№ 392
гр. София , 09.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Е.
Д. М., чрез адв.И. Ю. от САК, насочена против Определение от 10.12.2020 г., постановено
по гр.д. № 1590/2020 г. по описа на СГС, ГО, с което производството по посоченото дело е
било прекратено.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на
процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост.
Поддържа се, че мотивите на съда се изчерпват в едно изречение, без да са посочени
инвидивуализиращите характеристики на евентуално предходно заведени дела между
същите страни и на същото основание – номер на делото, страни, предмет и т.н. Липсата на
последните не дава възможност да се установи действителната воля на съда.
По изложените съображения като правен резултат се иска отмяна на атакуваното
прекратително определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните
по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален
представител на жалбоподателя, който е надлежно процесуално легитимирана страна – ищец
по делото, чиято искова молба е върната, срещу подлежащо на въззивна проверка
определение.
Разгледана по същество частната жалба е и основателна, по следните съображения:
Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че
допустимостта на което и да е исково производство е обусловена от наличието или липсата
на друг, вече висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане.
1
Ако такъв действително е налице, по-късно заведеното дело се прекратява от съда –
чл.126, ал.1 ГПК.
Обсъдената хипотеза предпоставя наличие на пълен субективен и обективен идентитет
между двете производства.
Субективен идентитет е налице тогава, когато по двете дела адресати на силата на
пресъдено нещо са едни и същи лица - страни в производството или техни универсални или
частни правоприемници, придобили права след предявяването на иска.
Обективен идентитет е налице при пълно съвпадане на предмета на делата - пълна
идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца, както и
когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се
претендира да се установи, че това право не съществува.
За да се установи наличието им решаващият съд е длъжен да извърши подробен и
цялостен анализ на данните по двете дела, като съобрази посочените като страни ищец и
ответник в исковите молби, инициирали производствата, цената на иска /ако е оценяем/,
наведените в обстоятелствената част на всяка от исковите молби обстоятелства, на които се
основава искът, както и съответно формулираното на същите искане към съда.
С оглед изложеното в настоящия казус следва да се приеме за основателно оплакването
в частната жалба, че обжалваното определение е в такава степен немотивирано, че от
същото не може да се установи въз основа на какви факти и обстоятелства
първоинстанционният съд е приел, че образуваното пред него гр.д. № 1590/2020 г. следва да
се прекрати, поради висящността на две други дела в същия съд между същите страни, на
същото основание и за същото искане.
Така на първо място от кратките мотиви на първоинстанционния съд в подкрепа на
крайния му извод не може да се установи кои са другите две производства, висящи пред
същия съд, защото те не са посочени. Освен това не е конкретизирано дали те имат за
страни едни и същи противопоставени правни субекти /изобщо не е посочено кои са
страните по делата/, нито – че предметът на последните е идентичен.
Поради непосочването и необсъждането на тези релевантни обстоятелства в
определението, предмет на настоящия въззивен контрол, както страните, така и
решаващият въззивен състав са поставени в обективна невъзможност да извършат
преценка относно тяхното наличие или липса.
Такава не може да бъде извършена въз основа само на наличните данни по делото,
доколкото в постъпилия отговор по исковата молба от страна на ответника са изложени
неговите твърдения и доводи относно допустимостта и основателността на предявения иск.
Обективен анализ на заявеното и поддържаното от двете страни в производството, във
връзка с евентуално установеното от служебната проверка на първоинстанционния съд по
отношение на него /номера на предходно образуваните дела, страни, предмет/ обаче липсва.
Предвид изложеното се налага извод, че обжалваното определение е постановено в
нарушение на установените съдопроизводствени правила и задължителната съдебна
практика, тъй като прекратяването на делото на основание чл.126, ал.1 ГПК не се установи
да е резултат от преценката на съда за наличие на пълен обективен и субективен идентитет
между по-рано и по-късно заведени дела, извършена при съпоставяне на спорното
материално право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковите молби, и
страните по делата / Определение № 357 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3981/2013 г.,
I г. о., ГК, Определение № 160 от 23.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2016 г., II т. о., ТК.
Решение № 154 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4251/2017 г., IV г. о., ГК, Определение №
543 от 18.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4337/2019 г., IV г. о., ГК/.
2
Като не се е произнесъл по тези релевантни обстоятелства и не е изложил мотиви,
отговарящи на изискването на чл.254, ал.1 ГПК, СГС е нарушил съществено
съдопроизводствените правила и е постановил неправилно определение, което следва да
бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1590/2020 г. по
описа на СГС, ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3