МОТИВИ към присъда № 69/01.06.2020
г. по НОХД № 3539/2019 год. на БРС, НК, XX-ти състав
Производството по настоящото дело протича за втори
път пред Районен съд-Бургас, след като с Решение №76/09.08.2019 г. по ВНОХД №99/2019
г. по описа на Окръжен съд-Бургас е отменена Присъда №190/17.12.2018 г. по НОХД
3475/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас и делото е върнато за разглеждане
от друг състав на Районен съд-Бургас от етапа на разпоредителното заседание.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
по ДП №308/2013 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР-Бургас, вх.№2771/2013 г.
и ДП № 684/2013г. по описа на Районна прокуратура-Бургас против К.Т.Т. с ЕГН: **********,
с който му е повдигнала обвинение за това, че за времето от 22:30 часа на
01.03.2013г. до 05:00 часа на 02.03.2013г. в гр. Бургас от фамилна къща,
находяща се на ***, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор в
немаловажен случай, в съучастие като съизвършител с Г.М.Я.,
ЕГН **********, по специален начин (покатерване по метална решетъчна врата,
качване на козирката на портата и набиране с ръце) проникнал чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот (побитости и смачкване след
упражнен натиск с твърд предмет върху ПВЦ дограма от остъклена тераса),
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (деформиране на
заключващите шипове на метална касетка с размери 35/53/36 см.), посредством
използвано техническо средство (метален лост с плосък край с приблизителна
ширина от 12 мм), отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки златен ланец с тегло
14 гр., 14 карата злато на стойност 616.00 лв. (шестстотин и шестнадесет лева);
2 бр. златни дамски гривни като всяка една от тях с тегло от 15 гр., 14 карата
злато на стойност 1 320.00 лв. (хиляда триста и двадесет лева); 2 бр. диска
зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с тегло от 8 гр.), 18
карата, на стойност 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет лева); 1 бр. златен
зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, на стойност 1 020.00
лв. (хиляда и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с общо тегло 20 гр.
на стойност 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева); 1 бр. златен дамски
синджир с тегло 10 гр. на стойност 440.00 лв. (четиристотин и четиридесет
лева); 1 бр. мъжки ръчен часовник, марка „Ролекс” на стойност 50.00 лв.
(петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена кожа на стойност 70.00
лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка „Тошиба Сателит
С8” на стойност 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева); парична сума в
размер на 12 000.00 (дванадесет хиляди лева) и 2 000.00 евро, възлизащи по
фиксинга на БНБ към 02.03.2013г. (1,00 евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв.
(три хиляди деветстотин и единадесет лева и 66 cт.) от владението на М.С.М.,***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и парична сума в
размер на 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева) от владението на И.М.М.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, всички вещи възлизащи на обща стойност в размер на 36 787.66 лева
(тридесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест
ст.) - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5, вр. чл.
194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК,
както и срещу Г.М.Я. с ЕГН: **********, с който му е повдигнала обвинение за това, че за времето от
22:30 часа на 01.03.2013г. до 05:00 часа на 02.03.2013г. в гр. Бургас от
фамилна къща, находяща се на ***, след предварителен сговор в
немаловажен случай в съучастие като съизвършител с К.Т.Т., ЕГН: ********** ***, по специален начин (покатерване по
метална решетъчна врата, качване на козирката на портата и набиране с ръце)
проникване чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
(побитости и смачкване след упражнен натиск с твърд предмет върху ПВЦ дограма
от остъклена тераса), разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (деформиране на заключващите шипове на метална касетка с размери 35/53/36
см.), посредством използвано техническо средство (метален лост с плосък край с
приблизителна ширина от 12 мм), отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки златен
ланец с тегло 14 гр., 14 карата злато на стойност 616.00 лв. (шестстотин и
шестнадесет лева); 2 бр. златни дамски гривни като всяка една от тях с тегло от
15 гр., 14 карата злато на стойност 1 320.00 лв. (хиляда триста и двадесет лева);
2 бр. диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с тегло от
8 гр.), 18 карата, на стойност 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет лева); 1
бр. златен зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, на стойност
1 020.00 лв. (хиляда и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с общо
тегло 20 гр. на стойност 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева); 1 бр. златен
дамски синджир с тегло 10 гр. на стойност 440.00 лв. (четиристотин и четиридесет
лева); 1 бр. мъжки ръчен часовник, марка „Ролекс” на стойност 50.00 лв.
(петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена кожа на стойност 70.00
лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка „Тошиба Сателит
С8” на стойност 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева); парична сума в
размер на 12 000.00 (дванадесет хиляди лева) и 2 000.00 евро, възлизащи по
фиксинга на БНБ към 02.03.2013г. (1,00 евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв.
(три хиляди деветстотин и единадесет лева и 66 cт.) от владението на М.С.М.,***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и парична сума в
размер на 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева) от владението на И.М.М.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, всички вещи възлизащи на обща стойност в размер на 36 787.66 лева
(тридесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест
ст.) – престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
В провелото се
разпоредително заседание на 02.10.2019 г., на основание чл.76 от НПК, с оглед
направеното искане от тяхна страна, съдът конституира като частни обвинители Мико
С.М. и И.М.М., пострадали от процесното
деяние.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение.
Излага анализ на доказателствата, интерпретиращ доказуемост на деянията на
двамата подсъдими. Изтъква, че както Т., така и Я., са взели участие в
процесното деяние, което се извличало от доказателствените материали.
Акцентира, че от разпечатките на техните телефонни номера се установявала една
засилена кореспонденция непосредствено преди осъществяване на деянието, която е
била прекратена по време на извършването му. Като доказващо участието и на
двамата подсъдими, БРП изтъква подобреното материално положение и на Т., и на Я.
непосредствено след процесната дата. С оглед на това и предвид степента на
обществена опасност на техните личности и конкретните деяния, предлага да им
бъдат определени наказания при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства над средния размер, като на Я. бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 5 години, а на Т. – наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 8 години. Посочва, че режимът, при който следва да бъдат търпени така
определените им по вид и размер наказания е „Строг“.
По
отношение на веществените доказателства, държавното обвинение предлага да бъдат
отнети в полза на държавата, с изключение на паричната сума в размер от 2500
лева, която е иззета при извършване на действието по претърсване и изземване от
обитаваното от Т. жилище, както и сумата в размер от 439 лева, която същият е
предал доброволно. Касателно тези две суми, прокурорът предлага те да бъдат
върнати на пострадалия М.. Становището на БРП по отношение на направените
разноски е, че същите следва да бъдат възложени на двамата подсъдими. Моли за
присъда в този смисъл.
Частните
обвинители М. и М. не се явяват в последното съдебно заседание, поради което
техните права и интереси се представляват и защитават от техния повереник –адв.Ч..
Обстоятелството, че двамата подсъдими предварително са се сговорили относно
противозаконно отнемане на имущество от М., се установявало, според повереника,
по несъмнен начин от това, че имали в себе си предварително подготвен метален
лост, с помощта на който осъществили процесната кражба. Адв.Ч.
пледира да бъде постановен съдебен акт, с който Т. и Я. да бъдат признати за
виновни и да им бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода“. С оглед на
това, че деянието на Т. било осъществено при условията на опасен рецидив, предлага
спрямо същия неговият размер да бъде определен на 12 години, а спрямо
подсъдимия Я. – размерът на наказанието да е 8 години.
Защитникът
на подс.Я. - адв.С., посочва,
че на първо място не бил установен предметът на престъплението. Намира, че
спрямо неговият подзащитен, по делото не било събрано нито едно доказателство,
което да установява по несъмнен начин неговото виновно поведение. Намира, че
положителен извод в тази насока не можел да бъде извлечен от обстоятелството,
че Я. е закупил лек автомобил месец след процесното деяние. Изтъква, че св.П.
не е посочил Я. с категоричност като лице, продало му злато, като не е
установено за коя дата изобщо е говорил св.П. в своите показания, които пък, от
своя страна, са дискредитирани от обстоятелството, че свидетелят не е извършвал
дейността по закупуване на злато по законово регламентиран начин и не е издавал
документ за тази дейност. Според адв.С., дори да се приеме, че подсъдимият е
предоставил някакви вещи на св.П., то по делото нямало събрани доказателства Я.
да е бил наясно относно техния произход. С оглед на всичко моли неговият подзащитен – подс.Я., да бъде
оправдан.
Според
адв.М. – защитник на подсъдимия Т., не може да се направи категоричен
извод от събраните по делото доказателства, че неговият подзащитен бил автор на
извършеното престъпление. Оспорва първоначалната ДНК-експертиза, като изготвена
не по предвидения в НПК ред, което обосновава според него нейната
необоснованост. На следващо място, намира, че липсвало директно сравнение между
ДНК-профил на биологичните следи, които следвало да бъдат иззети от гърловината
на бутилката уиски и ДНК-профила, изолиран от взетите образци от подсъдимия Т.,
а неправилно се използвали при изготвяне на допълнителната експертиза като
изходна база ДНК-данните, непосредствено установени при първоначалната
експертиза. Намира, че регистрираните телефонни разговори по никакъв начин не
убеждавали, че подсъдимите са автори на процесното деяние. Излага твърдение за
противоречие в показанията на свидетелите М. касателно предметът на престъплението.
В обобщение, изтъква, че не е налице нито едно пряко доказателство относно
вината на Т., поради което моли за признаване на последния за невинен и
оправдаването му.
Подсъдимият
Т. излага становище относно фактическата обстановка, като заявява, че майка му
му е дала пари за извършването на ремонт в жилището, което е обитавал към
процесния период, както и за закупуването на техника. В дадената му последна
дума моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият
Г.Я. изтъква, че е закупил МПС със собствени средства, но на чуждо име, тъй
като имал кредити. В дадената му последна дума заявява, че не желае нищо от
съда.
Подсъдимият
К.Т.Т. е роден
на ***г***. Той е българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, със
средно образование, неженен, не работи, с ЕГН: **********, понастоящем в Ареста
- гр. Елхово. Същият бил осъждан многократно.
Осъжданията,
които имат отношение към квалификацията на деятелността на подс.Т.
по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК са следните:
С Определение № 31/05.05.2005 г. на Oкръжен съд-Я по ЧНД № 128/2005 г., влязло в
сила на 21.05.2005 г., на подсъдимия К.Т. е наложено едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода”, след което така определеното наказание е било
увеличено до общ размер от 9 години,
като било постановено да се изтърпи при първоначален „Строг” режим, а
наказанията „Глоба“, наложени по отделните дела били присъединени. С присъда №953
по НОХД №1393/2008 г. на Районен съд-Я Т. бил осъден и му било наложено
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, като било постановено
изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
Г.М.Я. е роден на ***г., също в гр. Я.
Той е българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с основно
образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********,***, изтърпяващ
наказание „Лишаване от свобода“.
Свидетелите М.М. и И.М.
живеели в четириетажна сграда, находяща се в ***. На
приземния етаж се намирали стоматологичните кабинети, в които работели, тъй
като както те, така и съпругата на св.М., били стоматолози. На първия етаж,
живеел св.М. заедно със съпругата си, а вторият и третият жилищни етажи се
обитавали от семейството на св.И.М., което включвало освен нея, така и съпругът
й, както и двете им малолетни деца.
Къщата била отделена от улицата с ограда, на която имало монтирана решетъчна
врата, над която имало бетонна козирка.
На 01.03.2013 година, около 12.30 часа, частният
обвинител М. и съпругата му заминали за гр.Пловдив, където възнамерявали да
прекарат следващите няколко почивните дни.
На 01.03.2013г., около 22.00 часа, подсъдимият Т.
пристигнал от гр.Я в гр.Бургас и отишъл до квартирата, в която живеел подс.Я. и приятелката му свид.Г.Г.,***. Малко след това тръгнал и отишъл в района около
сградата на семейство М., намираща се на ***. Наблюдавайки сградата,
подсъдимият забелязал, че първият жилищен етаж бил тъмен, тъй като не било
включено изобщо никакво осветление. С оглед на това, подс.Т. решил да се
възползва от евентуалното отсъствие на обитателите на жилището, находящо се на
първия жилищен етаж и в неустановен час за времето от 22.30 ч. на 01.03.2013 г.
до 05.00 ч. на 02.03.2013 г. се покатерил по металната решетъчна врата на
портата, като по този начин се качил на бетонната козирка над нея. Намирайки се
на козирката, упражнил натиск върху ПВЦ-дограмата на ъгловия прозорец на
остъклената тераса на първия жилищен етаж, използвайки металния лост с плосък край с приблизителна ширина от 12 мм, като
повреждайки прозореца, успял да го отвори. След което, набирайки се с ръце, Т.
се качил на тераса, влизайки през вече отворения прозорец. Намирайки се на
остъклената тераса, отново чрез използване на металния лост, упражнил натиск
върху ПВЦ-дограмата на вратата на тераса, като повреждайки я, успял да отвори и
нея и да влезе в кухнята на жилището. Подсъдимият
Т. започнал да търси пари и ценности из цялото жилище, като отварял и
проверявал шкафовете и гардеробите във всички помещения. Отваряйки вградения
гардероб, намиращ се в коридора на жилището, той намерили металната касетка, в
която частните обвинители, съхранявали парите и ценностите си. Касетката била с
размери 35/53/36 см., заключена, като същата била захваната стабилно
посредством болтове за стената на гардероба. В касетката свид.М.М. бил оставил на съхранение: 1бр. мъжки златен ланец с
тегло 14гр.,14 карата злато; 2бр.златни дамски гривни, като всяка една от тях с
тегло от 15гр.,14 карата злато; 2бр. диска зъболекарско злато, с общо тегло от
16гр. (всеки от тях с тегло от 8гр.), 18 карата; 1бр. златен
зъболекарски бигел за протези с тегло 20гр., 18 карата; 4бр. златни дамски
пръстени с общо тегло 20гр.; 1бр. златен дамски синджир с тегло 10 гр.; 1бр.
мъжки ръчен часовник, марка „ Ролекс“; 1бр. мъжка кожена чанта от естествена
кожа; парична сума в размер на 12 000.00 лева (дванадесет хиляди лева) и 2
000.00 евро (две хиляди евро). От своя страна свид.И.М.
била оставила в апартамента на родителите си парична сума в размер на 15 000.00
лв (петнадесет хиляди лева), цялата в купюри от по 100 лева.
Посредством
упражнен натиск с метален лост Т. успял да деформира заключващите шипове на
вратата на металната касетка, като по този начин я отворил, след което взел
всички пари и вещи намиращи се в металната касетка, както и парите, оставени от
св.М. в дома на родителите й. В една от стаите намерил и преносим компютър
(лаптоп), марка/модел „Тошиба Сателит С8“, който също взел. Междувременно,
докато бил в жилището, Т. взел намираща се на рафт в кухнята запечатана бутилка
уиски „Tullamore Dew“ с вместимост 700 мл., поставена в оригинална картонена
опаковка, отворил я и изпил около 100 мл. от съдържанието й, след което оставил
бутилката на шкафче в спалнята.
Около 05.00 часа на 02.03.2013 г.
подсъдимият Т. напуснал жилището, изнасяйки всички пари и вещи, които намерил и
взел, както и преносимия компютър (лаптоп) марка/модел „Тошиба Сателит С8“,
като излязъл през входната врата на
сградата, която от вътрешната страна били заключена само с резе. Шума от
отваряне на входната врата разбудил свид.И.М., която
спяла с малкото си дете на втория жилищен етаж. Свидетелката се стреснала и
притеснила, тъй като знаела, че родителите й не са в дома им. Веднага слязла по
стълбите и установила, че входната врата на сградата е отворена. Погледнала в
двора, но не видяла никого, след което затворила вратата, заключила я и се
качила да събуди мъжа си. Двамата слезли в жилището на родителите й, при което
установили, че всички вещи от шкафовете и гардеробите са разхвърляни по земята,
като вратата на металната касетка е взломена, а касетката е празна. М. веднага
подала сигнал на Спешен телефон 112, а също тока уведомила и баща си по
телефона, че от жилището е извършена кражба.
В дома на семейство М. пристигнал
изпратен на сигнала, подаден от св.М., полицейски екип от Първо РУ при ОД на
МВР-Бургас. Бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол
/л.5-10 от том I/, по време на който била иззета като веществено доказателство
бутилка с алкохол „Tullamore Dew“.
Тъй като подсъдимият Т. бил
харесал мотоциклет „Kawasaki 3X1 OP‘ с per. № ***, обявен за продажба в интернет
сайта „cars.bg”,още същия ден, 02.03.2013 год., рано сутринта позвънил
на мобилния телефон на св.П. /собственик на мотоциклета/, който бил посочен в
обявата. При проведения между тях разговор, подсъдимият обяснил, че се
интересува от обявата, като настоял да се срещнат още същия ден, за да огледа
мотора и евентуално да го закупи. Св.П. му посочил адреса си в гр.Сливен, като
се разбрали да се видят там около обед. С автомобила на подс.Я.
- л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** **, подсъдимите се отправили към
гр.Сливен, придружавани от приятелката на последния - свид.Г.Г.. Преди това минали през гр.Я, за да вземат свид. Н.И.А.,
приятел на Т., тъй като разбирал от мотоциклети. Около обед четиримата пристигнали
в гр.Сливен и се срещнали със свид.П.. Т. харесал мотоциклета и без да се
пазари платил на П. исканата от него сума в размер на 5 800 лева. Допълнително
му платил и 200 лева за мотоциклетно яке. На свидетеля му направило впечатление,
че цялата платена сума в размер на 6 000 лева била в купюри от по 100 лева. Уговорили
се документално сделката да бъде оформена на 04.03.2013 г., като фиктивно като
купувач на мотоциклета да бъде вписан св.А..
В същия ден св.А. ***, а двамата подсъдими и св.Г. продължили към гр.Стара
Загора. Пристигайки там, свидетелката и подсъдимият Т. започнали да обикалят
различни магазини в града и подсъдимият Т. да купува разнородни вещи на
значителна стойност. Същата вечер на
02.03.2013 г. двамата подсъдими и свид. Г. ***, където Т. продължил да пазарува
в МОЛ Галерия от различните магазини различни стоки на обща стойност 2756,84
лева. На следващия ден - 03.03.2013 г. подс.Т. закупил
от магазин „Технополис“ артикули на обща стойност 190.00 лева. На същата дата, придружаван
от подс.Я., от магазин „Техномаркет“ закупил стоки на
обща стойност 1559.00 лева. На 04.03.2013г подс.Т. закупил
от спортен магазин обувки съответно на стойност 186.00 лева и на стойност
197.00 лева.
На 05.03.2013г., намирайки се в гр.Я, Т. закупил стоки на обща стойност
578.00 лева. На 06.03.2017 г. в магазин на „Глобул“ платил стоки и услуги на
обща стойност 200.00 лева, а от магазин „Технополис“ закупил готварска печка
„БЕКО“, модел CSE 673000 GX, която подарил на брат си.
На
20.03.2013 г. подсъдимият Я. закупил лек автомобил марка „БМВ“, модел „320D“ с
рег.№ А 5652 MB, за сумата от 5 000.00 лева, който регистрирал на името на свид.
А.Г.Г. - сестра на приятелката му и майка на детето
му - Г.Г..
На
07.03.2013 г. било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от Т.
***. Преди започване на претърсването подсъдимият доброволно предал на
разследващите с протокол /л.41-42, том I/ следните вещи, закупени от него в
периода 02-06.03.2013г с парите от кражбата: 1 бр. преносим компютър марка „СОНИ
ВАЙО“, черен на цвят, модел „VAIO SV-E1712VlEB“ c фабричен №54511510007577,
ведно с адаптер за ток и фактура за закупуването му с №0020131; 1 бр. чанта за
лаптоп, тип раница марка „HP“, черна на цвят; 1 бр. плейстейшън марка „СОНИ PS3“,
цвят черен, със сериен №02-27445866-1461239-СЕСН-4004А, ведно с диск за игра „FIFA
12“, ведно със захранващ кабел и кабел „USB“ с фактура за закупуването му с
№0013623 и гаранционна карта за конзолата /играта/; 2 бр. джойстици марка
„СОНИ“ за игра „Р83“ с фабрични № U 4012080160439 и № D542100400384; 1 чифт
слушалки марка „ФИЛИПС“ модел „SHC5100“, безжични с „WIRELESS FM“ с безжичен
трансмитер с №HU5E1219403078 и гаранционна карта; 1 бр. телевизор ЛСД марка „САМСУНГ“
модел „UE40ES6100W“ със сериен № Z9L63SID102965Z, черен на цвят, ведно с
фактура №0009151 и гаранционна карта за него; 1 бр. мобилен телефон марка „APPLE
IPHONE 4S 16GB“ ведно със СИМ-карта, черен на цвят с фабричен №013185008933214
с кутия за него; 1 бр. Фискален бон № 0040481/06.03.2013 г. и гаранционна карта
за готварска печка „ВЕКО“; 1 чифт маратонки марка „НАЙК“ ,черни на цвят с бяла
емблема от двете страни, размер № 43; 1 чифт маратонки „АДИДАС“, черни на цвят с надпис в задната
част „ПОРШЕ ДИЗАЙН“, размер №43 и 1 чифт маратонки марка „АДИДАС“, черни на
цвят, с три червени ленти отстрани и надпис „СГОЦИАЛ“, размер №44.
Наред
с тези вещи, при извършеното претърсване в дома на подс.Т.
***, били намерени и иззети част от откраднатите пари в размер на 2 500.00 лева
/50 бр. банкноти, всяка с номинал от 50 лева/, укрити в гардероба на спалнята.
Били намерени и иззети и 1 бр. нож „М Tech US “ и 1 бр. газов пистолет, марка
„Екол Р-21“, като за последния, видно от назначената по делото балистична
експертиза, е дадено заключение с Протокол №25/18.03.2013 г. на БНТЛ-ОД на МВР-Бургас /т.2, л.99-100/, че не
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. При същото претърсването
било намерено и иззето и наркотично вещество /коноп/, по отношение на което
материалите са отделени в отделно досъдебно производство.
При
извършения му на 07.03.2013 г. личен обиск в подс.Т. била
намерена и иззета още една част от откраднатите пари, а именно в размер на
439.00 лева.
На
23.04.2013 г. било извършено претърсване в жилището на свид. Н.И.А.,***, при
което са намерени и иззети следните вещи: 1 бр. мотоциклет „Kawasaki 3X1 OP“ с
per. № ***; 2 ключа за МПС с надпис „Kawasaki“; 1 бр. договор за
покупко-продажба на мотоциклет „Kawasaki 3X1 OP“ с per. № *** от 04.03.2013 г.
с купувач Н.И.А. ***; 1 бр. копие от горепосочения договор; 2 бр. платежни
нареждания за плащане на данък за придобиване на МПС от 04.03.2013 г.; 1 бр.
удостоверение за техническа изправност; 1 бр. фактура за платена нотариална
такса № ********** от 04.03.2013 г.; 1 бр. свидетелство за регистрация част I
за мотоциклет „Kawasaki 3X1 OP“ с per. № ***; 1 бр. сив тефтер с документи на
немски език за лек автомобил марка „Мазда“
с номер на рама JMZBJ14R20123
5969; 1 бр. ръчен часовник с надпис „David Becham“ с бяла на цвят кожена
каишка; 1 бр. ръчен часовник с надпис „BREITLING“ с черна на цвят кожена
каишка; 1 бр. флашпамет с надпис „MOODY international“ в черно кожено калъфче и
1 бр. преносим компютър марка „ASUS PR05DIJ“ С № 13219, със счупена панта и без
капак на батерията.
В
хода на разследването е извършено разпознаване, при което свидетелят А.П. е
разпознал подсъдимият Я. като лицето, което му е продало златни изделия и
т.нар.стоматологично злато /л. 159-164, том II/.
Извършени са разпознавания от свид.Н.А., при които същият е разпознал подс.Я. и свид.Г.Г. като лицата, които са придружавали подс.Т.
в гр.Сливен при закупуването на мотоциклета.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена ДНК-експертиза, която
била инкорпорирана в протокол №13/ДНК-33 от 02.04.2013 г. и изготвена от вещото
лице Д.К. /л.222-224, том II/. Обектът
на експертизата бил 1 брой бутилка уиски Tullamore Dew, 700 мл., от която
липсвала около 100 мл от течността. Видно от заключението на вещото лице, чрез
обтриване на гърлото на бутилката със стерилен тампон бил иззет материал за
изследване, като след изготвяне на необходимите изследвания, вещото лице е
констатирало, че клетъчният материал произхождал от лице от мъжки пол. ДНК
профилът на този клетъчен материал показвал пълно съвпадение с този на К.Т.Т. с ЕГН:**********. Профилът му е установен посредством
ползвяне на данни от Националната ДНК база. Според експертизата, вероятността
да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от друг
индивид, освен К.Т., била 1 на 1 390 000 000 000 000,
поради което експертът е направила категорично заключение, че клетъчният
материал по изследвания обект (бутилката), произхожда от подс.Т..
В
хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бе назначена допълнителна
ДНК-експертиза, за изготвянето на която бяха взети от подс.Т.
в съдебно заседание образци за сравнително изследване, а именно биологичен
материал от устната му кухина. Вещото лице, изготвило експертизата е дало
положителен отговор за съвпадение между ДНК-профила, определен въз основа на
сравнителните образци, иззети лично от него, и ДНК-профила, определен с
първоначалната експертиза, определен на база биологични материал, открит върху
гърлото на бутилката уиски „Тullamore Dew”.
В
хода на досъдебното производство вещото лице С.С. е
изготвил три експертизи. Първата експертиза е обективирана в протокол № 25 от
18.03.2013 г. /л.306-307 от том II от ДП/, като обекти на изследване на същата
са 1 брой пистолет “EKOL P 20”, 7 броя
патрони и 1 брой муфа, иззети с протокол за претърсване и изземване от
07.03.2013 год. от жилище, находящо се на адрес гр.Я, ул.“Златен рог“, бл.7,
вх.1, ет.1, ап.1. Отговорите на поставените въпроси на вещото лице не касаят
предмета на процесното деяние.
Втората
експертиза, изготвена от вещото лице С. е обективирана в протокол №42 от
26.05.2014 год. /л.311-312 от том II от ДП/. Обект на изследване на
трасологическата експертиза била иззетата с протокол метална каса, която била с
размери 35/53/36 см. и с метална вратичка с размери 29/45 см., захваната в
дясната част с две ментишета. Секретната ключалка е марка “YALE” с електронно
устройство, секретен патрон и два заключващи шипа. Според заключението на
вещото лице, изготвило експертизата, по предоставената за изследване метална
касетка имало следи от механично въздействие по външните ръбове на вратата и
заключващите шипове, причинени от натиск с твърд предмет, най-вероятно метален
лост с плосък край с приблизителна ширина 12 мм. Установено е, че заключващите
механизми на вратата на касетата били в заключено положение, като същите били
деформирани вследствие упражнен натиск с твърд предмет, вероятно метален лост с
плосък край с приблизителна ширина 12 мм. Вещото лице посочило, че било
невъзможно констатираните от него увреждания по вратата и заключващите шипове
на касата да са причинени вследствие на предоставения му за целите на експертизата
кухненски нож марка “GLOBAL”, японско производство с обща дължина 29 см и
максимална ширина 47 мм, чийто връх бил счупен. Вещото лице С. изготвил и трета
експертиза, обективирана в протокол №61/04.09.2015 г. /л.138 от том III от ДП/,
която е идентична по съдържание с предходната, с изключение на въпрос №3.
Според последната експертиза не било възможно констатираните от него увреждания
по вратата и заключващите шипове на касата да са причинени вследствие на
предоставения му за целите на експертизата китайки нож, тип кама, който бил с
обща дължина 19 см и максимална ширина на металната част – 33 мм и чийто връх
бил счупен.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена техническа
експертиза, обективирана в протокол № 424/05.12.2016 г. /л.32 от том IV/, като обект на изследване
били два диска. Видно от заключението на изготвилото я вещо лице оптичен диск
DVD-R 4.7 GB марка HP съдържал видеозаписи от охранителни камери, монтирани в
търговски обект. По този диск не вещото лице не било установило признаци на
манипулации за записите, шест кадъра от които били разпечатани на хартиен
носител. Поради ниското качество на видеозаписа обаче не се различавали
действия на заснетите лица, като не било възможно да се извърши и
идентификационно изследване. Вторият диск – DWD-R 4.7 GB марка Verbatim не
съдържал никакви файлове.
Била
назначена от разследващите органи и техническа експертиза с обект на изследване
мобилен телефон Apple Iphone 4S 16 GB, модел A1387 с фабричен номер ***, видно
от която в намиращата се в мобилния телефон карта нямало никакви записи
освен стандартни номера въведени от
оператора.
В
хода на ДП била назначена и изготвена Съдебно-оценъчна експертиза /л.227-228 от
том II от ДП/, като изготвилото я вещо лице дало заключение относно стойността
на част от инкриминираните вещи.
Впоследствие
била назначена съдебно-счетоводна експертиза от 24.07.2014 г. /л.315-319, том
II от ДП/, според която стойността на инкриминираните вещи е както следва: 1
бр. мъжки златен ланец с тегло 14 гр., 14 карата злато - 616.00 лв. (шестстотин
и шестнадесет лева); 2 бр. златни дамски гривни като всяка една от тях с тегло
от 15 гр., 14 карата злато - 1 320.00 лв. (хиляда триста и двадесет лева; 2 бр.
диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с тегло от 8
гр.), 18 карата, - 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет лева; 1 бр. златен
зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, - 1 020.00 лв. (хиляда
и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с общо тегло 20 гр. - 880.00 лв.
(осемстотин и осемдесет лева); 1 бр. златен дамски синджир с тегло 10 гр. -
440.00 лв. (четиристотин и четиридесет лева); 1 бр. мъжки ръчен часовник, марка
„Ролекс” - 50.00 лв. (петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена
кожа - 70.00 лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка
„Тошиба Сателит С8” - 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева); парична
сума 2 000.00 евро, възлизащи по фиксинга на БНБ към 02.03.2013г. (1,00
евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства и по-конкретно показанията на свидетелите И.М.М., М.С.М., И.Х.П., С.С.С., Д.Ф.П.,
Н.С.У., В.И., Н.И.А., К.Й., Х.Й., Н. Хегелджиев, М.Т.,
В.И. дадени от тях пред настоящия съдебен състав непосредствено, както и
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 и ал.4, вр. в ал.1 от НПК.
При
изграждане на фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени
доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.03.2013 г. /л.5-10, том I/; гаранционна карта, ведно с
фискален бон за закупуване на преносим компютър /лаптоп/ Toshiba Satellite C8
/л.17, том I/, протокол за претърсване и изземване от 07.03.2013 г. /л.29-34,
том I/, протоколи за доброволно
предаване /л.41-42, том I/, гаранционни карти и касови бележки /л.43-48, том I/,
протокол за личен обиск /л.66, том I/, протокол за претърсване и изземване от
09.03.2013 г. /л.90-91, том I/, рекламация от 03.03.2013г. /л.99-100, том I//, протокол
за претърсване и изземване от 09.03.2013 г. /л.137-138, том I/, протокол за
претърсване и изземване от 23.04.2013 г. /л. 153-154, том I/, протокол за
претърсване и изземване от 23.04.2013 г. /л.173-174, том I/, отговор от ГЛОБУЛ
/л.233, том II/, отговор от рзлични банкови институции /л.35-47, том II/, справки
от ТД на НАП-Бургас /л.299-303, том II/, протокол за оглед /л.56-75, том III/,
копия на договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2013 г. /л.115-122, том
III/, ведно с декларации по чл.264 о ДОПК и чл.25, ал.7 от ЗННД, документи от
ТД на НАП-Бургас /л.41-66, 70 том IV/, справка за изтърпени наказания /л.204 от
НОХД №3539/2019 г./, справка за съдимост, справки с данни от мобилни оператори,
протоколи за доброволно предаване и разписки - /листи 66,75,76, 77, 78, 79, 93,
139, том I; л.101, том II/, както и експертните
заключения на извършените експертизи - ДНК експертиза от 02.04.2013 г.
/л.222-223, том I/, трасологична експертиза /л.311-312, том II/, ССчЕ
/л.315-319, том II/, трасологична експертиза /л.138, том III/, ДНК-експертиза
/л.260-262 от НОХД №3539/19 г./, писмо от НИИК към МВР /л.226, НОХД №3539/19
г./.
Показанията
на посочените свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно събитията при извършването на деянието, включително такива,
които го предшестват или са реализирани постфактум, като установяват отделни
елементи от състава на престъплението-времето на неговото осъществяване,
мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателството, неговото
авторство. Показанията им са логични, кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
поради което съдът ги кредитира. Показания на свидетелите, които се кредитират,
прочетни на основание чл. 281, ал.4 и ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, допълват показанията
им от съдебно заседание и уточняват обстоятелства, които предвид периодът от
време, който е изтекъл от деянието до съдебното заседание, не си спомнят или
имат минимални разминавания. Освен това показанията на свидетелите се допълват
от писмения и веществения доказателствен материал, както и от резултатите от
експертните заключения.
По
делото по несъмнен начин е установено, че частните обвинители М. и М. са
обитавали, сграда, находяща се в ***, като св.М. живеел на първи жилищен етаж
със съпругата си, а дъщеря им – св.М., обитавала със семейството си втория и
третия етаж. Именно обитаваното от св.М. и съпругата му жилище на първия етаж е
било взломено и от него са отнети вещи, ценности и парични суми. Това се
установява както от многобройните свидетелски показания в тази насока, а именно
на свидетелите П., М., М., Й., У., така и от протоколите
за оглед от 02.03.2013 г. и от 05.03.2013 г. От тези доказателствени източници
може да се извлекат и данни, че дянието е извършено по специален начин, а
именно чрез покатерване по металната решетъчна врата, качване на козирката над
самата порта и набиране с ръце с цел влизане на самата тераса на първи жилищен
етаж. От протоколите за оглед се установява, че в жилището е проникнато през
остъклената тераса, като деецът е повредил прозореца на остъклената тераса,
като й е причинил побитост и смачкване на ПВЦ дограмата чрез използването на
твърд тъп предмет. След влизането в жилището, деецът го претърсил цялото, което
се установява от разхвърляните вещи, в резултат на което намерил сумата в
размер на 15 000 лева, която св.М. била оставила по-рано в жилището на
родителите си, както преносим компютър и металната касетка с размери 35/53/36
см., която се намирала във вградения гардероб в коридора на жилището. С цел
проникване в металната касетка авторът на инкриминираното деяние използвал
техническо средство, което по своето естество представлявал метален лост с
плосък край с приблизителна ширина от 12 мм, което се установява по несъмнен
начин от приобщената техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. и
обективирана в протокол №42 от 26.05.2014 год. /л.311-312 от том II от ДП/,
както и другата негова такава, обективирана в протокол
№61/04.09.2015 г. /л.138 от том III от ДП/, която е идентична по съдържание с
предходната, с изключение на въпрос №3. Чрез това техническо средство деецът е
деформирал заключващите шипове на металната касетка и е взел съдържанието й.
Съдът кредитира и двете експертизи като обективни и изготвени от компетентно
вещо лице.
По
отношение на предмета на престъпното посегателство настоящият съдебен състав
намира, че той е изяснен и не намира за основателни твърденията в обратна
насока, съдържащи се във възраженията на подсъдимите и тяхната защита.
Инкриминираните вещи са уточнени от пострадалите лица свидетелите М. и Митея,
като съдът кредитира в цялост техните показаният дадени пред настоящия съд,
така и приобщение чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Действително, и при двамата свидетели се констатират леки противоречия
на места между казаното пред различните органи, ръководещи конкретния стадий на
производството, но това разминаване не е съществено, а съдът приема, че то се
дължи на изминалия дълъг период от време между разпитите в ДП и тези, извършени
от настоящия съдебен състав. Освен това, показанията на самите свидетели,
дадени от тях в хода на досъдебното производство не се характеризират с
противоречия. Напротив, видно е след внимателен прочит, че те са последователни
и всеки следващ разпит потвърждава предходния такъв и го доразвива, като дава
отговор на допълнителни въпроси. Няма данни, които да навеждат на извод в
некоректност и недостоверност на показанията на свитеделите
М.. Напротив, житейски логично е, единствено само те да могат да опишат
инкриминираните вещи, тъй като същите са се намирали в тяхното жилище, до което
са имали достъп само те. Още по време на своя разпит, извършен пред
разследващия орган на 04.03.2013 г. св.М. подробно описва в достатъчна степен
отнетите от негово владение вещи и посочва, че това са 1 бр. мъжки златен ланец
с тегло 14 гр., 14 карата злато; 2 бр. златни дамски гривни като всяка една от
тях с тегло от 15 гр., 14 карата злато на; 2 бр. диска зъболекарско злато, с
общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с тегло от 8 гр.), 18 карата; 1 бр. златен
зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата; 4 бр. златни дамски
пръстени с общо тегло 20 гр.; 1 бр. златен дамски синджир с тегло 10 гр.; 1 бр.
мъжки ръчен часовник, марка „Ролекс”; 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка
„Тошиба Сателит С8”; парична сума в размер на 12 000.00 (дванадесет хиляди
лева) и 2 000.00 евро. На следващи ден - 05.03.2013 г. е разпитан отново, като
е посочил и 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена кожа, чиято липса е установил,
а в допълнителните разпити уточнява копюрите на отнетите му парични суми, както
и обстоятелството, че са установили липса на сумата в размер на 15000 лв.,
която дъщеря му му е била предала в негово държане с цел покриване на разходи
във връзка с ремонт на хотел, който те са притежавали. Никъде в тези показания,
не се установяват противоречия касателно предмета на престъплението. Св. М.
също уточнява, че е била оставила сумата в размер на 15 000 хил лв. в дома
на родителите си.
Стойността
на отнетите вещи се установява от изготвената ССчеЕ от 24.07.2014 г.
/л.315-319, том II от ДП/, според която стойността на инкриминираните вещи е
както следва: 1 бр. мъжки златен ланец с тегло 14 гр., 14 карата злато - 616.00
лв. (шестстотин и шестнадесет лева); 2 бр. златни дамски гривни като всяка една
от тях с тегло от 15 гр., 14 карата злато -1 320.00 лв. (хиляда триста и
двадесет лева; 2 бр. диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от
тях с тегло от 8 гр.), 18 карата, - 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет лева;
1 бр. златен зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, - 1
020.00 лв. (хиляда и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с общо тегло
20 гр. - 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева); 1 бр. златен дамски синджир
с тегло 10 гр. - 440.00 лв. (четиристотин и четиридесет лева); 1 бр. мъжки
ръчен часовник, марка „Ролекс” - 50.00 лв. (петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена
чанта от естествена кожа - 70.00 лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър
(лаптоп) марка „Тошиба Сателит С8” - 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири
лева); парична сума 2 000.00 евро, възлизащи по фиксинга на БНБ към
02.03.2013г. (1,00 евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв. При формиране на
крайните си изводи, съдът отчита именно заключението на тази експертиза, а не
на изготвената по-рано ССчеЕ, която не кредитира, тъй като е по-пълна и
мотивирана, като съдържа обстойни отговори на въпросите, които са били
поставени на вещото лице.
По
отношение на възражението, че по делото останал неизяснен въпросът чии били
инкриминираните вещи, следва да се посочи, че този въпрос е ирелевантен,
доколкото е установено кое е лицето упражнявало владението върху тях. Предмет
на кражбата може да бъде вещ, върху която друго лице, а не деецът, упражнява
владение – под владение следва да се разбира възможност за фактическо
разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един момент държателят да
наблюдава или да пази предмета на престъплението, нито да има непрекъснат
фактически контакт с него. Т.е. може да бъде отнета и от несобственика й, стига
той да упражнява фактическа власт над нея в момента на отнемането й /ППВС 6-71
и Р.116-03-II/. По делото се установи, че от гардероб в спалнята в жилището на
св.М. била отнета сума в размер на 15 000 лева, която св.М. била оставила
на баща си. От доказателствата явства, че макар сумата в размер на 15 000
лева, която св.М. била оставила в жилището на родители си, да не се е намирала
в нея, то тя е продължавала да упражнява фактическа власт върху нея и е имала
възможност да се разпорежда с тази сума във всеки един момент, поради което
правилно е посочено, че парите са отнети от нейното владение – тя е собственик
и упражняващ фактическа власт върху сумата. Касателно намиращите се в метаната
касетка бижута, е останал неизяснен въпросът за собствеността им, но това съдът
намира, че не може да се отрази на крайните изводи на съда, доколкото по
несъмнен начин се установи, че техен държател, макар и несобственик по
отношение на всички вещи, бил именно св.М.. Видно, както от неговите показаня,
така и от показанията на св.М., само той е имал ключ и достъп до съдържанието
на вътрешността на металната касетка, следователно той е упражнявал държането
върху него. По отношение на останалите две вещи, които били отнети от жилището
– мъжка бизнес кожена чанта и преносим компютър, настоящият съдебен състав
намира, че въпросът е изяснен също, а и не се
оспорва, че те са били собственост на св.М. и той е упражнявал
фактическа власт върху тях. С оглед на това, правилно е посочено в обвинителния
акт и съдът прие, че всички вещи, с изключение на сумата в размер на
15 000 лева са били отнети от владението на св.М..
Основният
спорен въпрос е дали именно двамата подсъдими -К.Т. и Г.Я., са взели участие в
процесното деяние, като според настоящия състав, отговорът е положителен касателно само подсъдимия К.Т.. За да стигне до този извод
съдът отчете на първо място трафичните данни от мобилните оператори. Видно е,
че телефонен номер 0893/257172 бил
ползван именно от подсъдимия К.Т. и е бил регистриран на негово име. Това се
установява както от отговора на GLOBUL /л.233, том II/, така и от показанята на св.П., който в съдебно заседание посочи, че е
водил разговори във връзка с покупко-продажбата на мотоциклета с лице на име К.
сутринта рано на 02.03.2013 г., а видно от справките от мобилите оператори
между техните два телефонни номера действително е била осъществена връзка на
тази дата. От промяната на местонахождението на различните клетки на мобилния
оператор, където е засичано мобилното устройство, посредством който е използван
номер 0893/257172, може да се направи извод, че именно на 01.03.2013 г. малко
преди извършване на кражбата, Т. се е придвижил от гр. Я в гр.Бургас и е бил в
квартирата на подс.Я.. Непосредствено след това, той
е отишъл до адреса на пострадалите лица.
Участието
на подс.Т. в инкриминираното деяние се установява по
несъмнен начин и от заключенията на първоначалната и допълнителната
ДНК-експертизи. Тук следва да се отбележи, че съдът кредитира и двете като
компетентно изготвени при спазване на процесуалните правила за това, както
намира същите и за мотивирани съобразно поставените им задачи. Според
заключението на първоначалната експертиза ДНК профилът на клетъчния материал,
иззет чрез обтриване на гърлото на бутилка, намерена отворена в дома на М.
непосредствено след кражбата, показвал пълно съвпадение с този на К.Т.Т. с ЕГН:**********. Според експертизата, вероятността да
се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от друг индивид,
освен К.Т., била 1 на 1 390 000 000 000 000, поради
което експертът е направила категорично заключение, че клетъчният материал по
изследвания обект (бутилката), произхожда от подс.Т..
Съдът кредитира изцяло така изготвената експертиза и намира, че същата е
допустима, относима и изготвена от компетентно вещо лице. При изготвянето й,
ДНК профилът на подс.К.Т. бил установен чрез справка
в Регистъра на Националната ДНК база данни. Въпреки, че не са били взети
образци за сравнително изследване от самия Т., настоящият съдебен състав
намира, че не следва да се изключи от доказателствената съвкупност заключението
на същата само на това основание. Това е така, доколкото образци за сравнително
изследване, както предвижда нормата на чл.146 от НПК, не било необходимо да бъдат вземани. Тази
разпоредба намира приложение само когато не е възможно образците да се набавят
по друг начин, а в случая ДНК профил на Т. е регистриран и се съхранява в
националната ДНК база данни, включително под формата на математически модел от
вида, изписан в експертното заключение. С цел проверка на достоверността и
годността на ДНК профила, посочен да е на К.Т., съдът изиска справка от Научно
изследователския институт по криминалистика. Видно от отговора, който са
върнали, К.Т. е бил въведен в масива на НИИК през 2002 г. със стандартен регистрационен картон за
ДНК профилиране на лице, подаден от РУ гр.Я, като в картона не било
отразено по какъв повод му е иззет
клетъчен материал. В отговора е посочено още, че клетъчният материал на Т. се
съхранявал във фризер при -20 градуса, които условия
не пречат на неговите качества и при необходимост можело да се използва за
допълнително изследване.
Въпреки това, настоящият съдебен
състав допусна допълнителна ДНК експертиза, която да даде отговор дали е налице
съвпадение между ДНК профила, иззет от гърловината на бутилката, установен в
първоначалната експертиза, и този, който се извлича от сравнителните образци,
иззети от самия Т., чийто отговор беше положителен. Съдът кредитира тази
експертиза в цялост, като намира, че тя е процесуално годна и достоверна,
поради което счита възраженията в тази насока за неоснователни.
Съпричастността на подс.Т. в процесната деятелност намира опора и в
обстоятелството, че преди процесната кражба неговото имуществено и финансово
положение е било затруднено. Този извод може да се извлече както от данните, съдържащи
се в справките от НАП, така и от показанията на св.В.И., който пред настоящия
съдебен състав беше разпитан непосредствено и заяви, че действително е
забелязал в процесния период от време сдобиване от страна на подс.Т. с вещи на значителна стойност, за чието придобиване
не е давал обяснения и е премълчвал за източниците на доходи. Тук не може да не
бъде отбелязано, че св.И. посочи, че непосредствено преди предходно разглеждане
на делото от друг съдебен състав са му били показвани бележки за суми, които
майката на подс.Т. е изпращала от чужбина на сина си.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в тази им част, тъй като те не са подкрепени с други доказателства,
най-малкото представянето на самите бележки пред настоящия или предходно
разглеждащия делото съдебен състав.
Лишено от всякаква логика би било действието, ако тези бележки действително
съществуваха, подс.Т. да ги показва на св.И., а да не
ги предостави на разследващия орган или съда. С оглед на това, съдът намира, че
показанията на св.И. в тази им част са изложени в подкрепа на защитната линия
на подс. Т..
В подрепа на внезапно повишеното имуществено положение на подс.Т. са налице и показанията на св. П., от когото
подсъдимият е закупил мотор на името на св.Н.А. още в деня на самата кражба.
Както св. П., така и св. А. заявяват, че К.Т. е договарял параметрите на
договора за покупка със св.П. и лично той е заплатил на последния исканата сума
за мотора и екипировка за него, а чисто документално сделката била изповядана в
първия работен ден – 04.03.2013 г. в гр.Я, като правото на собственост било
прехвърлено на св.А.. Показанията на тези двамата свидетели, дадени както в
съдебно заседание от първия, така и прочетените и на двамата по реда на чл.281
от НПК, се кредитират от настоящата инстанция, тъй като са еднопосочни и
намират подкрепа в останалата доказателствена маса –
писмените доказателства за покупко-продажбата, както и данните, съдържащи се в
протокола за претърсване и изземване от 23.04.2013 г. Дали действително подс.Т. е искал да подари мотора на свидетеля, както именно
заявява последния или с дези действия е целял да прикрие обстоятелството, че е
имал голяма сума пари без да има законово регламентирани източници, не се
установява по делото. Това е ирелевантно в случая, тъй като се установи по
несъмнен начин, че именно той е дал парите. Дори св.К.Й. уточнява по време на
показанията си в досъдебното производство, че е имало разминаване между лицето,
което действително е купило мотора и това, което фактически го е взело. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, тъй като намира, че той е
безпристрастен. Освен това неговите показания са в унисон с останалата
доказателствена съвкупност, а в съдебно заседание пред настоящата инстанция
свидетелят посочва подс.Т. като участник по време на договаряне на параметрите
на договора за покупко-продажба на мотора, който св.П. е продал. Действително
част от свидетелите говорят за лице с прозвище Бозата, но от показанията на св.П.,
Г. и Х. се установява, че това лице е именно подс. Т..
Повишаване
на покупателната му способност без да има официално регистриран трудов договор,
и то внезапно, без да има обяснения за произхода на парите, се установява и от
обстоятелството, че в последвалите няколко дни, незабавно след деянието, той
закупува дрехи и техника на значителна стойност, което се извлича, както от
писмените доказателства в тази насока, а именно – гаранционни карти и касови
бележки, документи за рекламация, така и от показанията на св.М.Т., който като
служител в един от магазинте посочва, че лице с име К.Т. е направил рекламация
на техника, купена по-рано същия ден. Именно тези вещи били предадени
доброволно от Т. или иззети впоследствие в хода на досъдебното производство от
жилището, обитавано от този подсъдим. Всички до тук изложени обстоятелства и
фактически изводи, обосновават съда да достигне до единствения възможен извод, а
именно за виновността му в извършване на процесното деяние, за което му е
повдигнато обвинение.
Положителен извод за участие на подс.Г.Я.
в процесното деяние не може да се направи обаче.
Действително, се установява, че между него и подс.Т.
е имало засилена телефонна кореспонденция преди самото процесно деяние, но това
може да се обоснове и с обстоятелството, че познанството между двамата
подсъдими датира отдавна и те са поддържали контакт. Извод за виновно поведение
на Я. не може да се направи и от данните, които се извличат от протоколите за
разпознаване /л.181-187, том I и л.364-376, том II/. На първо място, следва да
се посочи, че към момента на съдебното следствие не може да се установи дали
към датите на изършване на тези действия по разследване е можело да се осигури
личното участие на двамата подсъдими с цел спазване на разпоредбата на чл.171
от НПК. Съгласно чл.171, ал.4 от НПК, когато не е възможно да се покаже самото
лице, за разпознаване се показва негова снимка заедно със снимките на три или
повече лица, сходни с него по външност. Тъй като няма данни по делото защо
действията по разпознаване са осъществени направо по снимков материал, а не е
осигурено личното участие на лицето, което се разпознава, заедно с други три
сходни по външност лица, което не може да бъде проверено и по настоящем, то това следва да се тълкува в полза на
подсъдимите и протоколите по разпознаване да не се ценят като годни
доказателствени източници. Трябва да се посочи обаче, че дори и да бяха
кредитирани от настоящия съдебен състав, то те не са носители на информация по
отношение предмета на доказване. Това е така, тъй като св.П. разпознава в
лицето на подс.Я. човек, който му е продавал злато,
вкл. медицинско. Не става ясно от неговите показания обаче, кога е било
осъществено това, както и какво е било точно това злато. Същият не е оформил
сделката между тях и документално, поради което с цел изясняване на тези
правнорелевантни факти няма събрано нито едно доказателство. Св.А., от своя
страна, разпознава св.Г.Г. и подс.
Я., като лицата, които са придружавали подс.Т.,
когато са взели свидетеля от Я и след това са посетили св.П. за закупуване на
мотора му в гр.Сливен.
За
разлика от подс. Т., подс.Я. не демонстрира изненадващо
повишаване на имущественото положение, тъй като нито е демонстрирал повишена
покупателна активност непосредствено след процесното деяние, нито в обитаваното
от него жилище са намерени инкриминирани вещи. Видно от отговорите от банковите
институции, той не е бил техен клиент.
С
оглед на всичко изложено до тук, може да се направи единственият възможен
извод, а именно, че няма нито едно пряко или верига от косвени доказателства,
които да могат да обосноват извод за участие на подсъдимия Я. в процесното
деяние, поради което настоящият съдебен състав намира, че той е невинен.
Съдът
кредитира изготвените от вещото лице С. балистична експертиза, /л.306-307 от
том II от ДП/, от вещото лице Н.П. техническа експертиза, обективирана
в протокол № 424/05.12.2016 г. /л.32 от
том IV/, както и техническа експертиза с обект на изследване мобилен телефон
Apple Iphone 4S 16 GB, модел A1387 с фабричен номер ***, но при формиране на
крайните си изводи не ги взема предвид поради това, че отговорът на първата
посочена експертиза не касае въпроси от предмета на доказване, а информацията,
която се извлича от съдържанието на другите две не способства за изясняване на
предмета на доказване.
Във
връзка с направени възражения касателно показанията на
св.С.С. следва да се посочи, че неговите показания
представляват производни доказателства, тъй като възпроизвежда чужди възприятия
за факти, в случая съобщени му от подс.Т. при
задържането на последния с цел изясняване на процесното деяние. Използването на
производни доказателства не е недопустимо, когато съдържанието им се използва
за проверка на първични или за установяване на доказателствени факти, когато
първоизточникът за тези факти е недостъпен. Показанията на св.С. не се отличават
с конкретика, но от тях става ясно, че пред него подс. Т. не е отрекъл участието си в процесното деяние,
като дори е уточнил, че е имало и валута в отнетите суми пари, използвайки
жаргонния израз „цветно“. Неговите показания допълват вече направените от съда
изводи за виновността на подс.Т..
Макар
да бяха приобщени чрез прочитането им, показанията на св.Г.Г.
и П.Т., не бяха взети при формиране на крайните съдебни фактически изводи. Това
е така, доколкото, те, в качеството им респ. на лице, което се намира във
фактическо съжителство и сестра на подс.Я., в съдебно заседание пред настоящия
състав отказаха да свидетелстват, възползвайки се от правото им, уредено в
разпоредбата на чл.119 от НПК.
Показанията
на А.П. съдът кредитира дотолкова доколкото от тях става ясно, че той е имал
служебни отношения в златарското си ателие с подс.Я.
неколкократно, но не уточнява кога и какво конкретно е закупувал от последния.
Съдът
кредитира показанията на св.Х., приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. с
ал.1, т.1 от НПК, като от тях се установява, че именно подс.Т. е известен с
прозвището Бозата и че е чувал, че през 2013 година имал мотор, който карал, но
впоследствие му бил отнет.
Съдът
кредитира показанията на св.Г., приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. с
ал.1, т.5 от НПК, дотолкова – доколкото от тях се установява, че именно подс.Т. е известен с прозвището Бозата. Показанията му в
останалата им част са правноирелевантни.
При
формиране на крайните си изводи, съдът не взе предвид показанията на св.Б., св.В.Д.,
св.Г., св.К., св.Т., св.Д., тъй като с техните показания не се изясняват
равно-релевантни факти.
Св.Д.
посочва, че в качеството му на охрана в магазин Техномаркет към датата на
процесното деяние е видял лек автомобил Фолксваген Голф със сливенска
регистрация, която не уточнява, от който са слезли двама мъже, които са
пазарували от магазина. Св.Б., от своя страна, посочва, че бил собственик на
лек автомобил Мазда с рег.№ ***. От показанията на св.А.Г. се установява, че
под.Я. е купил на нейно име лек автомобил БМВ, но не знае кой го е платил, а
именно дали лично той, макар впоследствие автомобилът да бил ползван от него.
Св.К. пък посочва единствено, че е закупила лек автомобил от подс.Я., който го продал с пълномощно (което потвърждава
казаното от св.А.Г., че автомобилът е бил на нейно име) и когото посочи в
съдебно заседание. Св.Т., от своя страна свидетелства, за това, че е живеел в
едно домакинство с брат си към 01-02.03.2013 г., а св.Д. посочва, че вещите,
които били намерени при извършеното претъсване и били иззети, били на подс.Т..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал.
2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед направения
извод на съда, че не са налице доказателства за участие на подсъдимия Г.М.Я. в процесното деяние, то настоящият съдебен състав намира от
правна страна, че обвиняемият не е осъществил от обективна страна съставът на
престъплението по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, поради което го е оправдал, на основание чл. 304, предл. 2 от НПК, за това, че за времето от 22:30 часа на
01.03.2013г. до 05:00 часа на 02.03.2013г. в гр. Бургас от фамилна къща, находяща се на ***, след предварителен сговор в немаловажен
случай в съучастие като съизвършител с К.Т.Т., ЕГН: ********** ***, по специален начин (покатерване по
метална решетъчна врата, качване на козирката на портата и набиране с ръце)
проникване чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
(побитости и смачкване след упражнен натиск с твърд предмет върху ПВЦ дограма
от остъклена тераса), разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (деформиране на заключващите шипове на метална касетка с размери 35/53/36
см.), посредством използвано техническо средство (метален лост с плосък край с
приблизителна ширина от 12 мм), да е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки
златен ланец с тегло 14 гр., 14 карата злато на стойност 616.00 лв. (шестстотин
и шестнадесет лева); 2 бр. златни дамски гривни като всяка една от тях с тегло
от 15 гр., 14 карата злато на стойност 1 320.00 лв. (хиляда триста и двадесет
лева); 2 бр. диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с
тегло от 8 гр.), 18 карата, на стойност 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет
лева); 1 бр. златен зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, на
стойност 1 020.00 лв. (хиляда и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с
общо тегло 20 гр. на стойност 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева); 1 бр.
златен дамски синджир с тегло 10 гр. на стойност 440.00 лв. (четиристотин и четиридесет
лева); 1 бр. мъжки ръчен часовник, марка „Ролекс” на стойност 50.00 лв.
(петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена кожа на стойност 70.00
лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка „Тошиба Сателит
С8” на стойност 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева); парична сума в
размер на 12 000.00 (дванадесет хиляди лева) и 2 000.00 евро, възлизащи по
фиксинга на БНБ към 02.03.2013г. (1,00 евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв.
(три хиляди деветстотин и единадесет лева и 66 cт.) от владението на М.С.М.,***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и парична сума в
размер на 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева) от владението на И.М.М.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, всички вещи възлизащи на обща стойност в размер на 36 787.66 лева
(тридесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест
ст.).
В
същото време обаче, настоящият съдебен състав достигна до положителен извод за
това, че подсъдимият К.Т.Т. е осъществил от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъпленията по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б” от НК.
От
обективна страна се установи, че за времето от 22:30 часа на 01.03.2013г. до
05:00 часа на 02.03.2013г. в гр. Бургас от фамилна къща, находяща
се на ***, в условията на опасен рецидив, по специален начин (покатерване по
метална решетъчна врата, качване на козирката на портата и набиране с ръце)
проникнал чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
(побитости и смачкване след упражнен натиск с твърд предмет върху ПВЦ дограма
от остъклена тераса), разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (деформиране на заключващите шипове на метална касетка с размери 35/53/36
см.), посредством използвано техническо средство (метален лост с плосък край с
приблизителна ширина от 12 мм), отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки златен
ланец с тегло 14 гр., 14 карата злато на стойност 616.00 лв. (шестстотин и
шестнадесет лева); 2 бр. златни дамски гривни като всяка една от тях с тегло от
15 гр., 14 карата злато на стойност 1 320.00 лв. (хиляда триста и двадесет лева);
2 бр. диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с тегло от
8 гр.), 18 карата, на стойност 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет лева); 1
бр. златен зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, на стойност
1 020.00 лв. (хиляда и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с общо
тегло 20 гр. на стойност 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева); 1 бр. златен
дамски синджир с тегло 10 гр. на стойност 440.00 лв. (четиристотин и четиридесет
лева); 1 бр. мъжки ръчен часовник, марка „Ролекс” на стойност 50.00 лв.
(петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена кожа на стойност 70.00
лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка „Тошиба Сателит
С8” на стойност 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева); парична сума в
размер на 12 000.00 (дванадесет хиляди лева) и 2 000.00 евро, възлизащи по
фиксинга на БНБ към 02.03.2013г. (1,00 евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв.
(три хиляди деветстотин и единадесет лева и 66 cт.) от владението на М.С.М.,***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и парична сума в
размер на 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева) от владението на И.М.М.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, всички вещи възлизащи на обща стойност в размер на 36 787.66 лева
(тридесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест
ст.).
На
първо място, от обективна страна подсъдимият Т. е осъществил изпълнителното
деяние на кражбата, посредством активни действия. Същият е проникнал в чуждо жилище, находящо се в *** и от първия
жилищен етаж е взел различни по вид и стойност вещи и парични суми в различни
валути (всичко на обща стойност 36 787.66 лева), които са били към този момент
във владението на свидетелите М. и М., скрил ги е в себе си и е тръгнал от
жилището. По този начин Т. е прекъснал фактическата власт върху вещите, осъщестявава от М., върху инкриминираните вещи, като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че
златните накити, зъболекарското злато, преносимият компютър, ръчният часовник,
мъжката кожена чанта и парите са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 от
ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за
подсъдимия, доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях.
Т. не е имал съгласието от собствениците на вещите или техните владелци да
взема вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на
правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая воля категорично липсва.
На
следващо място, извършената от подсъдимия Т. кражба следва да се квалифицира,
като извършена в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване
на деянието Т. като пълнолетен е бил осъждана за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е
отложено по чл. 66 от НК и наред с това е била осъждана повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, което се доказва от цитираните по-горе
осъждания. Към датата на деянието не са били изтекли пет години от изтърпяване
на наказанията лишаване от свобода по горецитираните
присъди, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 от НК приложение следва да намерят именно
правилата за опасния рецидив.
Деянието
е било осъществено при квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето от НК, тъй като се явява извършено по специален начин. Съгласно т. 11
на ППВС № 6 от 26.04.1971 г. /изм. с пост. № 7 от 06.07.1987 г. на Пленума на
Върховния съд „Този състав се прилага, когато при извършване на кражбата деецът
е проявил особена ловкост или умение, като използването на въжета, катерене по
улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи
места и др. В настоящия случай подсъдимият Т. е извършил процесното деяние,
като за да влезе в имота, от където е отнел инкриминираните вещи, се е
покатерил по металната решетъчна врата /порта/, качил се е на козирката над
оградата и след като е отворил прозореца на терасата се е набрал с ръце и е
влязъл вътре.
Именно
с цел проникване в жилището на семейство М. и впоследствие проникване в самата
метална касетка, намираща се в гардероба и съхраняваща част от инкриминираните
вещи, Т. е използвал техническо средство - метален лост, което изпълва
квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.4, предложение второ.
На
следващо място е налице и другият квалифициращ признак – този по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК,
доколкото деянието е извършено, чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот, а именно – упражняване на натиск с твърд предмет върху ПВЦ
дограма от остъклена тераса, в резултат на което са причинени побитости и
смачкване върху ПВЦ дограма от остъклена тераса, както и чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот (деформиране на заключващите
шипове на метална касетка с размери 35/53/36 см.). Съдебната практика (т. 10 от
ППВС № 6/1971 г.) е категорична, че деянието следва да се квалифицира по този
признак и когато е извършена чрез счупване или преодоляване по друг начин на
здраво поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо от дебелината
им, както е в случая.
С
оглед изводите, които настощият състав достигна от фактическа и правна страна касателно невиновността на Г.Я., съдът намери, че
подсъдимият К.Т. не е осъществил деянието, за което беше признат за виновен, при
условията на съучастие като съизвършител с Я., както
и след предварителен сговор с Я., в немаловажен случай, поради което беше
признат за невинен и оправдан по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
За пълнота следва да се отбележи, че квалификацията по чл.195, ал.1, т.5 от НК
- „предварителен сговор“, е несъвместима със съучастието при условието на
съизвуршителство по чл.20, ал.2 от НК, тъй като институтът на съучастие се
поглъща от квалифициращия признак „предварителен сговор“ и едновременно
прилагане на двата текста е невъзможно като правна конструкция /Решение № 630
от 27.01.2014 г. по н.д.№1921/2013 г., НК, I НО на ВКС; решение № 77 от
10.03.2015 г. по н.д.№1952/2014 г., НК, II НО на ВКС; решение № 465 от
11.11.2013 г. по н.д.№1530/2013 г., НК, III НО на ВКС/.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2
от НК, тъй като Т. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че
отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата
власт на досегашните владелци и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в прекъсване
на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт
върху тях. Наред с това подсъдимият Т. е действал и с намерени противозаконно
да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като
със свои. На последно място, умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на
това, че извършва деянието след като е осъждан с горепосочените присъди за деяния,
както и както и че, за да извърши кражбата, поврежда и разрушава преграда
здраво направена за защита на имот, използва метален лост, което е техническо
средство и го извършва по специален начин, покатервайки се и набирайки се с
ръце.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият Т. беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години, а съгласно
ал. 2 – съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
Като
отчете данните за имущественото положение на подсъдимия Т., извличащи се от
писмените доказателства, изискани от Националната агенция по приходите, видно
от които същият не разполага с движимо и недвижимо имущество, и ръководейки се
от нормата на чл.57, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на
конфискация.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 НК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимият К.Т.
е с обременено съдебно минало, като тук не се вземат предвид осъжданията, които
обосновават квалификацията на настоящото деяние като такова, извършено при
условията на опасен рецидив и в двете му форми. Отегчаващо обстоятелство е и
общата стойност на предмета на престъпно посегателство, което надхвърля
многократно размера на минималната работна заплата за страната към месец март
2013 година. В същото време, в полза на подсъдимия следва да бъде отчетен
продължителният период от време, който е изминал от момента на осъществяване на
деянието до постановяване на съдебния акт по настоящото дело, тъй като това не
се дължи на причини, за които той носи отговорност. Всички тези обстоятелства
мотивираха съда да определи наказанието за престъплението при приложение на
чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства към средния
размер, а именно 8 /осем/ години „Лишаване от свобода“.
Съдът
счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1
от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на К.Т. и наред с това ще въздейства върху него предупредително
и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително
продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното
наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на „Лишаване
от свобода“ за престъпления от общ характер, поради което по отношение на него
не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1
от НК.
По отношение на режима за изтърпяване на така
наложеното наказание:
Доколкото
настоящето престъпление е умишлено и на подсъдимия Т. беше наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за повече от пет години, то на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „А“ от ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода.
По разноските:
Накрая
съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното производство
разноски, като с оглед обстоятелството, че единствено подсъдимият Т. беше
намерен за виновен, то и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР
– град Бургас, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 750,75 (седемстотин и петдесет лева и седемдесет и пет ст.) лева – 80 лв. за
разноски по НОХД №3475/2017 г. по описа на БРС за възнаграждения за вещи лица
/л.203 гръб и л.204 от делото/, 206,28 лв. разноски по НОХД №3539/2019 г. по
описа на БРС за възнаграждения за вещи лица /л.124 гръб и л.263 от делото/;
227,58 лева за ДНК експертиза /л.225, том II от ДП/; 45 лв. за ССчЕ /л.229, том
II от ДП/, 10 лв. за експертиза /л.235, том II от ДП/; 52,20 лева за балистична
експертиза /л.305, том II от ДП/; 48,65 лв. за трасологична експертиза /л.313,
том II от ДП/; 41,84 лв. за изготвяне на фотоалбум /л.377, том II от ДП/ и
39,20 лв. за трасологична експертиза /л.139, том III от ДП/.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.