Решение по дело №72/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 15
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20213500900072
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Търговище, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20213500900072 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба вх. № 1845/25.08.2021 г.,
депозирана от Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, чрез
процесуален представител адв. Г.Х.-САК, срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД („ЗАД ДБЖЗ“ АД),
ЕИК *********, гр. София, с която искова молба е предявен иск за сумата от
30 000 лв.- предявен като частичен от 50 000 лв. (увеличен в с.з-. на 50 000
лв.), представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2017 г., около
20:30 часа, в с. Здравец, по ул. Георги Димитров в посока от гр. Попово към
гр. Търговище, причинено от МПС марка „Рено“, модел „Клио“, с per. № Т ...
XT, управлявано от А.Ю.Х., който, поради несъобразена скорост блъснал
пресичащия пътното платно по продължението на тротоарите пешеходец Н.
Н. В., движещ се отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното
дружество.
Искът е обоснован с обстоятелството, че макар по съдебен ред
1
ответникът да е бил осъден да заплати на ищеца определеното от
първоинстанционния съд, увеличено от въззивния съд, обезщетение за
претърпените болки и страдания, тъй като впоследствие, след постановяване
на съдебните актове, ищецът получил допълнителни усложнения, а именно:
установена през м. 11.2019 г. „емболия и тромбоза на артериите на долните
крайници“, за което след изписването му от болничното заведение в Русе, бил
предписан хигиенно-диетичен режим и назначена медикаментозна терапия,
всичко това довело и до психичен срив, ищецът счита, че му се дължи
допълнително обезщетение, което да репарира търпените неимуществени
вреди, които не са обезщетени от въззивния съд с влязлото в законна сила
Решение № 647/12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 4776/2019 г. по описа
на САС, недопуснато до касационен контрол с определение № 323/28.05.21 г.
по т.д. 1800/20 г.. Тъй като по депозираната пред ответника молба вх. №
2804/08.07.2021 г., по която е заведена щета № 0801-005901/2017-04, с
уведомление изх. № 3763/28.07.2021 г., застрахователят отказал изплащане на
обезщетение с аргумент, че претендираните вреди са били вече обезщетени в
предходното съдебно производство, предявява настоящия частичен иск за
главница 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска, претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, чрез процесуален представител юриск. Цветелина
Бикова, със становище по допустимостта и основателността на предявените
искове: възражение за недопустимост на иска, поради СПН, предвид влязлото
в сила решение по чл. 432 КЗ, по същия случай; в условията на евентуалност
– възражения по същество: оспорени са твърденията за усложняване
здравословното състояние на ищеца след приключване на предходното
съдебно производство по чл. 432 КЗ, както и че присъдената в това
производство сума от 80 000 лв. компенсира всички вреди, в т.ч. и бъдещи;
възражение за съпричиняване от страна ищеца, който чрез
незаинтересованото си поведение в оздравителния процес допринесъл за
влошаване състоянието си; съпричиняване, предвид това че при настъпване
на ПТП ищецът е бил под влияние на алкохол и поведението му на пътя.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба (ДИМ) от ищеца с подробно изложени становища по всички
възражения и оспорвания на ответника, както и по доказателствените
2
искания. Пояснено е, че влошаването на здравословното му съсотяние не е
било предвидено и съобразено от първоинстанционния и въззивния съд; след
постановяване решението на АпС-София при ищеца е констатирано изцяло
ново усложнение.
В постъпилия допълнителен писмен отговор в срокапо чл. 373 от ГПК
ответникът е взел становище по доводите на ищеца в ДИМ, заявил е, че
поддържа всички свои възражения в отговора, като, в случай, че бъде
установено твърдените увреждания да са настъпили, поддържа твърдението
си за липса на пряка причинна връзка с процесното ПТП и причинените от
него травми, а същите се дължат на други здравословни проблеми; поддържа
възражението си за липсата на психологически травми.
В съдебно заседание от 17.03.2022 г. страните поддържат становищата,
исканията и възраженията си. Ищецът е уточнил, с оглед представената СМЕ,
че навежда твърдения за развита Хронична периферна венозна
инсуфициенция. Постфлебитен синдром. Флебит и тромбофлебит на други
дълбоки съдове на долните крайници, при което претенцията им касае както
наличието на ексцес, т.е. влошаване здравословното състояние на ищеца, така
и с необезщетени Болки и страдания с постановените решения в предходното
производство.
По молба на ищеца, в с.з. е допуснато увеличение на иска от 30 000 лв.
на 50 000 лв., на осн.чл. 214, ал. 1 от ГПК.
С определението по ч. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по
редовността и допустимостта на исковата молба, като е приел за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, поради
сила на присъдено нещо (СПН), с оглед предишното решение по предявен иск
чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди, от същото ПТП, по следните
съображения:
Предявеният иск е обоснован с обстоятелството, че е налице влошаване
на здравословното състояние на ищеца – ексцес: твърденията в исковата и в
допълнителната молба са за настъпили усложнения и влошаване
здравословното състояние на ищеца, поява на ново заболяване - твърденията
са за изцяло ново усложнение след решението на Апелативния съд, в
причинна връзка с претърпяното ПТП, поради което не е налице СПН (чл. 299
ГПК); друг е въпросът дали това влошаване и причинната връзка са налице –
3
това е въпрос по съществото на предявения иск, и именно тези релевантни и
относими за спора факти са в основата на изясняване и доказване в процеса.
Въпросът относно валидността на застрахователното правоотношение,
от което черпи права като пряко увреден ищеца, за извършеното деяние,
неговата противоправност и вината на водача на л.а., застрахован при
ответника, за причинената увреда при ПТП-то от 24.09.2017 г. не се спорят, те
са установени с влязлото в сила решение по гр.д. № 3480/2019 г. по описа на
СГС.
С решение № 3515/15.05.21 г. по гр.д. № 3480/2019 г. на СГС ЗАД
„Далл Богг Живот и Здраве“ АД, е осъдено да заплати на настоящия ищец
Н.В., по частичен иск с правно осн. чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано на 24.09.2017г. в
размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва
от 06.02.2018 г. –денят, следващ деня на постановения отказ от страна на
застрахователното дружество до окончателното изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН частичния иск за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен
размер от 65 000 лв., предявен като част от вземане в общ размер на 80 000
лв., като неоснователен. Застрахователят осъден да заплати и обезщетение за
претърпени от Н.В. имуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано на
24.09.2017г. в размер на 360 лв. , ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (09.03. 2018 г.) до окончателното изплащане,
като е ОТХВЪРЛЕН частичния иск за разликата над 360 лв. до пълния
предявен размер от 611, 70 лв., предявен като част от вземане в общ размер на
1258 лв., като неоснователен.
С решение № 647/12.03.2020 г. постановено по В.гр.д.№ 4776/2019 г. по
описа на Софийски апелативен съд Е ОТМЕНЕНО горецитираното решение
на СГС в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му ЧАСТ по претендираните
неимуществени вреди за сумата над 25 000 лв. до 65 000 лв., предявен като
частичен от 80 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за
имуществени вреди за сумата над 360 лв. до предявения размер от 611,70 лв.,
предявен като частичен от 1258 лв., които вреди са настъпили за ищеца в
резултат от ПТП на 24.09.2017 г. , осъществено по вина на А.Х.Х. като водач
на застрахован при ответника л.а., както и в частта за разноските, като
Апелативният съд е присъдил на ищеца още 40 000 лв.- неимуществени
4
вреди, както и още 251.70 лв.- за имуществени вреди, ведно с лихви , като в
останалата част решението е потвърдено.
С определение № 323/28.05.21 г. по т.д. 1800/2020 г. на ВКС, І т.о., не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Не се спори и обстоятелството, че по реда на чл. 380 КЗ ищецът е
отправил извънсъдебна застрахователна претенция вх. № 2804/08.07.2021 г., с
претендирано изплащане на обезщетение за допълнително претендирани от
него неимуществени вреди, пряко свързани с получените травматични
увреждания при процесното ПТП, по която претенция при ответното
дружество е заведена щета № 0801-005901/2017-04. С уведомление изх. №
3763/28.07.2021 г., застрахователят отказал изплащане на обезщетение по
съображения, че претендираните вреди вече са били обезщетени с изплащане
на присъденото му обезщетение в предходното съдебно производство.
Спорът е дали претендираните от ищеца заболявания, обуславящи
необезщетени с постановеното по предходното дело неимуществени вреди,
поради настъпил ексцес – допълнителни усложнения, които обаче са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В тази връзка са и събираните в процеса писмени и гласни
доказателства.
От показанията на св. В.а (съпруга на ищеца), макар и лаконични, се
установя по безспорен начин, че и понастоящем здравословното състояние на
ищеца не само не се е подобрило, напротив: „Кракът му става все по-зле и
по-зле, стана черен…Тръгнахме по специалисти, хвърлихме много пари за
лечението му, но всички специалисти казваха различно мнение. Даже някои
казаха, че може да му се отреже крака и той се изнерви, по цели нощи не спи
и казва, че май ще е по-добре даже да му отрежат крака и всичко да
свършва“ (св. В.а). От време на време състоянието му се подобрявало, после
отново се влошавало. Понастоящем са намерили „друга специалистка, която
ще го лекува с цинков бинт, с компреси, имаме малко надежда “ (св. В.а). Към
момента ищецът не работи, дори не може да върви, придвижва се
самостоятелно с патерици, взема назначените му медикаменти във връзка със
заболяването и състоянието си; изобщо не може да спи, изнервен, мърмори,
само се караме в къщи“.
За установяване на релевантните за спора обстоятелства е назначена,
5
изслушана и приета (без оспорвания от страните) медицинска експертиза,
изготвена от лекар-специалист по обща хирургия и съдова хирургия, която
експертиза, след преглед на ищеца, подробно проследяване на получените
при ПТП-то травми, извършваните му прегледи, предприетите медицински
интервенции и лечение, предвид и подробните разяснения, дадени от вещото
лице в с.з. от 17.03.2022 г., установява, и то за първи път, че в здравословното
състояние на ищеца, след преживяното ПТП, е налично влошаване,
изразяващо се в развитие на „Хронична периферна венозна инсуфициенция -
постфлебитен синдром, флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове
на долните крайници, които са в причинно-следствена връзка с първоначално
получените от ищеца увреждания - счупване на костите на лява
подбедрица“, установена на 16.02.2022г. (т. 2 и т. 7 от СМЕ); развилата се
венозна недостатъчност е свързана с наложените ограничения в двигателния
режим на лицето, въпреки правилно проведеното раздвижване след ПТП-то и
впоследствие (т. 10 от СМЕ и разясненията на в.л. в съдебно заседание - стр.8
от протокола); Съгласно заключението „Флебит и тромбофлебит на други
дълбоки съдове на долните крайници“ са констатирани за първи път при
хоспитализацията в ХО на „МБАЛ-Търговище“ АД за периода 6-12.02.18 г.,
като това заболяване предхожда поставената диагноза „Емболия и тромбоза
на артерии на долните крайници“ /УМБАЛ „Медика“ Русе, 27-29.11.19/, като
между двете няма връзка. Експертът е пояснил, че от представената справка
от НЗОК не може да се направи категоричен извод за давността на
посочените заболявания „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност (диагнозата е поставена на 03.08.2018 г., „Подагра“
(диагнозата е поставена от ОПЛ на 27.02.20 г.) и „Неинсулинозависим
захарен диабет с неврологични усложнения“ (диагнозата е поставена от
специалист-хирург на 06.04.20 г. и хоспитализация в МБАЛ-Попово 06-09.20
г.) не могат да се направят изводи за давността на заболяванията, всички
диагнози са датирани след процесното ПТП от 24.09.2017 г. При прегледа на
16.02.22 г. експертът не е установил Диабетно стъпало. Обездвижването, до
което се е стигнало след ПТП-то по принцип не води до възникването на
подагра или инсулинозависим диабет, но може да се интерпретира стреса за
развитието на диабета (т.15 от СМЕ и разясненията в съдебно заседание).
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
6
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 52
от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
допълнителни усложнения, в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото
лице“): увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За възникване отговорността на застрахователя в настоящата хипотеза-
изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на ексцес, както и на
вреди, в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, които не са
били предмет на установяване в предходния съдебен процес, респ. на
влязлото в сила съдебно решение по него, е необходимо установяване
наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: наличие на
необезщетени и /или нови вреди – ексцес; ново, влошено състояние на
пострадалия, което да е свързано с появата на ново страдание/заболяване
и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение (с предходното влязло в сила съдебно решение), за което ново
влошаване увреденото лице не е било обезщетено.
Съдът намира за безспорно установено наличието на всички
гореизброени предпоставки, обуславящо основателност на исковата
претенция по същество.
В тази насока, след като се вземе предвид влязлото в сила решение
относно останалите предпоставки от ФС на чл. 432, ал. 1 КЗ (извършването на
деликта, наличие на виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
застраховано при ответника, по валидно застрахователно отношение към
момента на ПТП, и спазена процедура по чл. 380 КЗ) съдът приема наличието
и на последния елемент от този ФС- установена по безспорен начин пряка
причинно-следствена връзка между деликта от 24.09.17 г. и вредите, за чието
обезщетение се претендира с настоящия иск, по следните съображения:
Вследствие на процесното ПТП от 24.09.2017 г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: разкъсно-контузни рани по челната
област на главата, лявата мишница и по ляв лакът; счупване на клиничната
7
коронка на трети горен десен зъб до нивото на венеца; счупване на
голямопищялната кост на лява подбедрица, като се развило посттравматично
увреждане, изразяващо се във флеботромбоза на лява подбедрица. Така
посочените увреждания са взети предвид при постановяване на влязлото в
сила решение № 647/12.03.2020 г. по гр. д. № 4776/2019 г., по описа на САС, с
което е изменено решение № 3515/15.05.21 г. по гр.д. № 3480/2019 г. на СГС,
като при внимателния им прочит и обсъждания, съдът приема, че сега
претендираните неимуществени вреди не попадат в обхвата на присъденото
вече обезщетение. В постановените влезли в сила решения съдът не е
обсъждал и не е вземал предвид възможността, че в бъдеще може да се
достигне до венозна недостатъчност, както и че раната на крака на ищеца
никога няма да заздравее изцяло и постоянно следва да бъде обработва, както
и че кракът му никога няма да възстанови функционалността си.
За този извод, съдът изцяло се позовава на заключението на вещото
лице, което съдът приема като обосновано, компетентно и изготвено след
подробното обсъждане на всички събрани писмени доказдателства относно
здравословното състояние на ищеца; на извършения личен преглед от
експерта на 16.02.2022 г., след който по направление, издадено от експерта,
ищецът е хоспитализиран в „СБАЛ по Кардиология Мадара“ АД –Шумен, за
което е представена Епикриза с ИЗ № 301/2022 г. (л.217-219). Към момента на
прегледа за целите на Ееспертизата - 16.02.2022г, вещото лице д-р Стефанова
е установила „късни последици от получената травма при процесния пътен
инцидент Хронична периферна венозна инсуфициенция - постфлебитен
синдром, флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните
крайници, които са в причинно-следствена връзка с първоначално получените
от ищеца увреждания - счупване на костите на лява подбедрица“;
установено е, че артериалната патология вече не е налична, според
поясненията на вещото лице същата вероятно е излекувана.
В о.с.з., вещото лице е разяснило, че от извършения личен преглед е
установило, че не се касае до увреждане на артериите на ищеца (каквато е
поставената му диагноза през 2019 г. в УМБАЛ Русе), а до увреждане на
вените, като след указаната необходимост от допълнително изследване,
резултатите от хоспитализацията на ищеца в специализираното болнично
заведение по кардиология, потвърждават, че се касае до увреждане на
функционирането на вените, а не на артериите на пострадалия, поради което
8
венозната недостатъчност е констатирана едва на 16.02.2022 г.
Що се касае до самите симптоми, болки и страдания от така
поставената диагноза,СМЕ и разясненията на експерта в о.с.з., ищецът е в
шести, последен стадий на заболяването (венозната недостатъчност);
обездвижването, до което се е стигнало вследствие на процесния инцидент, е
причина за развитието на флебит и тромбофлебит - остри заболявалия, които
при лечение преминават, но във времето се развива постфлебитен синдром, а
след него се развива съответно 5-6 стадий на венозна болест. Според в.л.
Флебитът и тромбофлебитът са възникнали в резултат на това обездвижване
от ПТП-то предвид откритата рана, последната е спомогнала и затова толкова
бързо стадият е преминал в шести, последен стадий (стр. 9 от протокола), за
което свидетелства и невъзможността да бъде извършена флебография (към
каквато е бил насочен ищецът от д-р Стефанова, след проведения личен
преглед на 16.02.22 г.), тъй като при този стадий не може да се намери
периферна вена, за да се извърши това изследване. Освен това стресът,
претърпян от ищеца вследствие на пътния инцидент, е допринесъл за
възникването на диабета. Относно обективното състояние и страданията на
ищеца: СМЕ категорично установява, че са налице трайни увреждания
вследствие на процесната травма, а тъй като шестият стадий е последният (с
активна рана), най-тежко засягащ функцията на вените стадий, пълно
възстановяване няма как да настъпи. От разясненията на експерта в о.с.з.
става ясно, че този последен стадий влошава качеството на живот и води до
инвалидизация. Предвид откритата рана, венозната недостатъчност може да
преминава от шести в пети стадий, когато раната заздравее, примерно след
активно лечение (подобрение в състоянието на ищеца). Наличната при ищеца
хронична венозна болест води до определяне на 60 % трайно намалена
работоспособност за един крайник и 71 % за увреждане на два крайника
(какъвто е настоящия случай), съобразно Наредбата за медицинската
експертиза.
Съгласно установеното съдебна практика по-късно настъпилите вреди
подлежат на обезщетяване не само ако могат да бъдат квалифицирани като
влошаване /ексцес/, а във всички случаи, когато настъпването им не е било
взето предвид в предходното производство и не е формирало размера на
присъденото обезщетение (така и в решение № 161 от 17.01.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдия Дария Проданова). С
9
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане
неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които
са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането - т.1 на ППВС № 4/1968 г.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с
ал.3 на чл. 51 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва.
Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице,
но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното
състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението не е в противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975
год.,ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях
не е присъдено обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан
по своето основание.
По отношение размерът на дължимото обезщетение за претендираните
неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица
10
от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния
смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК - решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
Съгласно СМЕ установената венозна съдова патология е свързана със
субективни оплаквания - болка, тежест, парене, сърбеж, мускулни крампи,
както и с обективни признаци на заболяването - оток, варикозни вени, кожни
промени, които с напредването на стадия на заболяване влошават качеството
на живот на пострадалия. От показанията на св. Вълчева, обсъдени обстойно
по-горе, макар и лаконични, се установява високия интензитет на
преживяваните от ищеца болки и страдания, чиято нетърпимост понякога е
толкова голяма ищецът да предпочете, по думите на свидетелката, да му
отрежат болния крак, за да се свършат проблемите му. Освен физическите
болки, ежедневието на ищеца е съпътствано и с други проблеми – нарушен е
сънят му, изнервен, мърморещ, водещо до чести караници в семейството.
Така установените болки и страдания, преживявани от ищеца,
дискомфорта в обичайните му ежедневни дейности, липсата на оптимистична
прогноза (предвид констатирания шести стадий на венозна болест наличната
активна рана няма да заздравее, а ще остане за цял живот, въпреки
прилагането на лечение; състоянието на ищеца налага, той да бъде редовно
преглеждан, лекуван със съответните медикаменти, като раните трябва да се
обработват постоянно; а и пострадалият винаги трябва да бъде с превръзка и
ластокомпресия, да взема медикаменти, както и да спазва определен режим);
наличието на болки и трайно затруднено движение (ищецът и сега се
придвижда с патерици), продължаващите болки, възрастта на ищеца 50
години към датата на ПТП - мъж в разцвета на силите си, и промяната в
здравословното му състояние, в ежедневието му, в цялостния му бит и начин
11
на живот, невъзможността за работа (поне към настоящия момент), дават
основание на съда да приеме, че стойността на търпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и други
негативни изживявания, предвид вида, естеството, характера и степента им,
описани от вещото лице и св. В.а, във връзка с следва да се определи в
парично изражение на общо 50 000 лв., съобразно изискванията на чл. 52 от
ЗЗД, като не са налице предпоставките по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетението, тъй като остана недоказано релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
поради незаинтересованото му поведение в оздравителния процес, с което е
допринесъл за влошаване на състоянието си. От заключението на СМЕ,
предвид и разясненията на експерта в с.з., се установява, че развилата се
венозна недостатъчност е свързана с ограничения двигателен режим, но
видно от представената справка от РЗОК В. е бил редовно консултиран със
специалист съдов хирург, и макар от медицинска документация по делото да
не могат да се направят изводи какво извънболнично лечение е прилагал
ищеца, то такова е било назначавано при дехоспитализациите от лечебните
заведения и при многобройните преглед при специалист. Доказателства
относно това твърдение за съпричиняване ответникът не представи, такива не
бяха събрани и в хода на съдебното дирене от представените доказателства, а
установяването и доказването на възражението за съпричиняване следва да
стане по реда на пълното и главно доказване, което е в тежест на възразилия
ответник, което и му е било указано от съда с доклада по делото, при
разпределение на доказателствената тежест.
Показанията на св. В.а съдът кредитира, отчитайки евентуалната й
заинтересованост, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички
други доказателства, с които те изцяло кореспондират, още повече, че
свидетелката е непосредствен свидетел на преживяванията на ищеца, има
непосредствени впечатления от състоянието му преди и след произшествието,
показанията й се подкрепят и от заключението на СМЕ, предвид и
разясненията, дадени от в.л. в о.с.з., и всички тези доказателства съдът цени
като обективна база на определяне интензитета и вида на преживяваните от
ищеца страдания.
Съгласно правната теория и съдебната практика видът и интензитетът
на психическите страдания на едно лице могат да бъдат установени основно
12
чрез разпита на негови близки хора, такива, с които тези дълбоко лични
преживявания могат да бъдат споделени (така и в Решение № 239 от
22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдия
Емануела Балевска), а св. В.а е лице именно от този кръг.
Що се касае до възражението на ответника, че има разминаване между
част от посоченото в исковата молба като диагноза и установеното от
приетата СМЕ, съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът описва естеството и вида на търпените от
него болки и страдания, като именно при ползването на съответните
специалисти (в частност чрез СМЕ) съдът установява каква е съответната
диагноза, респ. какви са медицинските термини, съответстващи на въведените
и описаните с исковата молба вреди.
Действително първоначално твърдените в исковата молба заболявания
„емболия и тромбоза на артериите на долни крайници“ не са налични към
датата на прегледа, извършен за целите на експертизата. Но тези диагнози са
наведени от ищеца въз основа на медицинските документи, с които е
разполагал към момента на завеждане на настоящото дело. От заключението
по СМЕ и от обясненията на вещото лице, дадени в о. с. з, става ясно, че
новото констатирано от него усложнение в здравословното състояние на
ищеца, засягащо функциите на вените му, е в пряка причинно-следствена
връзка с процесния инцидент и е последващо флебита, тромбофлебита и
постфлебитния синдром, след който се развиват пети и шести стадий на на
венозна недостатъчност, като самата хронична венозна болест има шест
стадия, преминаващи един след друг, със съответната клиника и при ищеца
това се е случило като по учебник.
Показателно в тази насока е заключението на експертизата, че „Флебит
и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“ са
констатирани за първи път при хоспитализацията в Хирургично отделение на
М БАЛ-Търговище за периода 6-12.02.18г. и това заболявяне предхожда
поставената диагноза „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“
/УМБАЛ „Медика“ Русе, 27-29.11.19/, като между двете няма връзка. От
История на-заболяване №19031/2019г. на УМБАЛ „Медика Русе“ е видно, че
се касае за: „Високостепенни стенози на АТА в ляво. Проходими стенотично
променени АПТ двустранно и АТА в дясно“, като тази диагноза не се
13
верифицира при направеното контрастно образно изследване
/Катетаризационен протокол № 293/18.02.2022 г./ по време на
хоспитализацията в СБАЛ по кардиология „Мадара“ гр. Шумен /История на
заболяване №301/17-19.02.22г/. Установено е: „Магистрални артерии на
долните крайници без стенози“, както и „Хронична венозна недостатъчност“;.
С оглед основателността на иска, е основателно и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението..
По разноските: И двете страните са претендирали разноски.
Поради основателността на иска, основателно е искането за присъждане
на разноски само в полза на ищеца. По представения списък по чл. 80 ГПК и
приложените платежни документи, се установяват сторени от ищеца разноски
в размер на общо 3 170 лв. (1200 лв.-д.такса; 250 лв.-за СМЕ, 1720 лв. –
адв.хонорар, с ДДС), които на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му бъдат
заплатени от ответника.
На осн.чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса, поради което и дължимата д.такса 800 лв. (4% върху
присъдения размер за разликата от 30 000 лв. до увеличения размер от 50 000
лв.) следва да бъде заплатена от ответника – на осн.чл. 78, ал. 6 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от
изп.директори Росен Младенов и Бисер Иванов, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. В.,
ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Н. С.“ № .. вх. .., ет. 1, ап. 1, чрез
пълномощника му адв. Г.Х. - САК, съдебен адрес: гр. София, р-н Слатина, ул.
„Кадемлия“ № 1, ет. 3, сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева),
представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпените
и търпяни от него нови неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, пряко
свързани с получените от лицето увреждания при ПТП, настъпило на
14
24.09.2017 г. , в с. Здравец, общ. Търговище, причинено от водача на МПС
„Рено Клио“, с рег. № Т ... ХТ, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ - на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. дс чл. 51, ал. 1 и
чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.21
г. (датата на подаване на ИМ) до окончателното изплащане на задължението;
както и сумата от общо 3 170 лв. (1200 лв.-д.такса; 250 лв.-за СМЕ, 1720 лв. –
адв.хонорар, с ДДС), представляваща съдебни разноски по производството -
на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК .
Сумите следва да бъдат заплатени на ищеца Н. Н. В., ЕГН **********
по посочената в исковата молба банкова сметка, открита при „Общинска
банка“ АД, с титуляр Адв.дружество „Димов и Х.“.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от изп.директори Росен Младенов и Бисер Иванов, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд Търговище,
държавна такса в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) - на осн. чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
15