РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. гр. Хасково, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102351 по описа за 2021 година
Предявен е от С. Т. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес ************, със
съдебен адрес ***************, адв.М. М. О, против “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представляван от
управителя Владислав Михайлов Инджов, със съдебен адрес ********, адв.Н. Г. Ш.,
установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.55 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата твърди, че на 13.10.2017г. в гр.Смолян сключила договор за паричен заем с
ответното дружество, по силата на който заемодателят „Креди Йес“ ООД й предоставил
заем в размер на 5000лв. Параметрите на отпуснатия заем били посочени в чл.3 от договора.
Въпреки че в чл.3 т.12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане била в
размер на 7339,98лв., при направена справка за дължимите суми по кредита ищцата
установила, че сумата която трябвало да заплати на заемодателя по този договор била в
размер на 10367,98лв. Оказало се, че на основание чл.8 от договора й била начислена
неустойка в размер на 3028лв. за неизпълнение на задължението по чл.6 от договора за заем
в 3-дневен срок от сключването да предостави обезпечение в съответствие с чл.6 ал.2 от
договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9 ал.2 т.1
и т.4 от общите условия към договора за заем. В исковата молба подробно се описва в какво
се състоят тези условия. Размерът на неустойката във всяка от погасителните вноски бил
посочен в колона 4 от погасителния план на стр.3 от договора. Неустойката била нищожна
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Клаузата била нищожна и на друго основание – чл.146 ал.1
от ЗЗП във връзка с чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.8 от договора бил неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.8 от договора формално
била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, но фактически се дължала не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследвала заложените
й функции, била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази клауза била
1
уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, уреждащ
максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл.21 от
ЗПК била нищожна и плащане по нея не се дължало. Предвид горното договорът за заем
противоречал на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следвало да се
приложи чл.21 ал.1 от ЗПК, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Нарушен бил и чл.11
ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като не бил посочен реалния годишен лихвен процент. Освен това,
доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен
от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 3028лв., изразена като
процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. По този
начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл.19
ал.4 от ЗПК/. По изложените съображения, доколкото били налице нарушения на чл.11 ал.1
т.9 и т.10 от ЗПК, целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен – чл.22
от ЗПК. Последиците от тази недействителност били посочени в чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищцата твърди, че в изпълнение на договор за паричен заем №30820 към искане
№46916 заплатила по сметка на ответника сумата от 10367,98лв., от която 5000лв. главница,
3028лв. неустойка и 2339,98лв. възнаградителна лихва. Поради недействителността на
договора за заем за ищцата възниквало задължение за връщане само на чистата сума, която
получила – 5000лв., а не на лихви и други разходи. Следователно разликата между
заплатената сума от 10367,98лв. до дължимата от 5000лв. в размер на 5367,98лв. била
платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от
ответника на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.09.2021г. по ч.гр.д.№2041/2021г. по описа на РС-
Хасково. Срещу заповедта било подадено в срок възражение от длъжника „Креди Йес“
ООД, поради което за ищцата възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищцата, за което е
издадена заповед №550 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
10.09.2021г. по ч.гр.д.№2041/2021г. по описа на РС-Хасково за сумата от 5367,98лв.,
представляваща недължимо платена /без основание/ по договор за паричен заем №30820 към
искане №46916 от 13.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.09.2021г. до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претендира
присъждане на разноските в исковото производство, а в полза на процесуалния
представител на ищцата да се определи и присъди възнаграждение на основание чл.38 ал.2
вр.ал.1 т.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че преди подаване на искане за
отпускане на заем и преди подписване на договора на ищцата е връчен СЕФ, в който бил
обозначен пълния размер на дължимата сума. Твърди, че ищцата с молбата за заем посочила
като поръчител З. Т., която не отговаряла на условията на чл.9 ал.2 от ОУ. Поради това на
заемателката бил даден допълнителен срок за осигуряване на банкова гаранция или на още
един поръчител, който заедно със З. Т. да изпълни условията на дружеството за надлежно
обезпечаване на заема. Ето защо, била предвидена неустоечна клауза в чл.8 от договора за
