№ 8668
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110109165 по описа за 2025 година
Производството е по глава XXV – Бързо производство.
Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. Ч., с която са предявени срещу
ответника СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ HA ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - МВР
следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 513p-14000 от 17.12.2024 г., с
която на основание чл. 325, ал. 1, т.3 от КТ /с изтичане на уговорения срок при
срочен трудов договор/, е прекратено трудовото правоотношение между
страните;
2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„пазач" в група „Охрана и пропускателен режим" на 01 сектор „Организация
на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР,
категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно
работно време - осем часов работен ден".
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 25/10.01.2014г.
заемал длъжността „пазач" при ответника.
С допълнително споразумение към трудовия договор от 15.06.2022г.
му е възложено да изпълнява длъжността „пазач" в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 08 Районно
управление при СДВР по утвърден щат със заповед №8121 К- 4737 от
08.06.2022 г., категория персонал - лице, работещо по трудово
1
правоотношение.
Твърди, че на 11.03.2024 г. е уведомен от работодателя, че трудовият му
договор отново ще бъде изменен. Така с допълнително споразумение №
513Р-25926 от 11.03.2024 г. му е възложено да изпълнява длъжността „пазач"
в група „Охрана и пропускателен режим" на 01 сектор „Организация на
охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция" при СДВР,
категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно
работно време - осем часов работен ден, считано от 11.03.2024 г. за срок до
31.12.2024 г.
Сочи, че на 02.01.2025 г. му е връчено копие от Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № 513p-14000 от 17.12.2024 г., с
която, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на уговорения
срок при срочен трудов договор, трудовото му правоотношение е прекратено
едностранно от страна на работодателя.
Сочи, че е с 54% намалена работоспособност, установени с Експертно
решение №93793 от 20.10.2023 г., ТЕЛК ІІ състав към Университетска Първа
МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, с водеща диагноза Световъртеж от
централен произход, с придружаващо заболяване - Хипертонично сърце без
застойна сърдечна дейност, което обстоятелство не е отчетено от
работодателя.
Намира, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, тъй като споразумение №513P-25926 от 11.03.2024 г. към
трудов договор № 25 от 10.01.2014 г. е негодно да „трансформира" трудовото
му правоотношение от безсрочно в срочно, доколкото не е било налице
изрично, писмено изразено негово желание за това.
Твърди, че никога не е изразявал воля за изменение на
правоотношението му от безсрочно в срочно и промяната е изцяло по
инициатива на работодателя.
Намира, че допълнителното споразумение, в частта, в която
безсрочното трудово правоотношение е трансформирано в срочно със срок от
15.06.2024 г. до 31.12.2024 г. е недействително и не е породило действие.
Поддържа, че трудовият договор е запазил характера си на безсрочен,
поради което и прекратяването на правоотношението на това основание
/изтичане на срока/ се явява незаконосъобразно.
Моли за отмяна на процесната заповед и възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Столична дирекция
на вътрешните работи - МВР е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове.
Потвърждава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на договор № 25/10.01.2014 г.,
изменен с допълнително споразумение № 513p-54805/15.06.2022 г., и
допълнително споразумение № 513p25926/11.03.2024 г.,
2
Сочи, че по силата на последното допълнително споразумение към
трудовия договор, ищецът е заемал при ответника длъжността „пазач“ в група
„Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „Организация на охранителната
дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) на пълно работно време, 8 - часов работен ден,
считано от 11.03.2024 г. до 31.12.2024 г.
Намира, че са спазени законовите изисквания за изменение на
трудовото правоотношение от безсрочно в срочно, като е налице писмено
съгласие между страните за изменение на правоотношението.
Твърди, че няма данни служителят да е отказал и съответно да не е
разписал въпросния акт, напротив, същият е изпълнявал своите служебни
задължения до 31.12.2024 г.
Счита, че прекратяването на трудовия договор на ищеца не
представлява незаконно уволнение, доколкото се касае за сключен договор с
определен срок, като след неговото изтичане същият не е подновен.
Сочи, че прекратяването на този вид срочен трудов договор става по
реда на чл. 325, ал.1, т. 3 от КТ, поради което издадената от работодателя
заповед има само констативно, а не правопораждащо действие.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение между страните, както и
прекратяването на същото, считано от сочения от него момент.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени изискванията за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, в това число: 1/
че страните по трудовия договор за били обвързани от валидна клауза за
изменение на правноотношението от безсрочно в срочно; 2/ при доказване на
горното, да установи, че работата, за която е трансформирано
правоотношението в срочно, попада сред посочените в чл. 68 КТ, както и че
са спазени изискванията за продължителността на срока съобразно
конкретната хипотеза по чл. 68, ал. 1, т. 1-5 и ал. 4 КТ.
В изготвения от съда доклад по реда на чл. 312 ГПК, като безспорни
между страните са отделени обстоятелствата, че по силата на трудов договор
№ 25/10.01.2014г., ищецът заемал длъжността „пазач" при ответника; че с
допълнително споразумение към трудовия договор от 15.06.2022 г. му е
възложено да изпълнява длъжността „пазач" в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 08 Районно управление при СДВР
по утвърден щат със заповед №8121 К- 4737 от 08.06.2022 г., категория
3
персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, както и че с
допълнително споразумение № 513Р-25926 от 11.03.2024 г. на ищеца е
възложено да изпълнява длъжността „пазач" в група „Охрана и
пропускателен режим" на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“
към отдел „Охранителна полиция" при СДВР, категория персонал - лице,
работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов
работен ден, считано от 11.03.2024 г. за срок до 31.12.2024 г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че на 02.01.2025 г. на служителя е връчено
копие от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513p-
14000 от 17.12.2024 г. /л. 7/ съгласно която трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.01.2025 г. – с
изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор.
Не се оспорва от ищеца, че заповедта изхожда от лице с
работодателска власт, като се установява, че същата е подписана от Директор
Главен комисар в СДВР към МВР.
С оглед изложеното съдът намира, че са спазени изискванията относно
формата на заповедта, предвидени в чл. 335, ал. 1 КТ, като в същата е
посочено недвусмислено основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение - както чрез препращане към законовата разпоредба, така и
чрез думи, което е достатъчно за осигуряване правото на защита на
работника/служителя.
Доколкото основанието за прекратяване на правоотношение е изтичане
на срока на трудовия договор, издадената от работодателя заповед има
констатиращ характер, а не конститутивно действие, поради което
правоотношението се счита прекратено от 01.01.2025 г., независимо, че
заповедта е връчена в по-късен момент.
По отношение материалната законосъобразност на заповедта за
уволнение съдът намира следното:
Според времетраенето си трудовите договори се делят на два основни
вида: безсрочни и срочни.
Безсрочният трудов договор, или както е наречен в КТ „трудов договор
за неопределено време”, се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Винаги,
когато при сключването на трудовия договор страните не са уговорили
изрично друго, се смята, че трудовият договор е за неопределено време.
Възможността за сключването на срочен трудов договор е уредена като
изключение в Кодекса на труда и е допустима само в хипотезите по чл. 68, ал.
1, т. 1-5 КТ /за определен срок, до завършване на определена работа, за
заместване на отсъстващ работник или служител, до конкурс, за определен
мандат/.
Допълнителни ограничения /освен за времетраенето на срока/ са
поставени за сключването на срочни трудови договори за определен срок – т.е.
в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – каквато е и процесната.
Така в разпоредбите на чл. 68, ал. 1, 3 и 4 КТ е посочено, че срочен
4
трудов договор за определен срок може да се сключи само за: 1/ изпълнение
на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и 2/ с
новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в
ликвидация предприятия; 3/ По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т.
1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности,
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов
договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на
работника или служителя. В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на КТ е
регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при
конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ, ако трудовият договор за
определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и
ал. 4 КТ, той се смята за сключен за неопределено време.
В случаите, когато трудовото правоотношение между страните е
възникнало като безсрочно, съгласно чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за
неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок,
освен при изричното желание на работника или служителя, изразено
писмено.
В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява от
представените писмени документи, че ищецът е заемал длъжността „пазач“
при ответника по силата на трудово правоотношение, възникнало през 2014 г.
като такова за неопределено време.
Безспорно е, че с последното сключено между страните допълнително
споразумение от 11.03.2024 г., трудовото правоотношение е изменено, като
същото, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е трансформирано в такова за
определен срок – до 31.12.2024 г. /т.е. срокът на договора след изменението е
9 месеца и 20 дни./
Не се твърди, а и не се установява изпълняваната от служителя работа
като „пазач“ да има временен характер, ответното предприятие да е в
несъстоятелност/ликвидация (хипотези, неприложими в конкретния случай),
не се твърди наличието на причини от обективен характер, съставляващи
„изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4, вр. с пар. § 1, т. 8 КТ, а такива не са
и посочени в допълнителното споразумение, не се твърди и не се установява
по делото сключването на допълнителното споразумение да е предхождано от
предварително писмено искане от страна на работника – необходимо
както за самото трансформиране на правоотношението от безсрочно в срочно,
така и за уговаряне на срок с продължителност по-малка от 1 г. – минималната
възможност продължителност, съгласно чл. 68, ал. 4 КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че сключеното между страните
допълнително споразумение от 11.03.2024 г., в частта, с която трудовото
правоотношение е трансформирано от такова за неопределено време в такова
за определен срок, е сключено в противоречие на закона, поради което не е
породило сочените правни последиците досежно срока на договора.
5
Както беше посочено, предвидената от закона възможност за
трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно е
обвързана от спазване на изискването на чл. 67, ал. 3 КТ. Страните могат да
преминават от безсрочно в срочно трудово правоотношение, при изразено
изрично писмено съгласие от работника и служителя – отделно от това в
допълнителното споразумение, и спазване на ограниченията въведени с
императивните правни норми на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ.
В случая по делото не се твърди, а и не се установява ищецът да е
подал изрична писмена молба, с която да е заявил желанието си за
трансформиране на трудовия договор от безсрочен в срочен такъв, която да
предхожда сключеното допълнително споразумение по чл. 119 КТ. Наличието
на отделно, нарочно писмено волеизявление от работника или служителя, вън
от споразумението по чл. 119 КТ, създава сигурност, че волята е изразена
доброволно. /В този смисъл е и безпротиворечивата практика на ВКС,
обективирана в решение № 545/13.01.2012 г. по гр. д. № 1512/2009 г., IV г. о.,
решение № 284/7.10.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г., III г. о., решение № 259 от
9.10.2014 г. по гр. д. № 776/2014 г., IV г. о. и др., постановени по реда на чл.
290 ГПК./
Липсата на такова писмено волеизявление от ищеца налага извод, че
безсрочното трудово правоотношение не е преминало в срочно такова, като
следва да бъде посочено, че дори при наличието на предварително писмено
искане от работника, работодателят не е доказал по делото и наличието на
описаните в чл. 68, ал. 4 КТ, вр. пар. § 1, т. 8 КТ предпоставки за допустимост
на сключване на договора за определен срок.
Предвид изложеното, доколкото процесното трудово правоотношение
не може да бъде прекратено с изтичането на уговорения срок, предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява изцяло основателен и
подлежи на уважаване.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението/ в тежест на
ищеца е да докаже, че към датата на приключване на съдебното дирене би
било налице валидно и непрекратено на друго правно основание трудово
правоотношение, на което да бъде възстановен – обстоятелство, което в
конкретната хипотеза, е обхванато от предмета на доказване по предявения
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че след като
трудовият договор не е преминал в срочен, поради сключване на клаузата за
срок в нарушение на закона, с отмяната на заповедта за уволнение като
незаконна, за ищеца е налице основание да претендира възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. /така в решение № 284/7.10.2011 г. по
гр. д. № 1154/2010 г., III г.о. на ВКС/.
Ето защо следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като
ищецът бъде възстановен на длъжността, която е заемал до незаконното
уволнение, а именно: „пазач" в група „Охрана и пропускателен режим" на 01
сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна
6
полиция“ при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово
правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството.
Съдът своевременно е сезиран с искане за присъждане на разноски в
полза на адв. К., който, съгласно представения по делото договор /л. 4 - гръб/ е
оказал безплатна правна защита на ищеца в настоящото производство по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК .
Предвид изложеното, съдът, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на трудовия спор, реално извършената от адвоката работа и
продължителността на производството, развило се в едно съдебно заседание, в
което са ангажирани и събрани единствено писмени доказателства, и като
съобрази посочените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които съдът, приема
единствено за ориентир в средните цени на адвокатските услуги, намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца, възлиза на сумата
от 800 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за уважените
претенции по предявените два неоценяеми иска, която съдът, на основание чл.
3 от ТДТССГПК, определя общо на сумата от 100 лева /по 50 лева за всеки
иск/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, уволнението на Х. С. Ч., ЕГН **********, извършено от
работодателя Столична дирекция нa вътрешните работи - МВР, БУЛСТАТ
*********, със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513p-
14000 от 17.12.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.3 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ищеца Х. С.
Ч., ЕГН **********, на заеманата от него преди уволнението длъжност
„пазач" в група „Охрана и пропускателен режим" на 01 сектор „Организация
на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР,
БУЛСТАТ *********, категория персонал - лице, работещо по трудово
правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден.
ОСЪЖДА Столична дирекция нa вътрешните работи - МВР,
БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. Г. С. К., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 800 лева – определено от съда адвокатско
7
възнаграждение за безплатно оказана правна защита на ищеца в
производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи - МВР,
БУЛСТАТ *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 100 лева – държавна такса за уважените
искови претенции.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 КТ, може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от
14.05.2025 г., която дата съдът е посочил в проведеното по делото открито
съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8