№ 12893
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110166492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът Р. М. Т. не дължи на ответника „**** сумата в размер
на 1070,93 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
29.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 326,64 лв. – добавка,
сумата от 127,83 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2012г. и 130,51 лв., разноски по
делото, за които суми въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е бил издаден
изпълнителен лист на 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № 49735/2013г. на СРС, 28 състав, въз основа
на който е било образувано изп. дело № 1296/2014 г. по описа на ****, поради погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона
давностен срок.
Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 09.12.2013 г.
по ч. гр. дело № 49736/2013 година срещу нея е бил издаден изпълнителен лист на
28.03.2014 година. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20148440401296 по описа на ***. Впоследствие на 01.07.2016 г.
банката подала молба за присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014 г.
издаден по гражданско дело № 49735/2013г. по описа на СРС, 28 състав, въз основа на
заповед за изпълнение от 11.12.2013 г., в който били инкорпорирани следните суми: сумата
от 1070,93 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 29.11.2013
г. до изплащане на вземането, добавка в размер на 326,64 лв., мораторна лихва в размер на
127,83 лв., както и 130,51 лв. разноски по делото, от които 30,51 лв. - държавна такса и 100
1
лв. възнаграждение за юрисконсулт. Счита, че сумите обективирани в изпълнителния лист
от 28.04.2014г. са погасени по давност. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на
08.05.2014 г. Твърди, че на 20.05.2014г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
като същевременно е бил наложил запор на притежаваните от ищцата банкови сметки.
Впоследствие били наложени нови запори от 19.06.2014 г. и 03.02.2015 г. Сочи, че на
02.08.2016 г. е била изпратена нова покана за доброволно изпълнение. Твърди, че на
03.02.2017 г. настъпила перемпция на изпълнителното дело, като извършваните след това
изпълнителни действия не пораждали действие. Счита, че вземането е погасено по давност
на 01.09.2021 г. при съобразяване спирането течението на давността за периода на
обявеното извънредно положение в Република България за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че не
дължи посочените в исковата молба суми поради погасяване на правото на принудително
изпълнение вследствие изтичане на погасителната давност. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че поради неизпълнение на възникналите
договорни задължения от страна на Р. М. Т., е била издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден
Изпълнителен лист от 28.03.2014 г., относно задължението по Договор за кредит № CREX-
02837457. По молба на "***, на 08.05.2014 г. е било образувано изп. дело № 20148440401296
по описа на ***, с peг. № 844 към КЧСИ и е бил приведен в изпълнение изпълнителен лист
по гр. д. № 49736/2013 г. на Софийски районен съд. Твърди, че по време на образуваното на
08.05.2014 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 20148440401296 по описа
на *** са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. Посочва, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на
08.05.2014 г. „**** са възложили правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ***, с което
погасителната давност е била прекъсната, като след това е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, както и изпратени запорни съобщения до конкретно
посочени банки. Твърди, че на 01.07.2016г. е входирана от взискателя „*** за
присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г.
относно задълженията на ищцата по договор за кредит № CREX-02872519. Твърди, че на
07.03.2017 г. е била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „****, което
действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност, като с нея на
съдебния изпълнител са били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и е
отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, което е отделно основание за
прекъсване на давността. Твърди, че в периода от 07.02.2017 г. до 17.09.2020 г. по банкова
сметка на „**** са постъпвали доброволни вноски от страна на длъжника, които са в общ
размер на 4,220.00 лв., които суми са разпределяни за погасяване на задълженията по двата
изпълнителни листа. Посочва, че на 26.02.2021 г. е била депозирана молба за посочване на
изпълнителен способ, а именно за извършване на справка в електронния регистър на БНБ и
налагане на запори, включено е алтернативно искане за насрочване на опис на движими
2
вещи, което искане отново прекъснало погасителната давност, а на 05.10.2022 г. със запорно
съобщение до *** е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Посочва, че в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
по делото след извършено разпределение на сума от страна на съдебния изпълнител, по
сметка на взискателя на 13.01.2023 г. е постъпила сума, с която сума задължението,
произтичащо от процесния изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по гр. д. № 49735 по
описа на 2013 г. на Софийски районен съд, е било погасено. Моли за отхвърлянето на
предявения иск като неоснователен.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че срещу ищцата е била
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 28.03.2014 г., относно
задължението по Договор за кредит № CREX-02837457, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 20148440401296, както и че по същото дело е
присъединен процесният изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно
задълженията на ищцата по договор за кредит № CREX-02872519.
Посочените факти се установяват и от приетото в препис изпълнително дело №
20148440401296 по описа на ЧСИ С. ***, рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ, видно от
който на 08.05.2014 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително
производство въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2014г., издаден по ч. гр.д. №
49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд. С молбата взискателят на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на органа по изпълнението да определи способа на изпълнението
срещу длъжника.
С постановлението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ *** е наложил запор
върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия
работодател „*** и е указал да се изпрати запорно съобщение до третото задължено лице.
Наложен е и запор върху банковите сметки на длъжника в „***
Със съобщение, постъпило по изпълнителното дело на 27.05.2014г. работодателят на
длъжника уведомява, че лицето се намира в трудово правоотношение с дружеството, но тъй
като ползва отпуск поради бременност и раждане, не получава трудово възнаграждение, с
оглед което и не могат да бъдат правени удръжки от същото.
Отговор на изпратеното запорно съобщение е постъпил и от ***, съгласно който върху
3
банковата сметка на длъжника е бил наложен предходен запор и по същата няма авоар за
изпълнение на нареждането на органа по изпълнението.
Със запорни съобщения от 26.06.2014 г. са наложени запори върху банковите сметки
на длъжника в ***
Със запорни съобщения от 03.02.2015 г. са наложени запори върху всички вземания на
длъжника по банкови сметки в „***. Съобщенията са получени от третите задължени лица
на 05.02.2015 г.
С молба от 01.07.2016г. взискателят „*** е поискал присъединяване на процесния
изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно задълженията на ищцата
по договор за кредит № CREX-02872519, което е уважено от съдебния изпълнител.
На 07.03.2017 г. е постъпила молба за конституиране на ответника „**** като
взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия от 10.01.2017 г. С молбата е
поискано да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника в дома му, както и е
възложено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме
необходимите действия, определяйки способа на изпълнение, с цел осигуряване на
нормалния ход на изпълнителното производство.
С постановление от 29.08.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал ответника като
взискател по делото на мястото на цедента.
По делото на 26.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано след
извършването на справки в регистъра на БНБ да бъдат наложени запори върху банкови
сметки на длъжника, а в случай че такива не бъдат установени – да се извърши опис, оценка
и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. От ЧСИ е поискано да
уведоми взискателя за дължимите такси за извършване на поисканите изпълнителни
действия.
Със запорно съобщение от 05.10.2022 г. е наложен запор върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодателя „****.
С писмо от 04.11.2022 г. третото задължено лице – работодател на ответника Р. Т.
уведомява, че върху вземането й за трудово възнаграждение е наложен предходен запор, по
който се извършват удръжки, както и че след погасяване и вдигане на първия във времето
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, третото лице ще започне извършването
на удръжки по наложения запор.
На 13.12.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „***, като е постъпил отговор от
третото лице на 16.12.2022г., че всички сметки на длъжника са запорирани.
Считано от 07.12.2022г. работодателят на ищцата „**** е започнал да превежда по
сметка на съдебния изпълнител удържаните по изпълнителното дело суми от трудовото
възнаграждение на ищцата по наложения запор от 05.10.2022г., като такива удръжки са
правени до 07.07.2023г., малко след което препис от изпълнителното дело е изпратен за
присъединяване към настоящото производство.
4
С платежни нареждания от 13.01.2023г., от 10.02.2023г., от 10.03.2023г., от
11.04.2023г., от 10.05.2023г., от 08.06.2023г. и от 10.07.2023г. съдебният изпълнител е
превеждал по сметка на взискателя постъпилите по запора суми.
Съгласно справка от *** по процесното изпълнително дело, по изпълнителен лист от
28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. на СРС, 28 състав, не са извършвани погашения, като
всички постъпили плащания са разпределяни за погасяване на вземането, обективирано в
изпълнителен лист, издаден на 28.03.2014г. по гр.д. № 49736/2013г. на СРС, 31 състав,
послужил за образуване на изпълнителното дело. Посочените обстоятелства се установяват
и от отбелязванията върху представените копия на изпълнителни листове по
изпълнителното дело.
По делото са приети като доказателства 40 броя платежни нареждания за общата сума
от 4120 лв., направени от ищцата за периода от 07.02.2017г. до 17.09.2020г. с основание „вн
по кредит Р. М. Т.“ по сметка с IBAN: *** в „*** с вписан получател „***, с изключение на
последното платежно нареждане, в което като получател е вписан ответникът „***“.
Установява се от съдържанието на молбата за конституиране на взискател, подадена от
ответника в изпълнителното дело на ***, че посочената от него банкова сметка, по която
съдебният изпълнител да превежда постъпилите и постъпващите суми съвпада с
горепосочената сметка с IBAN: *** в „***, по която са извършвани плащания от ищцата за
периода от 07.02.2017г. до 17.09.2020г. Това е и сметката, по която съдебният изпълнител е
превеждал на взискателя (ответникa) постъпилите по запора от работодателя на ищеца
суми.
При така събраните доказателства, съдът намира следното:
В случая ищцата цели да установи с иск, че вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. на СРС, 28 състав, по влязла в
сила заповед за изпълнение, са погасени по давност, изтекла след издаване на
изпълнителния лист и образуването въз основа на него на изпълнително дело №
20148440401296 по описа на ЧСИ С. ***, рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ. В този
смисъл следва да се има предвид следното: съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от
всяко прекъсване започва да тече нова давност (чл. 117 ЗЗД). Съгласно задължителното за
съдилищата тълкуване, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
случая се установява, че изпълнителният лист, издаден за процесните вземания, е
5
присъединен към изпълнителното дело с молба от 01.07.2016г., след приемане на
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
с оглед на което са приложими постановките му по отношение тълкуването на дадените
норми във връзка с погасителната давност за вземанията по този изпълнителен лист и по-
специално на т. 10 от същия. Установи се, че след присъединяване на изпълнителния лист от
28.04.2014г. с молба от 07.03.2017 г. ответникът „**** е поискал да бъде присъединен като
взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия от 10.01.2017 г., както и да бъде
извършен опис на движимите вещи на длъжника в дома му, а отделно с молбата е възложено
на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме необходимите
действия, определяйки способа на изпълнение, с цел осигуряване на нормалния ход на
изпълнителното производство. Тези действия са прекъснали течението на давността за тези
вземания и са дали начало на нова погасителна давност, която е 5-годишна, тъй като
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, която
представлява съдебен акт, който отговаря на съществените характеристики на съдебно
произнасяне, което се ползва със сила на пресъдено нещо и за установените с нея вземания е
приложима посочената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давност. В този смисъл са Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о.
на ВКС. Следващото действие от страна на взискателя, което е било годно да прекъсне
давността за процесните вземания е извършено по изпълнителното дело на 26.02.2021г.,
когато е постъпила молба от същия, с която е поискано след извършването на справки в
регистъра на БНБ да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника, а в случай
че такива не бъдат установени – да се извърши опис, оценка и публична продан на движими
вещи, собственост на длъжника. От ЧСИ е поискано да уведоми взискателя за дължимите
такси за извършване на поисканите изпълнителни действия. Това действие е извършено
преди изтичане на 5-годишната погасителна давност, започнала да тече на 07.03.2017г.,
когато е подадена молбата за присъединяване на ответника като взискател. За периода от
07.03.2017г. до 07.03.2019г. обаче е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в
който изпълнителното производство се перемира (прекратява) по силата на закона.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с това дали поискани и извършени след
настъпила перемпция на изпълнителното производство изпълнителни способи следва да се
зачетат като валидни, респективно годни да прекъснат погасителната давност за вземането.
В този смисъл съдът споделя актуалната практика на ВКС, изразена в Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.
д. № 1722/2021 г., IV г. о., Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о.,
Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., в които е възприето
разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е
имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
6
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания от взискателя
изпълнителен способ. Предвид, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна
практика, с оглед което и е образувано т.д. № 2/2023 г. ОСГТК, ВКС, до постановяване на
тълкувателно решение по същото за настоящия съдебен състав не е налице основание да
отстъпи от цитираната съдебна практика, която е прилагал до момента.
В разглеждания случай давността, започнала да тече на 07.03.2017г., би изтекла на
14.05.2022г., като се вземе предвид че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2 месеца и 7
дни) давност не е текла на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Същата обаче е била прекъсната с молбата на
взискателя от 26.02.2021г., с която е поискано прилагането на конкретни изпълнителни
способи от съдебния изпълнител (опис на движими вещи на длъжника, извършване на
справки по чл. 18 ЗЧСИ), а след това е била прекъсвана последователно с налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 05.10.2022г., получавано от третото
лице „****, а след това и на 13.12.2022г. с налагането на запор върху вземанията на ищцата
от „***, както и с последвалите действия по осъществяване на способа за изпълнение чрез
извършване на ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата от „**** за
периода от 07.12.2022г. до 07.07.2023г.
С оглед посоченото съдът намира, че предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Само за пълнота следва да се посочи, че съдът
намира, че извършените от ищцата доброволни плащания по сметка с титуляр ответника
„**** по банкова сметка с IBAN: *** в „***, правени ежемесечно за периода от 07.02.2017г.
до 17.09.2020г. и преди изтичане на погасителната давност, са били в изпълнение на
дълговете й по двата изпълнителни листа, предмет на процесното изпълнително дело,
включително и на процесния. Това е така, тъй като посочените плащания са с основание „вн
по кредит“, извършени са по сметка, чийто титуляр е ответникът и са отивали в негова
7
полза, като съдът намира, че поради техническа грешка като получател на плащането във
всички представени нареждания за превод, с изключение на последното, е посочен „***, с
който не се установява ищцата да е имала някакви отношения, въпреки твърденията й в
обратния смисъл. Допускането на техническа грешка при попълване на платежните
нареждания личи и от съдържанието на последния превод от 17.09.2020г., в който като
получател правилно е посочен ответникът. Че плащанията са отивали за погасяване на
задълженията на ищцата по кредитите, във връзка с които са издадени изпълнителните
листи от 28.03.2014г. и 28.04.2014г., въз основа на които е образувано изпълнителното дело,
е логично и защото по време същите съвпадат с периода на бездействие на взискателя по
изпълнителното дело, образувано по двата изпълнителни листа, което може да се обясни с
обстоятелството, че през това време същият е получавал частични плащания по дълга по
негова лична сметка. Доколкото извършените плащания са частични и ищцата не е посочила
кое от еднородните си задължения погасява, първо се е погасило на основание чл. 76, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД задължението по договора за кредит, за който е издаден изп. лист от 28.03.2014г.,
тъй като това е най-обременителното задължение, в последователността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
– разноски, лихва, главница, а след това частично вземането по процесния изпълнителен
лист от 28.04.2014г. Въпреки това, тъй като плащанията надхвърлят сбора на вземанията по
първия изпълнителен лист, а ищцата е продължила да плаща на кредитора, с това свое
поведение съдът намира, че същата е признала и дълга по процесния изпълнителен лист от
28.04.2014г., доколкото всяко ежемесечно плащане представлява потвърждение на очевидно
поетия спрямо кредитора ангажимент да погасява дълга разсрочено (предвид
периодичността и размера на вноските), като в този смисъл всяко плащане следва да се
разглежда като потвърждение на вече заявеното признаване на целия дълг, което прекъсва
погасителната давност за вземането – чл. 116, б. “а“ ЗЗД.
И на това основание погасителната давност не е изтекла, поради което предявеният иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение и тъй като в производството е бил защитаван
от юрисконсулт, такова възнаграждение му се дължи. Съдът определя неговия размер на
основание на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП на
сумата от 100 лв., които следва да се присъдят на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: **** срещу
„****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Р. М.
Т. не дължи на ответника „**** сумата в размер на 1070,93 лв., представляваща главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане
8
на вземането, сумата от 326,64 лв. – добавка, сумата от 127,83 лв. – мораторна лихва за
периода от 05.09.2012г. и 130,51 лв., разноски по делото, за които суми въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист на 28.04.2014 г. по ч.гр.д. №
49735/2013г. на СРС, 28 състав, въз основа на който е било образувано изп. дело №
1296/2014 г. по описа на ****, поради погасяване на правото на принудително изпълнение
на вземането.
ОСЪЖДА Р. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: **** да заплати на „****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9