заем, съгласно текста на която при неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема
с още един поръчител в срок от 3 дни след сключване на договора, ще се дължи и
посочената в конкретния член парична сума. Тази сума се дължала единствено и само в
случай, че заемателят не предостави още едно лице, което да поръчителства за изпълнение
на задълженията по договора за заем. Съгласието на заемателя с това обстоятелство било
изрично упоменато в чл.4 ал.2 от договора за заем, с който ищцата се запознала и положила
2
подписа си на договора за заем. Към договора за заем били предоставени погасителен план и
ОУ. Неоснователни и недоказани били твърденията на ищеца за нищожност на клаузи и
недействителност на договора за заем. В този смисъл процесуалният представител на
ответника излага подробни съображения в отговора на исковата молба. Предвид изложените
съображения в отговора на исковата молба се иска отхвърляне изцяло на предявения иск
като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен
иска, ответната страна възразява против неговия размер, доколкото за част от сумите,
съставляващи плащания за договорна лихва изтекла погасителната давност по чл.111 б.“в“
от ЗЗД, а така също за част от платената неустойка по чл.8 от договора за заем, съгласно
чл.111 б.“б“ от ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба договор за паричен заем от 13.10.2017г.,
сключен между страните, заемодателят предоставил на заемателя сумата от 5000лв. В
договора са посочени общия размер на кредита от 7339,98лв., както и броя и размера на
погасителните месечни вноски – 24бр., всяка от които по 305,83лв. Общата стойност на
плащанията е фиксирана в договора при ГПР от 48,076% и месечен лихвен процент от
3,33%. Към договора за заем има приложен и погасителен план с падежните дати и размера
на дължимите вноски, както и оставащата за заплащане сума, приложени са също така
общите условия на дружеството по дотовор за заем, в сила от 01.04.2016г. Представен е и
договор за поръчителство към договора за заем от 13.10.2017г., сключен между поръчителя
З. Т. Г. и дружеството – заемодател. На 12.10.2017г. на ищцата е предоставен СЕФ от
ответното дружество за предоставяне на информация за потребителските кредити.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът по искане на страните назначи и
изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Вещото лице сочи в своето заключение, че по договор за паричен заем
№30820 от 13.10.2017г. по искане №46916 ищцата е изплатила обща сума в размер на 10418,
14лв., с която са погасени всички 24 вноски по договора. Експертизата установява, че
плащането на сумите по вноските е извършено в брой /на каса в офис Смолян/ в периода
15.11.2017г. – 19.12.2019г. С внесената сума са погасени задълженията по горепосочения
договор по пера, както следва : главница от 5000лв.; договорна лихва за периода 13.11.2017г.
– 14.10.2019г. в размер на 2339,98лв.; неустойка при липса на обезпечение, съгласно чл.8 от
договора, в размер на 3028лв. и 50,16лв. – лихва за забава за периода 12.04.2018г. –
19.12.2019г. Вещото лице изчислява, че ако договорената неустойка в размер на 3028лв.
бъде прибавена към общите разходи по кредита, размерът на ГПР по договора за заем
възлиза на 122,624%.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №550/10.09.2021г. по ч.гр.д.
№2041/2021г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът “Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, да
заплати на кредитора С. Т. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес ************, сумите от
5367,98лв. – представляваща недължимо платена сума /без основание/ по договор за паричен
заем №30820 към искане №46916 от 13.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
07.09.2021г. до изплащане на сумата, както и направените разноски. Така издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е възразена от длъжника в
срока по чл.414 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да
предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.92 от ЗЗД и
чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в
исковата молба сума, поради плащане на същата без основание. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок
3
и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество иска с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява
частично основателен, поради следните съображения:
Между страните са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен
заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. От приетия като доказателство по делото договор за заем от
13.10.2017г. се установява, че между страните е сключен договор за заем с определени
условия в същия за усвояване на предоставената заемна сума и съответното връщане на
същата. С полагане на подписа си под този договор ответникът е приел предложените му от
заемодателя условия на усвояване и връщане на заема, неговия размер, договорените
лихвени проценти.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищцата в
качеството на заемател е изплатила на ответното дружество в качеството на заемодател
всички суми по договора за заем, в това число главницата, лихвите и неустойката по чл.8 от
договора за липсата на предоставено обезпечение в указания срок.
