№ 267
гр. Разград, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200445 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Мармед” ЕООД –гр. Бургас, против наказателно
постановление № 17-000817 от 30.06.2021 г. на Директора на дирекция "Инспекция по
труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ на
обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.
В съдебното заседание представляващият обжалващото дружество адвокат поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021 г. около 10.15ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по
работни места на обект: окабеляване на адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул.
„Св. Климент", блок №44, която дейност се извършвала с наети лица от „МАРМЕД" ЕООД.
При проверката е установено, че на посочената дата 21.04.2021 г., около 10:15 часа, по
време на проверката в контролирания обект лицето П.Ц.П. осъществява трудова дейност,
характерна за длъжността работник в строителството, за сметка и в полза на „МАРМЕД"
ЕООД - в момента на проверката работникът извършвал полагане на кабели /окабеляване/
1
на адрес: гр. Разград, ул. „Св. Климент", блок №44. От проведения разговор с П.Ц.П. и от
писмено декларираните от него обстоятелства било установено, че на 21.04.2021 г. П.Ц.П. е
нает на работа в „МАРМЕД" ЕООД и работи като строителен работник на обект:
окабеляване на адрес гр. Разград, ул. „Св. Климент", блок №44, в условията на трудово
правоотношение, с определено работно време от 8:00 часа до 17:00 часа, с почивки в
работното време в 10:00 часа, 12:00 часа и 15:00 часа, седмична почивка през дните събота и
неделя и срещу договорено месечно трудово възнаграждение в размер 800,00 лева, без
сключен трудов договор с работодателя „МАРМЕД" ЕООД, т.е. на 21.04.2021 г., в 10:15
часа по време на проверката по работни места, П.Ц.П. осъществявал трудова дейност, без
отношенията, възникнали между работника и работодателя „МАРМЕД" ЕООД по повод
предоставяне на работната му сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов
договор преди постъпване на работника на работа. Впоследствие при документална
проверка на 12.05.2021 г. в офиса на Д ИТ гр. Разград „МАРМЕД" ЕООД представили
сключен на 12.04.2021 г. с П.Ц.П. и дружеството граждански договор за изпълнение, в който
е договорено П.Ц.П. да извърши срещу възнаграждение от 800.00 лева работа „да изгради и
да окабели 30 бр. входове по GPON технология" в град Разград, с определен срок на
изпълнение 30 работни дни. В представения граждански договор не бил договорен
конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от П.Ц.П. като изпълнител и не били
определени конкретни обект/обекти; в договора конкретно бил определен характерът на
работата и трудовата функция, характерна за длъжността общ работник, която П.Ц.П. да
изпълнява, както и постоянност на извършваната от лицето трудова дейност. Към момента
на проверката между „МАРМЕД" ЕООД и П.П. не бил сключен писмен трудов договор –
такъв изобщо не е представен и не се спори, че такъв не е имало. Въз основа на
констатациите от проверката, на 27.05.2021г. бил съставен АУАН № 17 – 000817 за това,
че на 21.04.2021 г. П.Ц.П. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/
да работи на обекта, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена
форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62
ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на актосъставителя – свидетелката А.М. /главен инспектор в ДИТ/. Същата
свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че
при проверката на обекта заварили там лицето П.Ц.П. да работи като общ работник - заедно
с други работници. Той попълнил декларация в която посочил, че работи към дружеството,
като посочил работно време, почивни дни, възнаграждение, което получавал два пъти
месечно. По искане на обжалващата страна са разпитани и свидетелите Д.К., работещ като
техник при жалбоподателя, самия П.П. и Й.Ф., също работещ на обекта. Всички тези
свидетели твърдят, че всъщност се работело за изпълнение на резултат, а не за работно
време, получавало се възнаграждение при изпълнение на възложеното. В крайна сметка
2
съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. П.П.
действително е работел на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е
трудова такава, в полза на обжалващото дружество, от което е нает. Тези обстоятелства той
а отразил в попълнената декларация и съдът не приема за достоверни твърденията, че
проверяващите указвали на работниците какво да пишат /крайно несериозно е да се приеме,
че проверяващите съчинили и работно време и почивни дни и т.н./. Налице е всъщност
типичен случай на престиране на работна сила в полза на друго лице, което изисква
уреждане на отношението като трудово и в този смисъл наличие на писмен трудов договор,
какъвто не се спори, че не е бил налице. Вместо това работодателят сключил с работника
граждански договор за изпълнение /копие на л.33 от делото/. Така или иначе съдът намира,
че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин. На тези изводи не влияе факта, че отправени от наказващата администрация до
жалбоподателя предписания впоследствие били оттеглени.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът
намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С
издаденото НП е агажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му
на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, на
основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 21.04.2021г. П.П. е осъществявал трудова
дейност на обект посочен от работодателя без отношенията между страните да са уредени в
сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на П. на работа.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в случая е
нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел
лицето именно за извършване на трудова функция. Тези правоотношения не могат да се
уреждат като гражданскоправни такива, тъй като безспорно имат за свой предмет
престиране на работна сила – именно трудова дейност е възложена на работника, а не
изпълнение на функция, който би била предмет на граждански договор. Тези, по характера
си трудови провоотношения, според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва
да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението
на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на
същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на
работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова
3
функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов
договор, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на
установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от
страна на П.П. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и
реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е работило като строителен
работник , при това и при самата проверка. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали
става дума за краткотрайно престиране на работна сила или за по продължително такова –
същественото е именно, че се престира работна сила в полза на друго лице, което налага
отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова. По тези съображения
правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.
62, ал.1 от КТ, във във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение
изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея
на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от
КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на
1500 лв, което е в размер на законовия минимум и съдът го намира за справедливо, с оглед
обстоятелството, че тези нарушения са масови. С оглед изложеното НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000817 от 30.06.2021 г. на Директора
на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във
връзка с чл.61, ал.1 от КТ на обжалващото дружество “Мармед” ЕООД –гр. Бургас на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4