Решение по дело №547/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на П. П. Б., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], подадена чрез адв. Г., АК – Хасково против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-0813-000207/14.06.2023 г. на Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол.

С Решение № 5508/07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1153/2024 г. по описа на ВАС – Седмо отделение, е отменено влязло в сила Решение № 562/16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 586/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх. № 5530/17.06.2024 г., с която адв. Г., като процесуален представител на жалбоподателя по изложени съображения моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Счита за безспорно установено от представената по делото химико-токсиголична (токсикохимична) експертиза, че жалбоподателят не е имал наркотични вещества в кръвта си. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 5041/03.06.2024 г. от юрк. А., в качеството на пълномощник на ответника, в които твърди, че нарушението е безспорно установено, че са налице материалноправните и процесуалните предпоставки за издаване на заповедта, като е била спазена процедурата. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на уговореното между жалбоподателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е ЗППАМ № 23-0813-000207 от 14.06.2023 г. на Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол, с която на П. П. Б., [ЕГН] от гр. Велинград е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на отговорността, но за не-повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 14.06.2023 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 5216/16.06.2023 г.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол на 14.06.2023 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA904825/14.06.2023 г. Констатирано е, че на същата дата, около 15:50 ч., в Община Тунджа на път Първи клас № 7, при село Окоп по РП I-7, до бензиностанция БУЛ Петролиум, в посока гр. Елхово, жалбоподателят управлява МПС – Смарт с рег. № SOT7724, лична собственост, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с инвентарен номер ARMC – 0066, с тест касета REF – 8323634 и LOT – ARRD – 0981, като уредът отчита положителна проба за Амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване на кръв № 144932, който водачът е подписал и получил.

Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН № GA904825/14.06.2023 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС № ********* и Контролен талон № 6516170 до решаване на отговорността, но за не-повече от 18 месеца.

Като доказателства по делото са представени АУАН № GA904825/14.06.2023 г., Талон за изследване № 144932/14.06.2023 г., Заповед № 326з-99/01.02.2022 г., от които се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Установи се по делото от представената съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с изх. № И-11310 от 07.12.2023 г., изготвена от специалисти в специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА гр. София, че жалбоподателят се е явил в медицинското заведение, където му е извършено изследване на биологични проби (кръв и урина). Заключението от изследването е, че не е установено наличие наркотични/упойващи вещества.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол, упълномощен със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директор ОДМВР Ямбол, е компетентен да налага ПАМ.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата е неправилна и незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.

Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. В конкретния казус това не е сторено.

От събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законодателят е предвидил установяването на наличието на наркотични вещества у водачите на МПС да бъде установявано по два начина – чрез еднократен тест и чрез изследване на биологични проби (кръв и урина). За да може да се приложи посочената норма, следва административният орган не само да отчете показанията на техническото средство за установяване на наркотични вещества, но и да отчете резултатите от медицинското изследване, ако такова е направено от водача на МПС. В конкретния случай контролните органи са издали талон за медицинско изследване № 144932/14.06.2023 г. и е известно, че водачът на автомобила е получил издадения му талон за медицинско изследване, както и, че същият е дал биологични проби (кръв и урина) за изследване в определения му срок. Установи се по делото от представената съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с изх. № И-11310 от 07.12.2023 г., изготвена от специалисти в специализирана Химико-токсикологична лаборатория към ВМА гр. София, че жалбоподателят се е явил в медицинското заведение, където му е извършено биологичното изследване. Заключението от изследването е, че не е установено наличие наркотични/упойващи вещества.

С оглед на това, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед административният орган е следвало да съобрази не само отчетения резултат от „Дрегер Drug Check 5000”, извършен от полицейските органи, но и резултатите от медицинското изследване на кръв по издадения талон за медицинско изследване № 144932/14.06.2023 г. Факти обаче в тази насока не са изложени в заповедта. В същата е записано, че му е издаден талон за медицинско изследване, който е връчен на жалбоподателя, но дали нарушителят е извършил медицинското изследване и какви са резултатите от него са обстоятелства, които не са изследвани от административния орган и не са взети под внимание при издаването на обжалваната заповед.

На основание разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът намира, че предвид постъпилия по делото резултат от лабораторното изследване на дадените от жалбоподателя биологични проби от кръв и урина, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обективирани в заключението на експертите при ВМА е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, което следва да бъде взето предвид при постановяване на настоящото решение. Установено е от наличните по делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

По делото е представено и Постановление за прекратяване на ДП с изх. № 2588 от 19.12.2023 г. на РП – Ямбол, от което е видно, че образуваното в същата прокуратура досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по 343б, ал. 3 НК е прекратено. В мотивите на постановлението е посочено, че липсват доказателства за извършено престъпление, като този извод е направен въз основа на заключението по назначената химико-токсилогична експертиза.

Предвид гореизложеното, доколкото резултатът от медицинското изследване на кръв и урина е определящ и дерогира този от полевия тест, както и предвид прекратеното досъдебно производство за престъпление по 343б, ал. 3 от НК съдът приема, че подадената жалба е основателна и ще следва да бъде уважена, като обжалваната заповед за ПАМ, като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3040 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000 лв. и заплатени държавни такси в общ размер от 40 лева. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е съответен на тежестта и на правната и фактическа сложност на делото и е определен на минимума, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-0813-000207/14.06.2023 г. на Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ямбол да заплати на П. П. Б., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], направените по делото разноски в размер на 3040 (три хиляди и четиридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.