Р Е Ш Е Н И Е
№ 663/5.8.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на седми юли
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1195
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройството на
територията (ЗУТ), във вр. с чл. 57а от ЗУТ и чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Н.Р.И.
с ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.С. ***, против
Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница, с която е разпоредено
премахването на незаконен строеж изграден в ПИ с идентификатор 000775, нов
идентификатор 70648.161.775, намиращ се в землището на гр. Сърница с ЕКАТТЕ
70648, с инвеститор и собственик Н.Р.И. и привеждане в съответствие с издадено
Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г. на
обекти поставени с ПИ с идентификатор 70648.161.775.
Заповедта е оспорена в
цялост, като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон
и административнопроизводствените правила. По същество се твърди, че оспорената
заповед стартира въз основа на Констативен акт от 10.09.2021 г., издаден на
основание чл. 223 от ЗУТ. Съгласно този констативен акт, служителите констатирали
обекти с различен правен статут, като от една страна описвали обектите като
„строежи“ по смисъла на ДР на ЗУТ, а от друга констатирали обекти, които според
тях са „преместваеми“. Твърди се, че в случая е налице смесването на две
административни производства, което е съществено процесуално нарушение и
представлява достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт.
Твърди се, че в конкретния случай обектите, предмет на обжалваната заповед, за
които е разпоредено премахването нямат характеристиките на такива по чл. 56 и
чл. 57 от ЗУТ. Същите представлявали част от ландшафтното оформяне на терена и били
обекти, за които не се изисква издаването на разрешение за строежи, съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 12 от ЗУТ и доколкото процесните обекти не попадали в кръга
на преместваемите обекти, очертан в чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, същите не подлежали
на премахване по начина, регламентиран в чл. 57а от ЗУТ.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и излага
становище по съществото на спора. Такова е представено и с писмена защита вх. №
6297/21.07.2022 г. Претендира разноски, за което представя списък с
доказателства за извършването им.
Ответникът – Кметът на
община Сърница, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Т. оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана с писмен отговор вх. № 9946/01.12.2021 г. По
същество се твърди, че производството по издаването на Заповед №
3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница представлява административно
производство по установяване на незаконно строителство по реда на чл. 225а от ЗУТ
и административно производство по установяване на незаконосъобразно поставяне
на преместваем обект, съобразно чл. 57а от ЗУТ. Посочва се, че при издаването
на заповедта са цитирани както разпоредби за незаконно строителство, така и за
незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, защото при проверката на
служителите по контрол на строителството при Общинска администрация – Сърница в
имот с идентификатор 70648.161.775 (стар номер ПИ 000775) са установени и двата
вида нарушения – извършване на незаконно строителство, съобразно разпоредбите
на чл. 225а, ал. 1, във връзка c чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и
незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, съобразно разпоредбите на чл.
57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. С отговора на ответника се твърди, че административният
орган в производството е преценил, че е по-целесъобразно и логически обосновано
да проведе двете процедури заедно, тъй като проверяваният обект е един и същ, а
в него били осъществени и двете нарушения съобразно ЗУТ. Излагат се
съображения, че както в мотивите на обжалваната заповед, така и в разпоредителната
част на същата ясно било посочено в т. 1 кое административният орган е
класифицирал като незаконно строителство, съобразно разпоредбите на чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и в т. 2 кое е
класифицирал като незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, съобразно
разпоредите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Твърди се, че въпреки
определеният начин на трайно ползване /НТП/ на имота, в който е изграден
процесният обект – залесени територии и забраната за промяната на
предназначението му, в същия е изграден строеж, който е трайно прикрепен към
земята и по своята същност представлявал масивно строителство – изградената
масивна площадка от 90 кв.м. и пътека за преминаване от 10 кв.м. Налице било
строителство в разрез с установените нормативи за устройство на съответния вид
територия.
В съдебно заседание ответникът
се представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата и поддържа представения
отговор. Излага становище по съществото на спора. Такова е представено и с
писмена защита вх. № 6156/15.07.2022 г. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено
следното от фактическа страна:
С Договор за замяна на
недвижим имот № 344 от 09.07.2007 г., вписан в Агенция по вписванията, Имотен
регистър с вх. № 1180/10.07.2007 г., Акт № 25, том V,
дело № 943/2007, партидна книга стр. 3348, 6036, дв. вх. № ВБ/10.07.2007,
Национално управление по горите прехвърля на Р. Р.И. правото на собственост
върху площ от 24,035 дка гори и земи от държавния горски фонд, представляващи
имот с номер 000171 в землището на гр. Сърница с ЕКАТТЕ 70648, Община
Велинград, в местността „Орлино“. Съгласно чл. 10 от договор, страните са
предвидили, че начинът на трайно ползване на имота не се променя с договора и
собственикът не може да променя предназначението му, освен в случаите и по реда
на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Закона за горите /ЗГ/. По делото е представена цялата
административна преписка по сключване на договора за замяна на недвижим имот.
С Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства №
65, том I, рег. № 960, дело № 62 от 28.02.2018 г. на нотариус М.
Р., рег. № 650, район на действие РС Велинград, който нотариален акт е вписан в
Агенция по впиванията, Имотен регистър с вх. № 403 от 28.02.2018 г., дв. вх. №
401 от 28.02.2018 г., Акт № 38, том II, дело № 183 от 28.02.2018
г., е признато правото на собственост на Н.Р.И. върху поземлен имот ПИ 000775,
находящ се в землището на гр. Сърница, с ЕКАТТЕ 70648, Община Велинград,
местността „Орлино“, целият с площ от 12,018 дка, с начин на трайно ползване
„залесена територия“, който е образуван от имот с № 000171, с обща площ от
24,035 дка. От събраните по делото доказателства се установява, че имот с №
000171 е разделен на два имота – с номера 000774 и 000775, всеки с размер от
12,018 дка.
Със Заявление за издаване
на разрешение за поставяне на преместваеми обекти вх. № ТСУ-030 от 01.06.2018
г. до Кмета на Община Сърница, Н.Р.И. моли да му бъде разрешено поставянето на
търговски обект при условията на чл. 56 от ЗУТ в парцел с № 000775 по плана на
гр. Сърница, местността „Орлино“. Към заявлението е приложена Скица №
Ф02553/24.01.2018 г., която е за имот ПИ № 000775, както и проект за поставяне
на търговски обект – павилион за приготвяне и продажба на печени и пакетирани
стоки по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в ПИ № 000775, местност „Орлино“ в землището на
гр. Сърница. Административната процедура по издаване на разрешението за
поставяне на преместваем обект е приключила с издаването на Разрешение за
поставяне № 03/01.06.2018 г., съобразно което на Н.Р.И. е разрешено да постави
преместваеми търговски обекти, съгласно издадена виза за проучване и
проектиране, както и подробна схема за поставяне, ведно с проекти части
архитектурна, конструкции и електро, както следва: павилион за приготвяне и
поставяне на печени и пакетирани хранителни стоки със ЗП 36 кв.м., открита
веранда 56 кв.м. (изцяло дървена конструкция) и два броя маси за търговия за
продажба на плодове и зеленчуци, всяка на площ от 10 кв.м. (изцяло дървена
конструкция). Разрешението за поставяне е издадено със срок от три години, т.е.
до 01.06.2021 г.
С Писмо изх. № РДГ
09-2368/07.03.2020 г. на Регионална дирекция по горите - Пазарджик (РДГ
– Пазарджик) и вх. № СР-1074 от 19.03.2020 г. на Община Сърница,
Кметът на общината е уведомен от страна на РДГ – Пазарджик, че във връзка със
сигнал от лицето Иван Иванов, получен в Министерски съвет на Република
България, препратен по компетентност на РДГ – Пазарджик е извършена проверка на
място и по документи, касаещ имот с номер ПИ № 000171, при която е
констатирано, че в ПИ с идентификатор 70648.161.774, съответстващ на ПИ 000775
е констатирано наличие на сграда с дървена конструкция, върху бетонови стъпки,
с отлети бетонови пояси, върху която има редена каменна настилка с плочи. С
писмото се моли да бъде назначена проверка за установяване на обстоятелствата
съответстващи на компетентността на Кмета на Община Сърница. Към писмото е
приложен и сигналът станал повод за иницииране на проверката. От съдържанието
му е видно, че той е адресиран и до Прокуратурата на Република България.
Във връзка с полученото
писмо, в Община Сърница е инициирана проверка, като в резултат от нея до РДГ – Пазарджик
е изпратено писмо с изх. № СР – 1818/17.06.2020 г., с което се посочва, че ПИ с
идентификатор 70648.161.774 е собственост на Н.Р.И., съгласно НА № 65 от
28.02.2018 г., като за същия имот е издадено Разрешение за поставяне №
03/01.06.2018 г. на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, а с Решение № 27 от
27.02.2019 г. на Общински съвет – Сърница е одобрен ПУП – парцеларен план за
трасе на нова подземна кабелна линия, ниско напрежение за захранване на същия
ПИ, който минава по границата на имота. Със същото писмо е представено
извлечение от ДВ бр. 58 от 29.07.2011 г., в който е публикуван списък на всички
имоти от държавен горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини
в резултат от завършени замени по реда на чл. 15б от ЗГ за периода 2003 – 2009
г. В списъка под номер 252 е посочен и имот ПИ 000171 в землището на гр.
Сърница, от който е образуван и ПИ 000775 с идентификатор 70648.161.774.
В Община Сърница е получено
и Постановление по чл. 159, ал. 1 от НПК от 27.08.2021 г. на Началник сектор
„Разследване“ към РУ – Велинград, съгласно което е постановено да бъде изискана
информация от главния архитект на Община Сърница, относно извършен контрол по
поставяне на обект в имот № 000775 в землището на гр. Сърница и при условие, че
такъв не е извършван, да бъде осъществен, като е цитирано разрешение за
поставяне на преместваем обект 30/01.06.2018 г.
С оглед полученото
Постановление по чл. 159, ал. 1 от НПК от 27.08.2021 г., е назначена и
извършена проверка на място и по документи за процесния обект, като резултатите
от проверката са обективирани в Констативен акт /КА/ от 10.09.2021 г., издаден
от служители по контрол на строителството, съобразно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ от
общинска администрация Сърница.
От съдържанието на КА от
10.09.2021 г. става ясно, че проверяващите са установили отклонения от
разрешението за поставяне, както следва: „Поставен е дървен павилион за
търговска дейност, който е със застроена площ от 43 кв.м., а не както е
предвидено в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018г. - 36.00 кв.м.; Изградена
е открита тераса-веранда, изпълнена от дървена конструкция и е със застроена
площ от 8 кв.м., а не както е предвидено в Разрешение за поставяне №
03/01.06.2018г. – 56.00 кв.м.; В имота има изградена открита площадка, трайно
свързана с терена, облицована с каменни плочи с площ от 90 кв.м., която не е
предвидена в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018г.; В имота има изградена
площадка за преминаване (пътека), трайно свързана с терена облицована с каменни
плочи с площ от 10 кв.м., която не е предвидена в Разрешение за поставяне №
03/01.06.2018 г.; Изградено е масивно барбекю, облицовано с каменни плочи и
височина на комина от 3 метра, което е трайно прикрепено към земята и не е
предвидено в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г.“.
Предвид това в КА от
10.09.2021 г. е посочено, че във връзка с направените констатации е безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ,
като това съставлява основание за започване на административно производство по
реда на чл. 225а от ЗУТ.
КА от 10.09.2021 г. е
връчен на жалбоподателя заедно с писмо изх. № ТСУ-0888 от 13.09.2021 г. с писмо
с обратна разписка на 14.09.2021 г. В указания срок е подадено Възражение вх. №
СР-3797 от 20.09.2021 г., в което се посочва, че предвид започналата процедура
жалбоподателят е взел решение да затвори обекта до решаване на спорния въпрос,
по отношение на разликата от 6 кв.м. ще поправи същата. Декларира, че
поставените пътеки и площадка не са трайно свързани със земята, а поставеното
барбекю е сглобяемо и ще бъде разглобено и премахнато.
Като резултат от
проведената процедура е издадена процесната Заповед № 3-308 от 08.10.2021 г. от
кмета на Община Сърница. Същата е подробно мотивирана, като възприема
констатациите разписани в КА от 10.09.2021 г., с изключение на посоченото по
отношение на изграденото барбекю. Последното е прието от Кмета на община
Сърница за преместваем обект. С оглед възприетите констатации, с процесната
заповед е посочено, че извършеното строителство и поставянето на преместваемия обект
– дървен павилион за търговска дейност представлява незаконно строителство,
респективно незаконно поставяне на преместваем обект в нарушения на издадено
разрешение за поставяне, съобразно разпоредбите на чл.225, ал. 2, т. 2 и т. 6 и
чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ поради фактите, че: 1. ПИ с идентификатор № 000775
представлява горска територия, с НТП - друг вид дървопроизводителна гора, за
който важат ограниченията съобразно §3, ал. 1 от ПЗР на Закона за горите и
предназначението на имота не може да бъде променяно, т.е. същият не може да
бъде преобразуван в урегулиран поземлен имот. В същото време обаче, въпреки НТП
на имота и забраната за промяната на предназначението му, в същия е изграден
строеж, който е трайно прикрепен към земята и по своята същност представлява
масивно строителство – изградената масивна площадка от 90 кв.м. и пътеката за
преминаване от 10 кв.м. Административният орган е приел, че е налице
строителство в разрез с установените нормативи за устройство на съответния вид
територия; 2. Кметът на община Сърница е приел, че съгласно одобрения проект,
схемата за поставяне и Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г., дървеният
павилион за търговска дейност не е изграден съобразно одобрените строителни
книжа. Същият е изграден със 7 кв.м. повече, като е нарушена и одобрената схема
от поставяне в размери 4x9 метра; 3. Съгласно одобрения проект, схемата за
поставяне и Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г. предвидената дървена
веранда трябва да е с площ от 56 кв.м., а в момента поставената такава е само
от 8 кв.м.
При тези мотиви, на
основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 и на
основание чл. 57а, ал. 3, във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е издадена
процесната заповед, като разпоредителната ѝ част е в две отделни точки, а
именно: с т. 1 е наредено да се премахне незаконен строеж в процесния имот –
изградената открита площадка, облицована с каменни плочи и с площ 90 кв.м. и
изградената площадка за преминаване – пътека, облицована с каменни плочи с площ
10 кв.м.; и т. 2, с която е наредено да се приведе в съответствие с издадено Разрешение
за поставяне № 03/01.06.2018 г. и одобрените към него проекти части Дървен
павилион за търговска дейност, който да бъде с площ от 36 кв.м и Открита тераса
–веранда, която е изпълнена от дървена конструкция и е със застроена площ от 8
кв.м., като същата да се приведе и да бъде с площ от 56 кв.м.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя с писмо изх. № ТСУ – 0985 от 11.10.2021 г., с писмо с обратна
разписка на 12.10.2021 г. Жалба срещу заповедта е депозирана на 26.10.2021 г. в
законоустановения 14-дневен срок.
За изясняване на
релевантните за делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), заключението по която
съдът кредитира напълно, като обосновано, мотивирано, ясно и изготвено от
компетентно лице.
Според СТЕ от огледа на
място се установява, че процесният обект представлява дървен павилион, с
размери 6,00
м./7,00 м.,
с площ 42 кв.м., поставен на 8 бр. бетонови стъпки. Светлата площ на
помещенията е 39 кв.м. От източната страна на обекта е монтирано дървено стълбище,
а на южната страна е изпълнена веранда с три стъпала към нея, изцяло дървена
конструкция, с размери 1,20 м./8,40 м., площ 10 кв.м. Стените на павилиона са
облицовани с дървена ламперия, покрива е двускатен, покрит с покривни
плоскости. Към момента на огледа не се извършва търговска дейност. От южната
страна на поставения павилион е направено подравняване на терена, като са
изградени подпорни стени с височина, която варира от 0,35 м. до 0,60 м. Подпорните
стени са изградени от циментови тухли, облицовани с каменни плочи.
Обособена е открита
площадка, върху която е положена настилка от плочи, с площ около 83 кв.м. Около
другите три страни на павилиона е изпълнена настилка от циментови елементи,
положени директно върху терена, които образуват пътеки за обслужване на обекта,
с обща площ около 30 кв.м.
В имота има поставено ел. табло,
захранено с подземни кабели, които осъществяват връзка със съществуващ
трафопост. Има изградена водопроводна мрежа, както и водопроводна шахта, с
поставен водомер за отчитане. За събиране на отпадните води в имота има
изградена септична яма.
От главния път през имота
има обособена алея (път) с положена настилка —
пясък и чакъл, която настилка, към момента на огледа е нарушена от дъждовете,
като на места има тревна покривка.
Положената настилка не е
запечатана, тоест не е свързана трайно с терена и дава възможност при
премахване на настилката терена да не бъде увреден.
Според заключението на
вещото лице, изпълнените в имота подпорни стени, може да се приемат като строеж
по смисъла на §5 от ДР ЗУТ, тъй като представляват елементи от укрепителна и
благоустройствена дейност, каквато е облагородяването на терена и полагане на
настилка.
По поставените от
жалбоподателя въпроси, вещото лице е посочило, че процесният обект представлява
дървен павилион, с размери 6,00 м./7,00 м., с площ 42 кв.м., като светлата площ
на помещенията е в размер общо на 39 кв.м.
Съгласно одобрения проект –
част архитектура, въз основа на който е издадено Разрешение за поставяне № 03
от 01.06.2018 г., размерите на преместваемия търговски обект са 6,00 м./6,00 м.,
с площ 36 кв.м. Отклонението от одобрения проект е в размер на 6 кв.м, което не
е в резултат от външна изолация.
Според вещото лице процесното
отклонение не попада в изброените по чл. 154, ал. 1 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект, тоест попада в разпоредбите на чл. 154, ал. 3 като
несъществено отклонение.
По въпросите поставени от
ответника, вещото лице е посочило, че съгласно одобрените от Общинска
администрация гр. Сърница проекти и издадено Разрешение за поставяне № 03 от
01.06.2018 г., е проектирана едноетажна сграда –преместваем търговски обект, с
предназначение за търговия – продажба на печени и пакетирани хранителни стоки с
размери 6,00 м./6,00 м., с площ 36 кв.м. От трите страни на сградата /изток,
запад и юг/ е предвидено изпълнението на открита тераса с площ 56 кв.м., като процесният
обект – дървен павилион отговаря на критериите за преместваем обект по т. 80 на
§5 от ДР ЗУТ, който няма характеристиките на строеж и може да бъде преместван в
пространството „без да губи своята конструктивна цялост”.
При огледа и измерванията
на място се установява, че при изпълнението на одобрените проекти е допуснато
несъществено отклонение, което се състои в следното:
- Поставен е дървен
павилион (преместваем обект) с
площ 42 кв.м., което се различава от предвидените 36 кв.м.;
- Изпълнена е открита
тераса – веранда от дървена конструкция с площ 10 кв.м., което се различава от
предвидените 56 кв.м. Обособена е открита площадка, върху която е положена
настилка от плочи, с площ около 83 кв.м. и пътеки за обслужване на обекта, с
обща площ около 30 кв.м., които не са предвидени по проект.
По въпросите поставени от
съда, вещото лице е посочило, че за обекта на процесната заповед е издадено Разрешение
за поставяне № 03/01.06.2018 г. от Главен архитект на Община Сърница, като
предмет на процесната Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница
е изградените в ПИ с идентификатор 70648.161.775 по КК на гр. Сърница открита
площадка, с площ 90 кв.м. и площадка за преминаване (пътека), с
площ 10 кв.м., като за същите няма издадени и одобрени строителни книжа. Посоченият
строеж, предмет на Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница е
изпълнен през 2018 г.
Към момента на изпълнение
на процесните обекти, предмет на Заповед №№3- 308/08.10.2021г. на Кмета на
Община Сърница – 2018 г. е била действаща картата на възстановената собственост
/КВС/ на землището на гр. Сърница. Процесният имот попада в горска територия, с
НТП „Залесена територия“.
Съгласно КККР на гр. Сърница
имот с идентификатор 70648.161.775 попада в горска територия, с НТП - „Друг вид
дървопроизводителна гора“.
Имот с идентификатор
70648.161.775 подлежи на ограниченията, възникнали по реда на §3, ал. 1 и ал. 2
от ДР на Закона за горите „Не подлежат на промяна предназначение по реда на ЗГ
и не може да бъде извършвано строителство в имота“.
Имота не е със сменено
предназначение и за него няма изработен подробен устройствен план.
От южната страна на
поставения дървен павилион е направено подравняване на терена, като са
изградени подпорни стени с височина, която варира от 0,35 м. до 0,60 м.
Подпорните стени са изградени от циментови тухли, облицовани с каменни плочи.
Същите оформят открита площадка, с площ около 83 кв.м., върху която са наредени
плочи, които не са свързани трайно с терена.
Около другите три страни на
павилиона е изпълнена настилка от циментови елементи, положени директно върху
терена, които образуват пътеки за обслужване на обекта, с обща площ около 30
кв.м.
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че изградената открита площадка и пътека за преминаване не са
трайно прикрепени към терена. При тяхното премахване теренът не може да бъде
увреден. Настилката не е трайно прикрепена към терена и при огледа, който вещото
лице е направила, е видяла, че не е използвана спойваща мазилка. Тези настилки
не представляват строеж по смисъла на § 5, тъй като не са прикрепени трайно към
терена, не са използвани строително-монтажни материали.
Поддържа заключението, като
изтъква, че на стр. 5 от заключението е записано, че съгласно чл. 137, ал. 6 от ЗУТ подпорните стени, които оформят открита площадка и пътека за преминаване
представляват строеж, за който не се изисква разрешение за строеж. За подпорни
стени до височина 1,20 м., съгласно чл. 151 от ЗУТ, не се изисква разрешение за
строеж, както и одобрени проекти – чл. 147 от ЗУТ. Тези подпорни стени са строеж, съгласно
определението дадено в ЗУТ.
Съобразно огледа на място, вещото
лице приема, че вместо дървена веранда е реализирана площадката.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява
допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Административен съд –
Пазарджик, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото
доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата
на чл. 168
от
АПК, за да се произнесе съобрази следното:
В процесната заповед,
административният орган се е произнесъл по две административни процедури – по
премахване на незаконен строеж – съобразно чл. 225а от ЗУТ и по премахване на
преместваем обект – съобразно чл. 57а от ЗУТ.
В този смисъл, т. 1 от
разпоредителната част на заповедта касае процедурата по чл. 225а от ЗУТ, а т. 2
от разпоредителната част на заповедта касае процедурата по чл. 57а от ЗУТ.
Съгласно чл. 57а, ал. 1, т.
1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са
поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в
противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. За
премахване на преместваемите обекти, когато не отговарят на разрешението за
поставяне, каквито твърдения са изложени в процесната заповед е предвидена
специална процедура в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, който гласи, че обстоятелствата по
ал. 1 – в случая несъответствието с разрешението за поставяне, се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а за обекти
по чл. 56, ал. 1, поставени на територията на националните курорти, определени
с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и
на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол (ДНСК) в 7-дневен срок от
констатиране на нарушението.
Съответно на основание чл.
57а, ал. 2 от ЗУТ, Констативният акт се връчва на собствениците на обектите,
които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.
Съобразно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ в 7-дневен срок от връчването на констативния акт, кметът на общината,
съответно началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице, издава
заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта
по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
При неспазване на срока за
премахване на преместваемия обект, определен в заповедта по чл. 57 ал. 3 от ЗУТ,
обектът се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл. 56, ал. 2
от ЗУТ.
При служебна проверка,
настоящият състав установи, че на територията на Община Сърница действа Наредба
за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и за осъществяване на
рекламната дейност на община Сърница. Съгласно чл. 66 от същата е разписана
процедура по премахване на преместваеми обекти. В чл. 66, ал. 1 от Наредбата е
посочено, че лицата по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията
съставят констативни актове за нарушения по смисъла на чл. 57а, ал. 1 от Закона
за устройство на територията и за нарушения при поставянето на преместваемите
обекти по чл. 4, ал. 1, т. 1 от тази наредба. Същите се съобщават на
нарушителите по предвидения законов ред. Съобразно ал. 3 на същата разпоредба,
в седемдневен срок от връчването на Констативния акт по ал. 1, Кметът на
общината издава заповед за премахване на преместваемия обект, на рекламния и/или
монументално-декоративен елемент или прекратява преписката при липса на
основание за премахването.
За премахването на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория пък е предвиден друг ред в чл.
225а от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта на кмета на общината за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Актът се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Ако заповедта за премахване
на незаконен строеж не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се
изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския
съвет. В тази връзка е приета и Наредба за принудително изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община
Сърница.
Предвид горните и съобразно
съдържанието на процесната заповед, настоящият състав приема, че е издадена от
компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ по отношение
на т. 2 от разпоредителната част на заповедта и от компетентен орган, съобразно
изискванията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ по отношение на т. 1 от разпоредителната
част на заповедта, доколкото не се твърди наличието на незаконен строеж от
първа до трета категория, а и такъв не се установява.
Заповедта отговаря на
изискванията на чл. 59 от АПК, същата е в изискуемата от закона писмена форма,
съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложени са фактическите
основания за издаването на заповедта и относимите правни норми.
Както бе изяснено и по-горе,
обаче в процесната заповед са разпоредени действия по две различни
административни процедури – по чл. 57а от ЗУТ, който касае премахване на
преместваеми обекти и по чл. 225а от ЗУТ, който касае премахване на незаконни строежи.
Предвид това, съдът констатира нарушения в различни насоки касаещи двете
процедури.
По процедурата по чл. 57а
от ЗУТ, настоящият състав установява съществено нарушение на
администратвинопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства
се установява, че преди издаване на процесната заповед е извършена една
проверка на място от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в Община Сърница –
Главни специалисти ТСУ, Дирекция АОМР в Община Сърница М. А. Ф. и Р. Х. П.. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен акт от 10.09.2021 г. В същия се
твърдят нарушения единствено свързани с незаконен строеж, описани са действия и
са дадени предложения за премахването му, като е направено предложение за
иницииране на процедура по чл. 225а от ЗУТ и са цитирани норми единствено
касаещи процедурата по премахване на незаконни строежи. Съответно даденият срок
за възражение на собственика на строежа е този по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният
акт не е издаден и в срока по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.
В този смисъл, настоящият
състав не може да приеме, че е спазена процедурата по чл. 57а от ЗУТ, предвид
липсата на Констативен акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, срещу констатациите на
който собственикът на преместваемия обект да е имал възможност да вземе становище
и да изложи съображения в предвидения в чл. 57а, ал. 2 срок и с оглед
констатации касаещи състоянието на преместваем обект. Съответно и процесната
заповедта в частта по т. 2 не е издадена в срока по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, а
повече от три седмици след това. КА от 10.09.2021 г. е връчен на собственика на
обекта на 14.09.2021 г., а заповедта е издадена на 08.10.2021 г. С оглед
горните, не се установява провеждане на процедурата за премахване на
преместваем обект по реда на чл. 57а от ЗУТ, с което е нарушено правото на
защита на собственика на обекта.
На следващо място,
процедурата по чл. 57а от ЗУТ касае премахването на преместваеми обекти. От
диспозитивната част на заповедта – т. 2, обаче става видно, че в случая не е
разпоредено премахване, а привеждане в съответствие с разрешението за
поставяне.
Както бе изяснено по-горе,
процесното Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г. е със срок на действие от
3 години и изтича на 01.06.2021 г., т.е. преди започване на процедурата по чл.
57а от ЗУТ.
Съгласно чл. 12, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и за
осъществяване на рекламната дейност на община Сърница обаче, Разрешението за
поставяне на преместваемо съоръжение върху имот частна собственост се издава за
срок не по-дълъг от срока посочен в правното основание за заемане на терена,
когато молителят е ползвател, а когато молителят е собственик на имота за срок
не по-дълъг от 5 години, като след изтичане на срока преместваемото съоръжение
се премахва от собственика му, за негова сметка, в едномесечен срок. В този
смисъл, диспозитивът на заповедта не съответства на изискванията на чл. 12, ал.
3 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и за
осъществяване на рекламната дейност на община Сърница във вр. с чл. 57а, ал. 7
от ЗУТ. Нито в чл. 57а от ЗУТ, който е правното основание за издаване на
заповедта, нито в чл. 12 от Наредбата за реда и условията за поставяне на
преместваеми обекти и за осъществяване на рекламната дейност на община Сърница
е предвиден механизъм за привеждане в съответствие на преместваемия обект,
каквото е съдържанието на разпоредителната част по т. 2 от заповедта, касаещо
дървения павилион и откритата тераса – веранда.
С оглед горните, настоящия
състав приема, че оспорената заповед в частта по т. 2 е незаконосъобразна, като
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
при нарушение на материалния закон.
На следващо място, частта
от оспорената заповед по т. 1 от разпоредителната ѝ част касае премахване
на незаконен строеж по чл. 225а от ЗУТ.
Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ; със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако
това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа
и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5,
т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3.
Като основание за
незаконност на строежа в случая са посочени чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6, а
именно без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и в
нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
От събраните по делото
доказателства и от изслушаното и прието заключение на вещото лице, което съдът
приема като ясно, мотивирано, обективно и безпротиворечиво, се установи, че съгласно
издадено Разрешение за поставяне № 03 от 01.06.2018 г., е проектирана
едноетажна сграда – преместваем търговски обект, с предназначение за търговия –
продажба на печени и пакетирани хранителни стоки с размери 6,00 м./6,00 м., с
площ 36 кв.м. От трите страни на сградата /изток, запад и юг/ е предвидено
изпълнението на открита тераса с площ 56 кв.м., като процесният обект – дървен
павилион отговаря на критериите за преместваем обект по т. 80 на §5 от ДР ЗУТ,
който няма характеристиките на строеж и може да бъде преместван в
пространството „без да губи своята конструктивна цялост”.
При огледа и измерванията
на място обаче е установено, че при изпълнението на одобрените проекти е
допуснато отклонение, което се състои в следното: Поставен е дървен павилион (преместваем
обект) с площ 42 кв.м., което се различава от предвидените 36
кв.м. и е изпълнена открита тераса – веранда от дървена конструкция с площ 10
кв.м., което се различава от предвидените 56 кв.м. (за което е издадената заповед
в т. 2, касаеща привеждане в съответствие на преместваемия обект).
Освен това, вещото лице е
констатирало, че е обособена открита площадка, върху която е положена настилка
от плочи, с площ около 83 кв.м. и пътеки за обслужване на обекта, с обща площ
около 30 кв.м., които не са предвидени по проект.
Именно изградената открита площадка и
пътеката от каменни плочи, които не са предвидени в проекта са обектите на т. 1
от заповедта, касаеща премахване на незаконен строеж.
В заключението си и в
съдебно заседание, вещото лице ясно посочва, че същите – пътеките и откритата
площадка не са трайно закрепени към земята и премахването им няма да увреди
терена.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Видно от даденото
определение в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и от посоченото от вещото лице, относно
механизма на поставяне на настилката на откритата площадка и на пътеката,
същите не биха могли да се приемат за строежи. В този смисъл административният
орган е издал оспорената заповед в нарушение на материалния закон, доколкото
обектите предмет на т. 1 от разпоредителната част на заповедта не представляват
строежи и за тях не е приложим реда за премахване по чл. 225а от ЗУТ.
За яснота следва да се
посочи, че предвид издаването и съдържанието на КА от 10.09.2021 г., заповедта
касателно т. 1 е издадена при спазване на админитрстивнопроизовдствените
правила.
За изчерпателност следва
също да се посочи, че като строеж в случая са установени подпорни стени,
оформящи терена с оглед неговото заравняване, които са с височина от 0.35 до
0.60 м. Подпорните
стени са изградени от циментови тухли, облицовани с каменни плочи. Съгласно чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 5 от ЗУТ подпорните стени,
които оформят откритата площадка и пътека за преминаване представляват строеж
шеста категория, за който обаче не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж.
Безспорно в случая, в
рамките на процесния ПИ е забранено извършването на строителна дейност, както и
смяна на предназначението на имота. Същият е придобит по силата на Договор за
замяна на недвижим имот № 344 от 09.07.2007 г. от Р. Р.И., като впоследствие е
разделен на два имота, един от които процесния, без смяна на предназначението
му. Съгласно § 3, ал. 1 от ПРЗ към Закона за горите не подлежат на промяна на
предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано
строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически
лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до
деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Въпреки изложеното в
случая т. 1 от заповедта не касае подпорните стени, доколкото същите не са
предмет на разпоредителната ѝ част.
Що се касае до
предпоставката за законосъобразно на чл. 146, т. 5 от АПК, настоящият състав
намира, че заповедта не е съобразена с целта на закона. В точка първа от
заповедта е разпоредено премахването на незаконен строеж, като в случая обаче
не се установява наличието на такъв. Съответно не е спазена целта на чл. 225а
от ЗУТ, който предвижда именно отстраняване на строежи, които не са изградени в
съответствие със закона. С втората точка на заповедта е указано преместваемите
обекти да се приведат в съответствие с издаденото разрешение за поставяне, но
целта както на чл. 57а от ЗУТ, така и чл. 12 от Наредбата на Община Сърница е
премахването на поставените в нарушение преместваеми обекти, а не саниране на
допуснатите нарушения.
По изложените съображения
обжалваната заповед е незаконосъобразна, а подадената срещу същата жалба –
основателна.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, такива му се дължат в размер на 1430 лв., съобразно представен
списък с разноски, от които 350 лв. депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза и 1080 лв. с включен ДДС разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното
възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да се посочи, че в настоящия случай такова не е
приложимо, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
по-конкретно за дела по Закона за устройство на територията и Закона за
кадастъра и имотния регистър се дължи минимално възнаграждение в размер на 900
лв., като съобразно §2а от Наредба № 1, за регистрираните по ЗДДС адвокати,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност. В настоящия случай претендираното възнаграждение
е съобразно минимума по Наредба № 1, като е начислен ДДС съгласно §2а от Наредба
№ 1, който е неразделна част от възнаграждението.
Така мотивиран, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Р.И. с
ЕГН **********,*** Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница В
ЧАСТТА ПО Т. 1, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж по чл.
225а от ЗУТ изграден в ПИ с идентификатор 000775, нов идентификатор
70648.161.775, намиращ се в землището на гр. Сърница с ЕКАТТЕ 70648, с
инвеститор и собственик Н.Р.И., а именно изградена открита площадка, облицована
с каменни плочи с площ от 90 кв.м. и изградена площадка за преминаване
(пътека), облицована с каменни плочи с площ от 10 кв.м.
Решението в тази част
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Р.И. с
ЕГН **********,*** Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница В
ЧАСТТА ПО Т. 2 с която е разпоредено на основание чл. 57а от ЗУТ да се приведе
в съответствие с издадено Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018г. и одобрени
към него проекти части, преместваеми обекти, поставени в ПИ с идентификатор
№000775 (нов идентификатор 70648.161.775), намиращ се в землището на гр. Сърница
с ЕКАТТЕ 70648, с инвеститор и собственик Н.Р.И., а именно Дървен павилион за
търговска дейност и Открита тераса – веранда.
Решението в тази част е
окончателно на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ и не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА Община Сърница да заплати
на Н.Р.И. с ЕГН **********,*** сумата от 1430 лв. (хиляда
четиристотин и тридесет лева) разноски по делото.
СЪДИЯ: /п/