№ 11821
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110171042 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по следните предявени от Г. Г. Г. срещу ......... обективно
съединени искове:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. като противоречаща на закона и накърняваща
добрите нрави;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати сумата от 792.20 лв., представляваща платено без
основание възнаграждение за допълнителна услуга по Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. за
периода от 13.02.2021г. до 13.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен Договор за заем
IZAЕМ № .........0000.................. от 14.01.2021г., по силата на който на ищцата е
предоставена в заем сумата от 900 лева. Като възнаграждение за предоставения заем на
ищцата се дължала лихва при фиксиран лихвен процент от 41,03 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ в размер от 49,71 %. В договора за заем не било посочено какъв е
точният размер на дължимата възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от процесния
договор срокът за погасяване на задължението бил 10 месеца, който заемополучателят
следвало да изплати на 10 месечни погасителни вноски с дата на първо плащане
13.02.2021 г., всяка в размер на 187.00 лева, като било посочено, че това е стойността
на месечната вноска с включена такса за допълнителна услуга. Видно от погасителния
план, неразделна част от договора вноската в размер на 187.00 лева включвала
главница, лихва и допълнителна услуга. В чл. 2 от договора била посочена общата
дължима сума – 1870 лева. Възнаграждението за допълнителна услуга било в общ
размер 792.20 лева, разсрочено на 10 месечни вноски по 79.22 лева и произхождала от
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
от 13.01.2021 г., сключен между ищцата и ответника. Удостоверението за кредитен
рейтинг, което следвало да се изготви, не било предоставено на ищцата. При
подписване на договора за заем бил предоставен Стандартен европейски формуляр, в
който фигурирала общата сума по двата договора, без в него да е посочено, че част от
сумата представлява възнаграждение по друг договор за имуществено проучване. На
1
датата на сключване на договора за заем ищцата подписала като форма за обезпечение
по двата договора запис на заповед, съобразно чл. 18 от договора за заем. Ищцата
изплатила изцяло задълженията си по двата договора в размер на 1870 лева към датата
на крайния падеж на договора.
Ищцата излага, че макар да е изготвен като отделен договор процесният
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
от 13.01.2021 г. нямал самостоятелно значение, тъй като се изготвял за целите на
договора за заем, в който, от своя страна било обективирано и самото плащане на
възнаграждението за тази услуга. Излага, че по този начин са нарушени изискванията
на чл. 10, ал.1, чл. 10а, чл. 11, ал.1, т.10, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Начислената
такса за допълнителна услуга по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. била в размер на повече от
половината от отпуснатата заемна сума, поради което се нарушавали разпоредбите на
чл.10а, ал.2 и чл.10а, ал. 4 ЗПК. Начислената такса била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като многократно увеличавала размера на кредита
без яснота относно насрещната престация. Нарушено било и изискването на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не били посочени отделните компоненти, които били
включени в изчисления ГПР. Предвиденото възнаграждение за допълнителните услуги
било изцяло свързано с договора за заем, видно от представения погасителен план и
представлявал разход, който задължително следвало да се включи в общите разходи по
кредита. Таксата за допълнителна услуга не била включена в ГПР, следователно
действителният ГПР бил несъмнено различен от посочения в договора, поради което
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
направи по обслужването на кредита. Таксата за допълнителна услуга противоречала
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора за заем бил посочен ГПР в абсолютна
стойност - 49,71 % като не било посочено какво точно се включвало в него, а и
предвид, че условията за таксата за допълнителна услуга били уредени в отделен
договор от главния, те не била включена при определяне на ГПР. Таксата се явявала
прикрит разход по кредита. Предвидената клауза за заплащане на възнаграждение за
допълнителна услуга целяла да заобиколи закона и накърнявала права на другата
страна по облигационното отношение, поради което се явявала нищожна.
Ищцата изплатила дължимата сума по договора за заем и договора за
имуществено проучване в общ размер на 1870 лева, която представлявала главница,
договорна лихва и възнаграждение за допълнителна услуга. Доколкото Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г. бил нищожен, поради противоречието му със ЗПК и добрите нрави, то
възнаграждението за допълнителна услуга било платено при начална липса на
основание и следвало да бъде възстановено на ищцата от ответното дружество.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
исковете за неоснователни и недоказани като в тази връзка са наведени следните
възражения: ищцата не била извършила плащане в размер на 792.20 лева по Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г.; единствено по този договор погасила сума в размер на 174.20 лева, а
остатъкът в размер на 618 лева не бил платен от нейна страна; задължението по този
договор не представлявало преддоговорно задължение и не противоречало на
императивните изисквания на ЗПК; договорът бил сключен изцяло по желанието и
инициативата на ищцата в нарочна молба, въз основа на която била извършена услуга
и било издадено удостоверение, което да послужи на ищцата, където е необходимо;
ищцата не била погасила изцяло задълженията си по двата договора; ответното
дружество спазило изискванията на разпоредбата на чл.10, ал. 2 ЗПК като преценило
2
кредитоспособността на заемополучателя безвъзмездно преди подписване на договора
за заем; ответното дружество не е изисквало от заемополучателя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; твърденията
на ищцата, че са нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 10а, чл. 11, ал.1, т.10, както
и на чл. 19, ал. 4 ЗПК били неверни и недоказани; договорът съдържал информация за
условията за издължаване по погасителния план, всички елементи на договора били
предоставени по еднакъв по вид, формат и размер шрифт; в договора бил включен
погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски с конкретно посочени
суми за погасена част от главница и възнаградителна лихва.; същият съдържал дата и
място на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните по
него, срок на договора, общ размер, размер на лихвения процент, годишен процент на
разходите, съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с
погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т.11 до т.26 ЗПК;
неоснователно било твърдението на ищеца, че договорът за заем бил недействителен,
на основание чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК; в договора изрично бил посочен размерът на ГПР,
възлизащ на 49,71 % и общата дължима сума, възлизаща на 1870 лева; в общата
дължима сума била включена и чистата стойност на заема, възнаградителната лихва и
задължението по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 13.01.2021г.; нямало други разходи по договора за заем освен
договорената възнаградителна лихва в размер на 177.80 лева; ГПР се изчислявал
съгласно приетата от законодателя формула в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК; по
договора за заем не се претендирали първоначални, годишни, месечни, седмични или
допълнителни такси, които да поставят ищеца в неблагоприятно или неравнопоставено
положение; в погасителния план към договора били посочени падежите на всяка една
от дължимите погасителни вноски и размерът на оставащата главница за всеки
следващ съответния падеж период; посочените данни били достатъчни за определянето
на месечния размер на главницата, възнаградителната лихва и по договора за
имуществено проучване към всеки един от падежите в рамките на общата дължима
непроменлива месечна сума от 187 лева; годишният лихвен процент бил фиксиран,
непроменлив и съгласно изискванията на закона – годишен; Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г.
представлявал отделно облигационно отношение между ищцата и ответника; същият
бил сключен по инициатива на ищцата като по него тя нямала качество на потребител;
сключването на този договор не бил предпоставка за сключването на договора за заем
от 14.10.2021г.; съгласно чл. 4, ал. 6 от Договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. било уговорено, че в случай, че
изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно отношение – договор за
потребителски кредит, изпълнителят можел да означи размера на задълженията на
възложителя по този договор като ги прибави към общата дължима по договора за
потребителски кредит сума, включително в дължимите отделни вноски, което имало за
цел да улесни ищцата при погасяване на задълженията по двата договора; Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г. не обвързвал възложителя с подписания договор за заем и с качеството му
на заемател, защото това били отделни облигационни правоотношения между
страните; ответникът в качеството му на заемодател по сключения договор за заем
спазил императивните изисквания на чл. 10а ЗПК като преценил кредитоспособността
на заемополучателя безвъзмездно преди подписване на договора, за да вземе решение
дали да отпусне заявения паричен заем; заемодателят не изисквал от заемополучателя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита; разликата от безвъзмездния анализ на кредитоспособността на
заемополучателя и този по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
3
удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. бил в обема на извършените от
ответника дейности, като тези по договора за заем били безвъзмездни, а тези по другия
договор били възмездни и били закрепени в отделно облигационно отношение.
Претендира разноски.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА следните предявени от Г. Г. Г. ......... обективно съединени искове:
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 1
от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг от 13.01.2021 г. като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави и
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника да заплати сумата от 792.20 лв., представляваща платено без основание
възнаграждение за допълнителна услуга по Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. за периода от
13.02.2021г. до 13.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2021г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
УКАЗВА на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението, с препис за ответника
изрично да посочи дали е предявен самостоятелен трети иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. като противоречащ на
закона и накърняващ добрите нрави, в който случай следва да представи в оригинал
или в заверен препис доказателство за заплатена допълнителна държавна такса по
сметка на СРС в размер на 80.00 лева /в платежния документ следва да се посочи
номера на делото/.
ПРЕДУПРУЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на указанията в посочения
срок, съдът ще приеме, че такъв иск не е предявен.
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД носи
доказателствената тежест да докаже противоречие с императивни правни норми,
предвидени в ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
следва да докаже извършена престация в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
възраженията в отговора, както и основанието за получаване на процесното вземане.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
настоящото производство следните обстоятелства: обстоятелството, че между страните
е сключен IZAЕМ № .........0000.................. от 14.01.2021г., както и Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА приложените към ИМ и отговора на ИМ писмени доказателства.
4
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 30.06.2022г., 09:50 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца
препис и от отговора на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5