№ 113
гр. Сливен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500135 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 153/ 27.02. 2023г. по гр.д. № 2545/2022г. на Районен съд Сливен, с
което са отхвърлени предявените от М. Д. М. с ЕГН- ********** и Н. Й. М. с ЕГН-
**********, двамата от с.О., ул.“Д.Б. № ** против Министерство на земеделието с адрес:
гр.София, бул.“Христо Ботев“ №55 искове с правно основание чл.34 от ЗС за делба на
недвижими имоти с идентификатори №53847.76.306, №53847.76.307 и №53847.76.308,
находящи се в с.О., общ.Т., като неоснователни.
Подадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Първоинстанциония съд въпреки, че правилно е разпределил доказателствената тежест на
всяка една от страните, е постановил едно решение, което не кореспондира със събраните по
делото писмени доказателства. От представените по дело писмени доказателства, в т.ч.
скици на процесиите поземлени имоти е видно, че съсобственици на тези имоти са ищците и
Министерството на земеделието и храните. В удостоверенията за данъчна оценка
съсобственици са същите страни. Цялата писмени кореспонденция приложена по делото за
прекратявана на съсобствеността с държавата върху поземлените имоти е между същите
страни. Заявлението от М. М. за прекратявана на съсобствеността с държавата върху
поземлените имоти е това на ответното министерство. В отговорите си до М. М.
министерството се позовава на ЗСПЗЗ. При разглеждането на целия доказателствен
1
материал, съдът е допуснал пропуск да анализира събраните по делото писмени
доказателства в тяхната съвкупност, които по безспорен и категоричен начин установяват,
че процесиите недвижими имоти представляват земеделски земи. С оглед характера на
земята, която е земеделска частна държавна собственост следва, че тя е приобщена към
фонда на Министерството на земеделието и горите, поради което процесуално легитимен
ответник е именно това министерство. Съгласно чл. 45 ал. 10 ППЗСПЗЗ(Нова - ДВ, бр. 122
от 1997 г.. предишна ал. 8, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 62 от 2009 г.) Земи, върху които са
разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към
тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват
държавна собственост. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва
от министъра на земеделието и храните. В обобщение се иска да се отмени решението.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, съдът точно и адекватно е оценил фактическата обстановка,
поради което в решението са изведени правилни и напълно точни изводи на съда, като в
резултат на това е приложен правилно и материалният закон. В случая в исковата молба се
твърди, че съсобствеността е между ищците и ответното министерство на земеделието,
което макар и юридическо лице в действителност не притежава право на собственост в
процеснгипе имоти, а съсобственик е държавата, срещу която иск не е предявен и тя не е
страна по делото. Счита, че наведените във въззивната жалба мотиви за неправилност на
съдебното решение, са неоснователни и неподкрепени от законовите разпоредби. В
обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
За въззиваемата страна не се явява представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
2
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да
отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство
като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на
възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства,
не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са
пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при
което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен
резултат от тази дейност.
Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство,
а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите
от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са
били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците
чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
Същевременно следва да се държи сметка, че регламентацията на доклада по делото и
указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е отражение на съчетаното приложение на основните
начала на гражданския процес - служебно начало, при което съдът съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа страна /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/; състезателно начало,
чиято основна характеристика е свързана с необходимостта заинтересуваните страни да
посочат фактите, на които основават исканията си, и да проведат доказване на тези факти
/чл. 8 ГПК/; осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални
права /чл. 9 ГПК/; създаване по този начин на предпоставки за установяване на истината
относно фактите, които са от значение за решаването на делото /чл. 10 ГПК/. В този смисъл
докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с
обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е
насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.
За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или
отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с
доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва
нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.
3
Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна
квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на
действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при
постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено
даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за
допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният
съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и
във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното
решение. В обобщение въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.
В случая районният съд е изготвил доклад, в който е очертал параметрите на спора и
страните. Оставил е без движение исковата молба. След предприетите действия
въззивниците, чрез своя представител, са поддържали, че предявеният иск е срещу
Министерство на земеделието. Във въззивната жалба също се излагат доводи, че ответник
следва да бъде Министерство на земеделието. При това положение не е допуснато
нарушение от решаващия съд, който правилно е приел, че в случая между въззивниците от
една страна и ответното Министерство на земеделието от друга страна, не е налице
съсобственост по отношение на процесните недвижими имоти. Съсобствеността е между
ищците /притежаващи идеални части в режим на СИО/ и държавата. Ответното
министерство има само предоставено право на управление на имотите, но не е техен
собственик. Съсобственик е държавата, срещу която иск не е предявен и тя не е страна по
делото. Поради това и правилно е била отхвърлена заявената претенция за делба.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/ 27.02. 2023г. по гр.д. № 2545/2022г. на Районен съд
Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5