Съдът намира за неоснователни доводите в исковата молба, че така сключения между
страните договор се явява нищожен, поради което следва заемателят да върне на
заемодателя по същия само чистата сума, но не и договорените лихви и неустойка.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице валидно сключен договор за заем между
страните. Несъмнено обаче е налице неравноправна клауза, респ. нищожна клауза в
договора за заем, а именно клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в общ размер на
3028лв., поради липса на предоставено обезпечение от заемателя в полза на заемодателя.
Съдът намира, че уговорената в договора за паричен заем неустоечна клауза, на която се
основава претендираната от заемодателя сума в размер на 3028лв., е нищожна. На първо
място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая
неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно
връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова -
представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като
размерът й се равнява на сума, надвишаваща повече от половината от отпуснатия кредит.
Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин тази неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за
справедливост.
От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са
съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1
от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че
тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се
прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец
задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.
Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е
отпуснат, а ако не го направи задължението му нараства значително, което благоприятства
достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й на
добрите нрави.
Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, според която
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го
задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Безспорно начислената неустойка за неизпълнението на едно
акцесорно задължение по договора представлява повече от половината от размера на
първоначално предоставената в заем сума. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и
4
доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което
произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем.
Нищожните клаузи не пораждат задължения за страните по договора, предвид на
което и иска в частта за връщане на недължимо заплатената неустойка се основателен и
следва да се уважи, като бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3028лв.,
получена от него без основание, т.е. недължимо платена от длъжника по договора за заем.
Същевременно следва да се вземе предвид и факта, че въпреки твърденията на ответника, че
посочения от ищцата поръчител е ненадежден, налице е подписан договор за поръчителство
именно със същото това лице З. Т. С Не става ясно на какво основание дружеството –
заемодател начислява неустойка за непредставено в срок обезпечение, а в същото време
сключва договор с уж ненадежния поръчител, който се задължава да отговаря солидарно със
заемателя по договора.
Съдът намира, че няма основание да се приеме, че целият договор се явява нищожен,
както и че длъжникът по същия следва да върне само чистата сума, дадена му в заем, т.е.
главницата, а всички останали суми, т.е. лихви по заема не следва да се дължат. В самия
договор за заем са посочени както броя на месечните погасителни вноски, така и дължимия
месечен лихвен процент, така и ГПР, които попадат напълно в законовите рамки и не може
да се приеме нито, че са нищожни, нито неравноправни.
Неоснователни са възраженията на ответника, че за част от сумите за лихви и
неустойка е налице изтекла погасителна давност, тъй като същите се претендират от ищцата
въз основа на претендирана нищожност на съответните договорни клаузи, а за обявяване на
нищожност законодателят не е предвидил конкретен срок и няма как да се погаси по
давност това възражение или иск.
С оглед изхода на делото и предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер от 262,14лв.
/за държавна такса и възнаграждение за вещо лице/, съобразно уважената част от иска. На
процесуалния представител на ищцата адв.О. следва да се определи на основание чл.38 от
ЗА адвокатско възнаграждение за двете производства /заповедно и исково/ в общ размер на
884лв. / по 442лв. за заповедното и исковото производство/. От своя страна ищцата следва
да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 261,55лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представляван от
управителя Владислав Михайлов Инджов, че дължи на С. Т. М. с ЕГН:********** с
постоянен адрес ************, сумата от 3028лв. – платена при начална липса на основание
по договор за паричен заем №30820, сключен между страните на 13.10.2017г., въз основа на
нищожна клауза за неустойка, поради което като недължима подлежаща на връщане от
ответника на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №550/10.09.2021г. по ч.гр.д.
№2041/2021г. по описа на РС-Хасково, като иска в останалата част до пълния предявен
5
размер от 5367,98лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представляван от управителя Владислав Михайлов Инджов,
да заплати на С. Т. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес ************, направените в
заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 262,14лв., съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА “Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представляван от управителя Владислав Михайлов Инджов,
да заплати на адв.М. М. О адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер
на 884лв.
ОСЪЖДА С. Т. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес ************, да заплати на
“Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“Лозарска“ №12, представляван от управителя Владислав Михайлов Инджов,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на
261,55лв., съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: / п / не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
6