението/ са част от закупената от него асфалтова база и ги
счита за свои. В този смисъл липсва елемент от субективната страна на
престъплението по чл.206 НК и на това основание въззиваемият следва да
6
бъди признат за невиновен.
Макар и по други /преждеизложените/ съображения законосъобразен се
явява извода на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия е
несъставомерно по чл.206 НК и съответно- за оправдаването му по
повдигнатото му обвинение.
При служебната проверка съдът не констатира основания за отменяване
или изменяване на решението на ГДРС и същото като законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338, във връзка с
чл.334,т.6 НПК, Благоевградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1877 от 16.06.2020г., постановено по
НАХД № 146 по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев за 2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8