Р Е Ш
Е Н И Е
Номер |
|
Година
|
09.10.2020 |
Град
|
Мездра
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
На |
трети юли |
|
Година
|
2020 |
||
В открито заседание в следния състав:
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
НАХ |
дело номер |
177 |
по описа за |
2020 |
година |
||||
за да се произнесе, взе предвид следното:
В.Ц.К. – Н. ***
качеството си на ЕТ „В.К.“ е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3526328,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от същия
закон, й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Оплакванията
са в смисъл, че обжалвания електронен фиш не отговаря на изискванията за форма
и съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. В тази
връзка се посочва, че от наличната информация не става ясно мястото на
извършване на нарушението, тъй като същото е индивидуализирано единствено с
посочване на километри в рамките на ПП I-1 /Е
79/. Освен това, липсват данни, сочещи къде се намира техническото средство, с
което е установена скоростта на движение на процесното МПС и дали това е
визираният в електронния фиш пътен участък. На тези основания се иска отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Процесуалният й представител
адв. Светла Генова от ВрАК поддържа искането за отмяна на електронния фиш,
развивайки подробни доводи в подкрепа на основанията за това, изложени в
жалбата.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 12.04.2020
година служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция
се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /извън
населено място/ с посока на движение към град Мездра. Те предварително били
установили на автоматичен режим на работа автоматизираното техническо средство –
стационарно преносим уред за осъществяване контрол на движението /СПУКС/ ARH CAM S1 с фабричен номер
11743 ВС. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение
на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата
превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало
автоматично автомобила. В 16.24 часа МПС – лек автомобил „Дачия Дъстер“ с
регистрационен № СВ2488НС, попаднало в обсега на действие на техническото
средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 138 км/ч при максимално
допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със
скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие
обработка на данните от камерата и радара, и въз основа на информацията
касателно собствеността на МПС „„Дачия Дъстер““ с регистрационен № СВ2488НС,
съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 3526328, в
който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател е вписана В.Ц.К. –
Н. *** като законен представител на ЕТ „В.К.“.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от В.Н., намира, че
същата е основателна по следните съображения:
При
проверката за законосъобразност на ЕФ, която е длъжен служебно да извърши,
настоящият състав констатира неизпълнение на изискванията за съдържание,
регламентирани в чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, което
по същество е нарушение от категорията на съществените, представляващо
самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт. По тази причина съдът не
се произнася по съществото на спора и не обсъжда
въпросите, свързани с това дали е налице нарушение, извършено ли е виновно и
жалбоподателят ли е лицето, субект на административно-наказателна отговорност. Имайки
предвид съдържанието на обжалваният фиш и събраните по делото писмени
доказателства, в частност приложените в административно-наказателната преписка
документи, настоящият състав приема, че липсва достатъчна яснота по отношение
мястото на извършване на нарушението. Според чл.189 ал.4
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в ЕФ следва да се впишат данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на МПС; собственика, на когото е регистрирано превозното средство;
описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното й заплащане. Настоящият състав нееднократно
е имал възможност да отбележи, че производството по чл.189 ЗДвП е особено
производство и при него, както и в производството по общият ред на чл.40 и сл. ЗАНН, следва стриктно да бъдат съблюдавани изискванията за съдържание на
административните актове и процедурата по тяхното съставяне и връчване на
нарушителите. В конкретният случай, в електронният фиш е посочено, че
нарушението е извършено на път І-1 /Е-79/ км. 159+000 извън населено място с
посока на движение към град Мездра, без да се внесат
каквито и да е било подробности по отношение местонахождението на този пътен
участък. За да е налице яснота по този въпрос е следвало да се впишат пълните
установъчни данни, като изрично се посочи извънселищната територия, респ. район
или землище, на която е извършено нарушението. В тази насока е и Тълкувателно
решение №1/26.02.2014 година на ВАС по тълкувателно дело №1/2013 година. Приложените
в административно-наказателната преписка документи не съдържат каквато и да
било информация по този въпрос. За неговото изясняване съдът е изискал справка
от Областно пътно управление гр. Враца. От постъпилия отговор от директора на
управлението /л.34 от делото/ става ясно, че км. 159+000 на път І-1 /Е-79 Враца
– Мездра/ се намира след пътен възел за село Моравица в посока гр.Мездра на
територията на община Мездра. Подобна пълна информация обаче не е вписана в
съдържанието на обжалвания фиш. Изискванията на закона за посочване точното
място на нарушението има важно значение с оглед защитата на посоченото като
нарушител лице предвид процедурата по установяване на нарушението и издаване на
електронен фиш в отсъствието на нарушителя. Това налага да бъдат вписани
подробно всички налични данни относно реквизитите, посочени в чл.189 ал.4 изр.2 ЗДвП. Липсата
на яснота по отношение на някои от основните изисквания за съдържание на
електронният фиш, посочени във въпросната разпоредба, практически води до липса
на такъв в съдържанието на административният акт. Макар, че в хода на
производството са събрани допълнителни доказателства по отношение мястото на
извършване на нарушението, същите не могат да компенсират липсата на яснота по
този въпрос в обжалваният акт. Подобно на АУАН и НП в общото административно -
наказателно производство, липсата на реквизит от съдържанието на електронният
фиш е недопустимо и представлява съществено нарушение, което води до
незаконосъобразност на издаденият акт. Това нарушение няма как да бъде
отстранено в рамките на настоящото съдебно производство. По тази причина
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в
съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт. Видно от протокола от съдебното заседание, жалбоподателката
Н. е била представлявана от защитникът адв. Св.Генова от ВрАК, като последната
е направила искане за присъждане на разноски. Според представените
доказателства – пълномощно с договор за правна защита и съдействие и списък по
чл.80 ГПК, направените в хода на производството разноски са в размер на 300
лева, които представляват минималното възнаграждение за адвокат в производство
по ЗАНН, определено съгласно наредбата по чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, ОДМВР Враца следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателката пълния размер на направените
разноски.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3526328,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движението по пътищата, на В.Ц.К. – Н. *** е наложено, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от същия закон, административно наказание глоба в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА
ОДМВР Враца да заплати на В.Ц.К. – Н.
сумата от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото
съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: