ПРОТОКОЛ
№ 371
гр. Златоград, 07.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100221 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. А. Ч. - редовно призован, лично, представлява се от адв.
Н. Д..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. Н. Д. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. Н. Д. – Уважаеми г-н Председател, ще се ползваме от
признанието на иска, като в допълнение искам да заявя, че не претендираме
разноски.
ЮРК. Д. – Поддържаме направеното признание на иска.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. Н. Д. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот с идентификатор
51319.5.62, въз основа на покупка и давностно владение.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
1
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик въз основа на
давностно владение на процесния имот с площ 7406кв.м, находящ се в м. ,,Д.‘‘,
землището на Н., с номер по предходен план 004732 и при посочени съседи.
За посочения имот няма издаден акт за общинска собственост, но
същия неправилно е записан, като частна общинска собственост по чл. 19 от
ЗСПЗЗ.
Ищецът следва да докаже, че владее лично процесния имот от 1986г.,
когато го придобива чрез покупка от братя Г. и З. С. заедно с друг имот.
Заплаща продажната цена и встъпва във владение, като владее имота явно,
несъмнено, необезпокоявано от никой, без прекъсване, но за извършената
покупко-продажба не е съставен документ в писмена форма. Тъй като
давността не е прекъсвана на ищеца, същият е станал собственик на
процесния имот. Ползва процесния имот като засажда различни земеделски
култури, включително се ползва и за паша.
Следва да докаже, че имотът е записан като собственост на община Н.
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но същия никога не е бил безстопанствен и никога община
Н. не го е управлява и стопанисвала. Имотът не е включван в ТКЗС, ДСЗ, АПК
и други подобни.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. Н. Д. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д. - Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Разпореждане (имащо характер на определение по чл.
140 ГПК) № 711/25.08.2025 г., а именно ксерокопия представени от ищцата
на: Скица на ПИ № 15-977822-13.06.2025 г., издадена от СГКК С.;
Удостоверение за характеристика на поземлен имот в земеделска територия №
2
25-185073-13.06.2025г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1
ДОПК изх. № **********/17.06.2025 г.
АДВ. Н. Д. – Уважаеми г-н Председател, предвид направеното
признание на иска от ответната община Н., оттеглям направеното искане за
допускане на разпит на двама свидетели, като моля да бъдат заличени. Няма
да правя други доказателствени искания и да представям доказателства, ще
моля да постановите съдебен акт, въз основа на признанието на иска по чл.
237 ГПК, а преди това да прекратим съдебното дирене, предвид липсата на
искания от наша страна за други доказателства.
ЮРК. Д. – Ние също няма да сочим доказателства и нямаме
доказателствени искания. Предвид това моля да прекратите съдебното дирене
и да постановите съдебен акт в поза на ищеца, предвид направеното
признание.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е
владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява,
че записването на много имоти в общината по чл. 19 е станало в минал
момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност
такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил, че при признание на иска съдът прекратява
съдебното дирене, тоест трябва да е даден ход на съдебното дирене и да са
събрани доказателства. В настоящия случай това е направено, като съдът е
дал ход на съдебното дирене, приел е писмени доказателства, а именно скици
с отбелязване кой е собственик, посочени са и съседи, поради което съдът е в
правомощията си да прекрати съдебното дирене и да се произнесе, съобразно
признанието на иск.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
3
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 06.11.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:11ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
Секретар: __________Й.Б._____________
4