Р Е Ш Е Н И Е
№ 627/14.7.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на шестнадесети юни, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка
Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 297 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.156 – 161 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на “Латорре Авто“ ЕООД, ЕИК ********* против Ревизионен акт №
Р-16001620002414-091-001/16.11.2020 на органи по приходите при ТД на НАП
Пловдив, с който са начислени допълнителни задължения за корпоративен данък за
периода 2014-2017 г. в общ размер на 16 202,40 лв. и лехви в размер на 6289,67
лв., потвърден с Решение № 69/26.01.2021 г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни
съображения са изложени в жалбата.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Постъпили
са писмени бележки от процесуален представител- юрк. Н.П.- Ш., която оспорва
жалбата като неоснователна.
Претендира заплащането на направените разноски за вещо
лице, както и юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административен съд -
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ревизията е възложена във връзка с решение № 168/21.04.2020 г. на директора на
Диркция „ОДОП“ Пловдив, с което е отменен ревизионен акт №
Р-16001319003991-091-001/12.02.2020 на органи по приходите в ТД на НАП
Пловдив.и преписката е върната за извършване на нова ревизия.
Ревизията е
извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на данни за укрити доходи.
През ревизирания период дружеството е осъществявало търговия с авточасти втора
употреба. В тази връзка с ИПДПОЗЛ № П- 16001318134322/13.02.2019 г. е изискана
от „Еконт Експрес“ ООД за доставки от страна на дружеството от м.01.2014 до
м.06.2018 г. Предоставени са от куриерското дружество 5 електронни
файла/таблици в Ексел съдържащи данни за изпратени парични преводи; изпратени
пратки; получени наложени платежи; получени парични преводи; получени пратки.
Установено е, че сумите от
„наложените платежи“ са изплащани само и единствено в брой с разходни касови
ордери /вкл. продадени върнати стоки/. „Латорре Авто“ ЕООД е извършвало
продажби на физически и юридически лица на различни по вид стоки - радиатор,
стопове, калници, глава,
броня, стартери и др. авточасти. В процесното ревизионно производство е връчено
на „Еконт Експрес“ ООД Искане за представяне на документи и сведения от трети
лица с № Р~ 16001620002414-041- 001/27.08.2020 г. Предоставени са всички
документи от „Еконт Експрес“ ООД. изискани по реда на чл, 37, ал. 5 от ДОПК -
товарителници /включително снимки на товарителници/ за всички куриерски пратки
с подател „Латорре Авто“ ЕООД за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2017 г. и
товарителници /включително снимки на товарителници/ за всички куриерски пратки
с получател „Латорре Авто“ ЕООД за периода 01.01.2014-31.12.2017 г. Установено
е, че подател /продавач/ на стоките е „Латорре Авто“ ЕООД. Дружеството е
извършвало продажби на физически и юридически лица на различни по вид стоки -
авточасти втора употреба.
По данни на
дружесттвото „Еконт Експрес“ ООД за периода 01.01.2014- 31.12.2017 г., „Латорре
авто“ ЕООД е изпратило пратки за продажби на стоки и е получило парични
средства общо в размер на 373 147,88 лв.,
за което са съставени таблици, описани по месеци в РД. С оглед на
изложните данни, ревизиращите са преценили, че са налице данни за укрити
приходи или доходи, ревизиращият орган е приел, че са налице обстоятелства по
смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което са приложили установения от ЗКПО размер на данъка, към
определената от него данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. На
основание чл. 124, ал. 1 от същия кодекс на задълженото лице е връчено
уведомление, в което е посочено, че данъчната основа за облагане с корпоративен
данък и данък върху добавената стойност за ревизираните периоди ще бъдат
определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На лицето е връчено и искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е
изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3
от ДОПК. Извършен е анализ на изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК точки, като в
констативната част на съставения ревизионен доклад са посочени кои от същите са
относими и кои не - при определяне на данъчната основа. Същата е определена от
органите по приходите, като към декларираните от лицето приходи са прибавени
недекларираните приходи от „Еконт Експрес“ ООД. Поради липса на предоставена
информация от страна на РЛ относно среден процент на надценка, прилагана в
дейността на дружеството, за определяне на данъчната основа за облагане
ревизиращият екип е приел съотношението между стойността на декларираните
приходи от продажба на стоки и декларираната отчетна стойност на продадената
стока за всяка от ревизираните години. В резултат на което е установен процент
на средна надценка при продажба на стоките. Съответстващата отчетна стойност на
продадената стока е определена като съотношението между недекларирания приход и
стойността на реализираната надценка за съответния период. Данъчният финансов резултат за
ревизирания период е определен като разлика между установените от ревизията
общо приходи (в т.ч. укрити приходи) и установените от ревизията общо разходи. По този начин
е формирана данъчната основа (данъчна печалба) за ревизираните 2014 г., 2015 г„
2016 г. и 2017 г. като е доначислен съответно полагащият се корпоративен данък
и прилежащи лихви, предмет на обжалване.
По делото е изготвено заключение
на съдебно- почеркова експертиза, с която са изследвани положените подписи на
оригиналните документи/РКО/, изпратени от „Еконт Експрес“ ООД с писмо изх. №
2002/21.02.2022 г. Подписите
под получател на следните РКО са положени от Б. п. П.- управител на „Латорре
Авто“ ООД:
РКО от 20.03.2015год.(1510лв.) РКО от 20.03.2015год.(250лв.) РКО
от 20.03.2015год.( 170лв) РКО от 31.03.2015год.(60лв.) РКО от 25.02.2016год.(250лв.)
РКО от 15.09.2016год.(200лв.) РКО от 20.03.2015год.(70лв) РКО от
20.03.2015год.(100лв) РКО от 31.03.2015год.(70лв) РКО от 09.07.2015год.(280лв.)
РКО от 12.09.2016год.(160лв). РКО от 21.09.2016год.(800лв); РКО от
21.09.2016год.(570лв.) РКО от 21.09.2016год.(700лв.)РКО от
06.04.2017год.(1450 лв.) РКО от 03.05.2017год.( 120 лв.)РКО
от 01.08.2016год.(220лв.)РКО от 02.08.2017год.(80лв.)РКО от
08.11.2017год.(200лв.)РКО от 08.11.2017год.(400лв.)РКО от
02.12.2017год.(300лв.)РКО от 12.12.2017год.(70 лв.)РКО от
18.01.2018год.(130лв.)РКО от 21.02.2018год.(200лв.)РКО от 30.03.2018год.(
100лв.). В останалите изпратени от „Еконт Експрес“ ООД РКО, подписите на
получател за сумите са поставени от други лица. В молба Вх. № 3906/03.05.2022
г./л.379, т.2/, вещото лице е уточнило, че за нуждата на експертизата, могат да
бъдат използвани само оригиналните документи, тъй като сканираните са в много
лошо качество и не могат да бъдат използвани за сравнително изследване.
Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно- почеркова
експретиза, като единствено се
дистанцира от приложените РКО за 2018 г., тъй като същите не са предмет на
ревизията.
С писмо Изх. № 3104/22.03.2022 г. на „Еконт Експрес“ ООД, съдът е
уведомен, че дружеството не разполага с други налични оригинали на РКО, с
изключние на представените с писмо изх. № 2002/21.02.2022 г.
По делото е изготвена и
съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице е изготвило заключението си в три
варианта:
Вариант първи:
при изчисленията си вещото лице да използва само: 1/ Документи
признати от представляващия ревизираното лице съгласно молба-становище депозирана в
о.с.з. проведено на 30.09.2021 г. 2/ Документи,
които с определението си по чл.194, ал.2 от ГПК Съдът е приел, че не са успешно
оспорени.
Вариант втори: при
изчисленията си вещото лице да използва само: 1/ Документи
признати от представляващия ревизираното лице съгласно молба-становище депозирана в о.с.з. проведено на
30.09,202 1 г.2/ Документи, които с определението си по
чл.194. ал.2 от I ПК, съдът е приел, че не са успешно
оспорени. 3/Документи, в които като получател не е посочено ревизираното лице „ЛАТТОРЕ АВТО” ЕООД, но плащането е
извършено на физическото лице Б.П. - представляващ
ревизираното лице;
Вариант трети: Документи признати от представляващия
ревизираното лице съгласно молба-становище, депозирана
в о.с.з. проведено на 30.09.2021 г.; Документи, които с определението си по чл. 194. ал.2 от Г ПК съдът
е приел, че не са успешно оспорени; документи, в които като получател не е посочено
ревизираното лице „ЛАТТОРЕ АВТО” ЕООД но плащането е извършено на
физическото лице Б.П. - представляващ ревизираното лице. 3/ Документи,
в които като получател Е посочено ревизираното лице „ЛАТТОРЕ
АВТО” ЕООД. но плащанията са извършени на трети лица. различни от Б.П. -
представляващия ревизираното лице.
Размерът на прихода на „ЛАТОРРЕ АВТО” ЕООД за ревизирания
период по години /2014г„ 2015г.,2016г. и 2017г. /от продажби на стоки,
изпратени чрез куриерска фирма ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и получени парични преводи по първи вариант е на обща
стойност 203 029.00лв;
Размерът на прихода на „ЛАТОРРЕ АВТО" ЕООД за
ревизирания период по години /2014г.. 2015г.,2016г.и 2017г. / от продажби на
стоки изпратени чрез куриерска фирма ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и получени парични
преводи по втори вариант
е
на обща стойност 243 214.00лв.
Размерът на прихода на „ЛАТОРРЕ АВТО" ЕООД за
ревизирания период по години /2014г.. 2015г.,2016г.и 2017г. / от продажби на
стоки изпратени чрез куриерска фирма ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и получени парични
преводи по трети вариант
е
на обща стойност 317 515.00лв.
При анализа по
първи вариант се установи, че следва да се довнесе корпоративен данък за
периода на цялата ревизия 2014г„ 2015г., 201бг. и 2017г. в размер на 8073.14лв. За невнесения в срок данък
по първи вариант за 2014г. 2015г„ 2016г.
и 2017г. се дължи лихва в размер на 3 183.64лв.
При анализа по
втори вариант се установи, че следва да се довнесе корпоративен данък за
периода на цялата ревизия 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в размер на
10259.76лв., за невнесения в срок данък по втори
вариант за 2014г„ 2015г. 2016г. и 2017г. се дължи лихва в размер на 3870.77лв.;
При анализа по трети
вариант се установи, че следва да се довнесе корпоративен данък за периода на
цялата ревизия 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в размер на 13262.69лв., за
невнесения в срок данък по трети вариант за
2014г„ 2015г. 2016г. и 2017г. се дължи лихва в размер на 5189, 16 лв.;
Съдът
кредитира заключението на изготвената съдебно счетоводна експертиза, тъй като
същото е изготвено от компетентно лице, притежаващо съответните специални
знания в областта на счетоводството, отговорило е подробно и изчерпателно на
поставените му въпроси.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок от активно лигимирано лице, а разгледана по
същество- за частично основателна.
Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр.
1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК с
всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в
т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените
задължения с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 ДОПК и
кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди и в рекапитулация. Фактическите констатации и правни изводи на РА са
допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД. Ревизионното
производство е проведено без съществени процесуални нарушения. Образувано е
съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с
издаването на заповед за
възлагане на ревизия № ЗВР № Р-160001620002414-020-001/28.04.2020 г. Възлагателният
акт има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК –
ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 ДОПК;
определени са поименно и по длъжностно
ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения и
ревизираните периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията
съобразно чл. 114, ал. 1 ДОПК. ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-160001620002414-020-002/04.08.2020
г. на основание чл. 113 ал.3 и чл. 114 ал.2 от ДОПК. ЗВР е извършена в законоустановения срок, като за резултатите й е издаден
РД
№ Р-160001620002414-092-001/
16.10.2020 г. от
ревизиращия екип чието съдържание е предписаното от чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК; към
него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 ДОПК.
Втората ЗИЗВР №
Р-160001620002414-020-002/04.08.2020 г. е издадена от Г.И.Н.- началник на
сектор при ТД на НАП Пловдив. Със заповед № РД-09-1600/08.10.2020 на директора
на ТД на НАП Пловдив тази персонална компетентост на Г.Н. е отнета и на нейно
място е включен Д.А.И., считано от
09.10.2020 г. Видно от Заповед №
РД-09-1585 на директора на ТД на НАП Пловдив, Д.А.И. изрично е посочен като и.д.
началник на сектор „Ревизии“, считано от 09.10.2020 г. и същият в това му
качество е подписал обжалвания РА от 16.11.2020 г. Обстоятелството, че в РА не
е посочено изрично, че Д.А. е имал качеството и.д. началник на сектор „Ревизии“
не опорочава издадения акт, след като е установено, че същият е заемал тази
длъжност.
Неоснователно е
възражението, че ЗИЗВР № Р-160001620002414-020-002/04.08.2020 г., с която е удължен срокът за
извършване на ревизията е издадена след изтичането на определения със ЗВР № Р-160001620002414-020-001/28.04.2020 г. тримесечен срок. Със ЗВР №
Р-160001620002414-020-001/28.04.2020 г. е определен първоначален тримесечен
срок за извършване на ревизия, считано от датата на връчване на заповедта на
ревизираното лице. Същата заповед е връчена на лицето на 05.05.2020 г. и срокът
за извършване на ревизията изтича на 04.08.2020 г. На същата дата е издадане
ЗИВР, с която срокът е удължен с още два месеца. Ревизията е извършена в срок и
РД е издаден на 16.10.2020 г.
Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото
органите по приходите са установили предпоставката на т.2- налице са данни за
укрити приходи/доходи. Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на
РА при извършена ревизия по реда на чл.
122 от същия кодекс
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК
е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и
процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.
Предмет на оспорване са фактическите констатации в РА
досежно установените допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за
2014 г. в р-р. на 2623,16 лв.; за 2015- 2596,88 лв.; за 2016 г.- 5995,24 лв. и
за 2017 г.- 4887,12 лв., както и съответните лихви за 2014-1556,58 лв; за 2015-
1219,98 лв.; за 2016- 2208,42 лв. и за 2017- 1304,69 лв. Органите по приходите
са се позовали на представени от „Еконт Експрес“ ООД данни за извършени
доставки на стоки- авточасти втора употребана различни физически лица за
ревизирания период, а получените приходи не са отчетени такива, а са укрити.
Съдът след внимателен анализ на съдържащите се по делото
доказателства, намира изводите на приходните органи за частично неправилни. На
първо място, по делото беше открито на основание чл. 193 от ГПК производство по
оспорване на истинността на документите, посочени в т.2 и т.3 от молба на
жалбоподателя/ разписки, в които е посочено, че „получател“ на сумите е
„Латорре Авто“ ЕООД, но същите не носят подписите и имената на управителя на
дружеството, както и разписки, касаещи пратки осъществени от различни от
ревизираното дружество лица/. Съдът с определението си е указал на
жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест да докаже неистинноста на
документите, които носят името на управителя на дружеството. В рамките
проведеното производство, съдът приема, че оспорването беше извършено успешно,
с изключение на РКО от 20.03.2015 /сто лева/; РКО от 15.09.2015 /200 лв/; РКО
от 09.07.2015/280 лв./; РКО от 09.12.2017/700 лв./; РКО от 16.11.2017/510 лв./;
РКОот 06.04.2017/ 1450 лв/; РКО от 03.05.2017 /120 лв./; РКО от 02.12.2017 /300
лв./. За останалите документи, съдът намира следното:
На първо място, по делото се установи, че
единствено РКО от
20.03.2015год.(170лв.)РКО от 20.03.2015год.(70лв. РКО от
20.03.2015год.(1510лв.)РКО от
31.03.2015год.(70лв.) РКО от 09.07.2015год.(280лв.) РКО от
12.09.2016год.( 160лв). РКО от 21.09.201 бгод.(800лв.)РКО от
21.09.2016год.(350лв. РКО от 28.09.2016год.( 100лв.) РКО от 08.11.2017год.(
100лв.) РКО от 08.11.2017год.(100лв.) РКО от 28.11.2017год.(300лв.) РКО от
02.12.2017год.(300лв.) РКО от 12.12.2017год.( 50лв.) РКО от
02.08.2017год.(80лв.) РКО от 01.08.2017год.(480лв.) РКО от 06.04.2017год.( 1450
лв.) РКО от 03.05.2017год.(120 лв.) РКО от 17.01.2018год.(200лв.) РКО от
20.01.2018год.(400лв.) РКО от 20.01.2018год.(150лв.) РКО от 24.01.2018год.(
100лв.) РКО от 24.01.2018год.(150лв.) РКО от 06.02.2018год.(40лв.) РКО от
20.03.2015год.( 100 лв.) РКО от 20,03.2015год.(250лв.) РКО от
25.03.2015год.(30лв.) РКО от 31.03.2015год.(60лв.) РКО от 25.02.201
бгод.(250лв.) РКО от 15.09.2016год.(200лв.) РКО от 21.09.2016год.(570лв.) РКО
от 21.09.2016год.(700лв.) РКО от 08.11.2017год.(400 лв.) РКО от 08.11.2017год.(200лв.)
РКО от 16.11.2017год.(510лв.) РКО от 28.11.2017год.(200лв.) РКО от
12.12.2017год.(70 лв.) РКО от 09.12.2017год.(700лв.) РКО от
02.08.2017год.(150лв.) РКО от 01.08.2016год.(220лв.) РКО от 08. 04.2017 год.(
250лв.) РКО от 05.08.2017год.(890лв.) РКО от 18.01.2018год.( 130лв.) РКО от
20.01.2018год.(300лв.) РКО от 20.01.2018год.(380лв.) РКО от 24.01.2018год.(
100лв.) РКО от 05.02.2018год.(400лв.) РКО от 06.02.2018год.(750лв.) съществуват
като документи, тъй като останалите РКО, на които са се позовали органите по
приходите са изпратени единстено като снимки в електронен вариант. Нещо повече,
видно от писмо от „Еконт Експрес“ ООД вх.№ 1743/22.02.2022 г., в оригинал могат
да бъдат изпратени само тези документи, тъй като те са открити от екип „Архивиране“
на дружеството. Автентичността на
подписите в станалите оспорени от жалбоподателя документи, представени под
формата на снимки, съгласно молба Вх. № 3906/03.05.22 г. на вещото лице/л.379,
т.2/ не може да бъда установена с графологична експертиза, поради много лошото
качество на снимките. В този смисъл и предвид невъзможността визираните
документи да бъдат представени по делото в оригинал, съдът застъпва
становището, че няма как да бъдат направени изводи, че те носят подписа на
управителя на ревизираното лице. Още повече, че голяма част от оспорените
документи касаят доставки, които са неотносими към дружествтото/ доставки на
трети лица/. Документите РКО от 20.03.2015год.(1510лв.) РКО
от 20.03.2015год.(250лв.) РКО от 20.03.2015год.( 170лв) РКО от 31.03.2015год.(60лв.)
РКО от 25.02.2016год.(250лв.) РКО от 15.09.2016год.(200лв.) РКО от
20.03.2015год.(70лв) РКО от 20.03.2015год.(100лв) РКО от 31.03.2015год.(70лв)
РКО от 09.07.2015год.(280лв.) РКО от 12.09.2016год.(160лв). РКО от
21.09.2016год.(800лв); РКО от 21.09.2016год.(570лв.) РКО от
21.09.2016год.(700лв.) РКО от 06.04.2017год.(1450 лв.) РКО от
03.05.2017год.( 120 лв.)РКО от 01.08.2016год.(220лв.) РКО от
02.08.2017год.(80лв.)РКО от 08.11.2017год.(200лв.) РКО от
08.11.2017год.(400лв.)РКО от 02.12.2017год.(300лв.)РКО от 12.12.2017год.(70
лв.)РКО от 18.01.2018год.(130лв.)РКО от 21.02.2018год.(200лв.)РКО от
30.03.2018год.( 100лв.), съгласно заключението
носят подписа на управителя на дружеството- Б.П., но като се изключат РКО от 20.03.2015 /сто лева/; РКО от
15.09.2015 /200 лв/; РКО от 09.07.2015/280 лв./; РКО от 09.12.2017/700 лв./;
РКО от 16.11.2017/510 лв./; РКОот 06.04.2017/ 1450 лв/; РКО от 03.05.2017 /120
лв./; РКО от 02.12.2017 /300 лв./, останалите представени в оригинал документи,
които носят подписа на управителя Б.П. са признати от жалбоподателя или касаят
различен от ревизирания период/2018 г./. Към визираните осем броя РКО, следва
да се прибавят още 4 броя РКО- РКО от 25.03.2015 /30 лв./РКО от 28.11.2017
г./300 лв./ РКО от 05.08.2017 /890 лв./ и РКО от 28.11.2017 г./200 лв./, в
които като „получател“ е посочено дружеството „ЛАТОРРЕ АВТО“ЕООД, но лицата,
получили сумата са различни от управителя физически лица. За тези документи
също следва да се приеме, че оспорването не е било успешно, тъй като ревизията
се провежда по реда на чл. 122 от ДОПК, а при този вид ревизии, съгласно чл.
124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване
на противното. Не бяха ангажирани от
дружеството- жалбоподател доказателства, че физическите лица, подписали
визираните 4 бр. РКО нямат връзка с дружеството, въпреки дадените от съда
указания в тази насока в о.с.з. от 30.09.2021 г. Останалите РКО, в които
фигурират като получатели на суми различни от управителя лица или са извън
ревизирания период или не са представени от „Еконт Експрес“ ЕООД в оригинал и
не може да се обоснове извод за тяхната автентичност.
Само за пълнота следва да се добави, че РКО, в които като
получател е посочен Б.Д.П., в качестното му на физическо лице, не са
представени по делото в оригинал от „Еконт Експрес“ ЕООД, но дори и да бяха
представени такива, ревизията е извършена на дружеството, а не на неговия
управител и същите са неотносими към делото. Тези РКО следва да бъдат обсъдени
при евентуално извършена ревизия на физическото лице Б.Д.П..
Данъчната основа е определена
от органите по приходите, за ревизирания период /2014-2017/ като разлика между
установените в хода на ревизията общо приходи
и разходи, като е доначислен полагащият се корпоративен данък и
прилежащи лихви. В конкретния случай за размера на дължимия данък по ЗКПО и
прилежащите лихви, съдът изслуша заключение на изготвена ССчЕ, която представи
три възможни варианта за изчисление на данъчните задължения на дружеството.
Съдът счита, че задълженията на
жалбоподателя следва да бъдат определени съгласно първия предложен от вещото
лице вариант- при
изчисленията си вещото лице да използва само: 1/ документи
признати от представляващия ревизираното лице съгласно молба-становище депозирана в
о.с.з. проведено на 30.09.2021 г. 2/ Документи,
които с определението си по чл.194, ал.2 от ГПК, съдът
е приел, че не са успешно
оспорени, но с известни корекции. Вещото лице изрично
е заявило, че в първия вариант не са използвани документите, визирани в
графолоичната експертиза, които бяха анализирани по- горе, тъй като не му е
било ясно дали оспорването на документите е успешно или не. В тази връзка и
съгласно направените по- горе изводи, съдът счита, че и следва към признатите
от дружеството доставки, да се прибавят
и доставките с РКО от
20.03.2015 /сто лева/; РКО от 15.09.2015 /200 лв/; РКО от 09.07.2015/280 лв./;
РКО от 09.12.2017/700 лв./; РКО от 16.11.2017/510 лв./; РКОот 06.04.2017/ 1450
лв/; РКО от 03.05.2017 /120 лв./; РКО от 02.12.2017 /300 лв./- за които
оспорването не беше прието за успешно, както и 4 броя РКО- РКО от 25.03.2015
/30 лв./РКО от 28.11.2017 г./300 лв./ РКО от 05.08.2017 /890 лв./ и РКО от
28.11.2017 г./200 лв./, които са представени в оргинал, за получател е почено
„ЛАТОРРЕ АВТО“ ЕООД, но сумите са получени от различтни от управителя ФЛ. При
анализа по първи вариант, вещото лице е определило за довнасяне корпоративен
данък за периода на цялата ревизия 2014г/1470,61 лв./„
2015г./1035, 82 лв./, 2016г./3654,5 лв./ и 2017г./1912,19 лв./- общо в размер на 8073.14лв. За невнесения в срок данък
по първи вариант се дължи лихва в размер на 3 183.64лв.- за
2014г./840,53 лв./
2015г„/486,57 лв./ 2016г./1346,10 лв./ и 2017г./540,44 лв./ Към тези суми, следва да се добави сумата от представляваща определения корпоративен данък
при съобразяване на доставките, документирани с РКО от 20.03.2015 /сто лева/; РКО от 15.09.2015 /200 лв/;
РКО от 09.07.2015/280 лв./; РКО от 09.12.2017/700 лв./; РКО от 16.11.2017/510
лв./; РКОот 06.04.2017/ 1450 лв/; РКО от 03.05.2017 /120 лв./; РКО от
02.12.2017 /300 лв./ и РКО от 25.03.2015
/30 лв./РКО от 28.11.2017 г./300 лв./ РКО от 05.08.2017 /890 лв./ и РКО от
28.11.2017 г./200 лв./, за 2015- 15,59
лв., за 2016- 12,63 лв., за 2017- 211,40 лв. както и прилежащите лихви в размер
на- за 2015- 7,32 лв, за 2016- 4,79 лв., за 2017- 56,44 лв. Или общо, за целия
ревизиран период се дължи корпоративен
данък в размер на 8313,18 лв. и лихва за забава в общ размер на 3252,19 лв.
По изложените мотиви, процесният ревизионен акт в
потвърдената част е частично незаконосъобразен
и следва да бъде отменен в частта, в която са определени задължения за корпоративен
данък над сумата от 8313,18 лв. и лихви над сумата от 3252,19 лв. В останалата
част ревизионния акт е законосъобразен и жалбата срещу него подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, съобразно уважената част от
жалбата на страните се дължат разноски както следва:
Жалбоподателят е представил списък по чл. 80 от ГПК, с
който претендира сумата от 2670 лв., от които 1250 лв. заплатен адвокатски
хонорар, 800 лв. депозити за вещи лица, 50 лв. ДТ и 70 лв., такса за документи.
Такса документи не се дължи, тъй като доказателства за направени разноски в
тази насока по делото липсват, а и не се касае за за разноски за водене на
делото. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност
на казуса, броя проведени съдебно заседания, експертизи и т.н. Съгласно
постановения резултат, по съразмерност, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1336,91 лв. На
ответника също се дължат разноски, на основание чл. 161 ал.1 от ДОПК и съобразно отхвърлената част от жалбата, тези
разноски се констатират в размер на 857,80 лв. Или по компенсация, на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 479, 11 лв., които ответникът
следва да бъде осъден да заплати.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на по жалба на “Латорре Авто“ ЕООД, ЕИК *********
против Ревизионен акт № Р-16001620002414-091-001/16.11.2020 на органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, с който са начислени допълнителни задължения
за корпоративен данък за периода 2014-2017 г. в общ размер на 16 202,40 лв. и
лехви в размер на 6289,67 лв., потвърден с Решение № 69/26.01.2021 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА в
която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък над сумата от
8313, 18 лв./осем хиляди триста и тринадесет лв. и 18 ст./ и прилежащите лихви
над сумата от 3252,19 лв./три хиляди двеста петдесет и два лева и 19 ст/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на “Латорре
Авто“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 479,11 лв. /четиристотин седемдесет и девет
лева и 11 ст/ разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/