№ 65
гр. Ловеч, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214300600031 по описа за 2021 година
С присъда № 260004/15.12.2020 г., постановена по НОХД № 45/2020 г., Тетевенският
районен съд, е признал подсъдимия К. Л. К., ЕГН ********** от *** за виновен, в
извършване на престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година
лишаване от свобода и глоба в размер на 200 /двеста/ лева, която да заплати в полза на
държавата.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателн срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343 г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила.
С цитираната присъда К.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.345,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като е бил осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от
свобода с изпитателн срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на К. едно общо най-тежко наказание
в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода.
1
На основание чл.23, ал.3 и ал.2 от НК ТРС е присъединил изцяло към така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и
наказанията : глоба в размер на 200 /двеста/ лева, която да заплати в полза на държавата, и
лишавне от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода с изпитателн срок от 3 /три/ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Осъдил е К.К. да заплати по сметката на ОД на МВР – гр. Ловеч сумата от 55 /петдесет и
пет/ лева за химическа експертиза, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна
жалба от К. Л. К., чрез упълномощения му защитник адв. С.П. от САК. В жалбата се
развиват оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата
със събрания доказателствен материал. Моли съда да я отмени и да го оправдае по така
повдигнатите му обвинения. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба. Твърди, че
липсват преки доказателства, че К.К. е управлявал автомобил преди автомобилът да се
обърне и да го притисне към пътното платно, като в тази връзка нито един от разпитаните
свидетели не е очевидец на станалото. Сочи, че присъдата е мотивирана с показанията на
свидетели, които са присъствали на местоизвършването повече от час след като инцидентът
се е случил, така полицейските служители, които са пристигнали на място, дават показания
за обстановката, която са заварили повече от час след настъпването. Излага, че същите дават
показания, че двигателят на автомобила бил топъл, но следва да се има предвид, че времето
на 31.08. е било изключително горещо, МПС-то е било изложено на слънце и температурата
му е била повишена от температурните условия, като освен това не е ясно дали някое от
лицата, които са опитвали да помогнат не е опитвало да стартира автомобила, за да го
мести.
Твърди, че присъдата е вътрешно противоречива, като на страница 4 от мотивите, трети
абзац, съдът описва фактическата обстановка, която счита за установена. Сочи, че съдът
приема за доказано, че на 30.08.2019 г. процесното МПС било паркирано до дома на К.К.,
успоредно на тротоара, двете гуми отстрани били качени на тротоара. Джипът бил насочен
надолу, по посоката на движение към центъра на село Голям Извор и бил със спукана
предна дясна гума. Същата гума е била спукана и на следващия ден, когато е констатиран
инцидента. Счита, че е невъзможно на 31.08. подсъдимият да е управлявал МПС-то със
спукана предна дясна гума и то на километри от първоначалното му местоположение, както
твърди свидетелката Й. Й.а. Счита, че очевидно същата е видяла друг такъв джип,
управляван от друго лице и вероятно се е припознала.
2
Изтъква, че ТРС изрично заявява, че кредитира показанията на св. Д.Г., но никъде в
мотивите не обсъжда потвърдения от свидетеля факт, че когато е отишъл на мястото на
инцидента, зад МПС-то е имало пръснати инструменти и крик, които е прибрал в багажника
му. Счита, че ако беше анализирал този факт, заедно с факта, че предния ден вечерта
автомобилът е бил със спукана предна дясна гума, паркиран на около 10 метра от мястото на
инцидента, в посока надолу, вероятно щеше да направи извод, че изложеното от
подсъдимия в обясненията му е истина. Счита, че наистина К. е направил опит да смени
спуканата гума, като не е обезопасил МПС-то и при вдигането същото е паднало от крика и
продължило свободно движение по наклона по инерция. Твърди, че подсъдимият е бил
затиснат при опита си да спре неконтролираното движение на МПС. Счита, че извършването
на ремонтни дейности след употреба на алкохол не е престъпление.
На следващо място изтъква, че присъдата е постановена и при непълнота на
доказателствения материал. Счита, че съдът е трябвало да назначи съдебна автотехническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото да даде отговор за
механизма на настъпване на инцидента, както и дали е възможно същият да е настъпил в
резултат на фактите, изложени в обясненията на подсъдимия, или е възможно да настъпи
само и единствено при управление на МПС.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и
вместо нея да оправдае подзащитния му К.К..
В съдебно заседание въззивникът К. Л. К., редовно призован, не се явява, като се
представлява от пълномощника си - адв. И.Й. от САК. Същият заявява, че поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея. Моли настоящия състав да уважи жалбата срещу
присъдата на първоинстанционния съд и да постанови съдебен акт, с който я отмени и
признае подзащитния му за невиновен. Счита, че събраните по делото доказателства както
на първата, така и на втората инстанция, анализирани в тяхната съвкупност, не могат да
доведат до единствения и несъмнен извод, че подзащитният му е извършител на
престъплението. Твърди, че няма нито преки очевидци - свидетели, нито други преки
доказателства, от които да е видно, че по време на настъпването на ПТП джипът е бил
управляван от К.К..
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния прокурор Д.Д. дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива. Счита, че жалбата против
присъдата на РС - Тетевен е неоснователна. Изтъква, че ТРС е направил един внимателен
анализ на събраните доказателства по делото, в това число и на свидетелските показания,
посочил е кои от тях кредитира и защо. Сочи, че след преценка на всички събрани
доказателства РС е направил своя извод за вината на подсъдимия в извършване на двете
деяния, като е изложил в мотивите си подробни съображения.
3
Твърди, че в подкрепа на изводите, до които е стигнал съда за вината на подсъдимия е и
заключението на вещите лица по назначената и извършена комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, която е изяснила механизма на настъпване на ПТП и най-
важното, че подсъдимият е управлявал МПС, а не е бил извън него, както същото се е
преобърнало и го е затиснал. Заявява, че изцяло споделя съображенията на ТРС, като
обосновани и законосъобразни, каквато се явява и постановената присъда, която моли да
бъде потвърдена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, допълнението към
същата, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от
нас и от РС – Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното :
Подсъдимият К. Л. К., вндно от Справка за нарушител/водач (л.26 - 27 от ДП) е
правоспособен водач и притежава СУМПС № ********* със срок на валидност до
25.02.2021 година.
Същият е собственик на л.а. „***“ с peг. № ********, номер на рамата 40860, а на двигателя
70501820. Поради неплащане на задължителната застраховка Гражданска отговорност, на
25.05.2019 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на автомобила е била
прекратена. По същата причина и иа същото основанме, регистрацията на процесния л.а. е
била прекратявана и през 2017 година.
Обичайно превозното средство К. паркирал пред дома си, находящ се на улица *** в ***.
Именно там паркиран л.а. УАЗ е бил видян от св. Г. и св.В. на 30.08.2019 г.,в който смисъл
са показанията им.
На следващия ден, на 31.08.2019 г., малко след 18.30 часа, подсъдимият К. предприел
пътуване с л.а. УАЗ от дома си към центъра на с.Голям Извор. Малко след потеглянето
изгубил контрол върху управлението на автомобила и се ударил в каменния зид на дом №
15. При настъпилото ПТП, л.а. УАЗ се обърнал странично на лявата си страна и водачът К.
попаднал под автомобила.
Малко след случилото се, движейки се също към центъра иа селото, на мястото се озовал св.
Д.И. Г., който и подал сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП. Последният, ползвайки
собствения си автомобил успял да издърпа л.а. УАЗ и по този начин да освободи
подсъдимия. Л. бил в тежко състояние и бил откаран пристигналия екип на ФСМП -
Тетевен в лечебното заведение. Порадн тежкото състояние на подсъдимия не била
извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство. Била му е взета,
обаче кръвна проба за химическо изследване.
Видно от Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта № 204/03.09.2019 г., (л.32) е, че в получената за изследване кръв, взета от лицето К.
4
Л. К. е доказан етилов алкохол в концентрация 1,49 промила.
В дадените от подсъдимия обяснения по време на съдебното следствие пред РС – Тетевен,
относно механизма на получаване на телесното му увреждане (л.87-90 от НОХД), Л.
категорично отрича на дата 31.08.2019 г. да е управлявал процесния лек автомобил. Същият
заявява становище, че тъй като предния ден – на 30.08.2019 г. бил спукал предната дясна
гума на джипа, то на 31.08.2019 г. се опитал да я смени, джипът паднал от крика и тръгнал
надолу по улицата, като Л. тръгнал след него да го спре понякакъв начин. Твърди, че успял
да отвори предната лява врата, като в това време автомобилът „се захлупил на една страна“
като го „притиснал между вратата и бордюра отдолу на пътя“.
С оглед заявено от подсъдимия в неговите обяснения, по искане на защитата и инициатива
на съда, настоящият състав назначи комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза (л.92-101 от ВНОХД), с вещи лица инж. Н.К. и д-р П.Д.. От заключението на
вещите лица се установява, че К.К. е претърпял следните телесни увреждания : Черепно-
мозъчна травма - контузия в основата на мозъка двустранно, разкъсно-контузна рана на
дясното коляно.
Вещите лица обосновават следния механизъм на настъпване на ПТП: Подсъдимият К. е
карал л.а. на втора предавка надолу от къщата си към центъра на селото /низходящ наклон/.
По някакви причини /най-вероятно неправилна работа с органните за управление/ загубва
напречна устойчивост, автомобилът поднася със задната си част /завърта се около
вертикалната ос по часовниковата стрелка/ и се насочва косо надясно към високия бордюр
на незавършения тротоар. Предното дясно колело се удря в бордюра, откъртва 2-3 блокчета,
покачва се на тротоара, като л.а. се надига на левите си колела. Водачът изпуска волана от
сътресението и рязкото завъртане на волана на дясно, което се получава от удара на
колелото в бордюра - няма серво и ударът се усеща много силно във волана. От
инерционните сили тялото на К. се стреми да продължи напред посоката на първоначално
движение, т.е. сега към предна лява врата. Предните колела завиват надясно и в едно със
завъртане на л.а. около надлъжната му ос - по посока обратна на часовниковата стрелка,
автомобилът започва да се обръща на лявата си страна. В това време водачът е изтървал
волана и е започнал да се накланя наляво. От рязката деформация при удара в бордюра
/посукване на купето/ предна лява врата се е отворила и К., /както стана ясно по-горе се
насочва към вратата/ изпада в ляво на пътното платно до бордюра, надлъжно на ПП, с глава
към центъра на селото и крака към автомобила. Процесният л.а. „ляга“ на лявата си страна,
като предна лява врата е попаднала на високия бордюр /има деформация по нея/, а тялото на
К. е останало като в тунел под л.а., близо и успоредно на високия бордюр, който го е
предпазил от премазване от предна горна греда /това е странична лява шпригла над предна
лява врата/, върху която се опъва покривалото на мекия покрив.
Според експертите за това К. е бил притиснат при откриването му от свидетеля Д.Г., от
гредата, но не чак толкова, че да бъде задушен или премазан.
5
Според вещите лица така описаният механизъм обяснява, че е възможно от техническа
гледна точка при управление на процесиия автомобил след настъпилото ПТП, водачът да
бъде намерен в ситуацията, описана от свидетеля Г..
Вещите лица категорично отхвърлят версията на подсъдимия, че е бил извън превозното
средство, когато то се преобръща на лявата си страна и го е затиснало, поради следните
причини :
- вратите на л.а. са леки и сравнително малки, нямат устройства, които да ги принуждават да
се затварят, т.е. няма възможност за притискане на К. към автомобила при условие, че се
движи паралелно с него, без вратата да срещне препятствие, което да се стреми да я затвори,
като по улицата вляво от л.а. не са установени такива препятствия;
- при спукана предна дясна гума съпротивлението на предно дясно колело би било много
голямо и автомобилът щеше да се стреми да завие надясно и да се удари в бордюра, а не да
измине около 100 метра. При спукана гума няма никаква възможност за преодоляване на
високия бордюр и качване на л.а. върху незавършения тротоар;
- автомобилът е намерен на втора предавка. При спукана гума и включена скорост, при
наличие на малък низходящ наклон не би могъл да тръгне и под въздействие на външна
сила, камо ли по инерция.
- при спаднала гума е невъзможно качването на л.а. върху циментовите блокчета.
Според експертите, разкъсването на гумата съдейки от снимките е прясно - чисто и черно
около разреза, което означава, че е станало непосредствено при удара в циментовите
блокчета на бордюра, като тогава се е изкривила и джантата. Ръбовете на джантата са
ръждиви - при движение със спаднала гума около 100 м, ръбовете щяха да се излъскат на
места и да има следи от надиране по улицата. Дъговидната следа от приплъзване
/занасяне/ зад задната дясна гума е невъзможно да се получи при движение на л.а. по
инерция. Тя е доказателство, че това е станало при опиране на предно дясно колело в
бордюра и продължаващо въртене на задните колела поради включена предавка, което е
довело до завъртане на а-ла около вертикалната му ос по часовника, накланяне наляво,
преодоляване на бордюра от предно дясно колело и увеличаване на наклона на джипа около
надлъжната ос /на ляво посока наклона на ПП/, довело до преобръщането му на лявата
страна, изпадането и затискането на подсъдимия К..
Вещите лица са категорични, че описаните в медицинската документация травматични
увреждания на К.К. не попадат в групата, както на специфичние, така и на характерните
травми за различните видове транспортен травматизъм, поради, което и не може с
категоричност да се определи конкретен механизъм на причиняването им. Считат, че според
вида и разположението си разкъсно-контузната рана най-вероятно е причинена от удар на
коляното в арматурното табло при рязката промяна на посоката и скоростта на движение
6
при челния удар на автомобила в каменната стена. Черепно-мозъчната травма, също може да
е причинена от удар в или от части на автомобилното купе, но е много вероятно да е и
резултат от удар на главата в пътната настилка при изпадането на тялото от автомобилното
купе, преди окончателното позициониране на автомобила на лявата му страна. Заявяват, че
няма описани травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения
механизъм.
Този състав на ЛОС приема горецитираното заключение на комплексната съдебно
автотехническа и медицинска експертиза като обосновано, безпристрастно и компетентно
изготвено, съобразяващо се с всички събрани по делото доказателства.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото
писмени, гласни и веществени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и
безспорен извод, че въззивникът К. Л. К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията по чл.343 б, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както
доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите
си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се
нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в
съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован
отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие
вътрешно убеждение.
Настоящият състав намира за неоснователно становището на защитата, че събраните по
делото доказателства както на първата, така и на въззивната инстанция, анализирани в
тяхната съвкупност, не могат да доведат до единствения и несъмнен извод, че подсъдимият
К. е управлявал процесния джип по време на настъпването на ПТП, като в тази връзка
нямало нито свидетели - очевидци, нито други преки доказателства. Действително, от
събраните по делото доказателства се установява, че на самото ПТП не е имало други лица
освен подсъдимия. Налице са обаче обективни находки установени при извършения оглед
на место-произшествието (л.10-12 от ДП), фиксирани както в протокола за оглед, така и в
изготвения към него фотоалбум (л.13-20 от ДП), които са били предмет на изследване от
вещите лица по назначената от настоящия състав комплексна автотехническа и медицинска
експертиза. Според заключението на същата досежно механизма на настъпилото ПТП
категорично се изключва версията на подсъдимия, че същият е бил извън превозното
средство, когато то се е преобърнало, т.е., че не го е управлявал. Експертите са категорични,
че процесният джип е бил в движение. Също така изключват възможността автомобилът да
се движил със спукана дясна гума, като категорично заявяват, че последният е намерен на
7
втора предавка, като при спукана гума и включена скорост, при наличие на малък низходящ
наклон джипът не би могъл да тръгне и под въздействие на външна сила, камо ли по
инерция. Категорични са, че дори и при спаднала гума е невъзможно качването на л.а. върху
циментовите блокчета, като спукването на предната дясна гума се обяснява с разкъсването
й, което съдейки от снимките е прясно - чисто и черно около разреза, което означава, че е
станало непосредствено при удара в циментовите блокчета на бордюра, като тогава се е
изкривила и джантата. Според експертите ръбовете на джантата на процесната гума са
ръждиви, като при движение със спаднала гума около 100 метра, ръбовете щяха да се
излъскат на места и да има следи от надиране по улицата, каквото не е установено.
Експертите са категорични, че дъговидната следа от приплъзване /занасяне/ зад задната
дясна гума е невъзможно да се получи при движение на л.а. по инерция, като същата е
доказателство, че това е станало при опиране на предно дясно колело в бордюра и
продължаващо въртене на задните колела поради включена предавка, което е довело до
завъртане на автомобила около вертикалната му ос по часовника, накланяне наляво,
преодоляване на бордюра от предно дясно колело и увеличаване на наклона на джипа около
надлъжната ос /на ляво посока наклона на ПП/, довело до преобръщането му на лявата
страна, изпадането и затискането на подсъдимия.
Допълнителни аргументи в тази връзка са и показанията на полицейските служители –
свидетелите Х.Х. (л.61-62 от НОХД) и П.П. (л.62-63 от НОХД) посетили
местопроизшествието малко след инцидента. Св. Х. е категоричен, че си личало, че
„автомобилът до последно е бил в движение“, тъй като двигателят на автомобила е бил
топъл, същият се е намирал на втора предавка, „отпред е изпускал газ“, бил е на контакт
както и, че е имало следи от гуми. Според св. П. джипът е бил на контакт, двигателят му е
бил топъл, носела се миризма на газ. В тази връзка са и показанията на св. Й. Ц. (л.69-70) от
които се установява, че на процесната дата но в един по-ранен час – около 18:00 часа, 45
минути преди настъпването на ПТП, същата е била засечена в с.Голям извор от „един руски
джип, управляван от това лице“, като св. Ц. е посочила за водач на процесния л.а. именно
подсъдимия Л..
От показанията на св. И.Л. – лекар във ФСМП- гр.Тетевен се установява, че на
инкриминираната дата негов познат – св. Ц. В. му се е обадил за да му каже, че „негов
познат е катастрофирал“.
Всички тези доказателства обсъдени поединично и в тяхната логическа свързаност водят до
единствено възможния и категоричен извод за авторството на подсъдимия по отношение на
управлението на процесниия автомобил.
По отношение на дадените по време на съдебното следствие от подсъдимия обяснения, тъй
като първостепенният съд не е взел становище досежно тях, настоящият състав цени същите
основно като средство за защита. Теорията и съдебната практика са единодушни, че
обясненията на обвиняемия (подсъдимия) освен доказателствено средство са и средство за
8
защита. Същите не следва да се игнорират априори, ако съдържат относими към предмета на
делото сведения. Не може обаче да бъде пренебрегвано обстоятелството, че подсъдимият е
най-заинтересованата страна в процеса от благоприятен изход на делото Съпоставяки
обясненията на подсъдимия с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, съдът установява, че не е налице взаимна връзка, логичност и
последователност между визираните доказателствени източници. Ето защо, обясненията на
подсъдимия следва да не бъдат кредитирани като достоверни.
Единствено в показанията на св. Д.Г. (л.41-45 от НОХД) се съдържат данни, че при
отиването му непосредствено след настъпилото произшествие, същия е, видял, че зад л.а. на
К. е имало пръснати „крик, гаечни ключове и други инструменти“, които после, като дошли
полицаите са прибрали в багажника на джипа. Показанията в тази им част обаче
противоречат както на заявеното от полицейските служители – свидетелите Х. и П., тъй
като никой от тях не заяви да е имало разпилени инструменти зад джипа на Л., така и на
заключението на комплексна автотехническа и медицинска експертиза досежно механизма
на ПТП – обсъдено по-горе.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивният състав изцяло споделя извода на първата инстанция, че дозираната строгост на
закона не налага ефективното изтърпяване на така наложеното най-тежко общо наказание
лишаване от свобода, като целите на специалната и генералната превенция предвидени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като в
този смисъл Тетевенският РС е отложил изпълнението му за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че следва да бъде
потвърдена като правилна присъда № 260004/15.12.2020 г., постановена по НОХД №
45/2020 г. от Тетевенския районен съд.
При този изход на процеса разноските за настоящата инстанция представляващи
възнаграждения за вещи лица в размер на 610 /шестотин и десет/ лева, както и 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника К. Л. К..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260004/15.12.2020 г., постановена по НОХД № 45/2020 г. от
Тетевенския районен съд.
9
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН ********** от *** да заплати, по сметката на Окръжен съд - Ловеч
сумата от 610 /шестотин и десет/ лева, представляваща разноски за вещи лица сторени от
настоящата инстанция, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10