Р Е Ш Е Н И Е
№ 666 /17.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Ива Байнова
Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Павел Жеков при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 653 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково – административнонаказващ орган, издател на Наказателно постановление №21-1253-002869 от 07.01.2022г., против Решение №165/30.05.2022г. постановено по а.н.д. №20225640200130 по описа на Районен съд - Хасково за 2022г.
Касационният жалбоподател счита, че районният съд е направил неправилни правни изводи, които не кореспондират с материалния закон. Преценявайки събраните доказателства и съобразявайки се със законовите разпоредби, административнонаказващият орган изпълнил изискванията на процесуалния и материалния закон. Изложените в жалбата пред въззивния съд оплаквания не били доказани. Наказателното постановление съдържало всички необходими реквизити. Неправилни били изводите на съда за допуснати нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Налице било необосновано съдебно решение. От друга страна, мотивите на съда били изведени при краен формализъм при тълкуването и прилагането на относимите законови разпоредби. Предвид управлението на МПС от водач употребил алкохол, делото следвало да бъде разгледано по-задълбочено и в насока постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция на пенитенциарното право.
Претендира се отмяна на атакуваното решение, поради нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, както и присъждане
на деловодни разноски.
Ответникът – Б.П.Б., се представлява от пълномощник, който в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира оставяне в сила на обжалваното решение.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002869 от 07.01.2022г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с което за извършени на 24.12.2021г. нарушения по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, и на основание съответно чл.174, ал.3, пр. първо от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Б.П.Б. са били наложени административни наказания съответно „Глоба” в размер на 2000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, и „Глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
За да отмени наказателното постановление районният съд приел, че в хода на административно наказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил доводи, че не са били спазени изискванията на чл.40 от ЗАНН и чл.43 от ЗАНН, тъй като лицето не било поканено за съставяне на АУАН, същият не му бил предявен и не бил направен опит за неговото връчване.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като в чл.40, ал.2 от ЗАНН е посочено, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Според чл.43, ал.1 ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. По смисъла на чл. чл.42, ал.1, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, нарушителят има право на обяснения или възражения срещу акта.
В случая АУАН не е бил съставен в присъствието на нарушителя, не са представени доказателства същият да е поканен да присъства при съставяне на АУАН и го да подпише, въпреки че е бил известен. Липсват данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен на известния за наказващия орган адрес, съответно АУАН не е бил предявен на нарушителя и не му е бил връчен. Всички посочени и релевантни обстоятелства се потвърждават от свидетелите пред РС.
От гледна точка гарантиране на правото на защита на адресата на АУАН съществено е изпълнението на изискването за предоставяне възможност на нарушителя да се запознае със съставения АУАН, чрез предявяване на същия и предоставяне на екземпляр от него, за да може засегнатото лице да упражни правото си да даде обяснения, да представи документи или формулира възраженията си по него. Тази възможност в случая не е била осигурена в производството по съставяне на АУАН, като последният не е бил предявен и връчен на впоследствие санкционираното лице и така на практика същото е узнало за повдигнатото му административно обвинение, едва след като му е бил съобщено за издаденото наказателно постановление.
Гореизложеното води на извод за допуснато нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.44, ал.1 от ЗАНН, които доколкото накърняват правото на защита на наказаното лице са от категорията на съществените такива, както правилно е приел и въззивният съд.
Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки този изход на спора касационната инстанция не дължи произнасяне по разноските, доколкото такива не се претендират от ответника по касация.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №165/30.05.2022г. постановено
по а.н.д. №20225640200130 по описа на Районен съд - Хасково за 2022г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.