Р Е Ш Е Н И Е
№ 44 / 27.2.2020г.
27.02.2020
г., гр.Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 граждански състав, в открито заседание,
проведено на десети февруари
две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дарина Енева, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №848 по описа за
2019г. на РС- гр.Карнобат, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.48, ал.1, вр.чл.45 от ЗЗД, вр. чл.1, ал.2 от Закона за защита на животните,
/ЗЗЖ/ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от С.М.А., чрез адв.Я.С. от
БАК, срещу 1.М.С.Ж., 2.В.Г.Ж. и непълнолетния 3.Г.М.Ж., с която са предявени
осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинена смърт на
отглеждано от ищеца куче, настъпила на 21.10.2017г. в с.Д., община Карнобат,
както и сума от 178 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
21.10.2017г.- 21.07.2019г. Изложени са твърдения, че третият ответник,
управлявайки МПС в община Карнобат, с.Д., на 21.10.2017г., в центъра на селото,
умишлено е причинил смъртта на собственото на ищеца животно- куче, порода
„кангал“, на възраст от 7 год. Посочено е, че са сезирани органите на МВР, за
което е образувано досъдебно производство по описа на РУП- гр.Карнобат.
Извън
предвидения в закона 1- месечен преклузивен срок по делото е постъпил
отговор на искова молба от 1.М.С.Ж.,
2.В.Г.Ж. и непълнолетния 3.Г.М.Ж., действащ лично и със съгласието на
родителите си, чрез адв.С.К. от АК- гр.Кюстендил, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от процесуален представител. Ответниците не се явяват,
представляват се от упълномощен процесуален представител, който оспорва
исковете.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите
разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Служебно е изискана
за прилагане по делото преписката по ДП №***г.
по описа на РП- гр.Карнобат, образувано за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК,
за проявена жестокост към гръбначно животно и причинена смърт на 21.10.2017г. в
с.Д., обл. Бургас, прекратено от прокурора на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.8 и чл.199 от НПК за налагане на възпитателни мерки на
непълнолетния извършител Г.М.Ж.. Видно от приложено описание и идентификация на
животното, /стр.39/, кучето от порода „кангал“ носи името Бета, родено е на ***г.
и е с вписан собственик М.С.А. ***.
Видно от
удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, /стр.64- 65/, Г.М.Ж., роден на ***г.
е син на М.С.Ж. и на В.Г.Ж..
Представено е
Решение по възпитателно дело №***.
на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните към община Сливен от 05.06.2019г., /стр.79/, по отношение на Г.М.Ж.,
с което му е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН-
предупреждение, за извършена на 21.10.2017г. в с.Д., обл. Бургас,
противообществена проява, изразяваща се в причиняване смъртта на женско куче от
порода „кангал“ на публично място в центъра на селото.
По делото е
допуснато и прието заключение по съдебно- оценителна експертиза, /стр.85/,
съгласно което стойността на възрастно 7- годишно, бременно куче от породата
„кангал“ възлиза между 200 и 1 000 лв. Изчислен е размерът на претендираното
обезщетение за забава, за периода: 21.10.2017г.- 21.07.209г. В публично съдебно
заседание вещото лице уточнява, че за изготвяне на заключението си е ползвал
твърденията на ищеца в исковата молба.
В открито съдебно
заседание са разпитани свидетелите Д.В.Н. и М.Д.Ч.. Свидетелят Н. посочва, че
видял как ответникът Г.Ж. прегазил с лек автомобил едно от кучетата на ищеца.
Твърди, че ответникът е направил два опита да подгони кучетата, като на втория си
опит прегазил на улицата в селото куче с жълта козина от порода „кангал“, което
по- късно починало. Посочва, че кучата са ползвани за овчарски и стояли в дома
на ищеца и били негова собственост. Отрича да ги е виждал често на улиците в
селото без надзор и да са били агресивни.
Свидетелят Ч.
твърди, че докато извършвал строително- ремонтни работи преди 2 години в центъра
на селото, близо до автобусната спирка, чул шум от сблъсък и по- късно разбрал,
че с л.а. „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с бургаски регистрационен номер, с десен
волан, управляван от ответницата В.Ж., е блъснато жълтеникаво средно голямо
куче, което определя като улична порода. Посочва, че по- късно кучето починало
край ограда до пътя, като му е свален нашийника от собственика му М.. Посочва,
че е виждал и преди инцидента същото куче да обикаля из селото.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Непозволеното увреждане се основава на
нарушението на забраната да се увреждат субективните права, имуществото и
телесната неприкосновеност на гражданскоправните субекти. От своя страна отговорността
по чл.48 от ЗЗД се основава на неизпълнението на особено задължение за надзор
над недееспособен, имащо производен характер спрямо общото задължение да не се
вреди другиму. Отговорността на родителя представлява санкция за недобре
изпълнен родителски дълг по възпитание и упражняването на контрол над детето
си. При причинена материална вреда на деликтно основание деликвентът, съоветно
лицето, носещо отговорност за чужди действия има задължението да я поправи като
възстанови предишното положение, респ. като заплати парично обезщетение. В
настоящия случай вредата се изразява в умишлено причиняване смъртта на животно.
Съгласно разпоредбите на ЗЗЖ животните представляват обект на гражданските
правоотношения, който се ползва със специална защита, изразяваща се в опазване
на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно,
жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия
за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености. Съгласно чл.149, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, /ЗВД/, животните
се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и
предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.
В Глава VII, Раздел VII на ЗВД са установени задълженията към
собствениците на домашни любимци и
кучета за служебни, ловни и други цели. На основание чл.174, ал.1 от ЗВД,
собствениците на кучета, навършили 6- седмична възраст, ги представят на
регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика
във ветеринарномедицинско заведение за официална идентификация
чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен
документ (паспорт), отговарящи на изискванията на Наредба №6/08.10.2013г. за изискванията към средствата за
официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и
контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в
интегрираната информационна система на БАБХ, издадена от министъра на
земеделието и храните. Съгласно чл.11б, т.3 от горепосочената наредба, идентификационни документи
(паспорти) се издават на домашните любимци, кучетата за служебни, ловни и други
цели. Видно от приложения към
служебно изисканата преписка по горното досъдебно производство паспорт на
животно като собственик на кучето е вписано лице, различно от ищеца. Вещта
погива за собственика й. При предявен иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди обстоятелството кое лице е отглеждало животното се явява
ирелевантно. С оглед на горното, доколкото ищецът не е вписан като собственик
на животното не се явява лице, претърпяло имуществена вреда, за която да търси
парична обезвреда в настоящото съдебно производство. На това основание исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото по главния иск
следва да бъде направен извод за неоснователност на исковата претенция за
обезщетение за забава, предвид на акцесорния й характер.
По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ответната страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответната страна в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските и представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.А., ЕГН:**********, срещу М.С.Ж., ЕГН:**********, В.Г.Ж., ЕГН:**********
и Г.М.Ж., ЕГН:**********, искове с правно основание по чл.48, ал.1,
вр.чл.45 от ЗЗД, вр. чл.1, ал.2 от ЗЗЖ и по чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
следните суми: сума от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинена смърт на 21.10.2017г. в с.Д.,
община Карнобат, на куче, с име „Бета“, порода „кангал“, родено
на ***г. и сума от 178 / сто седемдесет и осем/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 21.10.2017г.- 21.07.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.М.А.,
ЕГН:**********, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, да заплати на М.С.Ж., ЕГН:**********,
В.Г.Ж., ЕГН:********** и Г.М.Ж., ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: