№ 42
гр. Плевен, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201851 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-0938-003058/30.08.2024 г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-
ПЛЕВЕН, на В. Е. М. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че в
действителност, не е възприел знака със стоп-палка, отправен от страна на
компетентен полицейски служител, а е помислил, че последният отбива
движението, поради видимо настъпил преди това, пътен инцидент. Наред с
това, счита, че НП се явява неправилно и поради това, че
административнонаказващият орган не е обсъдил приложението на чл.28
ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата и изложените в нея съображения, като
пледират за отмяна на НП като неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
1
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в
придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната
преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената
жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1289747/08.08.2024г. от страна на М. Д. Г. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Р. И. А. и С. Л. К., и нарушителя – В.
Е. М.. Съставен е за това, че на 08.08.2024г. около 15:09 часа, на ПП-3,
км.79+826, с посока на движение към гр.ПЛЕВЕН, управлява товарен
автомобил „***“, цвят сив, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке
„***“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, като при подаден ясно видим
сигнал за спиране от униформен служител на МВР, със светлоотразителна
жилетка и шапка с бял чохъл от задължителното облекло на „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, подаден със стоп-палка по образец С 8, водачът М. не спира
плавно в най-дясната част на пътното платно и на указаното място, същият
възприема подадения сигнал, вдигайки ръка и не спира, като продължава
движението си в посока гр.ПЛЕВЕН; за неспирането е уведомен незабавно
ОДЧ ОДМВР – Плевен и АП на 01 РУ-Плевен, които го последват и спират на
път II-35- снегопочистващ пункт ГРИВИЦА; водачът пътува сам в автомобила
и е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство DREGER 7510 с
фабр. номер ***, като уредът отчита 0 промила алкохол. Така описаното е
квалифицирано като нарушение по чл.103 ЗДвП. Нарушителят не се ползвал
от правото на възражения при съставяне на АУАН. Такива депозирал по реда и
в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като отбелязал изложеното и в процесната жалба
– че е възприел жестовете на компетентния полицейски служител като такива
по отбиване на пътното движение, а не като знак за спиране, поради което и не
спрял за извършване на проверка.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението,
респ. – преценил като неоснователни направените от страна на нарушителя
възражения; в тази насока впрочем, събрал и допълнителни сведения,
съобразно правомощията си по чл.52 ал.4 ЗАНН. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на В. Е. М. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1
т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
2
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана
от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите М. Д. Г., Р. И. А., С. Л. К., И. В. Н., Е. Г.
Р., както и писмени доказателства /л.14 - 15, л.26, л.33, л.47- 48 от делото/.
Съдът намира, че показанията на свидетелите М. Д. Г., Р. И. А., С. Л. К., И. В.
Н., Е. Г. Р. са относително подробни, последователни, убедителни, взаимно се
потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което
ги преценява като достоверни и ги кредитира. Следва да бъде отбелязано, че
показанията на посочените свидетели, наред с друго, са и еднопосочни -
изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, като
особено подробни, детайлни са показанията на свидетелите-очевидци – С. Л.
К. и Р. И. А.. Именно свидетелят К., съответно униформен, с надлежна стоп-
палка по образец, е дал на В. М. ясен, недвусмислен сигнал да спре плавно в
най-дясната част на пътното платно, за извършване на проверка. Както св.К.,
така и св.А. са категорични, че сигналът за спиране е бил стандартен,
разбираем и ясен за възприемане, като св.К. посочва, че между него и
нарушителя е имало пряк визуален контакт, от който разбрал, че В. М. е
възприел наличието на полицейски служител, отправящ съответен сигнал за
спиране - по образец. Налага се да бъде изтъкнато, че всъщност, причина за
направения опит за спиране от страна на св.К. е бил подаден от страна на св.А.
сигнал до органите на реда, за нарушения по ЗДвП, извършвани от страна на
управлявания от В. М. товарен автомобил, още от района на обл.ВЕЛИКО
ТЪРНОВО. С други думи, касае се за целенасочен, недвусмислено подаден
сигнал за спиране, още повече, че св.К. отбелязва, че за отбиване на
движението не е използвал стоп-палка по образец, а разбираеми за водачите
знаци с ръце; наред с другото, показанията на разпитаните свидетели сочат, че
движението в посочения пътен участък е било с ниска скорост, т.е. още един
път е видно, че В. М. е имал обективна и достатъчна възможност да възприеме
униформения полицейски служител и ясно подавания от него – със стоп-палка
по образец – сигнал за спиране, за проверка. Всичко това показва, че версията
на М., застъпена в подадената жалба, а и развивана от страна на защитата, че
погрешно е възприел подадения от полицейския служител сигнал – е твърде
неубедителна: от една страна, в случай, че е възприел сигнала, то М.
несъмнено е следвало да спре, дори да е имал известно съмнение относно
естеството на подадения сигнал, вместо – да продължи движението си напред;
отделен е въпроса, че знакът за спиране, подаден със стоп-палка, няма как да
бъде уподобен на знак за отбиване на движението, поради различния им
3
характер, т.е. версията за погрешно възприемане на обсъждания сигнал,
отново се разкрива като явно неубедителна. От друга страна, в случай, че
жалбоподателят не е възприел ясно подадения му сигнал за спиране –
очевидно, не е влагал необходимото внимание при управление на превозното
средство – и последното обстоятелство, в никакъв случай, не може да бъде
извинително, особено при натоварена пътна обстановка, за каквато разказват
всички разпитани по делото свидетели. Ето защо Съдът приема, че от
показанията на свидетелите М. Д. Г., Р. И. А., С. Л. К., И. В. Н., Е. Г. Р.,
отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се установява по убедителен
начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.103 ЗДвП, „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“. Налице е изводимо задължение за
действие от страна на водачите, а именно – при подаден сигнал за спиране от
контролните органи - да спрат плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълняват неговите указания; също така е видно, че при описаните и
приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е
изпълнил това свое задължение, т.е. нарушението по чл.103 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се
явява доказано по несъмнен начин.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.175
ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Размерът на наложените административни наказания не подлежи на
обсъждане, тъй като административнонаказващият орган е определил същите
снизходително – в самия минимум, предвиден в Закона. Не на последно място,
случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР
на ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните - такова, което
не предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата
на вредни последици е част от правната характеристика на деянието.
Същевременно, не са налице доказателства в подкрепа на това, че
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.103 ЗДвП, напротив –
обществената му опасност е типична.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено. Наред с това, предвид този изход на
административнонаказателното производство и при съобразяване на
обстоятелството, че по делото са сторени разноски в общ размер на 72 лева
4
/л.37 от делото, гръб/, на основание чл.189 ал.3 НПК следва да бъде осъден В.
Е. М. ЕГН: ********** да заплати направените по АНД №1851/2024г.
разноски в размер на 72 /седемдесет и два/ лева – по сметка на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-
003058/30.08.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на В. Е. М. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено
нарушение по чл.103 ЗДвП.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА В. Е. М. ЕГН:
********** да заплати направените по АНД №1851/2024г. разноски в размер
на 72 /седемдесет и два/ лева – по сметка на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5