№ 14940
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110165231 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Р. К., ЕГН:
**********, с адрес: *, Ц. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *, срещу М. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: *, Т. Р. Б., ЕГН:
**********, с адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, с която са предявени
при условията на субективно пасивно съединяване установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС за признаване за установено между
страните, че ищците са собственици на ¼ идеални части от недвижими имоти,
находящи се в гр. София, ул. „Жеравна“ № 10, представляващи вилно място с
идентификатор * с площ от 499 кв. м., заедно с наМ.щите с в него сгради с
идентификатор *, *.2 и * на основание придобивна давност.
Ищците К. К., Ц. Р. и М. Р. твърдят, че с ответниците М. А., * Б. и М. Р. са
съребрени роднини - братя и сестри с общ баща * и с различни майки. Сочат, че през
1986 г. техните родители * и * по време на брака си сключили договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с * и * /майка и баща на
майка им */, по силата на който придобили недвижим имот, наМ.щ се в гр. София, ул.
„Жеравна“ № 10, представляващ дворно място, парцел XIV-9, в квартал 46, местност
„Княжево първа част“, цялото с площ от 462 кв. м, заедно с вилна сграда, състояща се
от партер и тавански полуетаж, първи етаж – стая, хол, кухня и сервизни помещения и
тераса, и тавански полуетаж от стая, и избено помещение, застроена на 61 кв. м.,
разгърната площ 120 кв. м., при граници на вилния имот: ул. „Никола Парапунов“,
Богомил Петров Арсов, Кирил Желев Янков и парцел тринадесет на СГНС. Излагат,
че на 03.12.1987г. бракът между * и * Р. бил прекратен с развод с влязло в сила
съдебно решение, а впоследствие * Р. сключил последващ брак, който също бил
прекратен. Ищците навеждат твърдения, че родителите им починали, както следва: на
20.08.2000г. – * Р. /разведен/, а на 10.04.2020г. починала * /разведена/. Поддържат, че
задълженията по процесния договор за издръжка и гледане били изпълнявани
единствено от тяхната майка – *, поради което в полза на ответниците, като деца на *
1
Р., не възниквали наследствени права върху горепосочените недвижими имоти.
Твърдят, че по пътя на наследяването от майка си са придобили общо ½ идеална част
от недвижимите имоти, а по силата на наследствено правоприемство от баща си всеки
от тях е придобил и по 0.0833 % идеални части. Посочват, че от 2000г. заедно със
своята майка – *, стопанисвали и упражнявали необезпокоявано фактическа власт
върху процесните имоти, поради което считат, че в тяхна полза е изтекла придобивна
давност и са придобили правото на собственост върху целия имот. Правният си
интерес от предявяването на исковите претенции обосновават с твърдения, че
ответните страни претендирали да са собственици на ¼ ид. част от недвижимите
имоти по силата на наследствено правоприемство от * Р.. Поради изложеното молят да
бъде установено в отношенията им с ответниците, че са собственици по силата на
давностно владение на ¼ идеална част от вилно място с идентификатор *, находящо се
в гр. София, ул. „Жеравна“ № 10, заедно с построените в дворното място сгради с
идентификатор *, *.2 и *.
В срока по чл. 131 ГПК /срокът е спазен, на основание чл.60, ал.6 ГПК/,
ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че между баща им * Р. и първата
му съпруга *, от една страна, и *, от друга, е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Релевират възражения
срещу твърденията, че баща им не е бил изпълнявал произтичащите от този договор
задължения – сочат, че ремонтните дейности в имота и финансовите средства за
прехвърлителите по договора за издръжка и гледане били осигурявани именно от него.
Твърдят, че са плащали данъци и такси за процесните имоти. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, наМ. за установено от фактическа страна
следното:
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на
04.07.1963г. между Софийски градски народен съвет – Кирковски райсъвет и третите
за производството лица * и * /майка и баща на майката на ищците * / е сключен
Договор за продажба на държавен жилищен имот по реда на НПЖДЖФПНС, по
силата на който последните са придобили правото на собственост върху държавен
имот, находящ се в *, представляващ парцел IX-9, кв. 46, в м. „Княжево – първа част“,
ведно с изградената в него къща, срещу продажна цена от 6 899 лв. Установява се, че
впоследствие, на 17.02.1986г. Железарова и Зографов сключили договор със своята
дъщеря *, посредством който прехвърлили собствеността върху процесния
недвижим имот, заедно с построената вилна сграда, срещу насрещното задължение на
последната да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури
храна, облекло, лекарства и помощ било лично или чрез трето лице, при учредено
пожизнено право на ползване върху имота в тяхна полза.
Няма данни договорът за издръжка и гледане, сключен през 1986г., да е бил
вписан впоследствие.
Като писмено доказателство по делото е представено Удостоверение от
Столична община, район „Витоша“, съгласно което ул. „Никола Парапунов“ е
преименувана на ул. „Жеравна“ с Решение № 8, Протокол № 10/12.05.1992г. на
Столичен общински съвет, а за горепосоченият поземлен имот е определен следният
административен адрес: гр. София, ул. „Жеравна“ № 10.
С исковата молба е приобщено Решение № 18 от 1988г. по гр. д. № 227/1987г.
на СРС, по силата на което е прекратен бракът между Ирена Огнянова Р. и *, сключен
на 17.01.1971г. поради дълбоко и непоправимо разстройство, като решението е влязло
2
в законна сила на 20.04.1988г.
Установява се, че на 20.08.2000г. * е починал, като съгласно Удостоверение с
изх. № 2003 от 15.12/2021г. негови законни наследници се явяват низходящите му - К.
Р. К., Ц. Р. Р. и М. Р. Р., както и ответниците М. Р. А., Т. Р. Б. и М. Р. Р.. По данни от
удостоверение с изх. № РЛ21-УГ51-17535 от 22.10.2021г. на 10.04.2020г. е починала и
*, която е оставила като законни наследници децата си - К. Р. К., Ц. Р. Р. и М. Р. Р..
Като писмено доказателство е приобщен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 29.07.2021г., сключен между ищците в качеството им
на „продавачи“, от една страна, и Мартин Владимиров Рангелов и Яна Мирославова
Енева като „купувачи“, от друга страна. От неговото съдържание се установява, че
ищците са се задължили да продадат на своите съконтрахенти правото на собственост
върху спорния недвижим имот, заедно с наМ.щите в него сгради и подобрения, срещу
продажна цена в размер на 110 000 евро. В чл. 4.3 от въпросната сделка се съдържа
декларация на продавачите, че са единствени легитимни собственици на продаваемите
имоти, както и че трети лица нямат нито самостоятелни права, нито претенции към
тях. В чл. 3.1 е инкорпорирана клауза за крайния момент, в който следва да се сключи
окончателният договор – най-късно до 29.09.2021г. С чл. 4.7 е договорено
освобождаването на имота от ищците да се осъществи най-късно в 6-месечен срок
след сключването на окончателния договор, а предаването на владението – в деня на
заверяване на банковите сметки на продавачите с посочените в чл. 2.2.1 парични
средства.
По делото са представени 3 броя съобщения от месец април 2023г. с податели
М. А., Т. Б. и М. Р., адресирани до всеки един от ищците. В съдържанието на тези
писмени доказателства се съдържа покана до адресатите да им предадат ключа от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *, ведно с
изградените в имота сгради, находящи се в гр. София, ул. „Жеравна“ № 10.
Претенцията е изведена от качеството им на съсобственици на 3/12 идеални части от
имотите по силата на наследствено правоприемство от * Р.. Посочено е, че при
непредаване на ключа на 25.04.2023г. ще претендират заплащането на наем в общ
размер на 300 лв. месечно. От представените разписки се установява, че съобщенията,
изпратени посредством телепоща, са достигнали до ищците, както следва: на
02.05.2023г. от ицщите К. К. и Ц. Р. и 30.03.2023г. – от М. Р..
Като писмено доказателство по делото е представена справка от Столична
община, дирекция „Общински приходи“, по чиито данни на 04.10.2002г. е подадена
данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък на процесния недвижим имот
от *, летиМ.йки се като негов едноличен собственик. За недвижимия имот е открита
партида 7202Н33228. Установява се, че 30.07.2021г. е подадена коригираща данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ от К. К., Ц. Р. и М. Р. за недвижимия имот поради
придобиването му по наследство при квоти от по 1/3 идеална част за всеки един от
деклараторите. На 05.10.2022г. е депозирана ново коригираща данъчна декларация по
чл. 14 ЗМДТ, с която са добавени като съсобственици М. А., Т. Б. и М. Р. при квоти от
по 1/12 идеални части. Извършено е и изменение във вписаните идеални части на
ищците, като последните са променени на по 3/12 идеални части за всеки един от тях.
Приобщени са и справки извлечения за всеки един от съсобствениците, предоставящи
информация за непогасените задължения и извършените плащания за периода от
01.01.2020г. до 01.06.2025г., както и 22 броя квитанции. От тяхното съдържание се
установяват следните обстоятелства: М. Р. има непогасени задължения за местен данък
и такса за битови отпадъци за 2025г. Ц. Р. има непогасени задължения за данъци и
такси за битови отпадъци за периода от 2023г. до 2025г. година. М. Р. има непогасени
задължения за данъци и такси за битови отпадъци за периода от 2023г. до 2025г. М. А.
3
има непогасени задължения за данъци и такси за битови отпадъци за 2025г. К. Р. има
непогасени задължения за периода от 2023г. до 2025г. * Р. няма непогасени
задължения.
С цел да бъде установено упражняването на фактическа власт от ищците
върху спорните ¼ идеални части от недвижимия имот са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на Петър Танчев - съсед, живущ на ул. „Жеравна“ № 12.
Свидетелят описва, че имотът представлява стара вилна къща, която от детските му
спомени „така си седи“. Допълва, че била поддържана от дядо Федя /на баба Мария
съпруга/, а след смъртта – от нейните дъщеря и внучка К., които „все са си били там
повече от 20 години“. Сочи, че за един кратък период от няколко месеца * отдала под
наем недвижимия имот на едно семейство, като други хора не е имало в имота.
Споделя, че понастоящем владение упражнява К., като не знае някой от роднините на
ищците да е имал собственически претенции. Излага, че в имота непрекъснато била
К., като го посещавала всяка седмица, а по назад – във времето вероятно е имало и по-
дълги периоди, в които видимо е отсъствала, като не може да посочи период.
Предоставя сведения, че не му е известно други лица извън ищците да са имали
претенции към имота. Уточнява, че едва през 2024г. ищците му споделили, че имат и
други сестри и че някой има претенции към имота. Отбелязва, че не знае за действия
на ищците, с които да са възпрепятствали другите сестри да ползват поземления имот.
С оглед провежданото от ответниците главно доказване за твърдените от тях
факти, праводателят им е осъществял фактическа власт върху имота и е полагал грижи
за прехвърлителите по договора за издръжка и гледане, са събрани гласни
доказателства чрез разпита на ВладиМ. Николова – тяхна майка. Според сведенията на
свидетеля дъщерите разбрали за спорния имот преди една или две години, когато им
било показано удостоверение за наследници, а сестрите им ги поканили да подпишат
„сделката“, но без да получават суми. Представя показания, че * Р. се грижел за децата
и за имотите си, като уточнява, че свидетелят лично е посещавал спорния недвижим
имот веднъж или два пъти като гост. Описва, че въпросната къща била обзаведена с
движимо имущество, което не им било необходимо в собствения им с Р. апартамент.
Споделя, че от преди 2007г. до 2012г. или 2013г. К. и М. Р.и живеели при баба си по
бащина линия в Зона Б-19, като впоследствие след 2013г. К. живяла известно време в
къщата на ул. „Жеравна“, но не постоянно /не може да посочи продължителността, М.
се преместил в Поморие, а третата сестра живеела в Испания от преди 2007г. Допълва,
че и * живяла в Испания за периода от преди 2007г. до 2013г., а след прибирането си в
България не е живяла в имота, тъй като по данни от М. Р. същата е починала в
Божурище. Излага, че нито *, нито майка са живеели в имота, тъй като в него
липсвали условия за живеене отново по сведения на М. Р., който от 2013г. до
настоящия момент не е посещавал имота. Сочи, че са извършени два опита за
продажбата на недвижимия имот - от 2021г. и от 2022г. или от 2023г., като връзка с
нейните дъщери била осъществена едва за втората сделка, когато брокерът се свързал
с тях, защото присъствали в удостоверението за наследници. Допълва, че от
депозирането на данъчните декларации децата си плащали данъците.
При така установената фактическа обстановка съдът наМ. от правна
страна следното:
Предявените установителни искове наМ.т правната си квалификация в чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС. Основателността на исковите претенции е обусловена
от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищците на
следните обстоятелства: че са придобили правото на собственост върху процесните ¼
идеални части от имотите на твърдяното основание – по давностно владение, чрез
установяване изтичането на десетгодишен период от време и владение по смисъла на
4
чл. 68 ЗС, в това число, че след смъртта на * Р. са установили фактическа власт върху
целия имот, включително и върху спорната ¼ идеална част, като поне 10 години са
осъществявали трайно, явно, несмущавано от ответниците владение върху целия имот.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците е да установят
твърденията, на които основават своите възражения – че преди смъртта на * и до
смъртта на Р., наследодателят им е осъществявал фактическа власт върху вещта, като
владението, установено от него, е продължено от тях, като те са осъществявали
действия по плащане на данъци и такси.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че страните са роднини по съребрена линия
– братя и сестри, произхождащи от общ баща – * Р. и различни майки, че между * и *
Р., от една страна, и *, от друга, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, че * – майка на ищците е починала на
10.04.2020г. разведена, а * Р. е починал на 20.08.2000г., както и че на 03.12.1987г.
бракът между * Р. и * е прекратен, а през 1995г. – бракът на Р. и майката на
ответниците. Правният спор се концентрира относно това дали ищците са
упражнявали в продължение на 10-годишен период владение върху процесните ¼
идеални части от поземления имот и изградените в него сгради.
Съобразно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Освен тези два
задължителни минимални компонента обаче, е необходимо владението да е постоянно
- да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят имота. Постоянното владение не изисква фактическата власт
задължително да се осъществява във всеки един момент от времето. Тази власт може
да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, като е достатъчно действията
на владелеца да сочат, че той счита имота за свой и фактическата власт да не бъде
прекъсвана от действия на трети лица. Не е достатъчно само манифестирането на
собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да
си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва
действия по стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават
възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и да предприеме
действия по защита на правото си на собственост. Всички действия на владелеца
трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за
собственост на трето лице /в този смисъл Решение № 68 от 02.08.2013г. по гр. д. №
603/2012г. на ВКС, I г.о., Решение № 197 от 07.12.2007г. по гр. д. № 1024/2017г. на
ВКС, I г.о., Решение № 202 от 08.04.2025г. по гр. д. № 1148/2024г. на ВКС, II г.о./.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи
обоснован извод, че спорният недвижим имот е придобит през 1986г. от Ирина
Божилова и Рашо Р. по силата на сключения с * договор за издръжка и гледане, в
условията на съпружеска имуществена общност по аргумент от чл. 19 СК от 1985г.
/отм./. С прекратяването на брака между Ирина Божилова и * Р. въз основа на влязлото
в сила решение на СРС от 1988г. бездяловата съсобственост е прекратена и
трансфорМ.на в обикновена такава при равни квоти на бившите съпрузи съобразно чл.
27 СК /отменен/. Със смъртта на Р. и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН недвижимият имот е
преминал в патримониума на неговите низходящи, като на всеки от тях се припада по
1/12 идеални части, с което е възникнала съсобственост между Ирина Божилова,
ищците и ответниците. От своя страна, след като и бившата съпруга е починала,
ищците в качеството на деца са придобили още по 1/6 от процесния недвижим имот,
или делът на всеки един от тях възлиза на 3/12 идеални части. От изложеното е видно,
че ищците и ответниците съпритежават правото на собственост върху недвижимия
5
имот и построените в него сгради по силата на наследствено правоприемство.
В тази връзка, съдът наМ. за неоснователни доводите на ищеца, че поради
изпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане единствено от Ирина
Божилова, не възниквали наследствени права в полза на ответниците. Недвижимият
имот е придобит по време на брака между Ирина Божилова и * Р., като с чл. 19, ал. 3
СК /отменен/ е регламентирана презумпция за съвместен принос, чиито проявни
форми могат да се изразяват във влагането на средства и труд, в грижи за децата и
работа в домакинството. По делото не са ангажирани доказателства за проведено
производство по чл. 97 ГПК /отменен/, с което да е установено, че процесният
поземлен имот и изградените в него постройки не са общи по смисъла на чл. 19 СК
/отменен/, а са лично притежание на майката на ищците, поради което не може да се
приеме, че тези недвижими вещи не са били част от наследствената маса на Р..
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се прецени дали той владее изключително за себе си целия
имот и от кога.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части, поради
което за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици, като завладяването и промяната по начало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно /в този смисъл ТР № 1 от 06.08.2012г.
по т. д. № 1/2012г. на ВКС, ОСГК/.
На първо място, при преценката дали в полза на ищците е изтекла
придобивна давност, е необходимо да се изследва дали последните са упражнявали
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху целия поземлен имот и
построените в него сгради в продължение на поне 10 години, което съставлява
обективния елемент на владението.
Според сведенията на свидетеля Петър Танчев единствено Ирина Божилова и
дъщеря К. К. осъществявали фактически въздействия върху целия недвижим имот.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази им част за достоверни и обективни,
тъй като преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и
непротиворечиви. Изложените субективни възприятия относно правнорелевантните
факти са форМ.ни непосредствено, доколкото свидетелят живее в съседен поземлен
имот, и в тях не се открива стремеж за преувеличаване. Представените сведения
кореспондират и със събраните гласни доказателства от свидетеля Николова, която
излага, че ищците Ц. и М. Р. живеят в различно населено място, съответно държава,
което възпрепятства възможността за фактическа власт върху целите спорни имоти,
освен ако се установи, че я упражняват чрез друго лице, каквито действия, съдейки от
съвместното предявяване на иска , К. К. е упражнявала и от тяхно име. Следователно,
доказан е обективният елемент на владението – * е започнала да осъществява
фактическа власт върху имота, която е продължена от дъщеря й К. К.. Не се установи
6
по делото, със събраните доказателства, останалите страни по делото да са
осъществявали лично фактическа власт върху имота.
За достоверни следва да се възприемат и показанията на св. Танчев в частта
относно отсъствието на Ирина Божилова и К. К. от недвижимия имот, тъй като
тяхната доказателствена стойност не се опровергава от останалата доказателствена
съвкупност. Липсата на конкретни спомени на свидетеля Танчев относно периода и
продължителността на тези отсъствия е нормално предвид изминалия период от време,
възрастта на свидетеля и способностите на човешката памет. В допълнение следва да
се отбележи, че дори да бяха конкретизирани по време и продължителност и да беше
установено, че надвишават 6-месечния срок по 81 ЗС, то щяха да бъдат правно
ирелевантни, доколкото по делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства владението им върху целия имот да е прекъсвано било от
ответниците, било от трети лица, по възлагане от ответниците, до получаване на
поканите през месец март – април 2023г. Свидетелските показания на свидетеля
ВладиМ. Николова следва да бъдат ценени като достоверни и обективни досежно
частта, в която съдържат сведения, че К. К. е живяла в спорния недвижим имот от
2013г., тъй като са в унисон с гласните доказателства на Танчев. При преценката на
останалата част съобразно чл. 172 ГПК и отчитайки възможната заинтересованост на
свидетеля, който е родител на ответниците, съдът ги определя и цени като
нехармонични и непоследователни. Противоречие се открива в твърденията , че в
периода от преди 2007г. до 2012г. К. К. и М. Р. живеели при баба си по бащина линия
/Ц. – нейна свекърва/ в „Зона Б-19“, и последващото посочване, че пак в този период
ги е посещавала в спорния недвижим имот. Тази непоследователност и противоречие
разколебават вътрешното убеждение на настоящия състав относно склонността на
свидетеля добросъвестно да изложи възприятията си относно правнорелевантните
факти. В подобна насока са и разнопосочните данни, които свидетелят предоставя
относно състоянието на недвижимия имот, доколкото първоначално излага, че същият
е обзаведен с нейно и на * Р. движимо имущество, а впоследствие, че имотът не е бил
в състояние за живеене. Изложените данни не се подкрепят и от останалите
доказателства по делото, като най – вероятно противоречието се дължи на
обстоятелството, че, по думите на свидетеля Николова, всичко изложено за имота знае
от М. Р., а не непосредствено от посещенията й на място.
Свидетелят Петър Танчев излага, че в неговите спомени къщата си седи все
така, което следва да се разбира, че по отношение на нея не са предприемани
подобрения, но не и че същата е негодна за живеене. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че съобразно горецитираната съдебна практика, за да е налице
владение, е достатъчно и посещението на имота, стига фактическата власт на
владелеца да не е отблъсната от друго лице.
Като обективни и достоверни следва да бъдат кредитирани сведенията на
свидетеля Николова, че * след 2013г. не е обитавала поземления имот, а е живяла в
Божурище, въпреки че не съдържат лични и непосредствени възприятия на свидетеля,
а косвени, за които се твърди да са предоставени от ищеца М. Р.. По правило
косвените доказателства могат да бъдат ценени като достоверни и да служат за
установяването на правнорелевантни факти, когато от цялата съвкупност от косвени
доказателства може да се изведе обосновано заключение за проявлението на
конкретния факт от значение за изясняване на делото. Разглежданата хипотеза може да
бъде приета за такава. От приобщените по делото преписи от акт за смърт и
удостоверение за наследници на Ирина Божилова се установява, че са издадени от
община Божурище. Съобразно чл. 35, ал. 1 ЗГР актовете за гражданско състояние се
съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или
7
кметството, на чиято територия са станали събитията. Отново следва да се отбележи,
че неживеенето в процесния недвижим имот не означава прекъсване на владението,
тъй като законът допуска то да се упражнява и чрез друго лице, а и изискването за
непрекъснатост на владението не следва да се тълкува буквално.
При това положение, съдът вяра на показанията, предоставени от свидетеля
Танчев за продължителността на упражняваната фактическа власт, като приема за
доказано, че Ирина Божилова / до 2013г./ и К. К. /след 2013г./ са упражнявали
фактическа власт върху целите недвижими имоти в продължение на повече от 10
години. Фактическата власт върху имота е установена от *, като е продължена от
дъщеря й К. К.. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от твърденията на
св.Танчев, че след смъртта на * владението било осъществявано от нейните дъщеря и
внучка. По делото не се установи годината, в която е починала *, като по данни от
приложеното удостоверение за тежести на недвижимия имот може да се изведе
обоснован извод, че е настъпило след 29.04.2002г. /дата на вписване в Имотния
регистър на отказ от правото на ползване/.
При съобразяване на горните данни, обстоятелството, че договорът за
издръжка и гледане, сключен през 1986г., и казаното от свидетеля Николова, че децата
й разбрали за наследството от баща си през 2023г., налагат извода, че до втория
предварителен договор, ответниците не са извършвали никакви фактически и правни
действия, които да показват упражняване на някое от правомощията, съдържащи се в
правото на собственост.
От изложените доказателства- показанията на свидетеля Николова,
кредитирани ведно с удостоверението от НАП се установява, че ответниците са
научили за наследеното имущество едва при опита на ищците да продадат на трето
лице спорния имот, и то при втория предварителен договор, непредставен по делото.
От писмото на НАП е видно, че ответниците са добавени като данъчно – задължени
лица за имота едва на 5.10.2022г., и то от ищцата Карина К. / най – вероятно, за целите
на втория договор/. Към датата на издаване на писмото, няма действия, извършени от
страна на самите ответници, освен изпращането на поканата в хода на делото, поради
което и изложеното не може да се приеме като действия преди предявяване на иска,
прекъсващи започналия да тече в полза на ищците срок.
При установяване на държане върху имот, съгласно разпоредбата на чл.68 ЗС,
е налице презумпция, че който държи – владее, който владее – владее за себе си.
Изложеното се отнася и за идеални части от съответен имот.
При условие, че договорът за издръжка и гледане, сключен през 1986 г., не е
бил вписан, К. К. е продължила установеното от майка си владение върху имота през
2013г. , която е продължила и към предявяване на иска, се налага извод, че
установеното през 2013г. държане от страна на К. К., на целия имот, за себе си и
другите двама ищци. Тежестта на доказване при тези факти е обърната – ответниците,
наследници по закон на общия баща на страните, считано от 2000г., когато той е
починал, биха могли да установят оставеното от него наследство и да извършат
действия по приемането му, респективно – манифестиране на намерение по отношение
на ищците да влязат във владение на идеалните си части.
Нищо от изложеното не е установено от страна на ответниците, включително и
след предявяване на иска, до изпращането на поканата, връчена на 02.05.2023г. от
ицщите К. К. и Ц. Р. и 30.03.2023г. – от М. Р., от страна на ответниците, ищците да им
предадат ключове, и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в случай,
че това не се случи.
Противното разбиране е лишено от правна логика, тъй като ищците,
8
осъществяващи давностно владение, биха били принудени да поканят ответниците да
упражнят правото си на владение, за да може ищците да се противопоставят на тази
претенция. Покана от съсобствениците, упражняващи фактическа власт върху имота,
към невладеещите съсобственици, не се изисква от закона, същата е необходима
единствено при претенция по чл.59 ЗЗД.
Незнанието на ответниците за придобитото по наследство право на
собственост не е извинително и, по – важното, не обръща тежестта на доказване,
посочена по- горе. От своя страна, последващото, през 2023г. и след това
заплащане на данъци от страна на ответниците не представлява манифестация за
своене на спорните ¼ идеални части от поземления имот и построените в него сгради.
По естеството си отриването на партида и заплащането на данъци е изпълнение на
публични задължения в полза на общината, поради което няма самостоятелно и
решаващо значение при преценката дали върху един недвижим имот се упражнява
давностно владение. В тази връзка, действията, изразяващи се в заплащането на
данъци за целия имот, както и на разходите за неговото ползване, биха могли да
съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само ако
последното се подкрепя и от други доказателства в тази насока /в този смисъл
Решение № 635 от 25.01.2010г. по гр. д. № 1405/2009г. на ВКС, I г.о., Решение № 302
от 24.06.2011г. по гр. д. № 1168/2010г. на ВКС, I г.о., Решение № 73 от 03.08.2018г. по
гр. д. № 2244/2017г. на ВКС, I г.о., Решение № 2785 от 02.10.2023г. по гр. д. №
313/2023г. на ВКС, II г.о./. В разглежданата хипотеза не беше ангажиран допълнителен
доказателствен материал, съдържащ индииции, че ответниците са обективирали по
друг начин намерение да своят имота до март – април на 2023г. Опитът на ищците да
прехвърлят правото на собственост върху имота през 2021г. съставлява „позоваване“
на изтеклата в тяхна полза придобивна давност.
Поради гореизложените съображения съдът наМ., че в настоящото
производство, искът е доказан и следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква
единствено в полза на ищцовата страна.
Ищците са заплатили държавна такса от общо 1095 лева, 5 лева такса за
удостоверение. Относно претенцията, направена от ищците, за присъждане на реално
платено адвокатско възнаграждение , СРС съобразява, че по делото е представен, към
исковата молба договор за правна защита и съдействие от кочан, в който договор не е
попълнена сума. Не е налице вписване за размер, нито за начин на плащането му.
Други доказателства за плащане на възнаграждение до приключване на устните
състезания пред СРС не са ангажирани, поради което и съдът не присъжда
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявените от К. Р. К., ЕГН: **********, с
адрес: *, Ц. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС, против М. Р. А., ЕГН:
**********, с адрес: *, Т. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *, че К. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: *, Ц. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: * са собственици на: ¼
идеални части от урегулиран поземлен имот, представляващ , по документ за
собственост, вилно място, парцел XIV-9, квартал 46, местност „Княжево – I част“,
9
цялото с площ от 462 кв. м., при граници: ул. „Никола Парапунов“, Богомил Петров
Арсов, Кирил Желев Янков и парцел XIII, който имот съгласно ККР, одобрени със
Заповед РД – 18 – 69/14.12.2010г. представлява поземлен имот с идентификатор *, с
адрес: гр. София, район „Витоша“ ул. „Жеравна“ № 10, с площ от 499 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., при съседи: *, *, *, *, *; заедно с ¼ ид.ч. от вилна сграда,
състояща се от партер и тавански полуетаж, първия етаж от стая, хол, кухня, сервизни
помещения и тераса и тавански полуетаж от стая и преходна стая и избено помещение,
застроена на 61 кв. м. с разгъната площ 230 кв. м., която съгласно ККР, одобрени със
Заповед РД – 18 – 69/14.12.2010г., представлява сграда с идентификатор *.2, с адрес гр.
София, район „Витоша“, ул. „Жеравна“ № 10, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, със застроена площ 55 кв. м., брой етажи : 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна; заедно с ¼ ид.ч. от сграда с идентификатор *, с
адрес гр. София, район „Витоша“, ул. „Жеравна“ № 10, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, със застроена площ 29 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар,
депо, гараж, заедно с ¼ ид.ч. от сграда се идентификатор *, с адрес гр. София, район
„Витоша“, ул. „Жеравна“ № 10, разположена в поземлен имот с идентификатор *, със
застроена площ 9 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, по силата на придобивна давност.
ОСЪЖДА М. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: *, Т. Р. Б., ЕГН: **********, с
адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплатят на К. Р. К., ЕГН:
**********, с адрес: *, Ц. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, и М. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на сумата от 2000
лева представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10