Р
Е Ш Е Н И Е
№1533
гр. Пловдив, 27.09.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Росен
Каменов, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 1540 по описа за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Национално
тол управление, чрез юрк. В., срещу Решение № 155/27.01.2023г., постановено по
АНД № 7250/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № 004767/03.11.2022г. издадено от Директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П.И.Б.
на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1800 лева. Твърди се, че районен съд е приложил
неправилно закона, както и че нарушението е безспорно доказано. Иска се отмяна
на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – П.И.Б., излага становище за неоснователност на касационната жалба на
Национално тол управление.
Частна касационна жалба е депозирана от П.И.Б. срещу Определение № 255 от
09.03.2023г. постановено по АНД № 7250/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
което е оставена без разглеждане молбата на П.И.Б. за изменение на Решение №
155/27.01.2023г., постановено по АНД № 7250/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив в частта на разноските. Твърди се незаконосъобразност на определението
и се иска неговата отмяна, с присъждане на разноските.
Ответникът по частната касационна жалба – Национално
тол управление, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбите.
Касационната жалба и частната такава са подадени в рамките
на преклузивния срок от лица, имащи правен интерес, за които съответния съдебен
акт е неблагоприятен, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледана по същество жалбата на Национално тол управление
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбата на П.И.Б. също е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 155/27.01.2023г., постановено по
АНД № 7250/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Наказателно
постановление №
004767/03.11.2022г. издадено от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П.И.Б. на основание чл.179, ал.3а,
във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.
За да постанови този резултат, Районен съд – Пловдив е констатирал
пороци в съдържанието на АУАН и НП. Изложени са доводи, че действително в НП
е посочено, че П.Б. е притежавал качеството водач към по-късна дата -
05.05.2022г., но подобни твърдения
липсват досежно датата на извършване на нарушението- 23.04.2022г. На следващо място
е изложено, че според систематичното тълкуване на нарушената (чл.139, ал.7 от ЗДвП) и санкционната разпоредба (чл.179, ал.3а от ЗДвП), формите на
изпълнителното деяние на визирания административен състав могат да бъдат в две
алтернативи: незакупуване от водача на маршрутна карта или неизпълнение на
други „съответни задължения“ за установяване на
изминатото разстояние, като в АУАН е следвало да намери отражение коя е
съставомерната форма на изпълнителното деяние.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени
факти и след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства
районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
В процесното НП е посочено, че не е изпълнено задължението
по чл.139, ал.7 от ЗДвП, което представлява административно нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Съгласно чл. 139, ал.7 от ЗДвП, водачът
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
От своя страна чл.10, ал.1, т.2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние,
като такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или
пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло,
а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните
тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
На
следващо място според посочената като основание за издаване на процесното НП
разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В
случая при извършена на 05.05.2022г. проверка от страна на контролните органи
на ППС с рег. № ****, вид – влекач, марка и модел ****, което към момента на
проверката е управлявано от П.И.Б., е установено, че на 23.04.2022г. в 11:16:16
часа същото ППС е засечено по път А-1, км.107+663, включен в обхвата на
платената пътна мрежа за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Както правилно е посочил и районен съд П.Б. е
притежавал качеството водач към по-късна дата - 05.05.2022г., но не се установява, че именно на датата на
извършване на нарушението - 23.04.2022г. отново той е управлявал процесното
ППС, а посочените в НП разпоредби на чл.139, ал.7 от ЗДвП и чл.179, ал.3а от ЗДвП се отнасят за
водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. В съставения АУАН е
отразено, че нарушението е установено чрез справка в електронната система,
както и че са събрани следните доказателства: снимков материал за извършено
нарушение и потвърждение от водача, че е управлявал автомобила в момента на
нарушението. Такова потвърждение на водача липсва по преписката. Т.е. не са налице
доказателства, че именно наказаното лице е извършило вмененото му нарушение на
23.04.2022г., което води до незаконосъобразност на оспореното НП.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Относно частната
жалба на П.И.Б., настоящия съдебен състав счита следното:
С обжалваното Определение № 255 от 09.03.2023г. постановено по
АНД № 7250/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в производство
по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) съдът е оставил без разглеждане молбата на П.И.Б. за
изменение на Решение № 155/27.01.2023г., постановено по АНД № 7250/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив в частта на разноските. Съдът е приел, че
искането за изменение е недопустимо, тъй като по делото не е представен списък
с разноските. В Решение № 155/27.01.2023г.,
постановено по АНД № 7250/2022 г., Пловдивски районен съд се е
произнесъл по искането на жалбоподателя, като е оставил без уважение
претенцията.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 80 ГПК страната
която е поискала разноски, представя списък на разноските най -късно до
приключване на последното заседание, в противен случаи тя няма право да иска
изменение в частта за разноските. Не е спорно, обстоятелството, че списък на
разноските не е представен от страна на П.И.Б.. Установява се от приложените по
АНД 7250/2022г. доказателства, че плащането на адвокатското възнаграждение е
извършено още на 29.11.2022г., т.е. преди подаване на жалбата пред районен съд.
Освен, че жалбоподателят Б. е имал възможност да представи списък с разноски
още с подаване на жалбата до районен съд, същото е можел да стори и с подаване
на молбата от 13.01.2023г., с която моли да не се дава ход на делото.
Според т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК е недопустима.
По АНД № 7250/2022 по описа на РС - Пловдив е представен сключен договор за
правна помощ от 28.11.2022г. и анекс към същия договор от 28.11.2022г., като е
издадена проформа фактура № **********/28.11.2022г. с получател П.И.Б. и с
предмет изготвяне и подаване на жалба срещу НП № 004767/03.11.2022г., издадено
от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
както и осъществяване на процесуално представителство по образуваното
производство. Издадена е и фактура № **********/29.11.2022г. с получател
„Ка-СПИЙД“ ЕООД и с предмет плащане по проформа
фактура **********/28.11.2022г., издадена на П.И.Б. във връзка с
изготвяне и подаване на жалба срещу НП № 004767/03.11.2022г., издадено от
директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
както и осъществяване на процесуално представителство по образуваното
производство.
За да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение,
претендираните разноски трябва да бъдат реално направени като разход от
жалбоподателя. Изрично е прието в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд
по тълкувателно дело № 6/2012 г., че само заплатените от страната разноски подлежат
на възмездяване.
В случая, жалбоподателят П.И.Б. не е платил реално чрез разходване на свои
средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение. От
представеното платежно нареждане е видно, че наредител K-SPEED EOOD е платило на
адвокатското дружество сумата в размер на 780 лева с основание за
плащане „проформа 577“. След като възнаграждението за адвокат е заплатено от
трето лице, липсва реално осъществен разход от П.И.Б., който да се приеме, че е
за негова сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв
разход за сметка на насрещната страна. Изложеното се отнася и за претендираните
от П.И.Б. разноски пред касационна инстанция, независимо от представената
разписка, която пък е за предаване на сума различна от тази посочена в договора
за правна помощ от 20.03.2023г. Още повече, че в представеното платежно
нареждане е видно, че наредител K-SPEED
EOOD е платило
на адвокатското дружество сумата в
размер на 1500 лева, която сума също е различна от посочената в разписката и в
договора за правна помощ от 20.03.2023г.
Практиката на ВКС и на ВАС е последователна и в този смисъл са Определение
№ 14/7.01.2015 г. по ч. т. д. № 3082/14 г. на ВКС, ТК, Определение №
110/25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение №
274/15.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о., ТК., Решение №
5454/11.05.2020 г. по адм. дело № 6182/2019 г. на ВАС, Пето отделение, Решение
№ 1517/ 17.02.2022 г. по адм. д. № 7434/2021 на ВАС.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на
страните по делото.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/27.01.2023г., постановено по
АНД № 7250/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение № 255 от
09.03.2023г. постановено по АНД № 7250/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.И.Б., за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национално тол
управление, за присъждане на разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: