Решение по дело №841/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от К. Т. “., ЕИК *, с А. с. Б. У. “Н. Р.” № 5, П. от председателя на УС Т. Д. Ч. А. П. З., насочена срещу определение № 4798/02.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1310/2012 г. по описа на Районен съд Р., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателя с правно основание чл.402, ал.1 ГПК. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания С. акт. В жалбата се сочи, че с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на Община Р. и “. – 91” ООД, че К. Т. “. е собственик на недвижим имот, представляващ битов комбинат – производствена сграда на три етажа и бояджийска работилница, с прилежащ им терен от 3000 кв. м., представляващ парцел 3, кв. 14 по плана на с. Б. и е осъден ответника “. – 91” ООД да предаде владението върху процесните имоти. Сочи се, че жалбоподателят има правен интерес от сезиране на съда с искане по чл.402 ГПК, предвид обстоятелството, че правата и интересите му в качеството на собственик на имота са накърнени от обезпечителната заповед. Жалбоподателят излага становище, че е заинтересовано лице по смисъла на чл.402, ал.1 ГПК, т. к. притежава самостоятелни права върху предмета на спора. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено определение, с което да бъде отменена наложената с определение от 15.09.2010 г., постановено по гр. д. № 1310/2010 г. по описа на РС Р. обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението по изп. д. № 569/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.”, както и да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед.

По подадената жалба е постъпил отговор от лицето, по чието искане е наложено обезпечението- Г. М. Ч. процесуалния П. А. П. Щ.. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата. Иска се да бъде потвърдено определението на районния съд.

Въззивният съд, след като обсъди съображенията на страните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срок. Същата е недопустима по следните съображения:

Производството пред Районен съд Р. е било образувано по искова молба, подадена от Г. М. срещу “. - 91” ООД по иск с правно основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите за обявяване на окончателен предварителен договор за продажба на ПЪРВИ и ВТОРИ ЕТАЖИ от двуетажна масивна постройка стопанска сграда /битов комбинат/ както и 220/320 идеални части от приземния етаж на същата сграда построена в поземлен имот VIII с планоснимачен № 202, отреден за имот с планоснимачен номер 934 /деветстотин тридесет и четири/, в кв.18, находящ се в с. Б. Община Р., с площ от 1100. 00 /хиляда и сто/ кв.метра, при съседи на имота: от три страни улица и УПИ-VII-203, находящ се в кв. 18 по плана на с. Б. със застроена площ на сградата 320. 00 /триста и двадесет/ кв. м., съгласно нотариален акт № 190, том І, per №1028, дело № 185 /2008 г. по описа на нотариус с per. № 489 в регистъра на НК, сключен на 01.07.2009 г. между Г. М. и “. - 91” ООД. Въз основа на исковата молба е образувано гр. д. № 1310/2010 г. по описа на Районен съд Р..

Ищецът по делото е депозирал на 13.09.2010 г. молба с правно основание чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск Ч. допускане и налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението” по изп. дело № 569/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. С определение № 4437/15.09.2010 г., постановено по гр. д. № 1310/2010 г. по описа на Районен съд Р., съдът е допуснал исканата обезпечителна мярка при представяне на гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД в размер на 2000 лева. След внасяне на така определената гаранция е издадена обезпечителна заповед от 17.09.2010 г. Постановеното от съда определение, с което е допуснато „Спиране на изпълнението” по изп. дело № 569/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с рег. № 702 в регистъра на КЧСИ, до решаване на спора между страните, е обжалвано пред БлОС с частна жалба, депозирана от К. Т. “. по която е било образувано в. ч. гр. д. № 1026 за 2010 г. Съдът с определение № 21 от 06.01.2011 г. е оставил без разглеждане на жалбата, поради процесуалната и недопустимост, квалифицирайки същата като жалба с правно основание чл. 396 от ГПК. Определението на БлОС е потвърдено с Определение № 166 от 07. 03. 2011 год., постановено по ч. т. д. № 140 по описа на ВКС, Търговска колегия, І -во т. о. за 2011 год.

По гр. д. № 1310/2010 г. по описа на РС Р., на 20.09.2012 г. е депозирана молба от К. Т. “., с която на основание чл.402, ал.1 ГПК се иска съдът да постанови определение, с което да отмени наложената с определение № 4437/15.09.2010 г. по гр. д. № 1310/2010 г. по описа на РС Р. обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението” по изп. дело № 569/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. до решаване на спора между страните. С атакувания С. акт съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на К. Т. “..

Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 ГПК отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Само участващите в гражданското производство, както в исковото така и в обезпечителното, страни могат да предприемат процесуални действия и валидно да сезират съда с процесуални искания. Такива права нямат третите за тези производства лица, тъй като те не са участници в процеса и съответно като чужди на материалното и процесуално правоотношение, респективно на спорното право, могат да защитават, считаните от тях за накърнени субективни права в друг процес и по друг ред. Заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба е страна във висящия процес /исков или обезпечителен/, чието право е накърнено от процесуалното действие и поради това има правен интерес от обжалването му. Освен това и граматическото тълкуване на термина “заинтересована страна” в общият контекст на гражданското съдопроизводство, предполага определянето й като страна във висящия процес (бил той исков или обезпечителен), чието право е накърнено от процесуалното действие и поради това има правен интерес от обжалването му ( определение № 126/10.03.2009 г. ВКС по ч. т. д. № 56/2009 г., І т. о., ТК, определение № 688/01.09.2011 г. ВКС по ч. т. д. № 279/2011 г., ІІ т. о., ТК, определение № 648/22.11.2011 г. ВКС по ч. т. д. № 577/2011 г., ІІІ г. о., ГК). В случая обезпечението е допуснато по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и страни в обезпечителното производство са Г. Х. М., по чието искане е допуснато обезпечението и “. – 91” ООД, срещу когото е предявен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят е трето на обезпечителното производство лице и не разполага с правото да иска отмяна на съдебния акт по допускане на обезпечението.

По конкретното дело е налице влязъл в сила С. акт /определение № 21/06.01.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1026/2010 г. по описа на БлОС, потвърдено с определение № 166/07.03.2011 г., постановено по ч. т. д. № 140/2011 г. по описа на ВКС, І т.о./, с който е оставена без разглеждане жалбата на К. Т. “. против определение № № 4437/15.09.2010 г. по гр. д. № 1310/2010 г. по описа на РС Р., с което е допусната обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението” по изп. дело № 569/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., като е отречено качеството на заинтересована страна и правото да обжалва.

Неправилно районният съд е приел, че молбата на К. Т. “. е допустима, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено и молбата по чл.402, ал.1 ГПК да се остави без разглеждане.

С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че депозираната молба от К. Т. “. е недопустима, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено, молбата оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено.

С оглед на горните мотиви, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА определение № 4798/02.11.2012 г. на Районен съд Р., постановено по гр. дело № 1310/2010 г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. Т. “., ЕИК *, с А. с. Б. У. “Н. Р.” № 5, П. от председателя на УС Т. Д. Ч. А. П. З. за отмяна на наложената с определение № 4437/15.09.2010 г. по гр. д. № 1310/2010 г. по описа на Районен съд Р. обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението” по изп. д. № 569/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: