Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.08.2012г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При участието на
секретаря А.Р. като разгледа т.д.№ 5417 по описа за 2011г. и присъединеното
т.д.№ 4243/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл.от ТЗ.
Образувано е по молба на «Р. / България/» ЕАД с искане за откриване на
производство по несъстоятелност на «Л.А. БГ» ЕООД, ЕИК *********. Молителят твърди, че е
кредитор на ответника следните договори: 1/ договор за револвиращ б. кредит от
29.08.2006г., изменен с анекс № 1/14.04.2009г. и споразумение за новация и
встъпване в дълг от 30.11.2009г., по който е усвоен кредит в размер на
350 000 евро, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем и към
18.12.2011г. задълженията по този договор са в размер на 451 431,93 евро и
14 805 лв., 2/ договор за б. кредит от 29.08.2006г., изменен с анекс №
1/28.11.2006г. и анекс № 2/30.11.2009г., по който е усвоен кредит в размер на
638 390 евро, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
13.12.2011г., като по него към 18.12.2011г. задълженията възлизат общо на
665 308,52 евро; 3/ договор за инвестиционен б. кредит от 06.03.2008г.,
изменен и допълнен с анекс № 1 от 30.11.2009г., като е усвоен кредита, а към
18.12.2011г. задълженията са в размер на 245 283,86 евро. Поддържа, че
длъжникът е изпаднал в просрочие през май 2009г., като впоследствие е извършвал
частични плащания, като допуснатото със споразумението и анексите от
30.11.2009г. разсрочване на задълженията на ответника не е довело до резултат,
тъй като от януари 2010г. дружеството отново просрочило плащания към банката, а
от 05 март 2010г. спряло плащанията. Предвид горното молителят претендира
обявяване неплатежоспособността на ответника с начална дата – 15.05.2009г.,
откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, определяне
на дата за първо събрание на кредиторите и присъждане на направените по делото
разноски.
Присъединеният кредитор «Ю.Т.С.Б. 2000» ЕООД в молбата си от 01.02.2012г. също твърди, че
ответното дружество е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Поддържа,
че той е кредитор на ответника по договор за заем от 22.05.2009г., по който е
предоставил заем в размер на 840 000 евро, със срок за връщане –
21.05.2010г., като е останала незаплатена главница по заема в размер на
756 571,08 евро и 108 888 евро – лихви върху непогасената главница за
периода от 22.05.2010г. до 31.01.2012г. Молителят поддържа искането за
откриване на производство по несъстоятелност, като твърди, че началната дата на
неплатежоспособност е 21.05.2010г. Подробни съображения излага в писмени бележки чрез процесуалния си
представител – адв. М..
Молителят по
присъединеното търговско дело № 4243/2012г. „О.б.” АД също претендира откриване
производство по несъстоятелност на ответника «Л.А. БГ» ЕООД, като поддържа, че началната дата на неплатежоспособността
следва да е 01.01.2011г. Твърди, че е кредитор на ответника по трите описани
договори за б. кредит, както следва: 1/ договор № Л156/29.08.2008г. в размер на
200 000 евро, 2/ договор №
158/26.11.2008г. в размер на 200 000 евро; и договор № Л 163/24.06.2010г.
за 100 000 евро, като последното плащане по кредитите е било на
12.11.2010г. Излага подробни съображения в молбата си какъв е размерът на
задълженията на ответника към 11.06.2012г. по различните договори за кредит,
като е описал и обезпеченията си по тях, както и в писмени бележки чрез юриск. С..
Ответникът «Л.А. БГ» ЕООД оспорва молбите на кредиторите по съображения,
подробно изложени в писмен отговор от 13.02.2012г. Първоначално е поддържал, че
действително е в състояние на неплатежоспособност, тъй като самият той е подал
молба за откриване на производство по несъстоятелност на 01.12.2011г., по която
е било образувано търг. дело № 5088/2011г. на СГС, VІ-9 състав, като е твърдял, че началната дата на
неплатежоспособността е 01.04.2006г. Впоследствие чрез процесуалния си
представител – адв. М. твърди в молбата от 06.07.2012г., че затрудненията му са
временни и не е в състояние на неплатежоспособност, като дружеството разполага
с имущество. Излага съображения и в писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени и приети като неоспорени писмени доказателства
трите договора за б. кредит, сключени между първия молител – «Р. Б.» АД и ответника, като по
първия договор за револвиращ б. кредит от 29.08.2009г. първоначално уговорения
краен срок за погасяването му е 15 август 2009г., като по споразумението за
новация от 30.11.2009г. е уговорено изплащане на описаните вноски с краен срок
– 15.04.2014г. За вземанията по договора, които са били просрочени, кредиторът
се е снабдил с изпълнителен лист от 06.12.2011г., издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена от РС – Ловеч по ч.гр.д.№
2179/2011г. С представеното писмо – приложение № 3 към исковата молба от
05.12.2011г., което е връчено на ответника съгласно известието-обратна разписка
на 12.12.2011г. задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми. По
втория договор за б. кредит от 29.08.2006г. първоначално уговореният краен срок
за погасяването му е бил 15 август 2016г. / съгласно чл. 2.1 от договора/, като
са предоговорени нови погасителни срокове за просрочени главници по анекс № 2
към същия от 30.11.2009г., а кредитът е обявен за предсрочно изискуем с
писмо-приложение № 6 към същия. По договора за инвестиционен б. кредит от
06.03.2008г. първоначално уговореният
краен срок за погасяване е 15 март 2018г., като с писмо –приложение № 9, също
връчено като гореописаните две на 12.12.2011г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.
Видно от представения договор за заем от 22.05.2009г., сключен от една
страна от присъедения кредитор - «Ю.Т.С.Б. 2000» ЕООД като заемодател,
ответника в качеството му на заемополучател и описаните лица – «Районна
ветеринарна станция – Л.» ЕООД и физическите лица Ц.В., М.Х.
и Н.С. като поръчители, заемодателят се е задължил, а заемателят – ответното
дружество е имало правото да получи в срок до 30.04.2010г. парични средства в
размер на 890 000 евро, като по чл. 2 е задължен да върне същите в срок до
21.05.2010г. Уговорено е по договора, че всички трансфери ще се извършват по с Б.и
преводи по разплащателните сметки на страните.
С писмо от НАП – офис «Изток» са постъпили копия от ГДД и приложени към тях
ГФО за периода от 2004г. – 2010г. за ответника / стр. 186 и следващите от
делото./
От присъединения кредитор «О.Б.» АД са представени трите договора за б.
кредит, като по първия № Л156 първоначално уговорения краен срок за погасяване
на средствата по кредита съгласно чл. 4, ал.3, б.В е 20.06.2011г., а с анекс №
1 от 20.11.2009г. е предоговорен краен
срок на погасяване на преодставения кредит по чл. 4, ал.2 – 20.11.2010г., а с
анекс № 2 от 20.08.2010г. срокът е изменен като краен такъв е определен
20.02.2012г. За обезпечаване на вземанията е учредена договорна ипотека с представения
нотариален акт № 22, т.V-, рег-№ 7472, дело № 605/2008г. от 01.09.2008г., както
и договор за залог на материални активи от 29.08.2008г., за който е подадено
представеното заявление за вписването му и издадено представеното потвърждение
от Централния регистър на особените залози, както и договор за учредяване на залог върху
вземания също от 29.08.2008г., също вписан в ЦРОЗ. По договора за б. револвиращ
кредит № Л 158 от 26.11.2008г. първоначално уговорения срок за погасяването му
е 20.10.2011г., като е изменен с анекс № 1 от 18.03.2010г. на 20.08.2011г., а
по третия договор за б. кредит № Л 163/24.06.2010г. уговореният краен срок за
погасяване е 20.12.2011г.
От ответника е представен комисионен договор от 05.01.2006г., сключен между
него от една страна, «Б.Л.» - дружество със седалище Британски вирджински
острови от друга страна, и «Районна
ветеринарна станция – Ловеч» ЕООД като поръчител, съгласно който ответникът се
е задължил да продаде на «Б.Л.» или посочено от него трето лице описия свой
недвижим имот, както и да извърши действия по придобиването от това лице на
описания имот на поръчителя срещу уговорените суми, като в чл. 16 от договора е
уговорено, че ответникът дължи неустойка в размер на 500 000 евро, считано
от настъпване на забавата и по 3 000 евро за всеки следващ ден на
забавата, считано от 01.04.2006г., като с представеното писмо-покана от
01.11.2011г. «Б.Л.» е претендирал от ответника и солидарно задължения поръчител
сумата от 6 648 000 евро като обезщетение за неизпълнение на договора
за посочения период. Договорът е оспорен като писмен документ по реда на чл.
193 от ГПК, като е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза от
17.05.2012г. от вещото лице С.Ч., в която се сочи, че същият е подписан от
лицето Г.П.. С молба от 06.07.2012г. представилият го ответник е заявил
изрично, че не желае да се ползва от оспорения комисионен договор.
По делото са изслушани основно и допълнително
заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвени от вещото лице З.Д., които се кредитират от съда като обективно и компетентно дадени. Експертът е извършил анализ на
структурата на активите и пасивите на ответното дружество по данни от балансите
за периода 2007г.-2010г. включително, отразени в таблиците на стр.3 и 4 от
основното заключение, като е налице тенденция на увеличаване на пасивите, в
които предобладават краткосрочните задължения. В таблицата по задача 2
експертът е изчислил коефициентите на ликвидността, като към 31.12.2011г.
коефициентът на обща ликвидност е 0,0143, а на бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност е отрицателна величина. Към 31.12.2010г. коефициентът на обща
ликвидност е 0,8718, като е малко по-добър от този за предходните 2009, когато
е 0,7613 и 2008г. – 0,7104. Вещото лице е посочило, че съобразно коефициента на
финансова автономност на дружеството към 31.12.2011г. същият е отрицателна
величина - -0,9045, което говори за декапиталиризан собствен капитал, докато за
периода до 2010г. е бил положителен съгласно стойностите по таблицата на стр.
5. Съгласно експертизата задълженията на ответника по баланса към 31.12.2011г.
са общо в размер на 18 808 хил. лв., от които краткосрочните са
18 183 хил.лв., като в таблицата на стр.8 са отразени сумите спрямо отделните
кредитори. Видно от обстойния анализ на структурата на капитала на дружеството
и показателите на рентабилност за периода 2007г., 2008г. и към 31.12.2009г.
дружеството е реализирано финансов резултат – печалба. Вещото лице на стр. 11 и
следващите е направило анализ на притежаваните от ответника активи, като сочи,
че през анализирания период до 31.12.2010г. общата балансова стойност на
притежаваните активи на дружеството са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения – текущи и нетекущи, като към 31.12.2011г. притежаваните
активи не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения, като
недостигът възлиза на 17 012 лв. Общата балансова стойност на наличните
краткотрайни активи на ответника не са били достатъчни за покриване на неговите
текущи задължения през целия анализиран период. Вещото лице е установило, че
задълженията на ответника към кредиторите – молители са намерили счетоводно
отражение, поради което не е необходимо изготвянето на алтернативен вариант на
заключението. Спрямо „Б.Л.” задължението е отразено като краткосрочно в баланса
към 31.12.2011г. въз основа на покана за доброволно изпълнение от 01.11.2011г.
В отговор на задача 13, стр. 19 от основното заключение, вещото лице е
установило, че в ГФО към 31.12.2009г. на ответника са отразени задълженията му
към „Ю.Т.С.Б. 20004 ЕООД във връзка с ползвания заем в размер на 670 000
евро, като осчетоводяването е въз основа на постъпилите по б. път суми по
банкова сметка ***, които преводи са на описаните на стр. 20 от заключението
пет дати в периода 25.05.2009г. - 25.09.2009г. чрез посочените банки. В
таблиците на стр.21 и следващите вещото лице е отразило задълженията на
ответника към кредиторите му, като е видно, че той има такива към „А.Б.” АД, „П.и.б.”,
„О.Б.” и молителя – „Р.” АД. Ответникът има задължения и към доставчици, които
са отразени в таблица на стр.26 в общ размер на 714 823,92 лв. към
31.12.2011г., като през цялата 2011г. няма плащане към тези доставчици. Видно
от допълнителното заключение на вещото лице от 25.07.2012г. последните плащания
от ответното дружество към кредиторите му, които са осчетоводени, са: към „Р.” АД
на 05.03.2010г. като плащанията са частични; спрямо „О.б.” АД последното
плащане е на 12.11.2010г., към контрагента „И.” ООД – на 07.10.2010г., към „П.и.б.”
АД последното плащане е на 11.03.2011г., а към „А.Б.” АД – на 26.05.2011г. В
съдебно заседание вещото лице е обяснило, че не е извършвало проверка в двете
банки дали през 2011г. е имало ефективно плащане или просто е отразено счетоводно
като просрочен кредит, като сочи, че е възможно това да не са реални плащания,
а отнасяне счетоводно на суми в просрочие.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като
легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1
от ТЗ, съгласно която разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. В случая безспорно се установи от събраните
по делото доказателства, че ответното дружество е търговец и има неизпълнени
задължения по търговски сделки, а именно договорите за б. кредит, сключени с
молителя «Р. / България/» ЕАД. Наличието
на изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност вземане дори само на единия
от кредиторите – молители е
достатъчно основание за откриване на производство по несъстоятелност, като с оглед на
горното и факта, че в настоящото производство не се формира сила на пресъдено
нещо за вземането на кредитора, то съдът намира, че не следва да обсъжда дали
ответникът има действително задължение към другия присъединен кредитор - «Ю.Т.С.Б. 2000» ЕООД, като за пълнота може да се
отбележи, че е налице неизпълнено парично задължение по търговска сделка, тъй
като се установи от заключението на вещото лице изпълнението на задължението на
заемодателя, а именно предоставяне на сумите. Предвид горното изцяло са неотносими
и доводите на първия молител досежно легитимацията на «Б.Л.» - дружество със седалище Британски вирджински острови като кредитор
на ответника по силата на комисионния договор от 05.01.2006г., като следва да
се има предвид, че същият е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК и представилата
го страна е заявила, че няма да се ползва, т.е. последният не следва да е част
от доказателствения материал по делото. Съдът намира, че са неоснователни
доводите на ответника, че вземанията спрямо него на «Р. / Б./ АД не са изискуеми, тъй
като не му били надлежно връчени писмата-уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредитите. Писмата са доставени с представените известия, в
които длъжностно лице – служител на «Български пощи» е удостоверило, че са
получени от упълномощено лице, като са изпратени на седалището на ответното
дружество. Ответникът не е оспорил разписките по реда на чл. 193 от ГПК и не е
ангажирал опровергаващи ги доказателства, като следва да се има предвид, че
върху тези документи е положен подпис за получател от името на оспорващото този
факт ответно дружество, поради което доказателствената тежест за оспорването е негова.
Независимо от горното дори и да се приеме обратното, то изявлението на
банката-кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по
договорите за кредит е достигнало до адресата си – ответника с връчването на
препис от исковата молба и приложенията на ответника, поради което настъпването
на изискуемостта на вземанията е установено по делото.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че
ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. От двете заключения
на съдебно-икономическата експертиза е видно, че ответникът не може да посрещне нито
текущите плащания, нито е в състояние да обслужи дългосрочните си задължения,
като е налице декапитализация на собствения му капитал. В тежест на молителя е да обори презумпцията
на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да
стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват
различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност
: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Съдът възприема изводите
на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. Съдът намира, че
изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието на ответника не оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ. Предвид осъществяването на
състава на чл.630 от ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена. Не са налице предпоставките на чл. 631 от ТЗ, а именно не се установи
затрудненията на длъжника да са временни и имуществото му да покрива всички
задължения, без опасност за кредиторите. Доказателствената тежест за горното е
на ответника, а последният не е ангажирал доказателства, от които да се
установява, че затрудненията му са временни, а след 31.12.2010г. както посочва
в заключението си вещото лице Д. дори и цялото му имущество не е достатъчно за
покриване на задълженията му. Касае се за продължителен период, тъй като по
последващия баланс към 31.12.2011г. всички показатели са влошени, поради което
не може да се приеме, че това е временно състояние. Няма доказателства,
ангажирани от ответника, че към днешна дата финансовото и икономическото му
състояние е подобрено, поради което възраженията му, че са налице условията на
чл. 631 от ТЗ са неоснователни.
По отношение на
началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената
такава в молбата на кредитора, а следва да прецени същата съобразно данните по
делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно
финансово състояние и е свързано с възможността длъжника да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В
този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. №
466/
Предвид горното съдът намира, че следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на ответника, като бъде обявена неплатежоспособността му с начална
дата – 31.12.2010г., да бъде назначен временен синдик и определена дата на
Първо събрание на кредиторите. Съдът намира, че не следва да се присъждат
разноски, тъй като в хода на устните състезания страните не са претендирали
такива изрично.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.А.БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.”Д.”, ул.”Н.Г.” № ** ап. *, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2010г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Л.А.БГ” ООД, ЕИК *********.
НАЛАГА
запор
и възбрана върху имуществото на „Л.А.БГ” ООД, ЕИК *********.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „Л.А.БГ” ООД, ЕИК *********, Д.С.Банков,
ЕГН **********,***, с тел. **********, вписан в Списъка по чл. 655, ал.2 от ТЗ под № 74, при месечно възнаграждение в размер на 1000 /
хиляда / лева, платимо от масата на несъстоятелността, като ОПРЕДЕЛЯ тридневен
срок на синдика за встъпване от датата на уведомяването му.
УКАЗВА на временния синдик в случай,
че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин
вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати
поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно
чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г.
Указва на временния синдик, че
следва да изпълни задълженията си по чл. 668 от ТЗ, в срок най-късно пет работни
дни преди датата на насроченото Първо събрание на кредиторите с оглед
възможност желаещите лица да се запознаят с документите.
СВИКВА
Първо събрание на кредиторите на 21.09.2012г. от 11,45 часа в Съдебна палата,
гр. С., бул. „В.” №*, СГС, заседателната зала на състав VІ-18 с дневен
ред по чл. 672 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: