Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 2250/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 21.11.2019 г. на „С.К.“ ЕООД чрез адв. А.И. срещу Решение № 259899 от 30.10.2019
г. по гр.д. № 17328/2019 г. на СРС, с което е признато за установено по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК и на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „С.К.“ ЕООД дължи на С.Я.
сумата от 7432 лева, представляваща възнаграждение по договор за изработка с
предмет строително-монтажна дейност, изразяваща се в цялостен ремонт и
обновяване на басейн и спа зона в хотел “Боровец хил“ в периода 01.09.2017 г. –
07.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 08.11.2018г.,
до окончателното изплащане, за която сума по ч.гр.д.№ 71516/2018 г. по описа на
СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди, че съдът приел в
противоречие със събраните доказателства, че е направено възражение за
некачествено изпълнение на възложената работа, което се установявало от
показанията на свид. Д.. Самата работа не била прието от представител на
ответника. Неправилно е прието, че работата е конклудентно приета с пускане на
обекта в експлоатация. Надлежно е доказан фактът на своевременно възразяване
срещу качеството на работата. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен.
Извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, което просрочие е констатирано от
въззивния съд и в открито съдебно заседание от 26.03.2021 г. по делото.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 266 ЗЗД
вр. чл. 422 ГПК.
Производството пред районния
съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя
и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и ответник срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са предявени
исковете.
С обжалваното решение е
прието, че ответникът не е уведомил незабавно, след като е прегледал работата,
който факт е доказан от показанията на свидетелите Д. и Д.. Прилагайки чл. 264,
ал. 3 ЗЗД, необоримо се презюмира, че работата е приета. Възражението на
ответника за намаляване на възнаграждението по чл. 265 ЗЗД не се разглежда, тъй
като се касае за явни, а не скрити недостатъци.
По делото е прието за
безспорно, а и се установява от приложените доказателства (кореспонденция между
страните по делото и снимков материал), че между страните е сключен договор за
изработка на строително-монтажни работи (СМР) на комплекс „Боровец Хил“ в
курортен комплекс „Боровец“, извършени през периода 01.09 - 07.10.2017 г.,
който период се твърди в исковата молба и както е прието и в окончателния
доклад по чл. 146 ГПК, неоспорен от страните по делото. Ответникът като поръчващ
на работата не оспорва и че ищецът като изпълнител е извършил СМР по вид и
обем, описани в исковата молба, които СМР възлизат на стойност от 13 304
лв.
След извършени плащания от
ответника, за които ищецът признава в исковата молба и в хода на делото, преди
и след подаване на исковата молба съответно в размер на 2 000 лв. и
3 568 лв. ищецът е оттеглил иска за последната сума, като с влязло в сила
протоколно определение от 30.09.2019г. по гр.д. № 17328/2019 г. на СРС
производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е продължило за сумата от
7 432 лв. От своя страна в отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за намаляване на претендираното възнаграждение именно за
сума в същия размер.
Спорът се концентрира около
следните два въпроса – приета ли е възложената работа от поръчващия и уведомил
ли е същият изпълнителят за твърдените от него недостатъци на извършените СМР.
Съдът предприема собствен доказателствен
анализ с оглед преценка основателност на
доводите в жалбата относно неприемането на възложената работа и уведомяването
за недостатъци във връзка с нея, за да прецени дали да пристъпи към изследване
основателността на възражението за намаляване на процесното възнаграждение по
чл. 265 ЗЗД.
Кореспонденцията, протоколите
по чл. 84 ППЗДДС и протокола за прихващане от 13.12.2017 г., приложени към
отговора на исковата молба, касае отношения между ответника и трети за спора
лица, като от нея не може да се направи извод, че ищецът е бил уведомен за недостатъци
при приемането на процесната работа. От същите доказателства се установява, че
възложената работа е била приета, макар и с конклудентни действия, имайки
предвид изготвените протоколи за неустойки, начислени на ответника, и
прихващане на взаимни задължения. В това отношение е неотносимо оплакването в
жалбата, че ищецът не доказал, че именно Х.Х.бил представителят на ответника,
приел възложената работа. За действие по приемане на работата въззивният съд
отчита и извършеното от ответника към ищеца частично плащане преди и след
образуване на делото, защото частичното плащане е обвързано с възражение на
ответника като възложител на работата, само с лошото изпълнение, но не и с
неприемане на работата.
От показанията на свид. Д.
действително се установява, че възложителят е констатирал недостатъци, но съдът
не кредитира тези показания като правдоподобни и житейски логични, тъй като
свид. Д. не описва всички недостатъци, изброени в приложения списък към писмото
от 15.10.2017 г. от М.В.до управителя на ответника И. Д.а. Липсват и други
доказателства, които да потвърждават показанията на същия свидетел, че ищецът е
бил уведомен от ответника за посочените от свидетеля недостатъци. Липсват
каквито и да е други доказателства, от които да се изведе, че ответникът
незабавно е възразил за твърдените от него недостатъци в отговора на исковата
молба. От показанията на свид. Д., които се подкрепят от приложените към
отговора на исковата молба доказателства, може да се заключи, че работата е
била приета без възражения относно явни недостатъци, тъй като същият свидетел
твърди, че денят преди приключване на работата той заедно с друг работник на ищеца
и управителят на ответника, както и собственикът на процесния хотел са
направили оглед на извършените СМР, като последните дори са ги поканили на
вечеря. Достоверността на показанията на свид. Д. се потвърждава от показанията
на свид. А., който твърди, че работници на ищеца са изпълнили до 06.10.2017 г. процесните
СМР. Поради това е неоснователен доводът в жалбата, че показанията на свид. Д.
касаят СМР от твърдения от жалбоподателя първи етап на работата през м. 07.2017 г.
Показанията на свид. Х. са
неотносими към процесния случай, тъй като същата твърди, че е работила при
ответника до края на м. 06.2017
г., което не се опровергава от останалия доказателствен материал по делото, а
се има предвид, че процесният период, през който е извършвана възложената
работа, е 01.09.2017 г. - 07.10.2017 г. На следващо място, горепосочените показания не отразяват по
категоричен и конкретен начин някои от горните спорни обстоятелства, относими
към предмета на делото (I - 67).
При това положение правилно е
прието от районния съд, че възражението за намаляване на претендираното
възнаграждение не следва да бъде разгледано и съответно, че искът е основателен
до окончателно предявения размер.
С оглед на гореизложеното и при
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски за настоящото
производство, каквито е претендирал и доказал в размер на 430 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към
становище от 26.03.2021 г. (п. кл. от 25.03.2021 г.) на въззиваемия.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 259899 от 30.10.2019 г. по гр.д. № 17328/2019г. на СРС.
ОСЪЖДА „С.К.“
ЕООД, ЕИК:*********да заплати на С.М.Я., ЕГН: ********** сумата в размер на 430
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно (чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.