МОТИВИ по НОХД № 524 по описа на ВТРС за 2020
година
Районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу И.А.А.
за това, че на неустановена дата през м. Ноември 2018 г. в гр. В. Търново на
ул. "К. Гайтанджията", № 7, отнел от владението на собственика - У.Г.
Ева Мюлер с адрес гр. В. Търново, ул. "К. Гайтанджията", № 7, чужди
движими вещи на обща стойност 1641.40 лева, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно. Деянието е квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението така както е повдигнато. Намира го за безспорно доказано.
Пледира за определяне на наказание при съобразяване на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимият да се наложи ефективно наказание
лишаване от свобода към 1 година и при първоначален общ. режим. Да се уважи
предявеният граждански иск като му се възложат направените по делото разноски.
Мярката за неотклонение да бъде потвърдена.
Адв. В.,
негов защитник, пледира да му се определи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а гражданският иск да се уважи. Производството се
провежда в отсъствието на подсъдимия, по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК.
Гражданският
ищец поддържа приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от
1641.40 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от м. Ноември 2018 г. до окончателното му
изплащане.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази се със становището на страните прие за установено
от фактическа страна следното:
Свидетелката
Мюлер от 1994 г.
се установила в България. Работела към фондация "СЕД" със седалище
гр. Пловдив, а от 1996 г.
заживяла в гр. В. Търново, ул. "К. Гайтанджията", № 7 в къща.
Обитавала и двата етажа, като едният излаз кам улицата, а първия към вътрешен двор. Когато отсъствала оставяла винаги
отворен прозореца първия етаж, за да могат да влизат домашните й любимци. През
м. Септември 2018 г.
в приземния етаж от къщата било настанено ромско семейство с три деца. Двете
по-големи, живеели при баща си в същия град като понякога посещавали и майка
си, а именно на посочения адрес - гр. В. Търново, ул. "К. Гайтанджията",
№ 7. В къщата живели до края на м. Декември 2018 г. и притежавали
ключове за входните врати на имота. Обитаваните от пострадалата Мюлер стаи не
се заключвали. Често пътувала до Германия и из страната. При едно от
пътуванията до Германия и след завръщането й на 08.11.2018 г. не установила да
и липсва нещо от вещите. Няколко дни след завръщането си в България посетила с.
Раданово , за да изнесе семинар пред ромски деца на тема "Религия".
Прибрала в багажника на автомобила си, ползвания от нея лаптоп марка "HP", закупен от Германия през 2018 г. за 200 евро и се
прибрала в къщи. На следващия ден установила, че е няма лаптопа. Проверила дали
не го е забравила в църквата в с. Раданово, но се установило, че не е там.
Отново заминала за известно време в Норвегия.
На 28.12.2018 г. се завърнала отново в
България. Влизайки в спалнята си , установила, че и липсва лаптоп марка "Леново", модел „Thinkpad Т 50", който била поставила на земята между шкафа и
леглото й. Поогледала и установила също, че и липсва още усилвател марка „The
box MBA" с три микрофона, видеокамера, неустановена марка и микрофон за
записване, неустановена марка.
По това
време ромското семейство още живеело в приземния етаж от къщата. В нейно
отсъствие същите ползвали безпрепятствено вещите й, с нейно позволение. Подс. И.А.
имал финансови затруднения, през този период, поради което взел решение да
влезе в обитаваните от пострадалата стаи, за да се снабди с някои вещи, с цел
да ги продаде или заложи за пари. В изпълнение на замисленото на неустановена
дата през м. Ноември 2018 г.,
в отсъствието на пострадалата от страната, А. проникнал през отворения на
първия етаж прозорец до обитаваните от пострадалата Мюлер стай в къщата и от
там без нейно съгласие и знание взел - лаптоп марка „НР"; лаптоп марка
„Lenovo", модел „Thinkpad Т 50"; усилвател марка „The box MBA" с
три микрофона; видеокамера, неустановена марка и микрофон за записване,
неустановена марка. Част от вещите по-късно заложил в заложна къща срещу пари,
а останалите продал.
От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценъчна експертиза
стойността на отнетите вещи - лаптоп марка „НР" е 365 лева; лаптоп марка
„Lenovo", модел „Thinkpad Т 50" е 378 лева; усилвател марка „The box
MBA" с три микрофона е 622 лева; видеокамера, неустановена марка е 200 лева
и микрофон за записване, неустановена марка е 76 лева, или общата стойност на
всички вещи възлиза на 1641.40 лева.
Изложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин чрез
прочитане по делото по реда на чл. 279, ал. 2, пр. посл.
вр. ал. 1, т .2 от НПК на обясненията на подсъдимия И.А.А., чрез които правил
пълни самопризнания и изразява съжаление за извършеното, а от друга страна и
приобщаването на показанията на свидетелите по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.
1, т. 5 от НПК по отношение на св. Г.Д.Я.; по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 4 от НПК на св. К.Н.Р. и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК на св. Е.Е.И..
Показанията всички са логични, последователни и непротиворечиви по между си и
напълно кореспондират с показанията на пострадалата Мюлер и самопризнанията на
подс. А., в които същият подробно описва механизма на извършване на деянието и
обстоятелствата, при които е извършил кражбата, респективно разпореждането му с
вещите. Установените факти изцяло се подкрепят и от доказателствените средства
- протоколи за доброволно предаване; за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него; включително справка за съдимост, данни за личността на подсъдимия;
декларация за семейно и имотно състояние на същия; справка за съдимост и
справка за пребиваване лицето, установяваща напускането пределите на България
след повдигане и предявяване на обвинението и незавръщането му към момента на
постановяване на присъдата.
Приетото от
фактическа страна дава основание на съда да приеме, че с действията си подсъдимият
И.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК дотолкова, доколкото на неустановена дата през м. ноември 2018 г. в гр. В. Търново,
ул. "Колю Гайтанджията", № 7, е осъществил чрез действия, изразяващи
се в преустановяване на фактическата власт на досегашния владелец и собственик,
без негово съгласие и установяване на собствена фактическа власт, отнасяйки ги
далеч от мястото на отнемане, като се разпоредил с тях. Част от тях продал, а
други заложил в заложна къща срещу пари. Тези му разпоредителни действия,
обективират намерението му за присвояване на същите.
От
обективна страна е безспорно установен предмета престъплението и собствеността
на вещите - лаптоп марка „НР"; лаптоп марка „Lenovo", модел „Thinkpad
Т 50"; усилвател марка „The box MBA" с три микрофона; видеокамера,
неустановена марка и микрофон за записване, неустановена марка - всички вещи на
обща стойност 1641.40 лева, собственост на пострадалата свидетелка У.Г. Ева
Мюлер.
От
субективна страна е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. А. е съзнавал,
че лишава от фактическа власт собственика на вещите, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт - имал е намерение
противозаконно да ги присвои. В този смисъл е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е целял и искал настъпването на общественоопасните последици.
Доказано е и намерението противозаконно да присвои вещите чрез продаването
им и залагането им в заложна къща.
Подсъдимият
А. е осъждан многократно за множество престъпления по глава 5 -
"Престъпления против собствеността", раздел първи "Кражби"
от НК за времето от 1996 г.
до момента на постановяване на настоящата присъда, в различни населени места на
територията на страната. Няма постоянни доходи
и робота, от която да се издържа. Непрекъснато променя
местопребиваването си и поддържа контакти с лица от криминалния контингент.
Налични са и лоши характеристични данни за същия. Изложеното обосновава извод
за завишената обществена опасност на подс. А., а и на деянието - поради
широкото разпространение на деяния от подобен вид през последните години, с
които се увреждат обществените отношения, свързани със спокойното упражняване
правото на собственост.
Като
смекчаващи вината обстоятелства бяха отчетени незадоволителното, лошо
материално положение, а като отегчаващи се установиха
лошите характеристични данни, миналите осъждания, сравнително високия размер на
стойността на вещите; напускането на пределите на страната, след като му е
повдигнато обвинение, привлечен в качеството на такъв и разпитан.
Причини за извършване на деянието – ниско
правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, явно незачитане
правото на собственост на гражданите.
След като обсъди и прецени
обществената опасност на деянието и личната такава на дееца и взе предвид
нормата на чл. 36 от НК, съдът наложи на подс. А.
наказание по вид лишаване от свобода, а по размер прецени да е една година.
Съобразно правилата разписани в
нормата на чл. 57 от ЗИНЗС А. следва да изтърпи наказанието от една година
лишаване от свобода при "Общ" режим.
По отношение на гражданския иск.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът приема, че предявеният граждански иск за претърпени имуществени
вреди в размер на 1641.40 лева, е доказан и основателен, в пълния му размер по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД свързва
възможността да се търси репарация на претърпените вреди, когато те са резултат
от противоправно поведение, виновно по смисъла на закона и е налице причинна
връзка между виновното противоправно поведение и настъпилите вреди. В
конкретния случай беше доказано по безспорен и категоричен начин престъпното
поведение на подс. А. и причинната връзка между същото и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл искът като доказан по основание и размер бе уважен в пълен
размер за сумата от 1641.40 лева, ведно с претендираната законна лихва върху
тази сума, считано от дата на деликта – м. Ноември 2018 г. до окончателното й
изплащане.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И.А.А. беше осъден да заплати направените
по делото разноски в полза на държавата по сметка на ВТРС - в размер на 169.66 лева,
представляващи държавна такса в размер на 4% върху уважения граждански иск и
направени по делото разноски, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на ВТРС сумата от 5 /пет/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.
Председател: