№ 1022
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501567 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 52828/28.06.2024г. от Д. Н. А.
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 1923 от 27.05.2024 г., по
гр.д. № 20243110102518 по описа за 2024 г. на Варненски районен съд, 35 с-в,
с което съдът:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Н. А. ЕГН **********, с адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Е. С. К.,
ЕГН ********** и малолетното дете С. Д. А. ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. Н. А. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от сто метра Е. С. К., ЕГН ********** и
малолетното д е т е С. Д. А. ЕГН **********, с адрес: ***, жилището им,
находящо се на адрес: *** и местоработата на молителката: Салон за красота
"***" , на адрес: ***, за срок от осем месеца, считано от 01.03.2024г. - датата
на издаване по настоящото дело на Заповед за незабавна защита №
1
47/01.03.2024г., на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА Д. Н. А. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПОСЕЩАВА
специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева,
осъществявана от Фондация „SOS семейства в риск“, адрес ***, телефон за
контакт ***, на основание чл.5 ал.1 т.6 от ЗЗДН.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост, както и поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение като не е приел за допустими
направените в срок до първото съдебно заседание доказателсвени искания от
ответника. С оглед на това прави отново доказателствените си искания, които
моли да бъдат допуснати от въъзивната инстанция. Сочи, че това нарушение,
както и кредитирането на всички доказателства на молителите, води до
едностранчивост и необоснованост на съдебното решение.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН. Алтернативно моли
да бъдат изменени мерките.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и
законосъобразен, както и надлежно обоснован. От събраните по делото гласни
доказателства счита, че е установен по несъмнен начин актът на домашно
насилие. Счита, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като в
определението за насрочване на делото изрично е посочен срокът, до който
ответникът може да направи доказателствени искания. Счита, че
доказателсвените искания от ответника не следва да бъдат допускани и
уважавани.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа
въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа
отговора си и оспорва въззивната жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
2
редовност.
Съдът е сезиран с молба, подадена от Е. С. К., ЕГН **********,
действаща в лично качество и в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете С. Д. А. ЕГН **********, с адрес: ***, обективираща
искане за постановяване на мерки за защита срещу Д. Н. А. ЕГН **********, с
адрес: ***.
В молбата се излага, че страните са живеели на семейни начала, като от
юли 2023 г. са разделени. От съвместното си съжителство имат родено едно
дете, ненавършило пълнолетие - С. Д. А., ЕГН **********, роден на *** г. в
гр. Варна. Твърди се, че след поредица от прояви на психическо, емоционално
и физическо насилие, молителката напуснала дома, в който живеела с
ответника и заедно с детето С. заживели при нейните родители. Молителката
завела дело по чл. 127 ал. 2 от СК срещу ответника, което е висящо към
настоящия момент. Твърди, че ответникът системно упражнява психическо и
емоционално насилие като всеки ден звъни по десетки пъти по телефона, за да
накара молителката да си поговорят, да му даде още един шанс да се съберат.
Сочи се, че на 16.10.2023 г. ответникът проявил физическо насилие над нея и
нейната майка, като отишъл в салона на майка й, отправял заплахи, ударил им
главите една в друга, насинил ръката на майка й, обиждал ги и двете. На
19.02.2023 г., когато дошъл в дома на родителите й, ответникът взел детето с
бебешкото кошче против нейната воля, видимо употребил вещества,
неадекватен, със заплаха, че няма да го види повече, качил се в колата, сложил
детето на предната седалка без колан, тръгнал с газ и минал през крака й, бил
с отворена врата на колата. Предвид преклузивния срок на закона, се посочват
последните инциденти на психическо и емоционално насилие, съгласно чл. 10
от ЗЗДН, а именно:
На 23.02.2024 г. молителката и ответникът се разбрали да дойде в салона
и да вземе детето, за да осъществи контакт с него. След като ответникът
влязъл в салона, започнал да се заяжда с молителката, поради което нейната
майка го помолила да напусне. Тогава ответникът грабнал детето, както било
без яке, започнал да обижда и псува майка й и излязъл с детето. Молителката
тръгнала след него, но той я избутал и не й дал детето. Последното било много
стресирано и се деряло от плач. Ответникът заплашил молителката, че ще й
отнеме детето и никога няма да го види повече, ако не се съберат отново.
3
Тогава майка й звъннала на телефон 112 и след около 10 минути пристигнали
двама полицаи.
На 24.02.2024 г. молителката и братовчедка й излезли на бар събота
вечер. Ответникът се появил в бара след 22,30 часа, бил ядосан, седнал до
молителката и започнал да я изблъсква от канапето. Нападнал я словесно, че
детето не е там, че не му вдига телефона, заплашил, че ще звъни в полицията.
Молителката много се уплашила и решили с братовчедка й да си тръгнат.
Когато излезли от бара с братовчедка й, ответникът я причаквал до входа,
впуснал се към нея, започнал да я дърпа, да иска да я прегръща насилствено.
Молителката успяла да се отскубне, избутала го, викнали бързо такси и си
тръгнали.
Ответникът оспорва изцяло изложените в сезиращата молба
обстоятелства и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
– гр.ВАРНА, депозира по делото писмено становище, в което се сочи, че са
започнати с предмета на делото, като считат, че интересите на детето съвпадат
с уважаване на молбата.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случай се твърди спрямо първата молителка както
физическо насилие под формата на „избутване“, „изблъскване“, „дърпане“ и
„насилствено прегръщане“, така и психическо насилие, изразяващо се в
4
постоянно звънене по телефона, причакване и натрапване на присъствие,
обиди и псувни, заплахи.
По отношение на детето се твърди насилие по чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН.
В настоящия случай не се оспорва, че молителите и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 2 и 5 от
ЗЗДН. Поради това молителите са активно легитимирани да предявят молбата
по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне на съществото на спора.
За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена
доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в
случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото,
декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона,
която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са
осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената
сила на декларацията, е на ответника, като доказването следва да бъде пълно.
В конкретния случай и от събраните по делото гласни доказателства, а
не само от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установяват твърдените
актове на домашно насилие, изложени в молбата за защита.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели на молителката - Р. А.а М. и Р.
И. С.. Макар посочените свидетелки да са братовчедка и майка на
молителката и съдът да преценява техните показания според изискванията на
чл. 172 от ГПК, те двете са непосредствени очевидци на всичко, случило се по
време на конкретните актове на насилие на 23.02.2024 г. и 24.02.2024 г., както
и техните показания са вътрешно непротиворечиви и в съответствие с
останалия доказателствен материал.
От друга страна съдът не кредитира показанията на разпитаните във
въззивното производство свидетели на ответника - К. С. Г. и З. Д. Д.. На първо
място ответникът не е твърдял в срока за отговор, който в производството по
ЗЗДН се измества времево до първото по делото о.с.з., на основание чл. 12 ал.
1 от ЗЗДН, че са налице свидетели - очевидци на инцидента, както и не са
наведени надлежни твърдения от страна на ответника какво точно се е
5
случило според него на посочените дати. Този процесуален пропуск на
ответника /да наведе твърдения/ препятства съда да направи преценка за
съответствие между твърденията на ответника и показанията на свидетелите
му. От друга страна св. Р. И. С. сочи, че на нито един от инцидентите, вкл. този
на 23.02.2024 г., не е имало други хора освен нея, молителката, ответника и
детето. Нито в молбата за защита, нито в показанията на св. Р. И. С., нито в
твърденията на ответника /които липсват/ се сочи, че по време на предаването
на детето на 23.02.2024 г. освен ответникът на мястото е имало и негов
приятел, а именно свидетелят К. С. Г.. Отделно от това св. Г. сочи, че не е
влязъл с ответника във фризьорския салон, в който се е случил инцидента, а е
стоял навън, поради което не е бил свидетел на станалото вътре в салона.
Поради това неговите показания не са в състояние да опровергаят показанията
на св. Р. И. С. относно самия инцидент. Нелогични се явяват и свидетелските
му показания, съгласно които ответникът е влязъл в салона да остави детето, а
в последствие е излязъл отново с него навън, като на влизане детето е било с
яке, а на излизане по фланелка. Заключенията на свидетеля за причината за
това нелогично поведение – „може би е имало време и е искал да го види за
още пет минути“ не представляват показания за факти и не могат да бъдат
възприети от съда. На следващо място свидетелят сочи какви реплики са били
разменени между страните, но не може да каже дали по същото време детето
се е разплакало или не: „Детето предполагам, че се е разплакало. Разплакало
се е със сигурност. Не съм го видял дали се е разплакало.“ Накрая на разпита
заявява, че в караницата не чул точните думи и не му е работа да се бърка, но
преди това цитира думи, казани от Е.. Също свидетелят не си спомня кога се е
случил инцидента, но сочи, че не било студено като зима, и че той бил по къс
ръкав /на 23.02.2024г.!/ Твърди още, че Д. се обадил на полицията, но от
докладна записка на I РУ на ОД на МВР Варна № 365000-14641/07.03.2024г.
се установява, че сигналът от 23.02.2024г е подаден от Е. С. К..
Св. Д., свидетелстващ за инцидента на 24.02.2024г., също не може да
обори показанията на св. Р. А.а М., доколкото тя е присъствала на цялостното
развитие на срещата между молителката и ответника, чула е разменените
между тях реплики, видяла е поведението на ответника. От своя страна св. Д.
е бил на работа в бар „***“ по време на инцидента, като през цялото време е
стоял до входната врата на около 15-20 метра от двамата, доколкото е охрана
на въпросното заведение. Същият сочи и че по времето, в което страните са се
6
намирали заедно в бара, може би около 10-15 минути, той е трябвало да
проверява и влизащите в бара нови посетители – „може би 10-15-20 човека са
влезли“. Самият свидетел сочи, че не е имал непрекъснат визуален контакт с
молителката и ответника, доколкото е следвало да изпълнява и задълженията
си. Това дискредитира показанията му за отрицателни факти, а именно, че не е
имало блъскане, дърпане или опити за прегръдки, доколкото същият е
възможно просто да е пропуснал да възприеме същите по времето, в което е
бил с отклонено внимание и без визуален контакт. По отношение на
твърденията на молителката за отправени заплахи от страна на ответника, че
ще звъни в полицията, то св. Д. потвърждава, че Д. му споделил, че иска за
звънне на тел. 112, защото се притеснява в този късен час къде е детето му и
кой се грижи за него, като даже счита това за нормално поведение на един
загрижен баща.
С оглед горепосоченото съдът приема за установено, че на 23.02.2024г.
ответникът отишъл в салона, за да види детето С.. Ответникът и молителката
излезли с детето навън, като след 20-30 минути се върнали. Ответникът
избутал молителката навътре, за да влезе в салона, поради което свидетелката
С. го помолила да напусне, т.к. при предходен инцидент на 16.10.2023г. била
насинена от него и бил помолен да не влиза повече в салона й. Ответникът
обаче демонстративно отказал на свидетелката, като й казал: „ Няма как да
стане тази. Няма ти да ми казваш какво да правя, къде да влизам. Това дете си
е моето“ , като свидетелката му отговорила, че в крайна сметка салонът е
неин. Вследствие на това ответникът се ядосал и започнал да блъска
свидетелката С. и дъщеря й Е. пред детето, което силно започнало да пищи.
Дъщеря й помолила ответника да напусне, като той грабнал детето без якето
му и излязъл навън. Дъщеря й Е. умолявала и уговаряла ответника да й даде
детето, защото то плачело за майка си и протягало ръце към нея, но
ответникът категорично отказал да й предаде детето. Последното още повече
се деряло, но ответникът не го давал, като дори казал: „Сега ще го взема и
няма да го видите повече“. Тогава свидетелката се обадила на телефон 112 и
пристигнали служители на полицията.
Съдът приема за установено, че на 24.02.2024г. свидетелката М. и
молителката Е. С. отишли на бар. След като седнали в заведението,
свидетелката видяла как ответникът влязъл вътре и тръгнал с бойна походка
към тях. Ответникът започнал да крещи на молителката: „Къде е детето?“, на
7
което Е. му казала: „Как, къде е?“ и той й казал „Защо не си го взела детето?“ ,
а тя му отговорила: „къде да го взема, в бара ли ?“ и той казал, че ще звънне на
полицията, „за да каже на все обхват, че майката не знае къде е детето“.
Ответникът избутал молителката Е. К. и седнал до нея. Тя го помолила да си
тръгне, но той й казал: „Докато не се върнеш при мен, така ще бъде“.
Ответникът стоял известно време при тях, след което си тръгнал и излязъл от
заведението. Двете момичета изчакали, за да се уверят, че наистина си е
тръгнал, но след като излезли от заведението, ответникът стоял пред вратата.
Той издърпал молителката, тя се опитвала да се измъкне от него, но той
насила се опитвал да я прегърне. Ответникът казал, че ако Е. не се върне при
него, нещата така щели да продължат, така да я следва, да я притеснява.
Молителката успяла да се измъкне, след което двете момичета си извикали
такси, а ответникът се върнал обратно в заведението.
Съгласно показанията на Р. С. и Р. М. съдът приема още, че след като
молителката се разделила с ответника, той си позволявал да я посещава в дома
й по всяко време на денонощието, включително и в пет сутринта, както и да й
звъни непрекъснато по телефона. Приема още, че е имало и предходни актове
на насилие, които не са в предмета на доказване по настоящото дело, но
съгласно чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН се взимат в предвид при индивидуализация на
мерките за защита /“При разглеждане на делото и постановяване на
решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди
срока по чл. 10, ал. 1, ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на
мерките за защита по чл. 5, ал. 1“/. На 09.03.2022г., докато била бременна я
скубал, блъскал и дори скачал върху гърдите й, обиждал я и я заплашвал. През
лятото на 2022г. я ритал и целите й крака били насинени. След завеждане на
настоящото производство на 01.03.2024г. я заплашил със следните думи: „Аз
ще лежа в затвора, но не знаеш ти къде ще лежиш - ще гледаш цветята от към
корените“.
С оглед съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че определените от първоинстанционния съд
мерки за защита се явяват адекватни и пропорционални на извършените от
ответника актове на насилие – емоционално насилие, извършено в срока по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и физическо насилие, извършено извън срока по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, но отчетено при условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, спрямо
8
молителката Е. С. К. и психическо насилие по чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН спрямо
детето С. Д. А. ЕГН **********.
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, Решение № 1923
от 27.05.2024 г., по гр.д. № 20243110102518 по описа за 2024 г. на Варненски
районен съд, 35 с-в, следва да бъде потвърдено.
Макар и към настоящия момент да са налице данни за висящо
производство по гр.д.№ 12904/2023 г. по описа на Районен съд-Варна между
страните с правно основание чл.127 ал. 2 СК, то предвид факта, че мярката за
защита изтича на 01.11.2024г. /след 16 дни/, то е безпредметно да бъде
постановено изпълнение на задължението на съда по чл. 15 ал. 9 от ЗЗДН
препис от заповедта за незабавна защита и/или заповедта за защита,
съдържаща мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5, да се изпрати на съответния съд,
разглеждащ спора за родителски права, с оглед необходимостта от служебно
постановяване на привременни мерки или изменение на вече определени
привременни мерки в рамките на висящия спор /липсват данни при издаване
на заповедта за незабавна защита, същата да е била изпратена по реда на чл.
15 ал. 9 от ЗЗДН от първоинстанционния съд на съда, разглеждащ спора за
родителски права/.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени и разноските за производството, сторени от нея в настоящата
инстанция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Същите са в размер на сумата от
600лв., представляваща уговорено и заплатено в полза на процесуалния й
представител адвокатско възнаграждение, съгласно списъка на разноските по
чл. 80 от ГПК и приложения към него по делото договор за правна защита и
съдействие, инкорпориращ и разписка за заплатената сума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1923 от 27.05.2024 г., по гр.д. №
20243110102518 по описа за 2024 г. на Варненски районен съд, 35 с-в.
ОСЪЖДА Д. Н. А. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.
С. К., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 600лв. /шестстотин лева/,
9
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10