№ 868
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-1030-000958/17.02.2021 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при
описанието на нарушението да не са посочени начинът, по който е установена
неизправността и в какво тя се изразява. Поддържа, че изясняването на тези
обстоятелства е необходимо, за да се извърши преценка за вида на
неизправността. Взема становище вмененото му във вина деяние да не е
надлежно доказано - чрез измерване с калибрирано шумоизмервателно
устройство. Оспорва фактическата обстановка, приета за установена в
наказателното постановление, като твърди управляваният автомобил да е бил
технически изправен, за което да е преминал нарочен преглед. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 13763/22.03.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
1
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са
категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.Т.Б., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 24.02.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 02.03.2021г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 30.01.2021 г. около 23:00 часа в град Пловдив, ж.к. „Тракия“ на
паркинг на магазин „Кауфланд“ жалбоподателят А.Т.Б. управлявал лек
автомобил марка и модел „Субару Импреза“ с рег. № ***. По същото време и
на посочения пътен участък свид. П.Д.Д. – ***, изпълнявал служебните си
задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят Д. спрял
автомобила, управляван от жалбоподателя Б., за проверка. В хода на
проверката свид. Д. приел, че шумозаглушителното устройство на лекия
автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *** било неизправно. На същата дата
свид. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. № 849072 против жалбоподателя Б., в негово присъствие и в
присъствието на свидетел. Препис от акт бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Разпитан като свидетел, актосъставителят П.Д.Д. потвърждава
авторството на съставения АУАН. От показанията му се установява, че към
датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността ***. Други относими
към предмета на делото обстоятелства не се изясняват от показанията на
свид. Д.. Същият твърди, че не си спомня случая и не може да отговори в
какво се е изразявала констатираната неизправност на шумозаглушителното
2
устройство на процесния автомобил, нито дали е извършвано измерване на
нивото на шума с нарочен уред.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
надлежно оправомощено лице и в присъствието на жалбоподателя. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и наказателното
постановление, от материално и териториално компетентен орган.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Б. е
наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от
ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта за установяване на
нарушението и в наказателното постановление деянието е описано от
фактическа страна като: „управлява автомобила с неизправно
шумозаглушително устройство“. С наказателното постановление е наложено
и административно наказание, приложимо при незначителна техническа
неизправност. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкциите,
предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство, са диференцирани в три точки в зависимост от естеството на
констатираните неизправности, като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или
опасни неизправности /т.3/, които понятия на свой ред са легално определени
в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП.
За точната класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на
чл. 101, ал. 4 препраща към Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ бр. 104 от
27.12.2011 г., изм. и доп.). С разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - 4 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. неизправностите са категоризирани и по-детайлно
определени, като по отношение на всеки елемент, който подлежи на проверка,
видът на неизправността се определя от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства - приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. Доколкото настоящото производство се води по обвинение за
неизправност на шумозаглушителното устройство на управлявания от
жалбоподателя автомобил, то приложима е т. 8.1.1 от Методиката. Същата
регламентира неизправностите при системата за намаляване на шума на
превозното средство, като в зависимост от конкретната причина за
неизправността се прави и оценката на незначителна, значителна или опасна
неизправност. Така установява се от Методиката, че неизправността на
3
шумозаглушителното устройство може да се отнася до нивото на шума, което
да превишава допустимото съгласно изискванията, както и до състоянието на
самата система за намаляване на шума, като част от системата е хлабава,
повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин,
който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Във
всички тези случаи неизправността се оценява като значителна. Когато е
констатиран много сериозен риск от падане, е налице опасна неизправност.
Следователно съгласно Методиката неизправностите в системата за
намаляване на шума в зависимост от вида си (конкретния дефект на
шумозаглушителното устройство) се квалифицират като значителни или
опасни.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Б. е
наложено наказание за това, че при управлението на процесния автомобил се
е движил с незначителна техническа неизправност. Преценката за вида на
неизправността не е произволна, нито почива на субективни възприятия и
нагласи на актосъставителя или на административнонаказващия орган.
Напротив, тази преценка следва да се прави въз основа на конкретни факти от
обективната действителност – вида на констатираната неизправност, които да
бъдат подведени под релевантната правна норма. В тази връзка
установяването на действителната фактическа обстановка има значение за
правилното приложение на материалния закон, за преценката за относимата
санкционна разпоредба и за размера на наказанието, който с разпоредбата на
чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида на
неизправността.
Имайки предвид тези съображения, съдът намира, че в конкретния
случай по делото остават неясни както видът на неизправността на
шумозаглушителното устройство, така и защо тя е оценена от АНО като
незначителна. Предвид крайно лаконичното описание на нарушението
съдебният контрол е изначално препятстван. Нито в АУАН, нито в
наказателното постановление са описани конкретни факти относно приетата
от наказващия орган неизправност на шумозаглушителното устройство.
Вместо това жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу
директен правен извод, който е направен въз основа на неясни факти. За да е
изпълнено изискването за посочване на ясни и конкретни факти, срещу които
жалбоподателят да може да се защитава адекватно, то е следвало в АУАН и в
НП да се опише в какво се изразява твърдяната неизправност на
шумозаглушителното устройство – например, че нивото на шума превишава
допустимото според нормативните изисквания или че системата за
намаляване на шума е неправилно монтирана, хлабава, че част от нея липсва,
изменена е по неправомерен начин или съществува сериозен риск от падане.
Така допуснатият изначален порок при описанието на нарушението не може
да бъде саниран на настоящия етап от административнонаказателния процес.
В производството по обжалване на наказателни постановления по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН съдът не отстранява пропуски в
4
постановлението, нито може да допълва недостатъците при описанието на
признаците от състава на нарушението - така изрично Решение № 2447 от
26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3038/2019 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив. Правото на защита на жалбоподателя изисква той да е
запознат с всички обстоятелства от вмененото му административно
обвинение още преди да бъде санкциониран с наказателното постановление.
Да се приеме, че настоящата инстанция, действаща като въззивна в
административнонаказателния процес, може за пръв път да попълва
наказателното постановление с липсващите съставомерни обстоятелства,
напълно би обезсмислило предходните етапи на процеса.
Допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и в АУАН, и в наказателното постановление
липсва описание в какво се изразява твърдяната неизправност на
шумозаглушителното устройство. Този съществен порок на наказателното
постановление на първо място недопустимо ограничава правото на
жалбоподателя да разбере за какво деяние от фактическа страна е ангажирана
отговорността му, а оттам се ограничава и възможността му адекватно да се
защитава срещу това непълно и неясно обвинение. На следващо място пряка
последица от опороченото описание на нарушението е и изначалната
неяснота в предмета на доказване по делото. Така направеното описание, но
без дължимата конкретика /включително съобразно чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП
относно съответната неизправност, въз основа на която е прието, че водачът
управлява технически неизправно МПС/ не позволява да се извърши преценка
дали конкретното деяние е правилно съотнесено към приложената с НП
санкционна норма, доколкото, както се каза, според Наредбата
неизправностите на шумозаглушителната система биха могли да са различни
по своя характер и според това се определят като значителни или като опасни.
В този изричен смисъл относно допуснатите съществени процесуални
нарушения е Решение № 286 от 11.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3099/2020 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в което е разгледан казус с
направено по идентичен начин описание на нарушението, оценено от съда
като съществено нарушаващо изискването за спазване на реквизита по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН и самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Освен незаконосъобразно поради липсата на надлежно описание на
нарушението, наказателното постановление в случая е и необосновано, тъй
като от събраните и проверени по делото доказателства не се доказа
фактическата обстановка, приета за установена от
административнонаказващия орган. По делото не се установи каквато и да е
неизправност на шумозаглушителното устройство на процесния автомобил.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП
моторното превозно средство е технически неизправно, ако нивото на шума
не съответства на предписаните нормативни стойности. Следователно, когато
се управлява МПС, при което поради повреда или неизправност по двигателя
5
нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности, то
водачът ще управлява пътно превозно средство, което не е технически
изправно, в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наличието на подобна
неизправност по автомобила следва да бъде установено от технически
специалист, притежаващ съответната квалификация и чрез използване на
калибрирано от Българския институт по метрология шумоизмервателно
устройство, чрез което да бъде отчетено точното ниво на шум, генерирано от
МПС, което е управлявано от жалбоподателя. Едва при наличието на точна
стойност на нивото на шум, генерирано от процесното МПС,
административнонаказващият орган, а в последствие и съдът би могъл да
извърши преценка дали е налице превишаване на нормите за шум, а оттам и
дали автомобилът е технически изправен. По делото не се установява да са
извършвани описаните като необходими действия по измерване, поради което
АНО не доказа тезата си, като същата остава да почива на предположения и
догадки. Съдебната практика е последователна и трайна досежно стандарта на
доказаност на техническата неизправност на моторните превозни средства. В
този смисъл са: Решение № 834 от 21.04.2021 г. по адм. дело № 382/2021 г. на
I състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 18.03.2021 г. по
адм. дело № 120/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение от
20.06.2019 г. по адм. дело № 200/2019 г. на Административен съд –
Монтана. Това налага извод, че по делото не се доказа по категоричен и
несъмнен начин, че при управлението на процесния лек автомобил с рег. №
*** са били нарушени допустимите нормативни стойности на нивото на шум.
Не се установи и каквато и да е друга неизправност, която да квалифицира
поведението на жалбоподателя като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и да е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност.
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е
основателна, а наказателното постановление е незаконосъобразно поради
липса на надлежно описание на нарушението - съществено процесуално
нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и е необосновано, тъй
като от доказателствата по делото не се установява фактическата обстановка,
приета от административнонаказващия орган. Всеки от тези пороци на
самостоятелно основание обосновава отмяна на наказателното
постановление.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000958/17.02.2021 г.,
издадено от М.В.М. – ***, с което на А.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
6
лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7