Определение по дело №482/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 710
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20191400500482
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският окръжен съд,Гражданско отделение,в закрито заседание на 11 септември 2019 год. в състав:

 

 Председател:  ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА             Членове:  МИРОСЛАВ ДОСОВ              мл.съдия  ИВАН НИКИФОРСКИ

 

като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №482 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Заседанието е подготвително по чл.267 от ГПК.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №463/23.05.2019 год. по гр.дело №742/2019 год. Районен съд-Враца е уважил предявените от Д.И.А., с ЕГН ********** *** срещу "Офис-България"ООД - гр.Враца, с ЕИК *********  обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ за признаване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т.2, пр.2-ро от КТ, извършено със Заповед №5/01.02.2019 год. на управителя на  "Офис-България" ООД - гр.Враца, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност  "технически сътрудник в "Офис-България"ООД, както и за заплащане на сумата от 9307.41 лева, представляваща обезщетение за времето от 02.02.2019 год. до 09.05.2019 год., през което ищцата е работила  на по-нископлатена работа при друг работодател, като искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225, ал.2 от КТ  е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 17648.40  лева и за периода от 10.05.2019 год. до 02.08.2019 год.

Със същото решение съдът е уважил частично и предявения от ищцата А. иск с правно основание чл.245,ал.1 и ал.2  във вр с чл.128, т.2 от КТ год., като е осъдил ответника "Офис-България"ООД - гр.Враца да й заплати сумата от 10659.16 лева, представляваща дължимо и неизплатено основно и допълнително трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над уважения размер от 10659.16 лв. до пълния предявен размер от 14466.23 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Офис-България" ООД - гр. Враца да заплати на Д.И.А. *** сумата от 1101.67  лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съответни на  уважената част от исковете.

Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.И.А. *** да заплати на "Офис-България"ООД-гр.Враца сумата от 275.92 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съответни на отхвърлената част от исковете.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК "Офис-България"- гр.Враца да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца сумата от 898.66 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, както и сумата от 161.75 лева - изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, и двете суми съразмерно с уважената част от исковете.

Постановил е на основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и обезщетение по КТ.

С Допълнително решение №597 от 02.07.2019 год. по същото дело на РС- Враца и на основание чл.250 от ГПК е допълнено Решение №463/23.05.2019 год., като обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ в размер на 9307.41 лева е присъдено ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба - 26.02.2019 год., до окончателното му изплащане.

Съставът на РС-Враца не се е произнесъл по предявените между същите страни иск с правно основание чл.224, ал. 1 от  КТ за заплащане на сумата от 4392.82 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 дни , както и иск с правно основание чл.220.,ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3221.40 лева, представляваща обезщетение за неспазване срока на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че тези искове са предявени като евентуални и при отмяна на  уволнението не дължи произнасяне по тях.

Решението е обжалвано и от ищцата, и от ответника.

Ищцата Д. А. обжалва решение №463/23.05.2019 год. в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл. чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ за разликата над 9307.41 лева до пълния предявен размер от 17648.40 лева,в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 4392.82 лева,както и в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3221.40 лева.

Не оспорва извода на РС-Враца,че обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 от КТ може да бъде присъдено само за  изтекъл период, но поддържа,че продължава да работи на по-ниско платена работа при друг работодател и при изтекъл в рамките на въззивното производство шестмесечен срок има право на обезщетение в пълния заявен размер и за периода от 02.02.2019 год. до 02.08.2019 год.

 Оспорва извода на РС-Враца,че при уважена искова претенция за отмяна на уволнението не следва да разглежда претенцията на служителя за заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Счита,че няма пречка искът по чл.224,ал.1 от КТ да бъде съединен за общо разглеждане с исковете по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ, като поддържа,че обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ се дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването на иска за отмяна на уволнението.

Ищцата иска решението да бъде отменено в частта, с която искът й с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ е отхвърлен, съответно този иск да бъде уважен чрез присъждане на цялата претендирана сума, ведно със законна лихва.

Иска на основание чл.224,ал.1 от КТ въззвиният съд да осъди ответника да й заплати дължимото по чл.224,ал.1 от КТ обезщетение в размер на 4392.82 лева, ведно със законна лихва.

Поддържа искането си за присъждане на обезщетение по чл.220,ал.1,т.1 от КТ в размер на 3221.40 лева в условията на евентуалност.

В срока по чл.263 от ГПК ответникът пред РС-Враца "Офис-България" ООД - гр.Враца не е депозирал отговор по въззивната жалба на ищцата А..

Ответникът "Офис-България"ООД - гр.Враца обжалва решение  №463/23.05.2019 год. в частите,с които са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 във вр.с чл.225,ал.2 от КТ, в частта,с която частично е уважен искът с правно основание чл. чл.245,ал.1 и ал.2  във вр с чл.128, т.2 от КТ, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски. Жалбата е много подробна, а изложените в нея доводи касаят изключително неоснователността на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, съответно неправилността на правните изводи на първоинстанционния съд за основателност на този иск. Жалбоподателят намира, че при прекратяване на трудовото првоотношение са спазени всички законови изисквания. Налице е реално съкращение на щата, извършено с акт на компетентен орган, като преди прекратяване на трудовото правоотношение е извършен законосъобразен подбор по реда на чл.329,ал.1 от КТ. Оспорва решението и в частта,с която частично е уважен искът с правно основание чл. чл.245,ал.1 и ал.2  във вр с чл.128, т.2 от КТ, като счита,че  този иск е акцесорен и следва да бъде отхвърлен при липсата на основания за уважаване на главния иск. Допълнително сочи, че претендираните от ищцата суми са на база неподписан от нея анекс, който първоинстанционният съд е отказал да кредитира.

Иска решение №463/23.05.2019 год. да бъде отменено в обжалваните от него части, съответно исковете отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК ищцата пред РС-Враца Д.А. е депозирала отговор, в който  също подробно мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника "Офис-България" ООД - гр. Враца.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивните жалби  настоящият съдебен състав констатира,че същите са подадени в срока по чл.259,ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Във втората си част обаче въззивната жалба на ищцата има характер  на молба по чл.250 ГПК за допълване на решение №463/23.05.2019 год.  чрез произнасяне с изричен диспозитив по иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ,  компетентен да се произнесе по която е първоинстанционният съд.

От съдържанието на исковата молба /л.7 от делото на РС-Враца, стр.2-ра, абзац 3-ти/, от петитума на същата и от писмените бележки, представени  пред първоинстанционния съд е видно,че ищцата е предявила иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ като кумулативно  съединен с исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ, като нейното становище е,че обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ се дължи  и при отмяна на уволнението от съда. Същият извод се налага от съдържанието на въззивната жалба, от цитираната в тази жалба съдебна практика на ВКС и от петитума на същата, възпроизведен по-горе в определението.

А първоинстанционният съд не се е произнесъл по този иск,приемайки го за предявен в условията на евентуалност.

Затова производството по въззивно гр.дело №482/2019 год. по описа на ОС-Враца следва да бъде прекратено, а гр.дело №742/2019 год. върнато на Районен съд- Враца за произнасяне с решение по чл.250,ал.3 от ГПК по обективираното във въззивна  жалба вх. №9492/13.06.2019 год. /вх.№ на РС-Враца/ искане с правно основание чл.250,ал.1 от ГПК за допълване на решение №463/23.05.2019 год.  чрез произнасяне с изричен диспозитив по иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.

След влизане в сила на решението по чл.250,ал.3 от ГПК, респективно при постъпване на жалба против същото и след администрирането й, делото следва отново да бъде изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна жалба вх. №9492/13.06.2019 год., по евентуалната жалба против решението по чл.250 от ГПК и по въззивната жалба на ответника "Офис-България"ООД - гр.Враца, заведена с вх.№10266/24.06.2019 год. на РС-Враца .                 

При тези си съображения Окръжен съд-Враца

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело №482/2019 год. по описа на Окръжен съд-Враца.

ВРЪЩА гражданско дело №742/2019 год. на Районен съд - Враца   за произнасяне с решение по чл.250,ал.3 от ГПК по обективираното във въззивна  жалба вх. №9492/13.06.2019 год. /вх.№ на РС-Враца/ искане с правно основание чл.250,ал.1 от ГПК за допълване на решение №463/23.05.2019 год.  чрез произнасяне с изричен диспозитив по иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.

 След влизане в сила на решението по чл.250,ал.3 от ГПК, респективно при постъпване на жалба против същото и след администрирането й, делото следва отново да бъде изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна жалба вх. №9492/13.06.2019 год., по евентуалната жалба против решението по чл.250 от ГПК и по въззивната жалба на ответника "Офис-България"ООД - гр.Враца, заведена с вх.№10266/24.06.2019 год. на РС-Враца .

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от същото да се изпратят за сведение на пълномощниците на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.