Определение по дело №705/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба вх. № 19058/29.09.2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, от адв. К.Ч., процесуален представител на Е.М.П., с искане за изменение на Решение № 1244/28.06.2023 г. постановено по адм. дело № 705 по описа за 2003 г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските като последните бъдат намалени на 100 лв. Най-общо искането е обосновано с твърдение, че присъдените в полза на ТД на НАП разноски следва да бъдат определени по реда на чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, а не по чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК, на което основание са присъдени от съда.

От страна на ответника – Директора на ТД на НАП Пловдив, е постъпил отговор по така депозираната молба, в който е изразено становище за недопустимост на искането, съответно за неговата неоснователност.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С Решение № 1244/28.06.2023 г., постановено по настоящото дело в производството по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чието изменение се иска, жалбата на Е.М.П., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адвокат К.Ч., против Решение № 23/06.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, е отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите са присъдени извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 1000 лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При тези фактическа обстановка, съдът съобрази следното от правна страна:

Действително разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба обаче, би могла да намери приложение по препращане от § 2 на ДР на ДОПК, само ако в ДОПК въпросът свързан с разноските не бе уреден, какъвто не е настоящия случай.

Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

Въпросът свързан с разноските е уреден в чл. 161 ДОПК именно в Глава деветнадесета „СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ“, поради което цитираният член следва да намери приложение и в производството по чл. 268 ДОПК, доколкото кодексът „не е предвидил друго“. Казано с други думи, нормата на чл. 161 ДОПК е специална спрямо разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, което изключва възможността последните да бъдат приложени.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на Решение № 1244/28.06.2023 г. постановено по адм. дело № 705 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските, обективирано в молба вх. № 19058/29.09.2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, подадена от адв. К.Ч., процесуален представител на Е.М.П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Съдия: