ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. Велико Търново , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
наказателно дело № 20204100600507 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Производството по делото е образувано по частен протест на
прокурор от ВТРП, вх. № 13985/15.10.20 г. и по жалба, вх. №
16662/14.12.20 г., от адвокат С П – САК в качеството му на
пълномощник на пострадалия П. П. К. срещу Определение №
583/09.10.2020 г. по ЧНД № 1463/20 г. на ВТРС, с което на основание
чл. 243, ал. 6 от НПК е отменено Постановление на ВТРП от
03.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ ЗМ-966/18 г. на РУ – В. Търново, водено за престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Въззивните частен протест и жалба са подадени в срока по чл.
243, ал. 7 от НПК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че атакуваното
определение е законосъобразно.
ВТРС е приел, че в хода на воденото за престъпление по чл. 129,
ал. 2 от НК досъдебно производство са извършени редица
процесуални действия и са събрани множество писмени и гласни
доказателства, но фактическата обстановка е останала недоизяснена.
Анализирайки доказателствената съвкупност, съпоставяйки
показанията на три групи свидетели с наличната по делото
1
съдебномедицинска документация първоинстанционният съд е приел,
че е необходимо извършването на допълнителни процесуално-
следствени действия – установяване на очевидци, за които се
съдържали данни в досъдебното производство и техен разпит в
качеството на свидетели; проверка налице ли са видеокамери от
търговски обекти, които да са фиксирали случилото се на
инкриминираната дата; събиране на трафични данни – справка за
мобилни телефони и клетки. Първоинстанционният съд е изложил
фактически изводи за противоречие между показанията на свидетели,
които противоречия според този съд не били получили изчерпателен
доказателствен анализ в постановлението за прекратяване на
наказателното производство. ВТРС е дал обаче както конкретни и
изпълними указания, така и такива, които не могат да бъдат изпълнени
поради липса на конкретика или поради процесуални пречки.
Настоящата съдебна инстанция приема, че действително не са
положени достатъчно процесуални усилия за установяване на
релевантни за казуса факти, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото всестранно и пълно. Разследващият орган е
длъжен да извърши всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната
истина, както и да направи всичко възможно за изясняване на
противоречията между гласните доказателства, както и между тях, и
събраните писмени такива по аргумент от чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Това не е било сторено. Възражението на прокурора, че е изчерпана
процесуалната възможност за събиране и проверка на нови
доказателства е неоснователно.
Действително, както правилно е посочил ВТРС, данни за
съществуването на свидетел в лицето на възрастна жена, работеща в
сувенирен магазин в близост до реставрирана къща, където е станал
инцидентът се съдържат в жалбата на пострадалия П.П.К от
22.10.2018 г. и в неговия разпит като свидетел от 14.11.2018 г.. Видно
от разпитите на свидетелите С.Р.С и С.Б.С – полицейски служители,
то същите не са установили свидетели на инцидента при извършената
на 06.08.2018 г. незабавна проверка на място. Следователно данните
за този евентуален свидетел–очевидец са станали известни на по-
късен етап, след извършената полицейска проверка за установяване на
свидетели-очевидци. Твърденията на свидетеля П.П.К за наличието на
такъв свидетел са останали извън вниманието на представителя на
2
обвинението, не са били предприети процесуални действия, насочени
към установяване и разпит на това лице в качеството му свидетел и по
този начин се е достигнало до непреодоляна доказателствена
непълнота във фактологията на казуса.
На следващо място, не са положени процесуални усилия да се
установи дали в района на инцидента няма видеокамери от търговски
обекти, съдържащи записи на инцидента на инкриминираната дата и
час – 06.08.2018 г. Същото е следвало да бъде проверено предвид
противоречията в показанията на свидетелите за твърдени механизъм
и авторство на деянието. След което тези евентуално налични записи
да бъдат приобщени по предвидения в НПК процесуален ред и
данните, съдържащи се в тях да бъдат съпоставени с останалите
доказателства по делото. Този въпрос обаче също е останал неизяснен.
Едновременно с това, настоящата съдебна инстанция приема, че
указанията на ВТРС за евентуално установяване и разпит на още един
свидетел – жена от близка къща, каквито твърдения също се
съдържали в показанията на свидетеля П.П.Кне могат да бъдат
изпълнени. Това е така защото фактическия анализ на ВТРС в тази
насока е неправилен, непълен и недостатъчно конкретизиран. От
показанията на разпитания свидетел П.П.К се установява, че е имало
още една жена, стояща до една къща, а не както е приел ВТРС жена
пред/лице от близка къща. ВТРС не е разграничил тези две хипотези и
е дал лишени от конкретика указания.
Въззивната инстанция счита, че указанието, дадено от първата
инстанция за събиране на трафични данни също е неизпълнимо.
Процесуална пречка за това се явява разпоредбата на чл. 251б, ал. 1 от
ЗЕС, установяваща изтекъл 6-месечен срок за съхранение на такива
трафични данни, считано от датата на инцидента – 06.08.2018 г. В тази
насока възраженията на прокурора в частния протест са основателни.
Ето защо ВТРС като краен резултат правилно е приел, че се
налага извършването на допълнителни процесуално-следствени
действия, изразени в установяване и разпит в качеството на свидетел
на лице – възрастна жена, работеща в близко разположен сувенирен
магазин, данни за което се намират в материалите по делото, както и в
събиране, и приобщаване по предвидения в НПК процесуален ред на
евентуално налични записи от видеокамери от търговски обекти в
близост до мястото на инцидента, относими към инкриминираната
дата и час.
3
Въззивната инстанция приема, че е неоснователно искането,
изложено във въззивната жалба за даване на указания на прокурора
относно правната квалификация и кои лица следва да бъдат
привлечени в качеството им на обвиняем. Това е процесуално
недопустимо и е извън правомощията на съда. Правото на прокурора
за самостоятелна преценка кои лица и за какво престъпление да бъдат
привлечени в качеството им на обвиняеми е суверено и не подлежи на
съдебен контрол.
Необходимостта от извършване на допълнително разследване
чрез събиране на нови доказателства налага правен извод за
законосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №
583/09.10.2020 г. по ЧНД № 1463/20 г. на ВТРС.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4