Решение по дело №177/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260020
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20201450200177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

09.10.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

II–ри наказателен

състав

На

трети юли

 

Година

2020

В открито заседание в следния състав:

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

Секретар:

Десислава Стоянова

 

като разгледа докладваното от

съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

177

по описа за

2020

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

В.Ц.К. – Н. *** качеството си на ЕТ „В.К.“ е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3526328, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от същия закон, й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалвания електронен фиш не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. В тази връзка се посочва, че от наличната информация не става ясно мястото на извършване на нарушението, тъй като същото е индивидуализирано единствено с посочване на километри в рамките на ПП I-1 /Е 79/. Освен това, липсват данни, сочещи къде се намира техническото средство, с което е установена скоростта на движение на процесното МПС и дали това е визираният в електронния фиш пътен участък. На тези основания се иска отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен.  

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Процесуалният й представител адв. Светла Генова от ВрАК поддържа искането за отмяна на електронния фиш, развивайки подробни доводи в подкрепа на основанията за това, изложени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 12.04.2020 година служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /извън населено място/ с посока на движение към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа автоматизираното техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване контрол на движението /СПУКС/ ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 ВС. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 16.24 часа МПС – лек автомобил „Дачия Дъстер“ с регистрационен № СВ2488НС, попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 138 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от камерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС „„Дачия Дъстер““ с регистрационен № СВ2488НС, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 3526328, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател е вписана В.Ц.К. – Н. *** като законен представител на ЕТ „В.К.“.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от В.Н., намира, че същата е основателна по следните съображения:

При проверката за законосъобразност на ЕФ, която е длъжен служебно да извърши, настоящият състав констатира неизпълнение на изискванията за съдържание, регламентирани в чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, което по същество е нарушение от категорията на съществените, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт. По тази причина съдът не се произнася по съществото на спора и не обсъжда въпросите, свързани с това дали е налице нарушение, извършено ли е виновно и жалбоподателят ли е лицето, субект на административно-наказателна отговорност. Имайки предвид съдържанието на обжалваният фиш и събраните по делото писмени доказателства, в частност приложените в административно-наказателната преписка документи, настоящият състав приема, че липсва достатъчна яснота по отношение мястото на извършване на нарушението. Според чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в ЕФ следва да се впишат данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на МПС; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. Настоящият състав нееднократно е имал възможност да отбележи, че производството по чл.189 ЗДвП е особено производство и при него, както и в производството по общият ред на чл.40 и сл. ЗАНН, следва стриктно да бъдат съблюдавани изискванията за съдържание на административните актове и процедурата по тяхното съставяне и връчване на нарушителите. В конкретният случай, в електронният фиш е посочено, че нарушението е извършено на път І-1 /Е-79/ км. 159+000 извън населено място с посока на движение към град Мездра, без да се внесат каквито и да е било подробности по отношение местонахождението на този пътен участък. За да е налице яснота по този въпрос е следвало да се впишат пълните установъчни данни, като изрично се посочи извънселищната територия, респ. район или землище, на която е извършено нарушението. В тази насока е и Тълкувателно решение №1/26.02.2014 година на ВАС по тълкувателно дело №1/2013 година. Приложените в административно-наказателната преписка документи не съдържат каквато и да било информация по този въпрос. За неговото изясняване съдът е изискал справка от Областно пътно управление гр. Враца. От постъпилия отговор от директора на управлението /л.34 от делото/ става ясно, че км. 159+000 на път І-1 /Е-79 Враца – Мездра/ се намира след пътен възел за село Моравица в посока гр.Мездра на територията на община Мездра. Подобна пълна информация обаче не е вписана в съдържанието на обжалвания фиш. Изискванията на закона за посочване точното място на нарушението има важно значение с оглед защитата на посоченото като нарушител лице предвид процедурата по установяване на нарушението и издаване на електронен фиш в отсъствието на нарушителя. Това налага да бъдат вписани подробно всички налични данни относно реквизитите, посочени в чл.189 ал.4 изр.2 ЗДвП. Липсата на яснота по отношение на някои от основните изисквания за съдържание на електронният фиш, посочени във въпросната разпоредба, практически води до липса на такъв в съдържанието на административният акт. Макар, че в хода на производството са събрани допълнителни доказателства по отношение мястото на извършване на нарушението, същите не могат да компенсират липсата на яснота по този въпрос в обжалваният акт. Подобно на АУАН и НП в общото административно - наказателно производство, липсата на реквизит от съдържанието на електронният фиш е недопустимо и представлява съществено нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденият акт. Това нарушение няма как да бъде отстранено в рамките на настоящото съдебно производство. По тази причина обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от протокола от съдебното заседание, жалбоподателката Н. е била представлявана от защитникът адв. Св.Генова от ВрАК, като последната е направила искане за присъждане на разноски. Според представените доказателства – пълномощно с договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, направените в хода на производството разноски са в размер на 300 лева, които представляват минималното възнаграждение за адвокат в производство по ЗАНН, определено съгласно наредбата по чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, ОДМВР Враца следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката пълния размер на направените разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3526328, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на В.Ц.К. – Н. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Враца да заплати на В.Ц.К. – Н. сумата от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: