№ 85
гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500002 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 226 КЗ /отм./.
С Решение № 331/ 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 915/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищеца И. С. С., ЕГН **********, от гр. Дебелец, следните суми:
40 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от настъпилото на 15.05.2016 г. ПТП на
пътя София – Варна, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2016 г. до
окончателното изплащане на обезщетението; 361,80 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение вследствие на претърпяното ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 15.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на адвокат М.М. от АК – гр. София сумата
1 740,85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
1
безплатна правна помощ на ищеца по делото; по сметка на
Великотърновския Окръжен съд сумата 1 614,47 лева, представляваща
държавна такса.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си адвокат
Х.К. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна жалба. Твърди се, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишен, като съдът неправилно е приел липсата на съпричиняване, както и
че не е доказана причинно-следствената връзка между направените разходи за
лечение и ПТП, поради което искът за обезщетение за претърпени
имуществени вреди е неоснователен. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите. По отношение на присъдената лихва за забава върху обезщетенията
се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон,
тъй като лихвата за забава се погасява с тригодишна давност. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което
да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до
присъдените 40 000 лева, или за разликата от 30 000 лева, както и да отхвърли
изцяло, като недоказан, искът за обезщетение за имуществени вреди.
Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 8099/ 04.12.2020 г., от ищеца И. С. С., ЕГН **********, от гр. Дебелец,
чрез пълномощника адвокат М.М. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София. В исковата молба
ищецът твърди, че на 15.05.2016 г. на пътя София-Варна, управлявайки
собствения си мотоциклет „Ямаха“, с ДК№ ВТ 37****, в посока на
движението от гр. Варна към гр. София, в района на 135+600 км., е претърпял
2
ПТП с л.а. „Джип Чароки“, с ДК№ А 83****, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество, по вина на водача Илюшин Георгиев Тончев,
срещу който е било образувано ДП, повдигнато обвинение и постановена
осъдителна Присъда, влязла в сила на 25.08.2020 г. Ищецът твърди, че в
резултат на ПТП е претърпял множество физически травми – закрито
счупване на малкия пищял на дясната подбедрица /дясна фибула/ в средната
една трета, свързано с болничен престой от 15.05.2016 г. до 16.05.2016 г. -
довело до трайно затруднение опорно – двигателната функция на десния
крайник за срок около 2-2,5 месеца, съпроводено с болка и страдание. За
периодите от 21.06.2016 г. до 28.06.2016 г. и от 29.07.2016 г. до 05.08.2016 г.
ищецът провел физикална терапия и рехабилитация на десния крайник в
болнични заведения. Процесните травми се отразили изключително тежко
върху физическото състояние на ищеца – кракът бил обездвижен в дълъг
период от време; мускулите атрофирали; изпитвал силни болки, които не
спирали и до днес; трудно се обличал и събличал; не можел да обслужва бита
си; получили се усложнения при зарастването, като последиците от
счупването ще останат за цял живот. Наред с физическите травми ищецът
преживял и душевни травми – почувствал основателен страх за живота си и
досега изпитва страх от движение по пътищата. Тези неимуществени вреди
ищецът определя в размер на 40 000 лева. Освен изброените неимуществени
вреди, ищецът претърпял и имуществени вреди, свързани с разходи за
лечение, в размер на 361,80 лева. Искането към съда е да осъди ответника, да
заплати на ищеца, обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди общо в размер на 40 361,80 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от 15.05.2016 г. – датата на ПТП, до окончателното
изплащане. Претендират се направените разноски. Ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 915/
2020 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 23.06.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат М. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото адвокат М. е поискал от съда да уважи исковата
претенция, като в представените писмени бележки е изложил доводи за
3
основателността й.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на
валидно застрахователно правоотношение, както и на влязла в сила присъда
срещу деликвента, но е оспорил механизма на ПТП, наличието на причинно –
следствена връзка между него и претърпяната от ищеца травма, както и
направените разходи за лечение, като е възразил за съпричиняване от страна
на пострадалия ищец. Направил е и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на акцесорната претенция за лихва. В пледоарията си
по съществото на делото процесуалният представител на ответника - адвокат
Х.К. от АК – гр. Велико Търново е поискал от съда да отхвърли исковете, а в
условията на евентуалност, ако ги уважи – да вземе предвид наличието на
съпричиняване, като в представената писмена защита е изложил доводи за
неоснователността на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от влязлата в сила на 25.08.2020 г. Присъда № 39/ 25.09.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2088/ 2018 г. по описа на РС – гр. Велико Търново
е, че подсъдимият Илюшин Георгиев Тончев, от гр. Бургас, е признат за
виновен в това, че на 15.05.2016 г., на км. 135+600, на ПП 1-4 /София-Варна/,
в землището на с. Шереметя, община Велико Търново, при управление на л.а.
„Джип Чароки“, с ДК№ А 83****, нарушил правилата за движение – чл. 20,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което блъснал мотоциклет „Ямаха“,
с ДК№ ВТ 37****, управляван от И. С. С., като му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен
крайник поради счупване малкия пищял на дясна подбедрица /дясна фибула/.
С исковата молба е представена проверка на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, от съдържанието на която се установява, че към
15.05.2016 г. МПС с ДНК А 83**** има активна застраховка при ответното
застрахователно дружество за периода от 30.09.2015 г. до 29.09.2016 г.
За изясняване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на
съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/, като в изготвеното Заключение
вещото лице Стефан Иванов Стефанов е отговорило на поставените му от
страните задачи. В о.с.з. на 23.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа
заключението, дало е обяснение по него и след като не са му били зададени
въпроси от страните, и заключението не е било оспорено, съдът го е приел.
4
За изясняване получените от ищеца увреждания съдът е допуснал
извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, като в изготвеното
заключение вещото лице д-р Н. В. Г. е изследвал представената с исковата
молба медицинска документация, извършил е преглед на ищеца и е отговорил
на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 23.06.2021 г. вещото лице е
заявило, че подържа заключението, дало е обяснение по него и след като не са
му били зададени въпроси от страните, и заключението не е било оспорено,
съдът го е приел.
По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, следва да
се установи по делото наличието на предпоставките от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, както и на валидно застрахователно
правоотношение.
От приложената справка за извършена проверка на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към 15.05.2016 г.
МПС с ДНК А 83**** има активна застраховка при ответното
застрахователно дружество за периода30.09.2015 г. до 29.09.2016 г., като това
обстоятелство се признава от ответното застрахователно дружество с
отговора на исковата молба и не е спорно между страните по делото.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по отношение на
деликвента, която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
въззивният съд приема, че е налице виновно и противоправно деяние от
страна на деликвента, в резултат на което на пострадалия ищец са причинени
вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с ПТП, т.е. налице е ФС на
непозволеното увреждане.
С исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди размерът на обезщетението
5
се определя от съда по справедливост като се вземат предвид всички
конкретно съществуващи обективни обстоятелства по делото, които съгласно
ППВС № 4/ 23.12.1968 г. при телесните увреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания; осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
Съгласно СМЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от
въззивния съд, пострадалият при процесното ПТП ищец е получил закрито
счупване на дясна малкопищялна кост на дясна подбедрица, наложила
гипсова имобилизация на крайника, както и леко травматично увреждане на
десен перонален нерв на подбедрицата. Това е причинило трайно затруднение
в движението на десен долен крайник над тридесет дни, което е било
свързано със затруднения в битов план. От показанията на свидетелката Г. В.
Й., която живее на семейни начала с ищеца от 2011 г. се установява, че имат
дете с ищеца, като липсват данни дали ищецът е работел и по този начин
подпомагал финансово семейството си. Болките и страданията при
получаване на счупването, битовите неудобства и затруднения на ищеца
представляват неимуществени вреди, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението, като същевременно следва да се вземе
и предвид консервативното лечение, продължило според вещото лице около
3-4 месеца, а с лечението на пероналния нерв – удължаване с около 1-2
месеца.
След като е прегледало лично ищеца, който към датата на ПТП е бил
на 27 години, вещото лице посочва, че същият е напълно възстановен, поради
което въззивният съд приема, че не е налице влошаване здравословното
състояние на ищеца. Възможността за наличието на болки с нисък интензитет
при климатични промени и силно физическо натоварване, посочена от
вещото лице по допуснатата СМЕ, за които болки са налице данни в
показанията на свидетелката Г. Й., не променя горния извод на въззивния съд.
Несъстоятелен се явява довода в исковата молба, че в резултат на ПТП
ищецът преживял душевни травми, което твърдение остава недоказано по
делото.
Преценявайки всички тези обективни обстоятелства по делото и
6
вземайки предвид обществено-икономическите условия в страната към датата
на ПТП – 15.05.2016 г., рефлектиращи върху нивата на застрахователно
покритие, които са в размер на 2 000 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице, съгласно чл. 266, т. 1, б. „а“ от КЗ /отм./, въззивният съд
приема за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
сумата 20 000 лева.
По отношение на имуществените вреди ищецът претендира
обезщетение в размер на 361,80 лева, изразяващо се в заплатени разходи за
лечение, в резултат на ПТП, като следва да е налице пряка причинна връзка
между ПТП и направените разходи за лечение. Такава според въззивния съд е
доказана по отношение на сумите по представените удостоверения и фактури,
но не и по отношение на представените 7 бр. фискални бонове на обща сума
според исковата молба 115,40 лева, два от които са нечетливи, а от
съдържанието на останалите пет не може да се направи извод за наличието на
пряка връзка между заплатените суми и ПТП. По тези съображения искът
следва да се уважи за сумата 246,40 лева.
С отговора на исковата молба ответникът навежда довод за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец, изразяващо се в движение с
несъобразена скорост.
В заключението си по допуснатата от съда САТЕ вещото лице е
посочило, че скоростта на движение в пътния участък и в двете посоки е
ограничена на 60 км/ час. Мястото на удара между двете МПС е на
разделителната линия между лентите за движение, като мотоциклетът се е
ударил с дясната си централна част в лявата страна на предната броня на
лекия автомобил. Видимостта в района на ПТП в посока запад, накъдето се е
движел мотоциклета, е била не по-малко от 100 м. Скоростта на мотоциклета
е била определена от вещото лице на 78-80 км/ час в района на ПТП и 74-75
км/ час в момента на удара, като липсват спирачни следи. Според вещото
лице, когато автомобилът е започнал да навлиза в западната пътна лента, по
която се е движел мотоциклета, последният се е намира на разстояние 53,8 м.
от мястото на удара, като при движение със скорост от 74-75 км/ час му
трябват 58,4 м., за да спре. При движение с разрешената в този пътен участък
скорост от 60 км/ час, мотоциклетът ще се намира на 41,7 м. от мястото на
удара и ще му трябват 38 м., за да спре, при което съотношение вещото лице
7
прави извод, че мотоциклетистът е имал възможност да преустанови
движението си преди мястото на удара. Като основна причина за ПТП вещото
лице посочва навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на
мотоциклета.
Както беше посочено по-горе, въззивният съд кредитира заключението
на вещото лице, което не е било оспорено от страните и приема наличието на
съпричиняване от страна на мотоциклетиста, което е безспорно доказано, с
оглед изводите в заключението на вещото лице, тъй като ако се е движел с
разрешената скорост от 60 км/ час, а не с 20 км/ час по-висока скорост,
пострадалият ищец е могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати
ПТП. Предвид становището на вещото лице, че основна причина за ПТП е
навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклета,
въззивният съд приема съпричиняване от 20%.
С този процент следва да се намали, както определеното обезщетение
за неимуществени вреди, като бъде определено на сумата 16 000 лева, така и
определеното обезщетение за имуществени вреди – на сумата 197,12 лева, за
които суми исковете са основателни и следва да се уважат. Над тези суми до
претендираните размери: от 40 000 лева, или за разликата от 24 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди; от 361,80 лева, или за разликата от
164,68 лева обезщетение за имуществени вреди, исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Върху главниците от 16 000 лева и 164,68 лева следва да се присъди
лихва за забава, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията, с оглед направеното възражение от ответника за изтекла
погасителна давност, което е основателно, като за периода от 15.05.2016 г. –
датата на ПТП до 03.12.2017 г. акцесорният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Като е уважил изцяло исковете, Великотърновския Окръжен съд е
постановил неправилно Решение, което следва да се отмени в обжалваната
част над 16 000 лева до 40 000 лева, или за разликата от 24 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди; над 197,12 лева до 361,80 лева, или за
разликата от 164,68 лева обезщетение за имуществени вреди, както и в частта,
с която е бил уважен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане лихва за
забава, за периода от 15.05.2016 г. до 03.12.2017 г.
8
В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на адвокат М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА пред първостепенния съд
в размер на 925,91 лева, като решението, в частта за разноските, над тази сума
до присъдената сума от 1 740,85 лева, или за разликата от 814,94 лева, следва
да се отмени, като неправилно. С оглед уважената част от исковете общо в
размер на 16 197,12 лева, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Великотърновския Окръжен съд държавна
такса в размер на 647,88 лева, като решението, в частта за разноските, над
тази сума до присъдената сума от 1 614,47 лева, или за разликата от 966,59
лева, следва да се отмени, като неправилно.
Въпреки че е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, ищецът дължи направените от ответника разноски, с оглед на
отхвърлената част от исковите претенции, като съгласно представените
доказателства и списък сумата следва да се определи на 874,10 лева.
За защита срещу въззивната жалба, с оглед на отхвърлената част, на
адвокат М. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в
размер на 589,86 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 331/ 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 915/
2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните обжалвани
части: в осъдителната част, с която ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, е осъден да заплати на ищеца И. С. С., ЕГН **********: над
16 000 лева до 40 000 лева, или за разликата от 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди; над 197,12 лева до 361,80
лева, или за разликата от 164,68 /сто шестдесет и четири лева, и шестдесет и
осем стотинки/ лева обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с
която е бил уважен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане лихва за
забава, за периода от 15.05.2016 г. до 03.12.2017 г.; в осъдителните части за
9
разноските, както следва: над 925,91 лева до присъдената сума от 1 740,85
лева, или за разликата от 814,94 /осемстотин и четиринадесет лева и
деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на адвокат М. по реда на чл. 38 от ЗА; над 647,88 лева до
присъдената сума от 1 614,47 лева, или за разликата от 966,59 /деветстотин
шестдесет и шест лева, и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
заплатена държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, исковите претенции на
ищеца И. С. С., ЕГН **********, от гр. Дебелец, срещу ответника „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно основание чл.
226 от КЗ /отм./, за заплащане обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 15.05.2016 г. за сумата над
16 000 лева до 40 000 лева, или за разликата от 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лева, и за заплащане обезщетение за имуществени вреди в резултат
на същото ПТП над 197,12 лева до 361,80 лева, или за разликата от 164,68
/сто шестдесет и четири лева, и шестдесет и осем стотинки/ лева, както и
акцесорния иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на лихва за
забава върху главниците за периода от 15.05.2016 г. до 03.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 331/ 21.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 915/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, от гр. Дебелец, **********, да
заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, *********, с оглед на отхвърлената част от исковите
претенции, сумата 874,10 /осемстотин седемдесет и четири лева , и десет
стотинки/ лева направени разноски по делото пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, *********, да заплати на адвокат М.М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *********, сумата 589,86 /петстотин
осемдесет и девет лева, и осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на
въззиваемия И. С. С., по реда на чл. 38 от ЗА, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
10
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11