О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.................................................................2022
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в закрито заседание на втори
март 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
изслуша докладваното от
съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН частно касационно административно-наказателно дело № 246 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на две частни жалби от Н.А.Н.,
едната срещу разпореждане №213/13.01.2022г., другата срещу разпореждане
№205/12.01.2022г. и двете постановени по
н.а.х.д.№1673/2021г. на Варненския районен съд.
Жалбоподателят счита, че неправилно Варненския районен съд е оставил без
разглеждане молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер
на 30 лева, дължима пред Варненския административен съд, поради което иска
отмяна на разпореждане №213/13.01.2022г. по н.а.х.д.№1673/2021г. на Варненския
районен съд. Същият жалбоподател иска отмяна като неправилно и на разпореждане
№205/12.01.2022г. по н.а.х.д.№1673/2021г. на Варненския районен съд, като
изтъква, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
поради което не му се дължи юрисконсултско възнаграждение.
Двете обжалвани разпореждания са съобщени на Н.Н. на 19.01.2022г., а
частните жалби срещу тях, подписани с електронен подпис са постъпили по
електронен път на 13 януари 2022г., поради това че жалбоподателят има
електронен достъп до материалите по делото и се е запознал с постановените
разпореждания преди да му бъдат връчени от съдебен призовкар.
С разпореждане №213/13.01.2022г., постановено по н.а.х.д.№1673/2021г.,
Варненският районен съд /ВРС/ е оставил без разглеждане молбата от Н.А.Н. за
освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с частната жалба на Н.Н.
срещу разпореждане №205/12.01.2022г., постановено по същото дело, дължима по
сметката на Варненския административен съд. За да отхвърли молбата, ВРС се е
позовал на Тълкувателно решение №3/2017г. на Върховния административен съд,
според което не се дължи държавна такса при подаване на частна жалба против
съдебни актове по административни дела съгласно чл.213 т.3
във връзка с чл.236 от АПК във връзка с т.2б от Тарифа №1 към Закона за
държавните такси и таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието.
Касационният състав на Варненския административен съд намира за неправилно
разпореждане №213/13.01.2022г., постановено по н.а.х.д.№1673/2021г. на
Варненския районен съд и съображенията му за това са следните:
С решение №877/12.11.2021г. по н.а.х.д. №1675/2021г., Варненският районен
съд е изменил в една част и в друга част
е потвърдил наказателно постановление №20-0819-001533/14.05.2020г., издадено от
началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна срещу Н.А.Н..
Със същото решение въззивният съд е осъдил Н.Н. да заплати на ОД на МВР
гр.Варна сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е
определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На 15 ноември 2021г. е постъпила по електронен път молба от Н.Н. за
изменение по реда на чл.248 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК на решението
на ВРС в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, която е оставена
без уважение от Варненския районен съд с разпореждане №205/12.01.2022г.,
постановено по н.а.х.д.№1673/2021г.
Във връзка с оспорването на разпореждане №205/12.01.2022г., постановено по
н.а.х.д.№1673/2021г. на ВРС, Н.Н. е подал молба за освобождаване от държавна такса
от 30 лева дължима за разглеждане на частната жалба пред Варненския
административен съд.
Последвало е разпореждане №213/13.01.2022г., с което като недопустима,
поради недължимост на държавна такса, е оставена без разглеждане молбата за
освобождаване от заплащане. Изводът на ВРС, че не се дължи държавна такса за
разглеждане на частни жалби срещу съдебни актове, постановени по
административно-наказателни дела е неправилен.
Цитираното от ВРС тълкувателно решение на
Върховния административен съд е загубило своето правно действие по отношение на
измененията в АПК въведени с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. и ДВ
бр.94 от 29.11.2019 г.
В Държавен вестник бр.94 от 2019г. е приета
нова разпоредба на чл.235а от АПК, според която за производство, образувано по
частна жалба, се събира такса в размер 30 лв за граждани, държавни и общински органи и 150
лв за организации. Не се дължи такса от
граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и
подпомагане.
Разпоредбата на чл.227а ал.5 от АПК
въведена с редакцията в Държавен вестник бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.
предвижда, че алинеи 1 – 4 /сред които и
изискване за заплащане на държавна такса/ не се прилагат в касационното
производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Изменена е разпоредбата на чл.236 от АПК
/ДВ бр.94 от 2019г./ и законодателят е приел, че доколкото в глава 13
„Обжалване на определения и разпореждания“ на АПК няма особени правила, за
производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за
касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3,
4
и 5
от АПК.“.
Тоест, по
аргумент на противното /Per argumentum a contrario/, според редакцията на чл.236 от АПК за производствата по
частни жалби по реда на ЗАНН се прилагат алинеи от 1 до 4 на чл.227а от АПК,
сред които е изискването за заплащане на държавна такса.
В обобщение, Н.Н. дължи заплащане на
държавна такса в размер на 30 лева за заглеждане от Варненския административен
съд на частната му жалба срещу разпореждане №205/12.01.2022г., постановено по
н.а.х.д.№1673/2021г. на ВРС. Във връзка с молбата за освобождаване от
заплащането ѝ, жалбоподателят е приложил декларация за семейно,
материално и финансово положение, както и заповед, въз основа на която му е
отпусната месечна социална помощ в размер на 75 лева. Тези доказателства обосновават заключението, че
жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати държавната такса и е налице основание
за освобождаване от заплащането ѝ.
Следователно, разпореждане
№213/13.01.2022г., постановено по н.а.х.д.№1673/2021г. на ВРС трябва да бъде
отменено и Н.Н. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 30
лева в касационното производство пред Варненския административен съд.
По отношение обжалването на разпореждане
№205/12.01.2022г., постановено по н.а.х.д.№1673/2021г. на ВРС, касационната
инстанция изразява следното правно становище:
Варненският районен съд е оставил без
уважение молбата на Н.Н. за изменение по
реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК на решение №877/12.11.2021г.
по н.а.х.д. №1675/2021г. в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение,
като е приел, че чл.63 ал.3 от ЗАНН /в редакцията от ДВ, бр. 94 от 2019 г./ е давала
право за присъждане на разноски на
страните по реда на АПК. В редакцията от същия брой на Държавен вестник,
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН е повелявала, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В производството по
н.а.х.д.№1673/2021г. пред ВРС са постъпили писмени бележки с вх.№
15338/21.06.2021г. от ОД на МВР гр.Варна чрез главен юрисконсулт Катя
Лукова-Атанасова, следователно ответникът е бил защитаван от юрисконсулт по
смисъла на чл.63 ал.5 от ЗАНН в редакцията от ДВ бр.94 от 2019г.
Предвид изхода на н.а.х.д.№1673/2021г. на
ВРС, правилно в полза на ОД на МВР гр.Варна е присъдено претендирано от
ответника юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, приложим
на основание чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.228 от АПК.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че ответникът е дал повод
за завеждане на делото, тъй като административно-наказателното производство е
било образувано въз основа на извършено от Н.Н. административно нарушение, за
което му е било наложено административно наказание „глоба“. Тоест,
неправомерното поведение на жалбоподателя е станало повод за образуване на
съдебното производство.
Отделно от това, чл.227а ал.2 от АПК
предвижда освобождаване от заплащане само на държавна такса, но не и на
разноски, присъдени в полза на страната,
за която съдебния акт е благоприятен.
С оглед на изложеното, разпореждане №205/12.01.2022г. по
н.а.х.д.№1673/2021г. на Варненския районен съд е правилно и трябва да бъде
оставено в сила, каквото правомощия има касационната инстанция съгласно чл.221
ал.2 от АПК, приложим на основание чл.236 от АПК.
Воден от изложеното и на основание чл.235
от АПК и чл.236 от АПК във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №213/13.01.2022г., постановено по н.а.х.д.№1673/2021г. на Варненския районен съд и вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н. от заплащане на държавна такса в
размер на 30 лева в касационното производство пред Варненския административен
съд във връзка с частната му жалба срещу разпореждане №205/12.01.2022г. по
н.а.х.д.№1673/2021г. на Варненския районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №205/12.01.2022г. по н.а.х.д.№1673/2021г.
на Варненския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.