Р Е Ш Е Н И Е
№ 698 20.04.2016
г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и девети март две
хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря А.С.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 164 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.П.Х. с ЕГН
**********, адрес: ***, против „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, спортен комплекс Лазур,
представляван от П. К. К., с която се претендира установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4575/01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 7660/2015 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 10 964,58 лв., представляваща сбор от
неплатени трудови възнаграждения за м. януари 2015 г. (1211,53 лв.), м.
февруари 2015 г. (1222,52 лв.), м. март 2015 г. (1222,52 лв.), м. април 2015 г.
(1222,52 лв.), м. май 2015 г. (1222,52 лв.), м. юни 2015 г. (1222,52 лв.), м.
юли 2015 г. (1222,52 лв.), м. август 2015 г. (1222,52 лв.) и м. септември 2015
г. (1 222,52 лв.), ведно със сумата от 411,97 лв. (четиристотин и единадесет
лв. и деветдесет и седем ст.)- сборна мораторна лихва, дължима за периода
01.03.2015 г.- 12.11.2015 г., както и законната лихва върху главница от
10 964,58 лв., считано от 13.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се
основават на твърдения за съществуващо между страните трудово правоотношение по
сключен между тях трудово договор от 01.10.2010 г., съгласно който ищцата била
назначена на длъжността „*******”. Съгласно допълнително споразумение от
25.11.2013 г. основното й трудово възнаграждение било в размер на 1 405
лв., като не били платено уговореното трудово възнаграждение за горния период,
поради което се иска установяването на неговата дължимост ведно с изтеклите
лихви за това.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 128, т. 2 – по иска за трудово възнаграждение и чл. 86 от ЗЗД
по иска за мораторната лихва.
По делото не е постъпил отговор на
исковата молба. В съдебно заседание пълномощникът на дружеството оспорва
исковете, без да излага основанията си за това.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор относно
съществувалото между тях трудово правоотношение, като съгласно трудов договор
от 01.10.2010 г. и допълнително споразумения към него от 01.10.2010 г. ищцата е
изпълнявала длъжността „*****” при
ответното дружество, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 2000
лв. плюс надбавка от 6 % допълнително такова за професионален опит и трудов
стаж - 120 лв. С допълнителното споразумение е увеличен размера на
възнаграждението, като основното такова е в размер на 1 405 лв. плюс
надбавка от 9 % за проф. опит – 126. 45 лв. или общо 1 531. 45 лв.,
платимо съобразно уговорките между страните до 30-то число на следващия месец.
Размерът на дължимите суми за неизплатените трудови
възнаграждения се установява от неоспорените трудов договор и допълнително споразумение
към него.
Доказателства за плащането на търсените в настоящото
производство суми не са представени.
При тези данни съдът намира, че исковете за главница за
неизплатените трудови възнаграждения като основателни следва да бъдат уважени,
до заявения от ищеца размери. Дължими са съответно и лихвите, претендирани след
30-то число на следващия месец след този през който е положен труда, каквито са
и уговорките между страните.
Основателна е акцесорната претенция за законна лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.
С оглед т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 1 480 лв., които съгласно дадените
указания следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора се явява основателна
претенцията на ищеца за заплащането на направените по делото разноски и следва
да се осъди ответното дружество да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 2 960 лв.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 4 400
лв.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
се осъди ответника да заплати държавна такса в размер на 488. 58 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС”
АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур,
спортен комплекс Лазур, представляван от П. К. К., дължи на Н.П.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4575/01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 7660/2015 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 10 964,58 лв., представляваща сбор от неплатени трудови
възнаграждения за м. януари 2015 г. (1211,53 лв.), м. февруари 2015 г. (1222,52
лв.), м. март 2015 г. (1222,52 лв.), м. април 2015 г. (1222,52 лв.), м. май
2015 г. (1222,52 лв.), м. юни 2015 г. (1222,52 лв.), м. юли 2015 г. (1222,52
лв.), м. август 2015 г. (1222,52 лв.) и м. септември 2015 г. (1 222,52 лв.), ведно
със сумата от 411,97 лв.
(четиристотин и единадесет лв. и деветдесет и седем ст.)- сборна мораторна
лихва, дължима за периода 01.03.2015 г.- 12.11.2015 г., както и законната лихва
върху главница от 10 964,58 лв., считано от 13.11.2015 г. до окончателното
й изплащане.
Осъжда „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, спортен комплекс Лазур, представляван от П.К.К.
да заплати на Н.П.Х. с ЕГН **********,
адрес: *** 400 лв. /четири
хиляди и четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които 1 480 лв. за тези по ч.гр.д. № 7660/2015 г.
по описа на Бургаския районен съд и 2 960 лв. за производството по
настоящото дело.
Осъжда
„ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ
БУРГАС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Лазур, спортен комплекс Лазур, представляван от П. К.К., да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в размер на 488. 58 лв. /четиристотин осемдесет и
осем лева и 58 ст./.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
А.С.