№ 4915
гр. С, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110147022 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания срещу В. Т.
Ф. ЕГН: ********** гр. С, ул. ЛК 17, ет.3, надпартерен, общ. Столична, обл. С (столица) и
В. Т. В. ЕГН: ********** гр. С, ул.ЛК 17,ет.3, надпартерен, общ. Столична, обл. С (столица)
за стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетения за забава за имот,
находящ се на адрес: гр. С, ул. ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33763/2021 г. по
описа на СРС, 118-ти състав, както следва:
/1 срещу В. Т. Ф. ЕГН: ********** гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, за сумата 1535,88
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен,
аб.№11918 , ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата
164,16 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 14.05.2021 г., за сума в размер на
23,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на
вземането и за сумата 4,71 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г.
2/ срещу В. Т. В. ЕГН: ********** гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, за сумата 1535,88
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен,
1
аб.№11918 , ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата
164,16 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 14.05.2021 г., за сума в размер на
23,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на
вземането и за сумата 4,71 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, тъй като са собственици на имота. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от
дружеството, което претендира да бъде привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответниците. Оспорва да е доказано, че ответниците са собственици на
процесния имот, респ. потребители на топлинна енергия. Поддържа, че представения
нотариален акт касае различен от процесния имот, както и че със същия е запазено вещно
право на ползване на дарителите. Сочи, че предвид воденето на партида само на ответницата
В. Ф., то ответникът не следва да дължи заплащане на задълженията по тази партида.
Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията Оспорва задълженията за
лихви.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
2
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се от представения с исковата молба препис от Нотариален акт за дарение
на недвижим имот на № 71 по н.д. №43001/97 г. от 11.12.1997 г., че Т В. Й и съпругата му С
В.а Йа са дарили на своята дъщеря – ответницата В. Т. Ф. и своя син В. Т. В. придобития по
време на брака им недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С, ул. ЛК № 17-19, на
трети надпартерен етаж вляво, като са си запазили вещното право на ползване на имота до
края на живота си. Установява се извършените служебни справки по делото, че дарителите и
вещни ползватели на имота са починали съответно Т В. Й – на 23.12.2008 г. и С В.а Йа на
03.08.2014 г. Следователно със смъртта им е погасено учреденото и запазено вещно право на
ползване на имота от всеки. Не се установяват разпоредителни действия с правото на
собственост върху процесния имот от някой от ответниците след придобиването му по
силата на посочения договор за дарение, поради което съдът приема, че същите са
притежавали правото на собственост върху имота в рамките на процесния период при равни
квоти съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, доколкото друго не се установява.
Предвид посоченото доказано е, че ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на съсобственици на имота. По
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на гр. С, ул. ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918 за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., без да е необходимо изричното им приемане.
Неоснователно е възражението на особения представител за липса на идентичност с имота
по документа за собственост, тъй като в административният адрес, посочен в НА, - „17-19“
на ул. ЛК се включва и посочения в исковата молба № 17. Освен посоченото, видно от
заключението на вещото лице при работа по СТЕ експертът е съобразил както нотариалния
акт, така и акт за разпределение на кубатура и ръчна скица на процесния имота. Поради това
и съдът приема, че облигационната връзка между ищеца от една страна и ответниците като
потребители на ТЕ, от друга страна, е възникнала и съществувала в процесния период
именно за апартамента, придобит от ответниците по силата на коментирания договор за
дарение.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
3
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза,
според което топлинната енергия за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. е на
стойност 2856,91 лева. Вещото лице е достигнало до извод , че дължимите суми за топлинна
енергия за имота са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката и изрично е констатирало, че общият топломер, монтиран в абонатната
станция, е преминавал надлежно метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и
компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен материал, като не е
налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации и
заключения. Поради това и съдът го кредитира изцяло.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислявано в съответствие с установените нормативни правила и в полза на ищеца са
възникнали вземания за стойност на Топлинна енергия в установения от заключението на
СТЕ размер 2856,91 лева, задължения за заплащане на която при равни квоти – по 1428,46
лева е възникнало в тежест на ответниците.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба особения представител на ответниците е направил
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, което следва да бъде разгледано с
оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу ответниците.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
4
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
14.06.2021 г. /в случая на основание чл. 422 ГПК – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение/.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземанията на ищеца за
ТЕ за процесния период – от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. не са погасени по давност, тъй като
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е
изтекъл период от три години от настъпване падежа и на най-старото месечно задължение.
Следователно установените в производството вземания на ищеца спрямо всеки от
ответниците по 1428,46 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г не са погасени и се дължат, поради което и предявените искове следва да бъдат
уважени до тези размери, а за разликата до пълните предявени размери - отхвърлени.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
5
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Претенцията в процесния случай остава недоказана, тъй като с исковата молба и с
уточнителната молба от 01.03.2023 г. ищецът претендира услугата да е извършвана от
третото лице помагач – „ТС“ ЕООД. Видно обаче от заключението на вещото лице дяловото
разпределение не е извършено от това трето лице, а от ищеца. С оглед диспозитивното
начало в процеса съдът дължи произнасяне единствено по обстоятелствата, на които ищецът
основава искането си. Предвид недоказване твърденията, че услугата е извършена от лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, то и претенцията за заплащаното й на
предявеното основание е неоснователна. Следва да се посочи за пълнота, че ищецът не е и
ангажирал доказателства за уговорени цени за предоставяне на услугата и по какъв начин е
изчислена търсената цена. Поради това и не би могло да се приеме, че ищецът е провел
надлежно доказване на възникването в негова полза на вземане за претендираната стойност
на конкретна по обем услуга за процесния период.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва за главницата за
дялово разпределение с оглед изводите за недоказване възникването на последното.
Следователно иска за главница за стойност на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху тази стойност се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете спрямо всеки ответник, а
именно по 359,16 лева за исковото производство и по 49,23 лева за заповедното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че В.
Т. Ф. ЕГН: ********** гр. С, ул.ЛК 17,ет.3, надпартерен, общ. Столична, обл. С (столица)
6
дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сума в
размер на 1428,46 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С,
УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918, ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1428,46 лева до
пълния предявен размер 1535,88 лева за цена на топлинна енергия, за сумата 164,16 лева -
мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 14.05.2021 г. върху стойността на топлинната
енергия, за сума в размер на 23,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от
14.06.2021г. до изплащане на вземането и за сумата 4,71 лева - мораторна лихва за периода
от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че В.
Т. В. ЕГН: ********** гр. С, ул.ЛК 17,ет.3, надпартерен, общ. Столична, обл. С (столица)
дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сума в
размер на 1428,46 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С,
УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918, ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1428,46 лева до
пълния предявен размер 1535,88 лева за цена на топлинна енергия, за сумата 164,16 лева -
мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 14.05.2021 г., за сума в размер на 23,61 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на
вземането и за сумата 4,71 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. Ф. ЕГН: ********** гр. С, ул.ЛК
17,ет.3, надпартерен да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** сумата 359,16 лева – разноски
за исковото производство и сума в размер на 49,23 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. В. ЕГН: ********** гр. С, ул.ЛК
17,ет.3, надпартерен, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** сумата 359,16 лева – разноски
за исковото производство и сума в размер на 49,23 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
7
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8