Присъда по дело №520/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Мотиви ВНЧХД 520/2021 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд
Производството е по гл. ХХІ озагл. „Въззивно производство”
Образувано е по въззивна жалба от частната тъжителка Ц.С. С., чрез повереника й
адв. Ю.С. от КАК, срещу оправдателната присъда по НЧХД № 1086/2020 г. по описа на
Кюстендилски районен съд (КнРС), с която подсъдимият Р. Б. ВЛ. е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, а.1 от НК и тъжителката
е осъдена да му заплати сторените от него разноски в размер на 400 лв.
В жалбата и допълнението й са развити пространни съображения за неправилност на
присъдата, поради нейната процесуална незаканосъобразност, изразила се в неправилна
оценка на доказателствата, обусловила нарушение и на материалния закон, доколкото
подсъдимият е оправдан за извършеното престъпление и е отхвърлен предявения срещу него
граждански иск. Прави се искане по чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на осъдителна.
По време на въззивните съдебни прения адв. Ю.С. – повереник на тъжителката, е
пледирал за уважаване на жалбата, отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
осъдителна за престъпление по чл.130, ал.1 от НК и осъждане на подсъдимия да заплати на
гражданската ищца С. 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението,
както за заплащане на разноските по делото.
Тъжителката С. е поддържала жалбата и е заявила, че иска осъдителна присъда, тъй
като е била ударена и 20 дни е търпяла болки, причинени й с лост, за които иска да бъде
обезщетена, както и да й се изплатят разноските по делото.
Адв. Б. – защитник на подсъдимия, е пледирала за потвърждаване на
първоинстанционната оправдателна присъда като правилна и е претендирала присъждане на
разноските по делото, направени от подсъдимия в настоящата инстанция. Заявила е, че
според нея и подсъдимия от допълнително проведените процесуални действия от въззивния
съд категорично е установено, че той не е извършил деянието, за което е обвинен.
Подсъдимият е молил да бъде оправдан.
КнОС, след преценка на жалбата, доказателствата и становищата на страните, счете
първоинстанционната оправдателна присъда за неправилна, поради което я отмени изцяло и
постанови друга присъда, с която призна подсъдимия за виновен по обвинението за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, освободи го от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба“ в размер 1000 лв.; осъди го да заплати на гражданската
ищца 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 30.07.2020 г. до плащането, както и да й заплати разноските по делото в размер
860 лв., а по сметка на КнОС го осъди да заплати 50 лв. д.т. върху уважения размер на
гражданския иск. За да постанови присъдата си КнОС, след преценка на доказателствата в
тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Р.В. и тъжителката Ц.С. са роднини по сватовство.
Подсъдимият С. и св. Б.Р. са баща и дъщеря.
Тъжителката и св. С. С. са съпрузи, св. И. С. е тяхна дъщеря.
Св. С. С. е собственик на втория етаж от къща, находяща се в с. Шишковци, ***,
който с тъжителката посещават епизодично, а постоянно живеят в гр.София.
Първият етаж от къщата е собственост на брата на св. С. – П.А.Д., в който той и
сестра им М.К. живеели постоянно, вкл. и на 30.07.2020 г. Към този момент П.Д. бил на 95
год., а М.К. на 98 год. като за тях се грижела съпругата на подсъдимия и дъщеря на П.Д..
Отношенията между живущите на първия и втория етаж били влошени от дълги
години. Достъпът до втория етаж се осъществявал по външни стълби, долепени до къщата.
Стълбите минавали по стената с прозорец на спалнята на първия етаж, в която живеел
1

П.Д.. Дворните места, ползвани от собствениците на двата етажа били отделени чрез ограда.
Сем.С.и смятали, че някой от първия етаж пръска насажденията им с неясни
препарати и те загивали. Смятали, че достъпът до насажденията им е възможен единствено
през този прозорец, независимо, че на него били поставили метална рамка с мрежа и плътна
преграда. Затова решили да затворят прозореца с плътен зид от тухли от итонг.
Помолили съседа им св. Д. да зазида отвора на прозореца и той се съгласил. Набавили
необходимите материали и на 30.07.2020 г. започнали подготовка за затваряне на
прозореца.
По това време съпругата на подсъдимия била на първия етаж и полагала грижи за
баща си и леля си. Тримата разбрали, че прозорецът ще бъде затворен и това много ги
разстроило. Съпругата на подсъдимия го уведомила за действията на семейство С.и и
поискала да дойде при тях. Подсъдимият много се разгневил от чутото.
На посочената дата св.Д. започнал работа по зазидване на отвора на прозореца.
Помагал му св.С.. Когато св.Д. изградил итонгов зид на отвора на спалната на първия етаж
и затворил прозореца, пристигнал подсъдимия. Влязъл на първия етаж и като видял
плачещите баща и леля на съпругата си още повече се подразнил. Взел един метален лост с
диаметър около 5 см. и с него започнал да удря по прясната зидария . На втория удар тя се
пропукала и съборила. В този момент св. Д. и св. С. били близо, като св.Д. се приготвял да
си тръгва. Подсъдимият видял, че някой от вън бързо избягал. При срутването на зида се
получил шум. Чула го тъжителката и бързо слязла по стълбите. Стигнала до разрушения зид
на прозореца, навела се към стаята и погледнала към вътрешността й. Видял я
подсъдимия и започнал да я псува. Неочаквано за нея внезапно я мушнал с лоста в корема.
Усетила силна болка, извикала и се присвила. Миг след това се изкачила по стълбите на
етажа си и съобщила за случилото се на тел. 112. Пристигнали служители на РУ – гр.
Кюстендил – св. Г., св. Н. и св. К.И. Тъжителката разговаряла със св. И. на входната дворна
врата, казала му, че има разрешително от кметицата на с. Шишковци за зазидване на
прозореца и подсъдимият я е ударил. Той я попитал, дали има нужда от спешна медицинска
помощ, а тя му отговорила, че на по-късен етап ще ходи в болницата.
Малко след 20.00 ч. тъжителката тръгнала към болницата, тъй като се чувствала зле
поради изпитваните силни болки. Била прегледана в 21.00 часа от д-р К. в консултативно-
диагностичния блок / спешно отделение. Бил й издаден лист за преглед на пациент, в който
като основна диагноза е отразено „контузио абдоминис декс“. Според отразената в листа
анамнеза при битов скандал била ударена с твърд предмет в областта на дясно подбедрие.
Били й назначени изследвания и консултации с хирург.
Било й издадено медицинско свидетелство от д-р Н. за пред съд, според което при
преглед на 03.08.2020 г. е установено по средно дясна част на корема под ребрената дъга –
кръгловато петнисто, мораво червеникаво- зеленикаво кръвонасядане с диаметър около 3
см.
Според изготвената от д-р Н. съдебно-медицинска експертиза, при извършените
прегледи на тъжителката на 30.07.2020 г. в 21 ч. и на 03.08.2020 г. в 10 ч. са установени
травматични увреждания – контузия (натъртване на меки тъкани и кръвонасядане по
кожата) на коремната стена в областта на дясно подребрие отпред. Увреждането е
причинено от действие на твърд, тъп предмет (по механизма на удар или натиск с или върху
такъв). Възможно е увреждането да е получено по съобщения от тъжителката начин –
нанесен един удар в областта на корема с метален лост (в случая с крайна част, най-вероятно
при удар или натиск тип „мушкане“ с лоста). Според експертизата не се изключва
възможността увреждането да е получено и при други обстоятелства и време, данни за което
се съдържат в показанията на св. Р.ва и подсъдимия (отричащи да е удряна с лост или друг
предмет). Вещото лице е посочило, че увреждането е възможно да е получено в периода от
около 3-4 до 5-6 денонощия преди прегледа на 03.08.2020 г., т.е. по време на процесния
инцидент или по друго време в посочения период. В заключението е посочено, че
увреждането е причинило на тъжителката болка и страдание и подлежи на пълно
възстановяване до около 15-20 дни при благоприятен възстановителен процес.
2

Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на св. С. С., св.
И. С. – дъщеря на тъжителката, св. Б.Р. (дадени пред КнРС и КнОС), св. Д. – съсед на
тъжителката, св. В. Н., св. Г. и св. К.И. отчасти от показанията на св. К. – съсед на
подсъдимия, св. Б. С. и св. Б. – служители в РУ МВР – Кюстендил, както и от обясненията
на подсъдимия, дадени пред КнРС и КнОС; от медицинските документи – медицинско
свидетелство, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, допълнителен лист към листа за
преглед, както от писмо от Дирекция Национална система 112 към МВР, справка за
съдимост и съдебно-медицинска експертиза,
КнОС дава вяра на показанията на св. С., според които подсъдимият е нанесъл удар
на тъжителката с железен лост в областта на корема вдясно, след което тя се превила „от
две“.
КнОС дава вяра и на показанията на св. Д., според които тъжителката Ц. след
първите няколко удара по зидарията слязла, за да види какво става и я чул да вика: „Ще ме
убиеш ли бе, Р.?“ и я видял, че се била прегънала и хванала от дясната страна.
КнОС дава вяра на показанията на св. И. С., според които тъжителката й се обадила
по време на нощното й дежурство и й казала, че подсъдимият я наругал изключително
вулгарно и я ударил с метален лост, при което изпитала силна болка и известно време не е
успяла нормално да си поеме въздух.
Съдът дава вяра на показанията на св. К.И. според които непосредствено след случая
тъжителката му е казала, че е ударена от подсъдимия и че на по-късен етап ще ходи в
болницата.
КнОС счита, че горецитираните показания, по несъмнен и категоричен начин,
установяват нанасянето на удар ( тип „Мушкане“) от подсъдимия на тъжителката с метален
лост в корема. Горецитираните показания съдът намира за ясни, категорични, взаимно
допълващи се и потвърждаващи относно механизма на причиняване на увреждането –
нанасянето на удар (мушкане) от подсъдимия на тъжителката в корема. Достоверността на
тези показания се потвърждава и от констатациите в горецитираните медицински документи
и най-вече от изводите в съдебномедицинската експертиза на д-р Н. за вида на увреждането,
механизма и времето на причиняването му. Съвкупността от тези доказателства според
КнОС сочат на безспорен извод за причиняване на контузия на тъжителката в корема от
подсъдимия за което е обвинен с тъжбата.
Предвид горецитираните доказателства КнОС намира за недостоверни и не дава вяра
на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б.Р., изключващи нанасяне на удар от
подсъдимия на тъжителката. Приема, че тези твърдения целят оправдаване на подсъдимия и
изключване на наказателната и гражданската му отговорност за причиненото увреждане на
тъжителката. Липсват доказателства, потвърждаващи верността на посочените твърдения на
подсъдимия и св. Р..
Времето, мястото и обстоятелствата, при които са се срещнали подсъдимия и
тъжителката са установени по делото от всички гласни доказателства, с изключение на
заявеното от св. К., установил положителни характеристични данни за подсъдимия, и
показанията на св. Б. С. и св. Б., установили, че като служители на РУ МВР - Кюстендил
един ден посетили адреса на тъжителката по сигнал за изхвърляне от същата на боклук от
терасата й в двора на В..
КнОС счита, че съдебно-медицинска експертиза на д-р Н. е ясна, обоснована и не
буди съмнение във верността на изводите му, поради което правилно е приета от КнРС по
делото и се цени от КнОС при формиране на фактическите и правни изводи.

По правната квалификация:
Действайки по описания по-горе начин подсъдимият е извършил престъпление по
чл.130, ал.1 НК-лека телесна повреда, както от обективна, така и от субективна страна.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
3

неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на
престъплението е пострадалата тъжителка.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие, изразило
се в нанасяне на удар с метален лост в корема на тъжителката. Престъплението е
резултатно и е довършено с настъпване на престъпния резултат, който в случая се е изразил
в травматичното увреждане, посочено в СМЕ- контузия ( кръвонасядане ) на коремната
стена в областта на дясно подребрие. То е извън уврежданията , визирани в чл.128, ал.2 и
чл.129, ал.2 НК и представляват лека телесна повреда с разстройство на здравето.
Последното е кратковременно, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
тъканите. Увреждането е довело до болестно състояние без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота.
Деецът е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици (причиняване на разстройство на здравето) и ги е искал.
Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар в областта на корема на тъжителката с металния
лост ще й причини травматично увреждане, предвиждал е настъпването на престъпния
резултат- контузия и е искал настъпването му.
Подбудите за извършване на престъплението са причиняване на телесно увреждане, а
мотивите са нисък оценъчен критерии на поведение, незачитане на законите в страната и
чуждата телесна неприкосновеност, слаби морални волеви задръжки и конкретните
обстоятелства –влошени отношения и затварянето на отвора на прозореца на стаята на
девера на тъжителката от нея и съпруга й-св.С., което е укоримо деяние, но не е
обстоятелство, изключващо вината, обществената опасност на деянието на подсъдимия или
наказателната му отговорност.
По изложените съображения въззивния съд призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, след като
отмени оправдателна първоинстанционна присъда .

По определяне вида и размера на наказанието:
Наказанието е индивидуализирано съгл. чл.78а, ал.1 НК, тъй като са налице всички 3
условия за приложението му, а именно: 1/извършеното престъпление е умишлено и за него
се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 г. или пробация, т.е. в границите,
очертани от чл.78а, ал.1, б“а“ НК – 3 г. ЛС и по-леко,; 2/ деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ, раздел ІV НК (доколкото е реабилитиран за наложеното му адм.наказание 1000
лв. глоба с присъда, в сила от 20.12.2008 г., по НЧХД № 422/2007 г.) и 3/ не са причинени
имуществени щети с престъплението.
Поради изложеното съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му наложи най-лекото, предвидено в закона административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
За да прецени размера на наказанието съдът отчете визираните в чл.27, ал.2 ЗАНН
обстоятелства, каквито са тежестта на престъплението, подбудите за неговото извършване,
смекчаващите и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, като определи същия
при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства. Като такива съдът отчете
ниската степен на обществена опасност на дееца, с оглед на положителните
характеристични данни за него (пенсионна възраст, предхождана от дългогодишна трудова
дейност, семейна ангажираност към членовете на семейството му и възрастните роднини на
съпругата му, добрите му съседски отношения с живущите в блока му в гр.Кюстендил) и
ниската степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелствата при които е
4

извършено, настъпилите престъпни последици и краткото време за възстановяване .
Такова по размер наказание съдът счита за справедливо и достатъчно, за да въздейства
предупредително-превъзпитателно по отношение на подсъдимия към спазване на
установения правов ред, както и възпитателно и предупредително върху останалите
граждани на обществото.

По предявения граждански иск:

Искът намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Установено е по делото, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка
причинна връзка с поведението на дееца, гр.ищца и частна тъжителка е претърпяла лека
телесна повреда по смисъл на чл. 130, ал. 1 от НК, като й са причинени неимуществени
вреди, изразили се в претърпени болки и страдания. Вредата е причинена виновно от
подсъдимия. Налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
подсъдимия и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от
изложеното по-горе. Вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането, които
следва да бъдат обезщетени от подсъдимия с паричен еквивалент. Последният следва да
обезщети претърпените болки и страдания от гражданската ищца в резултат на
престъплението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди подлежи на
определяне съобразно принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. И
доколкото справедливостта не е абстрактна величина, размерът на обезщетението следва да
се определи предвид множество конкретни обстоятелства. Като такива съдът отчете
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат времето за възстановяване и пълното
оздравяване, възрастта на увредената.
Предвид тези обстоятелства, гражданският иск, предявен срещу подсъдимия от
гр.ищца Савова, КнОС счете, че се се явява доказан по основание и размер, поради което
го уважи и осъди подсъдимия да заплати на гр.ищца сумата от 1 000 лв.(хиляда лева). Тази
сума е достатъчна да обезщети справедливо неимуществените вреди, претърпени от
гр.ищца. Основателно е и искането за присъждане на сумата ведно със законната лихва
върху нея, която съгл.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите се дължи от
длъжника при неизпълнение на паричното задължение от деня на забавата ( която при
непозволено увреждане е от датата на увреждането) до плащането.
Предвид изхода на делото и на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
Държавата сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
граждански иск.
Поради признаване на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
въззивният съд го осъди да заплати на тъжителката направените от последната деловодни
разноски в размер на 860 лв.- заплатени за адвокатско възнаграждение, държавна такса -18
лв. и депозит за извършване на експертизи -150 лв..
По изложените съображения КнОС постанови въззивната присъда.

Председател:

5

Членове:1/
2/

6

Номер на акта:	4
Дата:	10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия:	Надя Спасова Георгиева

Дело:	20211500600520
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	6 октомври 2021 г.

Присъда по дело №520/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите