Р Е Ш
Е Н И Е
№ 423 30 .10.2020 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III
състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №714 по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на З.И.З., Ж.Т.М., К.И.З., П.П.М.,
чрез пълномощника си адвокат И.Д. *** и Н.Г.Б., Г.Т.Б., И.П.П. и С.Д.П. против
виза за проектиране на многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ VI
– групово жилищно строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора,
издадена от главен архитект на Община Стара Загора по подадено заявление вх.
№20-03-338 от 27.11.2018 г.
В производството по административно дело №714/2018 г. са
присъединени за разглеждане адм. д. №730/2018 г., адм. д. №731/2018 г. и адм.
д. №3/2019 г. по описа на Административен съд, гр. Стара Загора, образувани по
жалби от изброените по-горе лица срещу същия административен акт, депозирани
след образуване на адм. д. №714/2018 г. по описа на съда, което е наложило
прекратяване на тяхното самостоятелно разглеждане и продължаване на
производствата по разглеждане на депозираните жалби в образуваното вече адм. д.
№714/2018 г. В тази връзка следва да се посочи, че с Oпределение от
04.02.2019 г., постановено по адм. д. №714/2018 г. е оставена без разглеждане
жалбата на В. В.В. срещу издадената виза, като производството по делото е
прекратено в тази му част.
В
жалбата си З.З., Ж.М., К.З. и П.М. излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорената виза поради наличието на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, допуснати при издаването й, като се
излагат и подробни съображения за издаването й в противоречие и при
несъобразяване с относимите материалноправни норми, уреждащи конкретния вид
обществени отношения. Жалбоподателите считат, че не са налице предпоставките за
издаване на визата, посочени в чл. 134, ал. 6 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, послужили за правно основание на административния орган, като акцентират върху
обстоятелството, че при извършеното вече строителство в УП VI от
кв. 311, по плана на град Стара Загора е променен видът на застрояване, като са
изградени няколко сгради в т. ч. и тази на жалбоподателите с идентификатор
68850.5094201.1, находяща се в имот пл. №4201, нанесен в одобрените ККР, като
ПИ 68850.5094201, която сграда е разположена така, че не позволява изграждането
на калкан откъм южната й част. Изтъква се че подобен тип застрояване е
допустимо на калканна стена на сграда, която стена е без прозорци, какъвто не
бил настоящия случай и към която е предвидено да се застрои друга сграда.
Жалбоподателите твърдят, че по архитектурен проект, одобрен преди изграждането
на сградата с идентификатор 68850.5094201.1, южната й стена е предвидена с
прозорци, които при вече изпълненото строителство са реализирани и пълното им
покрИ.не с предвиденото чрез оспорената виза застрояване би довело до изцяло
затъмняване на съответните стаи, за които не са налице други изградени прозорци
на източната страна на сградата. Считат,
че предвиденото с визата застрояване е недопустимо и поради факта, че същото ще
доведе до затваряне на съществуващия проход от южната страна на сградата в ПИ
4201, който проход осъществява достъпа до входа на жилищната сграда, разположен
в западната й част. Застъпва се становището, че при предвиденото с визата последващо
строителство, в имот пл. №4200, нанесен в одобрените ККР, като ПИ 68850.5094201,
същото е следвало да бъде съобразено с осъщественото предходно такова и в този
смисъл да не засяга правата на собствениците на изградената жилищна сграда в ПИ
4201. С подробно изложени и в представеното по делото писмено становище съображения,
е направено искане издадената от Главния архитект на Община Стара Загора виза
за проектиране на многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ – групово жилищно
строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора да бъде отменена. В
проведените открити съдебни заседания, чрез процесуалния си представител по
делото, жалбоподателите поддържат изцяло депозираната жалба на изложените в нея
основания. Направено е искане за присъждане на сторените по делото съдебни
разноски в т. ч. и възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателите
Н.Г.Б., Г.Т.Б., И.П.П. и С.Д.П. оспорват издадената виза, като считат, че
същата е незаконосъобразна и отправят искане за отмяната й. Считат, че с така проектираното
строителство в УПИ VI, кв. 311, по плана на
град Стара Загора и предвиденото застрояване на калкан със съществуващата
кооперация в ПИ 4205 са нарушени предвижданията на действащия план за
застрояване, като това водело до засягане на правата на живущите във вече
изградената сграда.
Ответникът
по жалбата - Главен архитект на Община
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – юрисконсулт Ж., в
проведените открити съдебни заседания и в представените по делото писмени
бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че обжалваният акт е издаден в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон и при спазване на нормативно регламентираните в ЗУТ
изисквания, за което излага подробни съображения. Твърди, че сградата в ПИ 4201
не е реализирана на имотната граница, което е и причина новопредвиденото
застрояване да предвижда дозастрояване в ПИ 4200, тъй като същото трябва да
бъде осъществено с характер на свързано, при което сградите следва да се
допират една до друга чрез калканни стени. Застъпва и становището, че визата за
проектиране се издава в съответствие с предназначението на УПИ и целта й е да
предопредели параметрите на бъдещото застрояване, а не неговия вид. Отправя
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
- Б.Н.И., чрез пълномощника си по делото адв. Д.Д. *** оспорва жалбата, като
неоснователна, считайки, че при издаване на процесната виза за проектиране
главният архитект на община Стара Загора се е съобразил изцяло с относимите
материалноправни норми и чрез определянето на параметрите на бъдещото
строителство не са засегнати чужди права. В проведените открити съдебни
заседания поддържа становище, че съществуващите на южната страна, на изградената
в ПИ 4201 сграда прозорци, не би следвало да бъдат изграждани, като се позовава
на конкретни доказателства по делото.
Заинтересованите страни – В.В.В., Д.Г.В., Д.Т.Б., В.К.А., М.К.Б.,
А.Д.Б., Р.П.Д., Х.П.Д., Т.Н.И., Г.К.А. в лично качество и в качеството си на
законен представител на А.Д.А., Д.В.В., Д.И.А. в лично качество и като законен
представител на И.С.А. и С.С.А., Н.В.М. в лично качество и като законен
представител на В.Н.А., С.В.А., Р.В.В.,***, представлявана от Н.Б. ***,
представлявана от К.И.З., редовно и своевременно призовани в проведените
съдебни заседания не вземат становище по подадената жалба.
Заинтересованата страна - Е.И.З. в представена по делото
писмена молба, заявява че, поддържа подадената жалба по наведените в нея
съображения, като счита, че същата е основателна, а издадената виза за
проектиране – незаконосъобразна, поради което трябва да бъде отменена като
такава.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
С подадено от Б.Н.И. заявление вх. №20-03-338
от 27.11.2018 г. до главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане
за издаване на комбинирана скица с виза за проектиране на многофамилна жилищна
сграда с гаражи в собствения й недвижим имот, ПИ №4200, нанесен в одобрените
ККР, като ПИ 68850.5094201, находящ се в УПИ VI, кв.
311 по ПЗ на гр. Стара Загора, утвърден със заповед №2551 от 09.08.1988 г. Към
заявлението са приложени документи за собственост, извадка от ПЗ, скица на
поземления имот, предложение, нанесено върху скицата на имота.
По подаденото заявление на 27.11.2018 г.
от главния архитект на Община Стара Загора е издадена оспорената в настоящото
съдебно производство виза за проектиране на „Mногофамилна жилищна
сграда с гаражи в УПИ VI – групово жилищно
строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора, утвърден със заповед
№2551 от 09.08.988 г.“, съгласно чл.134, ал. 6 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Визата е обективирана върху скица на УПИ VІ
– кв. 311 по плана на гр. Стара Загора, като основното застрояване, за
допускането на което е издадена визата за проектиране, е отразено с черен цвят,
чрез защриховани, диагонални линии. Във визата с прекъснати линии са очертани
ограничителните граници на застрояването, откъм южната и източна улични
регулационни линии, както и северно към ПИ 4201 и западно /частично/ към ПИ
4205. Така зададената ограничителна линия на застрояване откъм северната част
на ПИ 4200 е разположена надлъжно по цялата имотна граница между ПИ 4200 и ПИ
4201. С плътна черна линия, разположена на отстояние от пунктираната линия,
северно към ПИ 4201 е дадена задължителна граница на застрояване, която излиза
извън имотните граници на ПИ 4200 и навлиза в ПИ 4201 без предвидено отстояние
т. е. при видимо долепяне до съществуващата сграда с идентификатор
68850.5094201.1. На визата са отбелязани съществуващите сгради в УПИ VI, отредено
за групово жилищно строителство по плана на Стара Загора, като е определена и
максималната височина на новопредвидената в ПИ 4200 жилищна сграда, спрямо съществуващата
улична регулация.
За издадената виза за проектиране е
съобщено на основание чл.131 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ на всички
заинтересуваните лица, вкл. на 06.12.2018 г. на жалбоподателката Б.Н.И. /л. 8
по делото/.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
оспорената виза за проектиране от 05.12.2018 г. Представени са и приети
технически проекти, в част архитектурна, на етажното разпределение в т. ч. и
тавански етаж на съществуващата жилищна сграда с идентификатор 68850.5094201.1
изградена в имот пл. №4201, нанесен в одобрените ККР, като ПИ 68850.5094201 /
л. 194 и 195/, както и разпределението
на приземен етаж /л. 205/, план на покрИ. /л. 204/, разрез на сградата /л. 203/
и изглед на фасадите от изток, запад и частично юг. По делото са представени и
приети и като част от административната преписка строителни разрешения №№ 594
от 09.07.1990 г. и 502 от 30.05.1990 г. на Общински народен съвет, гр. Стара
Загора, с които съответно е разрешено изграждането на триетажни, трифамилни
жилищни сгради в ПИ 4201 и ПИ 4205 в кв. 311 от УПИ VI по одобрения от 1988
г. план на гр. Стара Загора. Представено е и прието писмо от Районна инспекция
строителен надзор с изх. №52 от 16.10.1991 г., адресирано до гл. архитект на
Община Стара Загора, Ж.И. Топалов и И.нка Кънева с адреси съответно на ул.
„Железник“ №7 и №9, с което се нарежда, че с оглед одобрения архитектурен
проект, прозорците на южната фасада, към калканната стена на предвидената за
изграждане сграда в ПИ 4201 са временни, до завършване на строителството, като
след това същите следва да бъдат зазидани. Представени и са и приети договори
за извършването на групов строеж и преотстъпване на собственост срещу
задължението за строеж /л. 241 – 246/. От страна на заинтересованата страна по
делото - Е.И.З. са представени и приети, като доказателства 3 броя снимки на
постройката в ПИ 4201 от към южната и източната й част.
Допусната,
назначена и изпълнена е първоначална съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ - л.
163-167, към която по искане на страните са изготвени и две допълнителни
експертни заключения. В заключенията си вещото лице посочва, че предвижданията
на плана за регулация и застрояване, одобрен със заповед №2551 от 09.08.1998 г.
определят сключено застрояване между отделните УПИ-та в кв. 311 – УПИ V и
УПИ VI т. е. предвидено е групово
жилищно застрояване в кв. 311, при което отделните сградите се изграждат на
принципа на свързано строителство помежду без да се съобразяват имотните
граници на отделните ПИ в УПИ. Новопредвидената сграда в ПИ 4200 не е
охарактеризирана с конкретни отстояния и мерки, като застрояването й е
определено да се извърши по калкана на съществуващата сграда в ПИ 4201,
въпреки, че както твърди първоначално вещото лице в отговор №1 и №2, тази стена
не е калканна. Твърди се, че характера на разрешеното с визата застрояване е на
основно застрояване, като застройката, за която е дадена визата за проектиране реално
ще попадне и в част от ПИ 4201. Посочва се, че във оспорената виза не са
отразени градоустройствени показатели като височина, кинт, плътност и минимален
процент на озеленяване. Според вещото лице входът на сградата с идентификатор 68850.5094201.1 е от към
западната й част /от вътрешния й двор/, като при указания начин на застрояване
с визата достъпът трябва да бъде разрешен с оставянето на проход за влизане във
вътрешната част на УПИ, което е отбелязано и на ситуацията в одобрения ТП, част
архитектурна, в чертеж „фасади“ или през съседен имот, като това не е предмет
на визата, а на архитектурното решение при инвестиционния проект. В отговор на конкретния въпрос №6 от СТЕ дали
южната стена на сграда с идентификатор 68850.5094201.1 изградена в имот пл.
№4201, нанесен в одобрените ККР, като ПИ 68850.5094201 има характера на
калканна, вещото лице взема отрицателно становище. В заключението е посочено,
че на същата тази южна стена са разположени прозорци и то не сервизни, а такИ.
на жилищни помещения, за които не са установени други прозорци откъм източната
страна на сградата. Твърди се също, че с оспорената виза характерът и начинът
на застрояване не се променят, тъй като предвиденото застрояване е по
действащия план, а именно: сключено застрояване между две УПИ и то без промяна
в предвижданата височина на сградите – отговор №7 /л. 167/. Според вещото лице
разстоянието между северната имотна граница на ПИ 4200 и южната фасада на
сградата в ПИ 4201 е 1.42 м. Към експертизата е приложен чертеж, на който
графично са нанесени всички елементи и предвиждания, както от ПРЗ, така и от
визата. Допълнително в съдебно заседание от 21.01.2020 г. вещото лице заявява,
че писмо на Районна инспекция строителен надзор с изх. №52 от 16.10.1991 г.,
касаещо временния характер на прозорците на южната стена не е взето предвид,
като корекции в този ред на мисли по плана не се наблюдават и сградата е
построена и въведена в експлоатация с предвидените прозорци. Пояснява се също,
че на оспорената виза за проектиране не е отразен действащия от 1988 г. ПЗР, т.
е. налице е разминаване между предвиденото строителство и разрешеното с визата.
Експертните заключения и СТЕ, като цяло съдът възприема като компетентно,
обективно и обосновано изготвена и я приобщава като доказателствен материал по
делото.
Първоначалната
СТЕ е оспорена от страните, поради което е допусната назначена и изпълнена
повторна СТЕ /л. 286 -295/, която да представи отговор на същите въпроси и
задачи от първоначалната СТЕ. От представеното заключение е видно, че вещото
лице потвърждава определения начин и характер на застрояване, предвиждан от ПЗР
от 1988 г., като според него чрез оспорената виза е предвидено изграждането на
нова сграда, от основно застрояване в ПИ 4200, която да е свързана чрез
калканна стена със съществуващата сграда в ПИ 4201, като е доразяснено, че това
следва да се случи при частично покрИ.не на съществуващата южна фасада –
отговор №2 /л. 291/. Според вещото лице при реализиране на сградата в ПИ 4200,
за която с визата е разрешено проектиране, достъпът към входа на сградата с
идентификатор 68850.5094201.1 ще стане невъзможен, тъй като във визата никъде
не е указано да се остави проход за достъп – нито графично, нито текстово –
отговор №5 /л. 292/. Във връзка с последното се заявява, че на лист 205 от
делото /чертеж - фасади/ е дадена ситуация, на която е нанесен проход. В
отговор на въпрос №6 вещото лице заявява, че южната стена на сградата в ПИ 4201
е изпълнена по проект, като в рамките на припокрИ.нето с предвидената в проекта
бъдеща сграда в ПИ 4200 е с характер на калканна стена. Посочва се, че с визата
за проектиране не се променя начина и характера на застрояване, предвидени по
действащия ПЗР. В останалата си част експертизата не дава отговори по
поставените въпроси, различаващи се коренно от тези по първоначално изготвената
СТЕ. В провелото се на 16.06.2020 г. открито съдебно заседание се пояснява от
вещото лице, че южната стена на сградата в ПИ 4201 не е калканна, защото отстои
на 1.5 м. навътре в имота, като самата сграда по ПЗР е трябвало да се изгради
по на юг, достигайки до имотната граница. Подходът, който вещото лице е
измерило на 1.45 м., предвиден по инвестиционния проект попада в ПИ 4201. По
отношение нанесените на визата плътни /задължителни/ и прекъснати
/ограничителни/ линии между ПИ 4201 и П 4200 към изградената в ПИ 4201 сграда
вещото лице твърди, че би следвало да е нанесена само първата, задължителна,
плътна линия и само по нея би следвало да се строи, т. е. оспорената виза
предвижда плътно долепяне на новопредвидената сграда до съществуващата. Съдът
възприема СТЕ, като компетентно, обективно и обосновано изготвена и я приобщава
като доказателствен материал по делото.
От
страна на процесуалния представител на жалбоподателите заключението на повторната
СТЕ е оспорено, като противоречиво, а от там и необосновано, както само по себе
си, така и съпоставено със заключението на първоначалната СТЕ, по което
пояснения са приети и в проведените открити съдебни заседания, като в частност
според адв. Д. на жалбоподателите не е изяснен основния спорен въпрос: дали
оспорената виза отразява действащия план и какво следва да бъде свързването
между новопредвидената и заварена сгради. Във връзка с последното е допусната,
назначена и изпълнена тройна СТЕ /337-350/. Съгласно представеното заключение и
застроителната част на действащия ПУП /ПРЗ/ в процесния УПИ VI “групово
жилищно строителство“ застрояването е изобразено чрез застроителни петна, като
застроително петно обхваща и терена на ПИ 4201 и 4200 без да се съобразява с
имотните им граници, като предвиждането е за една неделима сграда в двата ПИ,
т. е. не е предвиждано самостоятелно застроително петно, нито в ПИ 4201, нито в
ПИ 4200. Вещите лица твърдят, че оспорената понастоящем виза не променя
характерът и начинът на застрояване, но не представлява копие /извадка/ от
действащия ПУП. Твърди се, че допуснатото самостоятелно проектиране и
изграждане на отделна застройка в ПИ 4201 не отговаря на застроителния план,
като в този ред на мисли разделянето на застроителното петно на две части с
предходна виза за проектиране е порочно и не съответства на действащия план.
Твърди се също, че с оспорената виза се предвижда ново застрояване, което
изцяло да покрие съществуващата южна страна на сградата, изпълнена в ПИ 4201 –
отговор №2 /л. 341/, като изтъкнатите недостатъци във визата за проектиране на
заварената сграда са причина и за конфликтите, до които водят и установените
недостатъци в процесната виза, която също не отговаря на застроителния план по
аналогични на изложените доводи. Заявява се, че във визата за проектиране не
може да се поставят конкретни изисквания или правила за прилагане на плана,
различни от възприетите и одобрени, като за залагането на подобни, както е по
оспорената виза изисквания е необходимо да се заяви и изготви от
заинтересованите лица частично изменение на ПУП. Вещите лица твърдят също, че
южната стена на сградата с идентификатор 68850.5094201.1, няма характера на
калканна стена по смисъла на §5 на ДР на ЗУТ, като в конкретния случай визираната
стена не е разположена на обща граница със съседния поземлен имот, поради което
същата следва да се охарактеризира, като фасадна, а не калканна стена – отговор
№6 /л. 344/. Твърди се също, подобно и на отговорите от първоначалната СТЕ, че
одобреният проект на сградата в ПИ 4201, предвижда входът да е разположен по
западната й фасада, откъм вътрешния двор на УПИ VI, като достъпът е
предмет на архитектурно решение. В откритото съдебно заседание по делото,
провело се на 06.10.2020 г. вещите лица поясняват, че е налице идентичност
между сключено и свързано застрояване, като последното се осъществява между
отделни УПИ. Предвидената сграда по плана е трябвало да представлява едно общо
застроително петно, което в случая не е изпълнено. Посочва се също, че скицата,
представляваща мотивирано предложение за виза /л. 13/ трябва да показва
отстоянията от регулационните линии, след като се дава с пунктир, съответно
съобразява или не съобразява съществуващата сграда, предвид факта, че се говори
за едно застроително петно. Според вещото лице арх. В. след като тази сграда е
построена, съответно е отбелязана в плана, при издаването на последваща виза,
както е и в настоящия случай същата трябва да бъде съобразена. По отношение на
нанесените от към южната фасада на сградата в ПИ 4201 и непрекъснати, плътни
линии и прекъснати такИ., вещите лица заявяват, че същите представляват
съответно задължителни и ограничителни застроителни линии, като в случая заемат
становището, че прекъснатата /ограничителна/ линия на застрояване е излишна и е
в резултат на техническа грешка. Съдът възприема тройната СТЕ, като
компетентно, обективно и обосновано изготвена и я приобщава като доказателствен
материал по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
Оспорената виза е издадена на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която
разпоредба, когато при прилагане на действащите подробни устройствени планове
се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това
число при пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради без да се
променят начинът и характерът на застрояването, не е необходимо да се изменят
тези планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140
от ЗУТ. Когато визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ е част от процеса на
инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване на инвестиционен проект
и разрешение за строеж, тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност, тъй като на обжалване пред съда подлежат одобреният
инвестиционен проект и строителното разрешение, предвид това, че в случая
съгласно чл.
140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие от действащия
подробен устройствен план. В настоящия случай обаче не е така. Визата предвижда
отклонения от действащия ПУП, което автоматично я класира след
административните актове подлежащи на съдебен контрол. Съгласно чл. 134, ал. 6 от ЗУТ с визата за
проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по
устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план,
поради което в тези случаи визата за проектиране е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ, т. е. тя допълва или изменя в допустимите параметри
плана, което се нанася служебно в ПУП.
От съдържанието на жалбата и направените искания е видно,
че визата за проектиране се оспорва изцяло за допуснатото строителство на „многофамилна
жилищна сграда с гаражи в УПИ VI – групово жилищно
строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора“. Жалбоподателите З.И.З., Ж.Т.М.,
К.И.З., П.П.М., видно от представените към жалбата /адм. д. №3/2019 г. –
присъединено/ нотариален акт за замяна на недвижими имоти №123, том IV,
дело 1306/1989 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №118,
том XXI, дело 3721/1996 г. на
РС, гр. Стара Загора същите се явяват собственици на имот пл. №4201, нанесен в
одобрените ККР, като ПИ 68850.5094201, респективно титуляри на ограничено вещно
право на строеж в посочения УПИ и в този смисъл се явяват заинтересовани лице
по см. на чл.140, ал. 3 във връзка с чл.131, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 и
т.2 от ЗУТ.
Жалбоподателите Н.Г.Б., Г.Т.Б., И.П.П. и С.Д.П. са жители
на многофамилна жилищна сграда, находяща се на административен адрес: гр. Стара
Загора, ул. „И“ №15. Сградата се намира в ПИ пл. №4205, нанесен в
одобрените ККР, като ПИ 68850.5094201 от УПИ VI, кв. 311 от плана на
Стара Загора. Безспорно е, че с издадената виза за проектиране на сграда в ПИ
4200 непосредствено се засяга ПИ 4205, тъй като новопредвидената сграда в ПИ
4200 следва да се разположи частично от към западната си страна в ПИ 4205. С оглед
това и факта, че жалбоподателите са конституирани служебно в производството
пред административния орган, както в лично качество, така и като част от
етажната собственост на ул. „И“ №15, съответно са посочени като заинтересовани
страни, съдът приема, че жалбоподателите се явяват заинтересовани лица по
смисъла на чл.140, ал. 3 във връзка с чл.131, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 и
т.2 от ЗУТ.
Жалбата на З.И.З., Ж.Т.М., К.И.З., П.П.М.,*** на
20.12.2018 г. е подадена в законово
регламентирания срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, считано от датата на
съобщаването на акта на заинтересованите лица – 10 и 11.12.2018 г., видно от
представените по приобщеното адм. д. №3/2019 г. обратни разписки – л. 38-40,
като това обстоятелство е отбелязано и върху представеното съобщение №19-99-542
от 05.12.2018 г. /л. 24 от адм. д. №3/2019 г./. Жалбата на втората група
заинтересовани лица - Н.Г.Б., Г.Т.Б., И.П.П. и С.Д.П., по присъединеното
адм. д. №731/2018 г., входирана в Община Стара Загора на 13.12.2018 г., съдът
също приема за подадена в законоустановения срок, с оглед представените обратни
разписки от 10.12.2018 г. и служебната бележка от 05.12.2018 г. за съобщаването
на акта, чрез другия способ, предвиден в §4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ /л.
8 и л. 18 от адм. д. №731/2018 г. /.
С оглед на
гореизложеното оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирани лица с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваната
виза за проектиране на многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ VI
– групово жилищно строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган – главния
архитект на Стара Загора, при упражняване на законово регламентирано му
правомощие по чл.140, ал. 7 във връзка с чл.140, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране може да
бъде подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по
смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което
има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В случая заявителката
Б.Н.И. е направила искане за издаване на виза за проектиране, в качеството си
на собственик на дворно място с площ от 290 кв. м., представляващо ПИ 4200, нанесен
в одобрените ККР, като ПИ 68850.5094201, част от УПИ VI, кв. 311 от план на
гр. Стара Загора, ведно със съществуващите в имота жилищни и други сгради и
постройки. Правото й на собственост върху имота, респективно съдържащото се в
него право на застрояване се извлича от представените по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот /л. 15/ и протокол от съдебно заседание по
образувано производство, по съдебна делба на недвижими имоти /л. 16./. С
приложените документи заявителката е удостоверила, че притежава качество на
възложител по смисъла на чл. 140, ал.1 от ЗУТ, за издаването на виза за
проектиране.
Визата за проектиране по дефиниция на чл. 140,
ал. 2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такИ., както
и допустимите отклонения по чл. 36. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 3 от ЗУТ, за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50,
51, 58, 59,
чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни
ценности, издаването на виза е задължително. В случая оспорената виза за
проектиране на постройки на основно застрояване, е издадена в хипотезата на
чл.140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, която се явява особена,
отделна хипотеза за издаване на виза, различна от тази в чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Както вече беше споменато по-горе съгласно чл. 134, ал. 6 от ЗУТ с визата за
проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по
устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план в
основните му параметри, поради което в тези случаи тя допълва или изменя в
допустимите параметри плана и става част от него – променя се само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при
пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради без да се променят
начинът и характерът на застрояването.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ законосъобразността на
издадената виза зависи от това дали с нея се променя начинът и характерът на
застрояване. Същата обаче, следва да е съобразена и с разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от ЗУТ, според която норма в проекта за подробен устройствен план се
отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията
за строеж не са загубили правното си действие. По друг начин казано, визата за
проектиране по чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ следва във
всички случаи да бъде съобразена с вече придобилите стабилитет разрешения за
строеж, съответно изградените сгради, като предвижданията за ново застрояване
не бИ. да влизат в конфликт с вече изградените постройки, което се потвърждава
и от дадените в съдебно заседание пояснения на вещите лица, изготвили тройната
СТЕ. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че
новопредвидената за изграждане сграда в имот 4200 засяга вече изградените постройки
/многофамилни жилищни сгради/, както в ПИ 4201, така и в ПИ 4205, като за
сградата в ПИ 4205 с визата отново е предвидено частично долепяне по източната
й стена с новопредвидената в ПИ 4200 многофамилна жилищна сграда.
С
оспорената понастоящем виза не е променен начинът и характерът на застрояване,
извод, който се потвърждава от изпълнените по делото първоначална, повторна и
тройна СТЕ и който извод съдът кредитира, като правилен и обоснован с оглед събраните
по делото доказателства и приложимите в случая разпоредби на ЗУТ и действалите
по време на изготвянето на ПЗР норми на ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно §5, т. 20 от ДР
на ЗУТ начинът
на застрояване е разположението на сградите и постройките на
основното и на допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти.
Съгласно § 5, т. 21, 22 и 23: свободно"
е застрояването, при което сградите в урегулираните поземлени имоти се
разполагат на разстояние от имотните граници /регулационните линии/ към
съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична
регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока
север - юг и полупосоките до 45 градуса; свързано е застрояването,
при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се
разполагат допрени една до друга на имотните граници /регулационните линии/,
като свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява
допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото
застрояване, а комплексно
е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които
се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.
С
оглед доказателствата по делото и съгласно действащия ПУП-ПРЗ от 1988 г. е
предвидено сключено застрояване между два урегулирани поземлени имота – V и VI в кв.
311 по плана на гр. Стара Загора, като процесният УПИ VI e отреден
за групово жилищно строителство и включва пет броя ПИ – 4202, 4201, 4200, 4205
и 4206 – факт, който не се оспорва от страните и който е потвърден от
експертните заключения. Съгласно §6, ал. 1 от ПР на ЗУТ действащите към деня на
влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни
градоустройствени планове запазват действието си. По сега действащия ЗУТ липсва
терминът „групово жилищно строителство/застрояване“, като на него е приравнено,
като начин на застрояване - „комплексното застрояване“. В случая е предвидено
свързано застрояване на сградите в УПИ VI и УПИ V от кв. 311, съобразно отбелязаните на плана строителни
петна, което да се извърши по северната имотна граница на ПИ 4202 и което де факто
е осъществено по отношение застройката в ПИ 4201. УПИ VI се
състои от няколко ПИ, но дадената в §5, т. 20 от ДР на ЗУТ дефиниция на
свързано застрояване има предвид такова, осъществено между съседни УПИ, като
при проектирането на сградите не се взимат предвид отделните имотни граници, т.
е. както посочва вещото лице по първоначално изготвената експертиза, посоченият
начин на застрояване се отнася не за отделни ПИ, а за съотнасянето на сградите
между и в отделните урегулирани поземлени имоти. В този ред на мисли е следно,
че за промяна на начина на застрояване е необходимо изработването на нов ПУП,
т. е. това не е възможно с виза по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ – отговор на
въпрос №5 от тройната СТЕ /л. 343/. От своя страна визата може да премени
единствено и само конфигурацията и разположението на сградите в УПИ, но не и отредения с ПУП начин на застрояване между
и в отделните УПИ. В случая, както при изпълнената вече застройка в ПИ 4201,
така и при разрешеното проектиране чрез процесната виза за ПИ 4200 не се
променя начинът на застрояване, а само се изменя разположението и
конфигурацията на сградите. Това е и основната законова цел и функция на
предвидената виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ при съотнасянето й към хипотезата на
чл. 134, ал. 6 от закона. В този смисъл съдът не кредитира твърдението на
вещите лица, изготвили тройната СТЕ, според които оспорената виза не
представлява „копие/извадка от действащия ПУП“ и това е порок водещ до нейната
незаконосъобразност. Това е така, защото, както бе споменато и по-горе
съществува функционална разлика между
актовете по чл. 140, ал. 2 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и в случая на процесната
виза това условие логично не е необходимо да бъде изпълнено. В случая се касае
за промяна в предвиденото строителство извън рамките на определеното
застроително петно по действащия план, за което е необходимо неговата
своеобразна измяна чрез визата по чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ по отношение единствено разположението и конфигурацията на сградите в УПИ.
По отношение характера на строителството съдът кредитира заключението, дадено с
приетата по делото тройна СТЕ, според която при съпоставяне на процесната виза
с действащия ПРЗ разрешеното с нея застрояване е средно с височина до 15.0 м.
на сградите, което не противоречи на действащия план. Подобно е и заключението
дадено от вещите лица, както по първоначалната, така и по допълнителната СТЕ,
което се приема от настоящия съдебен състав.
По
делото безспорно се установява, че за изграждането на сградата с идентификатор
68850.5094201.1, находяща се в имот пл. №4201, нанесен в одобрените ККР като ПИ
68850.5094201, която сграда е въведена в експлоатация и чието разрешение за
строеж не е оспорено, липсват документи, обективиращи издадена виза за
проектиране, както и липсват конкретни обяснителни записки или нарочни скици,
свързани с проектирането на сградата. Този извод е достигнат от всички
назначени по делото вещи лица. Видно е от заключението на повторната СТЕ, както
и от приложения по делото архитектурен проект на жилищната сграда и в частност
фасадният й облик – л. 205, че е отбелязана графична ситуация, на която е
нанесен проход и е отбелязано предвиждането по ПУП, относно етажността на
сградата. Съдът, приема, че независимо от липсата на обяснителни записки и
подробна скица, на база отбелязаната ситуация е извършено проектирането на
сградата, т. е. това отбелязване има значението на изходни данни от действащия
план, въз основа на които е разрешено и проектирано изграждането на жилищната
сграда. Видно от тази ситуация е, че разрешеното строителство не е разположено
идентично на предвиденото с ПЗР местоположение и конфигурация на сградите в УПИ
VI, т. е. жалбоподателите за извършили строежа
вероятно с виза, с която е предвидено подобно изменение, без промяна в
характера и начина на застрояване, независимо от факта, че сградата не е
разположена на имотните граници межди ПИ 4200 и ПИ 4201. С така одобреното
проектиране е изменен устройствения план, по
отношение разположението и конфигурацията на сградите в УПИ VI, и
изпълненото в последствие строителство, съответно
границите на същото са станали част от плана. В тази връзка, както бе посочено
и по-горе, оспорената понастоящем виза за проектиране, издадена на основание
чл. 140, ал. 3 освен да изпълва изчерпателно изброените материални предпоставки
на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, служещи и като относимите правни основания за
издаването й, следва да е съобразена и с разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ,
т. е. да е съобразена с издадените разрешения за строеж, което в случая не е
така, нито по отношение на заварената сграда в ПИ 4201, нито по отношение на
тази в ПИ 4205. Видно от заключенията на повторната и тройна СТЕ южната фасада
на застройката в ПИ 4201 няма характер изцяло на калканна стена, спрямо
застройката предвидена да бъде изградена в ПИ 4200, поради което предвиденото й
пълно покрИ.не от съществуващата сграда в ПИ 4201 /южната и фасада/ не е
съобразено, а от там издадената виза се явява незаконосъобразна, само на това
основание. Идентична е и ситуацията по отношение застройката в ПИ 4205,
собствениците на който имот са и жалбоподатели в настоящото производство.
Във
връзка с дотук изложеното и взимайки предвид ситуацията отразена на л. 205 от
делото, както и фасадния изглед на сградите по одобрения технически проект,
съдът приема, че с оспорената понастоящем виза, обективирана на комбинираната
скица на л. 7 от делото, главният архитект на Община Стара Загора е предвидил
запазване на подхода /проходът/ към западната част на ПИ 4201, където се намира
и входът за построената жилищна сграда. В този ред на мисли следва да се
отбележи, че нанесените с прекъсната линия ограничителни линии на застрояване
по северната страна на ПИ 4200 ограничават разположението на основите на
сградата, като не позволяват те да са извън тези линии. Предвиждането за
застрояване извън тези линии, съобразно отбелязаната плътна, задължителна
застроителна линия, вероятно е имало в предвид долепяне на новопредвидената
сграда към южната стена на сградата с идентификатор 68850.5094201.1, частично
по нейната дължина от към западната част на стената и изцяло по нейната
височина от източната й част, но над предвидения и по-рано проход. Подобно
становище се заема от вещото лице по първоначално изпълнената по делото СТЕ.
Крайно неясно от визата обаче е какви са параметрите на този проход, дали и как
той се отнася към плана, при все, че в проектната скица – предложение на л. 13
от делото той не е предвиден. Независимо от горното с визата е предвидено
проектиране при плътно долепяне на новата сграда по южната стена на заварената
постройка в ПИ 4201, която стена съобразно заключенията на вещите лица не е с
характер на калкан, а е фасадна стена – твърдение, което съдът кредитира, като
правилно и обосновано, което предвиждане не е съобразено с издадените
разрешения за строеж, а от там и с изградените и въведени в експлоатация
жилищни сгради. Ирелевантно в случая е дали изпълнените на южната фасада на
сградата прозорци е трябвало да бъдат премахнати след завършването на строежа,
тъй като същият е приет, като съответстващ на законовите изисквания и към
настоящия момент спор за законосъобразността им не може да бъде повдиган. В
тази връзка съдът приема становищата на вещите лица, че изпълнените прозорци са
на жилищни помещения, за които по проект не са предвидени други на източната
фасада на сградата и в този смисъл покрИ.нето им не е съобразено с разрешението
за строеж, съответно изпълненото строителство. Както бе посочено по-горе и
видно от заключението по тройната СТЕ тази стена не е калканна. Това е така не
само защото не отговаря на дефиницията дадена в §5, 56 от ДР на ЗУТ, а защото
съгласно чл. 82, ал. 1 от „Наредба №7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони“ при свързано застрояване в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга с
калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без
отвори и издатини, разположени на
регулационната граница със съседния имот, а както вече бе посочено в случая
тези предпоставки не са изпълними поради първоначалното несъобразяване с
разположението и конфигурацията на сградите в общото, неделимо застроително
петно.
Въз
основа на всичко изложено съдът намира,
че визата като материално незаконосъобразна следва да се отмени, като се отчете
и противоречието между правните последици, които ще настъпят от изпълнението на
административния акт и целта на закона. Преписката не следва да се връща за
ново произнасяне по заявлението за виза, тъй като както бе отбелязано вече
следва не да се издава виза за проектиране с посочените изисквания за
застрояване, а да се процедира изменение на ПЗР от 1988 г. по отношение
застрояването в УПИ VI, кв. 311 „групово жилищно строителство“ по същия
този план.
Предвид
изхода на делото, искането на жалбоподателите, направено чрез процесуалния им
представител ад. И.Д. за присъждане на сторените разноски е основателно съобразно
разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК. На жалбоподателите З.И.З., Ж.Т.М., К.И.З., П.П.М. следва
да се присъди сумата от 2995.00 лв, съгласно представения списък на л. 359 от делото, от които 600.00 лв. представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 40.00 лв. представляващи
заплатена държавна такса, 300.00 лв. –първоначално внесен депозит за СТЕ,
240.00 лв. доплащане за СТЕ, 90.00 лв. – доплащане за изготвянето на
допълнително заключение по СТЕ, 400.00 лв. – депозит за тройна СТЕ и 1325.00
лв. – доплащане за тройна СТЕ.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал.
2 и чл.
173, ал. 1 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.И.З., Ж.Т.М.,
К.И.З., П.П.М., Н.Г.Б., Г.Т.Б., И.П.П. и С.Д.П. виза за проектиране на
многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ VI – групово жилищно
строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора, издадена от главен
архитект на Община Стара Загора по подадено заявление вх. №20-03-338 от
27.11.2018 г. на Б.Н.И..*** и Б.Н.И.,*** да заплатят общо на З.И.З., Ж.Т.М., К.И.З.,
П.П.М. сумата в размер на 2995.00 лв., от които 600.00 лв. представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 40.00 лв. представляващи
заплатена държавна такса, 300.00 лв. – първоначално внесен депозит за СТЕ,
240.00 лв. доплащане за СТЕ, 90.00 лв. – доплащане за изготвянето на
допълнително заключение по СТЕ, 400.00 лв. – депозит за тройна СТЕ и 1325.00
лв. – доплащане за тройна СТЕ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: