Р Е Ш Е Н И Е
№
24.03.2014 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети
март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Т.В.
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1957 описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба на Д.В.Н., ЕГН **********
и Д.С.Н., ЕГН **********, двамата от гр.Варна против
„Е.ОН България мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
бул.Владислав Варненчик №
258, Варна Тауърс – Е /определение от открито съдебно
заседание на 10.06.2013 год. по гр.д.
№ 7402/2012 г. по описа на ВРС, IX състав
производството по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е спряно до приключване
на производството по иска с правно основание чл.109 от ЗС/, с която молят да
бъде осъдено ответното дружество да приведе нивата на шум и вибрации,
причинявани при експлоатационната дейност на собствената му „трансформаторна
машина 400 kVA" в собствения му недвижим имот с
предназначение „инфраструктурен обект в сграда" с идентификатор
10135.1501.1166.1.29 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на изп. директор на АГКК, находящ се в град Варна, ул.Ивайло № 9, ет.1, в собствените на ищците - Апартамент №
4 и Апартамент № 5, находящи се на втори етаж в същата сграда, в границите, определени
съответно с Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда и Наредба № 9
за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения. В
молбата се излагат твърдения, че ищците са собственици на Апартамент № 4 и
Апартамент № 5, със застроена площ съответно 73.91 кв. м. и 46.12 кв. м.,
находящи се в град Варна, ул.Ивайло № 9 и ул.Хан Маламир № 10 /по документ за собственост, а по скица на
АГКК - ул.Ивайло № 9/, на втори етаж в сграда,
която предвид изградения в нея инфраструктурен обект - трафопост се
характеризира като строеж от трета категория и съответно въведен в експлоатация
по реда на чл.177, ал.2 от ЗУТ с Разрешение за ползване № СТ-05-480 от
19.04.2010 г. на Началника на ДНСК. Посочва се, че същите тъй като са
притежавали в собственост и други недвижими имоти са планирали отдаване под
наем на Апартамент № 4 и Апартамент № 5 като са финансирали и организирали
пълното обзавеждане на новопостроените жилища незабавно след въвеждане на
сградата в експлоатация. Посочва се, че по време на извършваните довършителни
работи и обзавеждане на жилищата им са установили странно бучене, шум и
вибрации в двата имота, които технически си обяснили с работата на изградения в
сградата трафопост. Макар, че описаните имоти са били присъединени към електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН България мрежи" АД едва през месец октомври 2010 г.
изградения в същото дворно място, а фактически и в самата жилищна сграда
трафопост - собственост на ответното дружество е пуснат в експлоатация още през
месец май 2010 г. Оказало се, че при експлоатация на трафопоста, същия
причинявал шум в изключително завишени нива във всички жилищни обекти в
сградата на ул.Хан Маламир
№ 10, както и силни вибрации в жилищата на по-ниските нива, в т.ч. и в техните жилища. Тъй като по това време, а и към
настоящия момент сградата се обитавала постоянно само от едно семейство, а
ищците спешно се нуждаели от средства от наем, оплакванията към ответното
дружество от работещия извън нормите трафопост били предприети основно от тях. Твърди
се, че още през месец май 2010 г. ищцата е направила оплакване в ответното
дружество. Тъй като служителите винаги са се отзовавали на телефонните й
обаждания, първоначално не са предполагали, че отстраняването на проблема може
да представлява трудност, поради което са депозирали оплакване в писмена форма едва
на 13.10.2010 г. Било им обещано, че ще бъдат предприети действия по
отстраняване на шума и ищците завършили довършителните работи през месец май
2010 г. Било установено, че предприетите от ответника действия не са довели до
разрешаване на проблема - нивата на шум не са намалели, напротив - периодично
се увеличавали, което се обяснявало с присъединяването на нови абонати и
съответно повишаване натоварването на работния трансформатор. След сезиране на
компетентния по опазване общественото здраве орган - РИОКОЗ - Варна и извършени
проверки на 06.01.2011 г. и на 24.06.2011 г. са отправени предписания до
ответното дружество да извърши необходимото за осигуряване на нормени шумови нива в описаните жилища. Твърди се, че
следствие на многобройните жалби, ответното дружество е извършило някои
поправки по съществуващия „вграден трафопост 800 kVA,
20/0.4 kV /монтирана трансформаторна машина 400 kVA/" и по „кабелна линия за захранване на вграден
трафопост 20/0.4 kV чрез разкъсване пред имота на
извод „Беласица" между трафопостове № 1626 и № 1570" (съгласно
Разрешението за въвеждане в експлоатация), следствие на което нивата на шум и
вибрации незначително намалели. Посочва се, че основен ефект произвела замяната
на съществуващия трансформатор с монтиране на нов сух разпределителен
трансформатор с номинална мощност 400 KVA и намалени
нива на шум, извършено на 15.04.2011 г., при което шумът на по-високите етажи в
сградата е намалял /поне при затворени прозорци/, но не и в жилищата на ищците,
което било потвърдено и от извършеното второ замерване от органите на РИОКОЗ –
Варна през месец юни 2011 год. Твърди се, че нивата
на шум и вибрации превишават допустимите, нормирани съответно в Наредба № 6 за
показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 за максимално допустимите
стойности на вибрациите в жилищни помещения, и двете издадени от Министъра на
здравеопазването. Това се установявало още при влизане в жилищата и е от
естество, че прави напълно невъзможно ползването на собствеността им според
нормалното й жилищно предназначение. Същото било установено и от наематели,
които са се отзовали на обявленията на ищците за отдаване под наем. Твърди се,
че въведения в експлоатация собствен на ответното дружество обект „вграден
трафопост 800 kVA“ не функционира в съответствие с
установените стандарти за причиняване нива на шум и вибрации в жилищните
помещения. Дори обектът действително да отговаря на относимите
строителни норми, то констатираните наднормени нива на вредоносните шум и вибрации
водят на извод, че ответника развива дейност в нарушение на чл.31, ал.2 от
Закона за здравето. Твърди се, че макар и осъществявайки дейността си изцяло в
собствения си имот - причиняването на свръхнормени
шумови и вибрационни нива в имотите на ищците се квалифицирало като пречка за
използването им, по-голяма от обикновените, т. е. ответникът осъществява
дейността си в нарушение и на нормата на чл.50 от ЗС. Твърди се, че при
констатираните нива на шум и вибрации живеенето в тези жилища е невъзможно съгласно
въведените от нормативните актове санитарно-хигиенни
норми, касаещи конкретните фактори на влияние на околната среда, а като
последица за ищците е и невъзможността да се ползват от собствеността си и в
частност - невъзможност да извличат доход от имотите си, която е пряко
следствие от действията на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество депозира
писмен отговор, в който оспорва допустимостта на исковата претенция като твърди
липсата на правен интерес, както и се твърди прекратяване на противоправните
действия. Твърди се монтирането на нов сух трансформатор с номинална мощност
400 kVA и намалени нива на шум, както и подмяна на вибро-абсорбиращите подложки между трансформатор и
конструкция на сградата. Твърди се изпълнение на предписанията на РИОКОЗ.
Оспорват иска като твърдят неговата неоснователност. Представят писмени
доказателства.
В открито съдебно заседание, предявения иск се поддържа от
ищците чрез процесуалния им представител. Депозират писмени бележки, като към
същите представят списък по реда на чл.80 от ГПК с искане за присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание, иска се оспорва от ответната
страна. В ход по същество молят за отхвърлянето му като неоснователен.
Претендират разноски съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията, възраженията на
страните и събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от нотариален
акт за учредяване право на собственост № 149, том II,
рег. № 2190, дело № 328/02.04.2008 год., че Д.В.Н. е получила правото на строеж и придобила
право на собственост върху АПАРТАМЕНТ №
4, находящ се на втори етаж от предстояща за изграждане жилищна сграда в гр.Варна, ул.Ивайло № 9 и ул.Хан Маламир № 10, със
застроена площ от 73.91 кв.м., както и АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се на втори
етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул.Ивайло № 9 и ул.Хан Маламир № 10, със застроена площ от 46.12 кв.м.
Видно от разрешение
за ползване № СТ-05-480/19.04.2010 год., че е
разрешено ползването на строеж „Жилищна сграда с 12 апартамента, 8 ателиета, 3
офиса, 2 магазина за промишлени стоки, 3 гаража, подземен паркинг с 9 паркоместа; вграден трафопост 800 kVA,
20/0.4 kV /монтирана трансформаторна машина 400 kVA/; Кабелна линия за захранване на вграден трафопост
20/0.4 kV чрез разкъсване пред имота на извод
„Беласица“ между трафопостове № 1626 и № 1570; Сградни ВиК отклонения, находящи
се в УПИ XIII-1, кв.322, 9-ти м.р. по плана на гр.Варна
/ул.Ивайло, ул.Беласица и ул.Хан Маламир/, гр.Варна, обл.Варна.
Видно от нотариален
акт за покупко-продажба на трафопост № 86, том II, рег. № 6515, дело № 265/2009 год.,
че на 05.06.2009 год. ответното дружество е
придобило собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.1501.1166.1.29, с предназначение – инфраструктурен обект – ТРАФОПОСТ,
находящ се на първи етаж в жилищна сграда № 1, изградена на етап груб строеж
/към датата на договора/, в гр.Варна, ул.Ивайло № 9 и ул.Хан Маламир № 10, със застроена площ от 23.98 кв.м., при граници по предходен акт за собственост: магазин
№ 2, югоизточна фасада, а съгласно представена схема на СГКК: съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: имот ид.
№ 10135.1501.1166.1.28, под обекта: няма, над обекта – имот ид.
№ 10135.1501.1166.1.4., ведно с 1.5049 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена същата, съставляваща поземлен имот с ид. №
10135.1501.1166.
Видно от представените по делото писма от 02.11.2010 год., относно постъпило искане № 317730/13.10.2010 год. от „Е.Он България Мрежи” АД,
че в ТП 2020 са предприети мерки по шумоизолация с цел изпълнение на нормите за стойности
на шум в жилищни помещения, а от друго от 02.08.2011 год.,
че във връзка с предписание от РИОКОЗ са предприети допълнителни мерки чрез монтиране на нов сух разпределителен
трансформатор с номинална мощност от 400 KVA и
намалени нива на шум, както и са подменени с нови вибро-абсорбиращите подложки между трансформатора и
конструкцията на сградата.
От представените по делото жалба вх. № 1928/24.11.2010 год. до
РИОКОЗ – гр.Варна, писмо изх.№ 003-00133/06.01.2011 год. на РИОКОЗ –Варна, писмо изх. № ПБПЗ-02317/24.06.2011 год., че измереното еквивалентно ниво на шум в ап.4 е
45 dB/A превишава граничните стойности на
показателите за шум в жилищни стаи за ден и нощ, съгласно Наредба № 6 от
26.06.2006 год. за показателите за шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за
оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението.
Видно от протоколи
от 28.12.2010 год., че е демонтиран трансформатор
– ТП2020 и е монтиран нов.
Видно от протокол от контрол на физични данни на РИОКОЗ – Варна и протокол № Ф 15/03.05.2011 год. на РИОКОЗ – Варна е, че за процесните
ап.4 и ап.5 е констатирано, че при извършено замерване на 22.12.2010 год. е установен шум – 35 dBА; от
протокол № Ф 51/02.06.2011 год. на РИОКОЗ – Варна, че е констатиран шум – 30 dB/А, а от протокол
№ Ф 136/22.12.2010 год. на РИОКОЗ – Варна, че при
замерване на трафопоста е установено – макс.
допустима стойност – 25 Е /kV/m/, и макс. доп.стойност B/G/ - 12.
Видно от заключението по изготвена съдебно-техническа експертиза относно спазване на
допустимите норми за шум и вибрации в жилища при работа на вграден трафопост от
15.02.2013 год., че измерените еквивалентни нива на
шума L_ден в изследваните точки не превишават граничните
стойности на шума за помещения на жилищни сгради; измерените еквивалентни нива на шума L_вечер в изследваните точки не превишават граничните
стойности на шума за помещения на жилищни сгради. Според вещото лице –
изключение прави стойност, която е регистрирана в детска стая на ап.4 при
допълнителните измервания при „изключени консуматори", но там превишението
не е значимо. Посочва се, че тази стойност не се коментира тъй като режима, при
който работи трафопоста не е типичен работен режим, а е умишлено предизвикан за
целите на изследването. При извършените измервания се установило, че шума
проникващ от улицата и от сградните инсталации е около 26-27 dB(A) като не са открити други значими източници на шум освен
трафопоста при провеждането на измерванията при „изключени консуматори".
Вещото лице посочва, че е обезпокоителен факта, че за нощния период са
регистрирани значими превишения в детската стая и спалня, като стойностите, с
които е надвишена нормата са от порядъка на 3 dB(A),
при неработещ трафопост фоновите стойности в сравнение с тези при работещ са
по-ниски с до 6 dB(A), като в тихите нощни часове
звук с такова ниво е изключително дразнещ и неприятен, и пречи на съня и на
пълноценната почивка. С предприетите мерки от страна на „Еперго
Про", като смяна на трансформатора от 800 kVA с по малък - 400 kVA и след
направената изолация на помещението на трафопоста, нивата на шум са снижени с
повече от 10 dB/A/. Според вещото лице обаче с това
подобрение не се е отстранил проблема за живеещите над трафопоста като за
разрешаване на проблема вещото лице е посочило, че следва да се направи
качествено отстраняване на шума в помещението на трафопоста, като се изработи
проект от специалисти по защита от шума, а шумоизолацията
да бъде проектирана така, че да неутрализира шума от 6 dB(A),
каквато е разликата в нивата на шума при работещ и при неработещ трафопост. В
заключение посочва, че обекта – вграден трафопост ТП2020 не отговаря на
здравните норми по фактора шум, като съгласно представения протокол измерените
стойности са над граничните нива за жилищни помещения за нощен период. В
открито съдебно заседание уточнява, че изменението по Приложение № 2 на Наредба
№ 6/26.06.2006 год. за показателите за шум, която в
забележки разпореждала корекция с 5 dB/A/ е приложима само в случаите, в
които този шум е тонален или импулсен, какъвто не е констатирания шум.
Във връзка с оспорване на разрешение за ползване №
СТ05480/19.04.201 год., съдът е допуснал комплексна
съдебно – техническа експертиза. Видно от депозираното заключение от 31.05.2013
год., което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадено, че проектирането,
изграждането и функционирането на трафопост ТП 2020 е в съответствие с нормативните
актове, че монтирания и предходно действащ трансформатори с посочените
технически параметри отговарят на БДС на условията за монтиране и др.
нормативни, и технически изисквания, както и че положената изолация по стените
от минерална вата не е извършена по проект и явно е недостатъчна, и неправилно
положена, тъй като шумът е постоянен и пречи на нормалното обитаване на обекта.
От допълнително изготвеното заключение по СТЕ вх. №
6933/06.03.2014 год., че проектирането, изграждането
и функционирането на самостоятелен обект в първи етаж на жилищна сграда с
предназначение - инфраструктурен обект - трафопост на ответника е извършено в
съответствие с относимите нормативни актове: Норми за
проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции (утв.
със заповед № РД-02-14-257/1986 г. на КТСУ, изм. ДВ
58/2008 г.); Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране
на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях; Инструкция за
изграждане на помещения за трансформаторни постове в жилищни квартали на
населените места.
По делото са изслушани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля А.В.К., при условията на чл.172 от ГПК /брат на ищцата/ и от които се
установява, че сестра му има два апартамента на първия етаж, в които са се
нанесли в края на м. април 2010 г. Установява се, че шума е започнал седмица
след това в началото на месец май. Свидетелства за това, че сестра му не живее
там, обзавели са жилищата и са искали да ги отдават под наем, което станало
невъзможно, тъй като шума се чувал още като се влезе в основния коридор и след
това към двата апартамента. Свидетеля установява, че в началото шума се чувал и
в неговия апартамент - на четвъртия етаж при отворен прозорец най-вече вечер,
когато утихнат другите шумове. След извършена изолация – шума при тях утихнал.
В апартаментите на сестра му никой не живеел. За последно през лятото на 2013
г. е влизал в апартамента, но и след поставяне на изолацията продължило да се
чува, тъй като трафопоста е точно под двете спални, а в другия апартамент се
чувало по-слабо. Шума се чувал и през деня, и през нощта.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Правната квалификация
на предявения иск е по чл.109 от ЗС.
Иска по чл.109 от
ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на
собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават
или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото
предназначение.
Основание за защита чрез иска по чл.109 от
ЗС се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита
собственик /в този смисъл решение № 625
от 3.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2009 г., I г. о., ГК/.
Подлежащите на установяване факти по предявения иск са:
принадлежността на правото на собственост на ищците по делото върху описаните в
исковата молба недвижими имоти и неправомерното действие на ответното
дружество, изразяващо се в поддържане на ниво на шум и вибрации над допустимите
норми. Тежестта за установяване, че са приведени нивата на шум и вибрации под
допустимите е за ответника.
Съдът намира предявения иск по чл.109 от ЗС за основателен поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС - собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. В случая, ищците искат ответника да приведе нивата на
шум и вибрации, причинявани при експлоатационната дейност на собствената му
„трансформаторна машина 400 kVA" в собствения му
недвижим имот с предназначение „инфраструктурен обект в сграда" с
идентификатор 10135.1501.1166.1.29 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Варна, ул.Ивайло № 9, ет.1, в собствените на ищците -
Апартамент № 4 и Апартамент № 5, находящи се на втори етаж в същата сграда в
границите, определени съответно с Наредба № 6 за показателите за шум в околната
среда и Наредба № 9 за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни
помещения тъй като се твърди, че същите са над допустимите норми и пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че процесния
трафопост е собственост на ответното дружество.
Изложени са възражения за правилното му изграждане и
експлоатиране в смисъл на добросъвестното му стопанисване. Видно от нотариален акт за учредяване право на
собственост № 149, том II, рег.
№ 2190, дело № 328/02.04.2008 год., че ищците са собственици
на АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се на
втори етаж от предстояща за изграждане жилищна сграда в гр.Варна,
ул.Ивайло № 9 и ул.Хан Маламир № 10, със застроена площ от 73.91 кв.м., както и АПАРТАМЕНТ
№ 5, находящ се на втори етаж от предстояща за изграждане жилищна сграда в гр.Варна, ул.Ивайло № 9 и ул.Хан Маламир № 10, със
застроена площ от 46.12 кв.м.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че ищците след придобиване на двата имота са извършили довършителен
ремонт с цел да бъдат отдадени под наем. От показанията на свидетеля /брат на
ищцата при условията на чл.172 от ГПК/ се установява, че функционирането на процесния трафопост пречи на ищците за нормалното ползване
на двете жилища, намиращи се
непосредствено над него независимо от това, че е извършена подмяна на
трафопоста с друг, както и че е положена изолация. Съдът цени неговите
показания, който макар и в близки родствени отношения с ищците, не противоречат
на останалите доказателства по делото.
Във връзка с оспорване на
разрешение за ползване № СТ05480/19.04.2010 год.
относно констативната му част съдът е допуснал и изслушал съдебно – техническа
експертиза, като неговата законосъобразност не е оспорена, обжалването на която
е единствено по реда на ЗАП. Съгласно заключението по съдебно
- техническите експертизи, които съдът цени като обективно и безпристрастно
дадени се установява, че проектирането, изграждането и функционирането на
трафопост ТП 2020 е в съответствие с нормативните актове, монтирания и
предходно действащ трансформатори с посочените технически параметри отговарят
на БДС на условията за монтиране и др. нормативни и технически изисквания,
както и че положената изолация по стените от минерална вата не е извършена по
проект и явно е недостатъчна и неправилно положена, тъй като шумът е постоянен
и пречи на нормалното обитаване на обекта. От допълнително изготвеното заключение
по съдебно – техническа експертиза вх. № 6933/06.03.2014 год.
се установява, че проектирането, изграждането и функционирането на
самостоятелен обект в първи етаж на жилищна сграда с предназначение -
инфраструктурен обект трафопост на ответника е извършено в съответствие с относимите нормативни актове: Норми за проектиране на
бетонни и стоманобетонни конструкции (утв. със
заповед № РД-02-14-257/1986 г. на КТСУ, изм. ДВ
58/2008 г.); Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране
на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях; Инструкция за
изграждане на помещения за трансформаторни постове в жилищни квартали на
населените места. Съгласно изготвената съдебно – техническа експертиза от
15.02.2013 год. обаче вещото лице е посочило, че е
обезпокоителен факта, че за нощния период са регистрирани значими превишения в
детската стая и спалня, като стойностите, с които е надвишена нормата са от
порядъка на 3 dB(A).С предприетите мерки от страна на
„Еперго Про" като
смяна на трансформатора от 800 kVA с по- малък - 400 kVA и след направената изолация на помещението на
трафопоста, нивата на шум са снижени с повече от 10 dB(A)
- това подобрение обаче не е отстранило проблема за живеещите над трафопоста. В
заключение е посочено, че обекта – вграден трафопост ТП2020 не отговаря на
здравните норми по фактора шум, като съгласно представения протокол измерените
стойности са над граничните нива за жилищни помещения за нощен период. Липсата
на монтирана подходяща шумоизолация безспорно създава
пречки за нормалното ползване на жилищните обекти на ищците, попадащ с две от
стаите си непосредствено над трафопоста.
Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.2 от ЗУТ в застроени
квартали при липса на друга техническа възможност трансформаторни постове могат
да се изграждат и в жилищни сгради със съгласието на собствениците с нотариална
заверка на подписите им при ефективна шумо - и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни полета
съгласно установените норми. Според заключението на вещото лице с оглед
установеното от него е необходимо изготвянето на проект и поставянето на
изолация за защита, каквато очевидно не е монтирана по проект /какъвто не е
представен на вещите лица по изготвената комплексна съдебно – техническа
експертиза, а именно - проект за изпълнението на звуко
и виброизолация на помещението на трафопоста/ и се явява
недостатъчна и неправилно положена, тъй като шума е постоянен и пречи на
нормалното обитаване. Ответникът в тази връзка не е противопоставил
доказателства в подкрепа на възражението си за спазване освен на нормативните
изисквания, така и на всички технически изисквания, за да може обекта да
функционира като такъв в жилищна сграда със съответната ефективна шумо - и виброизолация и защита
срещу електрически и магнитни полета съгласно установените норми.
В заключенията си по изготвените съдебно – технически
експертизи вещите лица поддържат, че макар и да отговаря на техническите
изисквания обстоятелството, че в жилищата на ищците има постоянен шум от
трафопоста въпреки поставяне на шумоизолация и подмяна
на предходния трафопост с нов, такъв шум продължава да има и същия противоречи
на здравните норми. В този смисъл са неоснователни твърденията на ответната
страна, че противоправните /неоснователни/ действия са прекратени. Установено е
от замерванията, че е наличен шум над допустимите норми.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за здравето
- при осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни
да спазват установените здравни изисквания. В решение № 150/25.05.2011
г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО е
прието, че иска по чл.109
от ЗС осигурява възможността носителят на правото на собственост върху вещ
да може да упражнява това свое право в пълния му обем, съобразно
предназначението на вещта като е прието, че не всяко въздействие върху един
имот може да обуслови уважаването на иска по чл.109 от
ЗС, а само това, което засяга неоснователно този имот и посредством което
обективно се създават пречки за установения правен режим на ползването му. Нещо
повече, с оглед формираната практика на ВКС по чл.290
от ГПК, предявен иск по чл.109 от
ЗС може да бъде уважен дори и при законно строителство, стига то да пречи
на собственика да упражнява пълноценно правото си. В този смисъл са решение № 873/17.12.2010
г. по гр. д. № 175/2010 г. на ВКС, I
ГО; решение № 324/21.06.2010
г. по гр. д. № 1320/2009 г. на ВКС, II ГО; решение № 226/28.06.2010
г. по гр. д. № 347/2009 г. на ВКС, I ГО.
Настоящият състав приема, че макар проектиран и изграден в
съответствие с разрешение за строеж № 197/20.09.2007 год.
и издадено разрешение за ползване № СТ-05-480/19.04.2010 год.,
както че същия отговаря на БДС относно условията за монтиране и др. нормативни
и технически изисквания /Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и
електропроводни линии, инвестиционен проект, тестов протокол на трифазен сух
трансформатор, Наредба № 16-116/08.02.2008 год. за
техническата експлоатация на енергообзавеждането,
Наредба за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар от 29.10.2009 год.
и Наредба за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите от 15.09.2011 год., Наредба № 4 от 2003 год., паспорт – ръководство за експлоатация на сух
трансформатор ТМС/ в конкретния случай е налице такова неоснователно
въздействие в имотите на ищците, с което обективно се създават пречки за
нормалното им използване по предназначение – жилищни нужди. Обстоятелството, че
монтирания трансформатор отговаря на строителните норми не изключва
възможността същия да оказва неоснователно въздействие върху собствеността на ищците
и това да обуславя уважаването на иска по чл.109 от
ЗС. В конкретиката на случая решаващото е наличието на обективно
въздействие върху имотите на ищците, изразяващо се в шум над допустимите норми,
което възпрепятства необезпокояваното им ползване по предназначение.
Безспорно се установи по делото, че така разположен
трафопоста създава пречки за нормалното ползване на имотите на ищците за жилищни нужди. В тази насока са, както
ангажираните гласни доказателства, така и заключението на вещото лице относно
въздействието на шума, а именно - изключително дразнещ и неприятен, пречещ на
съня и на пълноценната почивка. Дори и спазени техническите правила и норми във
връзка с изграждане на трафопоста за ищците е налице възможността за защита
чрез предявяване на негаторния иск, доколкото се
установи неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС от страна на
ответното дружество, а именно да се пречи на собственика да упражнява в пълен
обем и необезпокоявано правото си на собственост така, че да се използват ап.4
и ап.5 като жилищни обекти. Доколкото констатираните нива на шум на
контролирания обект не съответстват на изискванията на Наредба № 6/2006 г. за
показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 за максимално допустимите
стойности на вибрациите в жилищни помещения и при положение, че по делото се
установи наличието на постоянен шум, създаващ пречки на собствениците да
ползват имотите си според предназначението им, то иска подлежи на уважаване.
С депозирана от процесуалния представител на ищцовата страна писмена защита вх. № 8740/21.03.2014 год. е направено искане за присъждане на разноски съобразно
приложен към нея списък по реда на чл.80 от ГПК в общ размер на 9 290.97
лв. за внесена държавна такса, платен адвокатски хонорар и депозити за вещи
лица. Съдът намира обаче, че макар и предявения иск с правно основание чл.109
от ЗС да е уважен от настоящия състав, разноски не следва да бъдат присъждани на
страната, доколкото такива са заявени едва с депозираната писмена защита.
Съгласно задължителните указания в т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 год. - с писмената защита не могат да
бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер, доколкото макар и акцесорна - претенцията за
разноски съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва също като
него да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е,
представлявано заедно от П.В. и М.П.М., чрез юрисконсулт Й. Г. да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на Д.В.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н.,
ЕГН **********,*** да упражняват правото си на собственост, като приведат
нивата на шум и вибрации, причинявани при експлоатационната дейност на
„трансформаторна машина 400 kVA" с
предназначение инфраструктурен обект в сграда, с идентификатор
10135.1501.1166.1.29 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в
град Варна, ул.Ивайло № 9, със застроена площ от
23.98 кв.м., при граници по предходен документ за
собственост: магазин № 2, югоизточна фасада, а съгласно схема: на същия етаж –
имот с ид. № 10135.1501.1166.1.28; под обекта: няма;
над обекта – имот с ид. № 10135.1501.1166.1.4, в
собствените на ищците - Апартамент № 4 и Апартамент № 5, находящи се на втори
етаж в същата сграда, в границите, определени съответно с Наредба № 6 за
показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 за максимално допустимите
стойности на вибрациите в жилищни помещения, на основание чл.109 от ЗС.
Съдът не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: