О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2023
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари 2023г., като разгледа докладваното
от съдия Наталия Дичева, адм.д.№ 2801/22г. по
описа на съда, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството е по реда на осн. чл.83 ГПК вр. с чл.96 и
97 ГПК вр. чл.144 АПК.
Образувано е по иск с правно основание чл.128а от АПК
предявен от Н.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***
с искане за обявяване на нищожност и за обезсилване на Определение № 3187/08.12.21г. постановено по
адм.д. № 2049/2021г. на АС-Варна.
С определение № 3578/16.12.22г. на АС Варна, съдът е
освободил Н. от държавна такса и разноски до окончателното приключване на
производството.
Въпреки постановеното определение за освобождаване от
д.т. и разноски, е постъпила молба от ответната страна за преразглеждане на
въпроса по освобождаването от д.т. като се вземат предвид служебно известни
доказателства по адм.д.№ 2801/22г. на АС Варна, от които се установява, че
ищецът Н. има доходи от НОИ в размер на общо 4939,34лв. като са му
изплатени и суми по изп.д. № 4048/21г. по описа на РС Варна в размер на
1974,06лв. Тези обстоятелства не са декларирани пред настоящата съдебна
инстанция. В декларацията Н. не е посочил, че му е известно, че носи
наказателна отговорност по чл. 313 от НК за невярно декларирани обстоятелства,
поради което не може да се приеме, че същата има обвързващо за подалия я правен
субект действие. Това е така защото г-н Н. е декларирал благоприятни за него
обстоятелства, свързани с искането за освобождаване от внасяне на държавна
такса. При липсата на вписване, че обстоятелствата се удостоверяват при знание
за предвидената в чл. 313 НК наказателна отговорност тази декларация не може да
се преценява като удостоверителен документ, а само като изявление на лицето за
наличието на благоприятни за него обстоятелства.
На следващо място на съда е служебно известно и
Определение № 1527/13.02.23г. по адм.д. № 1245/23г. на ВАС, което оставя в сила
Определение № 114/12.01.23г. на АС Варна, по адм.д. № 2803/22г., с което е
оставена без уважение молбата на Н. за заплащане на д.т. по делото.
С цел процесуална икономия, съдът се позовава на служебно
известните доказателства от адм.д. № 2803/22г. на АС Варна и не намира за
необходимо да ги изисква отново, доколкото същите са официални документи,
изхождащи от държавни органи.
От изложеното следва, че настоящият
състав трябва да преразгледа молбата на Н.
за освобождаване от д.т. и разноски с правно осн. чл.83 ГПК като се направи
връзка и с чл.96 и 97 ГПК вр. чл.144 АПК.
От всички служебно
известни доказателства се извежда, че не са налице основания за освобождаване
на ищеца от внасяне на държавна такса съобразно
чл. 83, ал. 2 от ГПК, който предвижда възможността такси и разноски по
производството да не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване
съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други
констатирани обстоятелства.
В допълнение следва да се
отбележи, че предвид многобройните дела /над 100бр. в АС-Варна/, водени от г-н Н.,
което е служебно известно на съда, искането за освобождаване от държавна такса
по всички тях граничи със злоупотреба с права. Правораздаването е публична
услуга. Дължимостта на таксата е мотивира правните субекти и към добросъвестно
на правото на съдебна защита. Освобождаването от такса не е самоцел и тъй като
при основателност на искането и освобождаване на лицето от задължението за внасяне
на такса разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от
бюджета на съда (чл. 82, ал. 3 ГПК), то следва внимателно да се преценява дали
са налице основания за освобождаване на едно лице от задължението за внасяне на
дължимата такса. В случая по изложените по-горе съображения тези основания не
са налице.
По гореизложените
съображения съдът приема, че молбата за освобождаване от държавна такса е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното,
Административен съд -Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
3578/16.12.22г. на АС Варна, с което съдът е освободил Н. от държавна такса и
разноски ищеца до окончателното приключване на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Н.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***
за освобождаване от държавна такса и разноски по производство по делото.
Препис от определението да
се връчи на ищеца.
Определението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд, в 7- дневен срок от получаване на
съобщение за постановяването му
СЪДИЯ:…………….