Определение по дело №419/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е след Определение № 2654 от 23.10.2023г. по адм дело № 1489 на БАС, с което е отменено определение № 1607 от 29.06.2023г. по описа на БАС, в частта му в която е оставена без разглеждане жалбата на И.Н.Р. понастоящем в Затвора в гр. Бургас срещу заповед № 18 от 24.02.2023г. на началника на затвора в Бургас и връща делото на БАС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството е образувано по жалба на И.Н.Р.,***, срещу заповед № 18 от 24.02.2023г. на Началника на затвора в Бургас, която намира за незаконосъобразна и иска нейната отмяна, алтернативно обявяването й за нищожна.

Със заповед № 18 от 24.02.2023г. на началника на затвора в Бургас, И.Р. е преместен –зд346/02, ЗТ-Спец.Р, от І ЗПС/зона за повишена сигурност/, бр.“Мираж“ –за І ЗПС.

В жалбата се съдържа искане за освобождаване на И.Н.Р. от държавна такса по производството, с изложени мотиви за липса на финансови средства и правното положение на молителя на лишен от свобода, изтърпяващ присъда от 2001г. в условия на специален режим. В тази връзка на оспорващия бяха дадени указания за представяне на декларация за доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост.

Относно оспорената заповед № 18 от 24.02.2023г. на началника на затвора в Бургас, с която И.Р. е преместен –зд346/02, ЗТ-Спец.Р, от І ЗПС/зона за повишена сигурност/, бр.“Мираж“ –за І ЗПС, оспорващия счита, че заповедта е ИАА/индивидуален административен акт/ и иска отмяната й, алтернативно обявяването й за нищожен адм. акт.

След запознаване с всички постъпили по делото доказателства, съдът констатира, че на първо място оспорващия следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса. След указание на съда е представена декларация за материално и гражданско състояние от 13.06.2023г. Предвид декларираните обстоятелства от И.Р. и обстоятелството, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода „Доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора гр. Бургас, съдът намира, че същият отговаря на изискванията за освобождаване от държавна такса, тъй като няма достатъчно доходи и спестявания и не притежава лично движимо или недвижимо имущество, което може да бъде източник на допълнителни такива. С определение № 1607 от 29.06.2023г. по адм. дело № 419/2023г. по описа на БАС, съдът се е произнесъл по отношение на държавната такса и жалбоподателя е освободен от заплащането й.

На следващо място, съдът намира за процесуално недопустима депозираната жалба поради липса на административен акт подлежащ на оспорване.

Цитираната заповед № 18 от 24.02.2023г. на началника на затвора в Бургас, с която И.Р. е преместен –зд346/02, ЗТ-Спец.Р, от І ЗПС, бр.“Мираж“ –за І ЗПС, няма белезите на индивидуален административен акт, макар и да е цитиран чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС, според който лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5. Тази заповед касае преместване на лишения от свобода от ЗПС в ЗПС/зона за повишена сигурност/, т.е. вътре в корпуса на затвора, а не от затвора в затворническо общежитие и обратно. В този смисъл издадената заповед е вътрешно служебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. След отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, съдът повторно изиска представяне на адм. преписка по издаване на заповедта, като се представи в допълнение единствено докладна записка рег. № 5-1458 от 23.02.2023г. от организатор производство, цех „Пластмаси“ ДПФЗД-ТП Бургас, видно от която се касае за предложение за закриване на бригада „Мираж“, поради това, че единствено И.Р. е останал в нея. На докладната записка има резолюция „да се предприемат действия по приключване дейността на бригада „Мираж“ по служебен път(спиране на лишения от свобода)“. В придружителното писмо изх. № ИЗ-3623/01.11.2023г. Началника на Затвора в Бургас, с което е изпратил цитираната по-горе докладна записка е посочил, че има относими документи и по адм. дело № 583/2023 на БАС. След служебно запознаване със същите, БАС, в настоящия състав счита, че е относима и следва да приложи по делото справка за л.св. И.Н.Р., изготвена от инспектор Кискинова. В справката е посочено, че оспорващия е работил епизодично в бригада „Мираж“, до закриването й поради отпаднала необходимост на 24.02.2023г.

Следователно и при повторното разглеждане на делото у настоящия съдебен състав не се формира убеждение, че оспорената заповед е индивидуален адм.акт. Обстоятелството, че е цитиран текста на чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС, не го прави такъв. Касае се за преместване, но поради закриване на бригада. Чл. 63, ал. 1 гласи : Лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5. Следователно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 препраща към чл. 62, която касае преместване от един затвор в друг, при определени хипотези. В случая не се касае за преместване от един затвор в друг. А за закриване на бригада, но лишения от свобода не е преместен в друг затвор, а остава в същия в зона- ЗПС.

Според изложеното в определението на тричленния състав на БАС, тъй като съдържанието на въпросната заповед е предимно от съкращения, е необходима преписката по издаването й, като се изясни точния й смисъл на съдържанието й и да се преценят правните последици, както и да се направят изводи за допустимостта на жалбата.

ЯАС, в настоящия си състав намира, че независимо от съкращенията, съдържанието е ясно. Преместване от бригада „Мираж“, като съкращението ЗПС също е ясно „зона за повишена сигурност“. С допълнително представената докладна записка става ясно, че тази бригада предстои да бъде закрита и вътрешно служебно с резолюция е посочено да се предприемат действия - спиране на лишения от свобода от тази бригада. В приложената по делото и цитирана по-горе справка от инспектор Кискинова се доказва и закриването на бригадата. Няма как спирането на работата на бригадата да е по желание на лишения от свобода, така както сочи оспорващия.

Следователно, действително в заповедта е посочено „премества“, но не и по смисъла на основанията в ЗИНЗС-чл. 63, чл. 62 ЗИНЗС, а е издаден един вътрешно служебен акт, но не и индивидуален административен такъв, който урежда административно преместването, поради спиране на функциониране на бригадата и няма как това да е с желание на лишения от свобода. Касае се за закриване на бригада, а не за преместване за работа по см. на чл. 62, ал. 1, т.1, към който препраща чл. 63 от ЗИНЗС. С правните последици от тази заповед не се накърняват правата на лишения от свобода, тъй като е преместен отново в ЗПС, с оглед наказанието, което изтърпява. Според чл. 213 от ППЗИНС осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Според чл. 54, т.1 от ППЗИНЗС Лишените от свобода на специален режим, изтърпяват наказания в затвори от закрит тип. В заповедта е посочено зд346/02, ЗТ-Спец.Р. Следователно и в тази част няма формирана воля, която да нарушава правата на жалбоподателя, което отново обосновава вътрешнослужебния характер на обжалваната заповед.

На следващо място, с оглед наведеното оплакване в частната касационна жалба, че съдът не се е произнесъл по заявление № 745 от 16.02.2023г. до Началника на затвора с което е искал осигуряване на достъп до съдебна практика, следва да се посочи, че не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ за произнасяне, тъй като Началника на затвора няма задължение за да осигурява такъв, в каквато насока е и в резолюцията му от 23.02.2023г. Посочил е още в резолюцията, че следва да се обърне към адвокат. В този смисъл е и чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня. Изложеното прави жалбата в тази част процесуално недопустима за разглеждане поради липса на адм. акт подлежащ на оспорване.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е недопустима за разглеждане поради липса на подлежащ на оспорване административен акт.

Предвид горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И

Приема и прилага изпратените с писмо изх. № ИЗ-3623/01.11.2023г. Началника на Затвора в Бургас заповед № 18 от 24.02.2023г. на Началника на затвора в Бургас, докладна записка рег. № 5-1458 от 23.02.2023г. от организатор производство, цех „Пластмаси“ ДПФЗД-ТП Бургас и справка за л.св. И.Н.Р., изготвена от инспектор В. Кискинова.

Оставя без разглеждане жалбата на И.Н.Р.,***, срещу заповед № 18 от 24.02.2023г. на Началника на затвора в Бургас.

Оставя без разглеждане жалбата на И.Н.Р.,*** по заявление № 745 от 16.02.2023г. до Началника на Затвора в Бургас с искане за осигуряване на достъп до съдебна практика, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 419/2023 година по описа на Административен съд - Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Бургаския административен съд в седмодневен срок от съобщаването му по чл.138 от АПК.

	Съдия: