№ 943
гр. Плевен, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
и прокурора Н. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Частно
наказателно дело № 20254400200796 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А. И. А., доведен от Затвора-Плевен, се явява лично.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – град ПЛЕВЕН, редовно уведомена, се
представлява от прокурор Н. П..
Явява се защитникът на осъденото лице – адвокат П. В. от АК-Плевен, с
пълномощно по делото от ЧНД №125/2025г. по описа на ОС-Плевен.
АДВ.В.: Ще ползвам пълномощното по ЧНД №125/2025г. по описа на
ОС-Плевен.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ А. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА предложение на ОП-Плевен с правно основание чл.306,
ал.1, т.1 от НПК.
ДОКЛАДВА материалите по ЧНД №125/2025г. по описа на ОС-Плевен
1
с приложенията към него.
ДОКЛАДВА служебно изисканите и представени материали по НОХД
№1385/2021г. и НОХД №992/2021г., двете по описа на Районен съд-Плевен.
ДОКЛАДВА справка на Началника на Затвора-Плевен, видно от която
осъденият А. А. е изтърпял към дата 11.11.2025г. по НОХД №992/2021г. на РС-
Плевен наказание от ДВА МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ и ШЕСТ ДНИ, с остатък
ДВА МЕСЕЦА и ЧЕТИРИ ДНИ, като е осъден да търпи и наказанието по
НОХД №1385/2021 на РС-Плевен в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода и по ЧНД №125/2025г. по описа на ОС-Плевен в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ, ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ДВА ДНИ лишаване от свобода.
ДОКЛАДВА справка за съдимост по отношения на осъдения А. А.
Председателят РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и
чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на състава на съда и съдебния
секретар. Няма да представям доказателства и нямам доказателствени
искания.
АДВ.В.: Не правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
Няма да представяме доказателства и нямаме доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ А. А.: Не правя отводи. Няма да представям
доказателства.
СТАНОВИЩА ПО ПРИЕМАНЕ И ВЛАГАНЕ В ДЕЛОТО НА
ДОКЛАДВАНИТЕ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ПО
ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приемете докладваните от Вас писмени
доказателства и да се приключи съдебното следствие.
АДВ.В.: Моля да приемете представените доказателствата. Моля да
приключите съдебното следствие и да дадете ход по същество.
ОСЪДЕНИЯТ А. А.: Поддържам становището на адвоката ми.
СЪДЪТ намери делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ВЛАГА в делото, чрез прочитане, докладваните писмени
2
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, аз предлагам да
постановите определение, с което да групирате наказанията измежду
белгийските и български осъждания на А. А., така че да се получи най-
благоприятното за него наказание по смисъла на закона. Българските
осъждания на А. са две: по НОХД №992/2021г. и 1385/2021г. по описа на РС-
Плевен. С второто се привежда в изпълнение условното наказание по НОХД
№992/2021г. Преглеждайки бюлетина за съдимост и данните за белгийските
осъждания, считам че е налице едно възможно групиране, което е различно от
това, което съм предложил в предложението.
В предложението съм имал идеята осъждането на наказание една година
лишаване от свобода по НОХД №1385/2021г. по описа на РС-Плевен да бъде
групирано с общото наказание по решението на съдия Г. в размер на шест
години лишаване от свобода, и отделно да се изтърпи приведеното условно
наказание по НОХД №992/2021г. на Плевенски районен съд.
Считам, че е възможно групиране на всяко едно от осъжданията на
българските съдилища с присъдите на белгийските, като наказанието 5 месеца
по НОХД №992/2021г. може да се групира с 2022/1351 (номер на съдебно
решение), влязло в сила на 20.04.2022г. на Апелативен съд Гент, и осъждането
по НОХД №1385/2021г. на РС-Плевен в размер на 1 година лишаване от
свобода е възможно да бъде групирано с осъждането на Апелативния съд в
град Гент 2022/3746, което е в размер на 10 месеца лишаване от свобода,
влязло в сила на 15.11.2022г.
Ние по този начин няма да засегнем установеното от ОС-Плевен
приемане за изпълнение на наложеното наказание в размер на 6 години 4
месеца и два дни, но ще вземем предвид и ще постановим изтърпяване и на
българските осъждания, защото приемайки тезата, че не е възможно да бъде
извършено такова групиране, ще се окаже че А. трябва да изтърпи наложените
от българските съдилища наказания отделно от осъждането в чужбина, което
е в общ размер на 6 години и 4 месеца, а на практика са налице условията на
чл.25 от НК. В този смисъл, предлагам да постановите определението си.
АДВ.В.: Уважаеми господин Председател, производството е по реда на
3
чл.306 ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание по
присъдите наложени на осъденото лице. Действително, ситуацията е малко
по-комплицирана с оглед на това, че предмет на обсъждане в настоящото
производство, освен наказания постановени от българския съд посочени в
предложението на прокуратурата по две НОХД дела, са налице и осъждания –
7 на брой, постановени от съдилища в кралство Белгия. Тези 7 присъди, които
са наложени от белгийски съд касаят престъпления извършени в периода от
25.09.2018г. до 09.07.2022г.
Тоест, един период от около 4 години, в които подзащитният ми е
извършил тези престъпления, за които е осъден с влезли в сила 7 броя
съдебни актове на белгийските съдилища. Действително, в Плевенски
окръжен съд, преди известно време беше приспособена и приета за
изпълнение съобразно Удостоверението по чл.4 от специалния закон, като в
правомощията на Плевенски окръжен съд беше срокът на наказанието, който
следва да изтърпи българският гражданин в изпълняващата държава –
България, беше строго фиксиран – 6 години 4 месеца и два дни, като всички
белгийски присъди бяха сумирани чисто аритметично, явно техният
наказателен кодекс определя, че всяка една присъда следва да се търпи
съобразно наказанието, което е наложено с нея.
Плевенски окръжен съд прие тези 6 години 4 месеца и два дни. Обаче,
действително се установява, че наказанията по присъдите на РС-Плевен са
извършени в периода, който посочих, през който са били извършени
престъпленията и постановените присъди по белгийските дела.
По делото е приложена справка за съдимост, в която фигурират всички
съдебни актове, както българските, така и тези постановени от Кралство
Белгия. Там са описани кога са извършени деянията, какво наказание е
наложено и кога е влязла в сила присъдата, за всяко едно от делата в Белгия.
Действително, считам че предложението на ОП-Плевен за извършване на
групиране по смисъла на чл.25 във вр. чл.23 от НК е основателно с тези
поправки, които днес бяха представени от представителя на ОП-Плевен.
Имайки данните за осъжданията по белгийските присъди, считам че няма
пречка за нашия съд да приеме, че са изпълнени условията за проверка на
пълната съдимост, да има данни за всички влезли в сила съдебни актове, и в
крайна сметка, съобразно разпоредбата на чл.8 от НК да се извърши
4
групиране на наказания по българските дела с присъдите и наказанията по
делата, които са в група с наказание по белгийските дела, като отново
заявявам, без да се пипа по какъвто и да е начин срокът на приетата за
изпълнение и приспособена обща присъда на белгийския съд като размер на
наказание.
В този ред на мисли е основателно предложението на прокуратурата,
престъпленията извършени в Република България по тези две НОХД дела,
които са посочени, да бъдат групирани с присъдите, постановени пункт 3 и
пункт 4 в свидетелството за съдимост и съответното удостоверение, което е
приложено по делото. Останалите присъди следва да се търпят отделно, така
както ги е приел Плевенски окръжен съд, при приспособяването, като ако бъде
извършено такова групиране, Ви моля да извършите и съответно приспадане,
като моля да вземете предвид следното, че от общото наказание в размер на 6
години 4 месеца и два дни, което е постановено от белгийските съдилища, до
дата 11.11.2025г. когато разглеждане съдебното заседание, аз съм изчислил от
данните в удостоверението приложено по делото, че А. А. е изтърпял под
формата на предварително задържане и изпълнение на наказание лишаване от
свобода в Белгия – 3 години един месец и три дни. Като пак казвам, че това е
мое изчисление до 11.11.2025г., а не до 15.08.2025г., когато е постъпил в
Затвора-Плевен, след като е конвоиран.
Остатък от тези 6 години 4 месеца и два дни, без да съм изчислявал ако
се извърши групиране с тези две присъди и ако се добави нещо допълнително,
към днешна дата остават 3 години 2 месеца и 29 дни от тези 6 години 4 месеца
и два дни.
Ако уважите предложението, Ви моля да постановите наказанията да
бъдат изтърпени при първоначален общ режим. На първо място, такава беше
логиката и решението на Плевенски окръжен съд, когато прие за изпълнение и
приспособи присъдите. Чисто законово, съобразно нашият ЗИНЗС този
размер на наказание предполага първоначалният режим да бъде строг, но
разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС допуска независимо, ако са налице
условията по ал.1 и ал.2 да бъде определен общ режим, когато лицето не
представлява лице с висока степен на обществена опасност. Предходен състав
на Плевенски окръжен съд прие, че А. А. не е лице с висока степен на
обществена опасност. Присъдите на българския съд е видно, че са за леки
5
престъпления – едното за неспазване на карантина, а другото за шофиране без
свидетелство за правоуправление. Явно е била преценена обществената
опасност на А. към онзи момент. Наказанията по белгийските присъди също
не са тежки, просто самият факт, че са сумирани е достигнал до този размер,
иначе всяка една от присъдите не е в голям размер. Най-голямата присъда е в
размер на 2 години и 1 месец лишаване от свобода, всички други са под този
размер.
В този смисъл, моля за Вашето определение.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на ОСЪДЕНИЯ А. И. А.: Поддържам
заявеното от защитника ми и моля да го съобразите.
ПОСЛЕДНА ДУМА на ОСЪДЕНИЯ А. И. А.: Да се извърши
кумулацията.
СЪДЪТ намери делото за изяснено и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
определение след тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание,в присъствието на страните, намира за
необходимо да посочи следното:
Производство по чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
С предложение на ОП-Плевен е предложено на основание чл.306, ал.1,
т.1 от НПК да бъдат групирани наложените на осъдения А. А. наказания по
НОХД №992/2021г. и НОХД №1385/2021г., двете по описа на РС-Плевен и по
ЧНД №125/2025г. по описа на ОС-Плевен.
По НОХД №992/2021г. на РС-Плевен А. А. е осъден на 5 месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 лв. за деяние извършено на
18.03.2021г. по чл.355 от НК, чието изтърпяване е отложено с тригодишен
изпитателен срок, като Определение № 226/3.06.21г. е влязло сила на
03.06.2021г.
С присъда по НОХД №1385/2021г. А. А. е осъден на една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева, като присъдата е влязла в
сила 02.03.2022г., за деяние извършено на 07.07.2021г.
С Решение №33/25.02.2025г. / и Определение № 116 от същата дата/ по
ЧНД №125/2025г. на ОС-Плевен на основание чл.12, ал.8 от
6
ЗПИИСАННЛСМВЛС българският съд е признал и приел за изпълнение в
Република България 7 броя присъди както следва:
Присъда № 2019/2246 г. на Първоинстанционен съд на Източна
Фландрия подразделение - Гент, наказателни дела постановена на 11.07.2019
г., влязла в сила на 11.Х.2019 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 461, ал. 2, чл. 463,
ал.2, чл. 467, ал. 1 и ал. 2 и чл. 487 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия,
съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република
България.
Присъда № 2019/3958 г. на Първоинстанционен съд на Източна
Фландрия подразделение - Гент, наказателни дела постановена на 20.12.2019
г., влязла в сила на 20.03.2020 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 461, ал. 1, чл. 463, ал.
1, чл. 467, ал. 1, ал. 2 и чл. 487 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия
съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република
България.
Присъда № 2022/1351 г. Апелативен съд - Гент, постановена на
20.04.2022 г., влязла в сила на 20.04.2022 г., с която българският гражданин А.
И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 491 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия съответстващо на престъпление по
чл. 217 от НК на Република България.
Присъда № 2022/3746 г. Апелативен съд - Гент, постановена на
15.11.2022 г., влязла в сила на 15.11.2022 г., с която българският гражданин А.
И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, ал.
3, чл. 197, чл. 213, чл. 214 от Наказателни кодекс на Кралство Белгия,
съответстващо на престъпление по чл. 316 от НК на Република България, по
чл. 231 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия съответстващо на
престъпление по чл. 318 от НК на Република България.
Присъда № 2023/299 г. Апелативен съд - Гент, постановена на 25.01.2023
г., влязла в сила на 24.05.2023 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 498, ал. 1, ал. 3 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на престъпление по
чл. 209 от НК на Република България.
Присъда № 2023/979 г. Апелативен съд - Гент, постановена на 17.03.2023
7
г., влязла в сила на 17.03.2023 г ., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 461, ал. 1, чл. 463, ал.
1, чл. 467, ал. 1 и ал. 2, чл. 484 и чл. 485 от Наказателния кодекс на Кралство
Белгия, съответстващо на престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на
Република България;
Присъда № 2023/1949 г. на Първоинстанционен съд на Източна
Фландрия подразделение - Гент, наказателни дела постановена на 01.06.2023
г., влязла в сила на 01.09.2023 г., с която българският гражданин А. И. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 496, ал. 1, чл. 491, ал.
1 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия съответстващо на престъпление
по чл. 209 от НК на Република България;
с които на осъдения А. И. А. е определено общо наказание в размер на 6
години, 4 месеца и два дни лишаване от свобода.
Настоящият съд намира за необходимо да отбележи две неща, които са
от значение за правилното решаване на делото.
На първо място, очевидно е, че решението, което е признато и следва да
бъде изпълнено в изпълняващата държава следва да бъде изпълнено по такъв
начин, че в максимална степен да бъде гарантирана волята на издаващата
държава, като е недопустима намеса на изпълняващата държава по
параметрите и особено в частта относно размера на наложеното наказание,
което не следва да бъде ревизирано. Това разрешение цели да запази от
преразглеждане общото наказание определено от чуждестранните съдилища,
за да се избегне конфликт по чл.5, параграф 3 от Рамковото решение
2008/675/ПВР, въз основа на което се изпълнява така наречената обща
присъда, с която е определено общо наказание за извършените множество
престъпления на територията на белгийската държава.
Тук следва да се подчертае, че за разлика от българския законодател,
чуждестранният такъв не познава групирането на наказанията и определянето
на общо най-тежко наказание, а вместо това, се базира на принципа на
сумиране на наложените наказания, което е залегнало и в представеното
удостоверение, приложено на лист 57 и следващите от ЧНД №7504/2024г. по
описа на Софийски градски съд, приложено по ЧНД №879/2024г. и част от
ЧНД №125/2025г. по описа на ОС-Плевен.
Проблемът в конкретния случай се явява не толкова обстоятелството, че
8
в процесното Решение №33/25.02.2025г. българският съд не е посочил какви
са наказанията по всяка една от присъдите, с които А. А. е осъден в Кралство
Белгия, както и обстоятелството, че по ЧНД №125/2025г. на ОС-Плевен има
два постановени два съдебни акта, обявени като определение и решение с
идентично съдържание, а фактът че всъщност следва да се извличат данни от
удостоверението в частта относно наложеното наказание,които липсват в
решението на този съд. Това би представлявало допълнително произнасяне
извън рамките на производството, което се е развило пред българския съд по
ЧНД №125/2025г. по описа на ОС-Плевен.
На следващо място, вторият акцент от значение за правилното решаване
на делото е обстоятелството – от кой момент са налице предпоставките по
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наложените наказания и
в този ред на мисли, не може да се приеме, че датата на влизане в сила на
Решение №33/25.02.2025г. е меродавна за преценка на основанията по чл.25,
ал.1 във вр. с чл.23, ал. 1 от НК.
Според настоящият съд, релевантна е датата на влизане в сила на
чуждестранните присъди, които следва да бъдат съобразявани, а това
очевидно променя параметрите в рамките на които настоящият съд следва да
се произнесе.
В контекста на горното, настоящият съдебен състав намира, че
предложението за групиране на наложените наказания на осъдения А. А. по
присъда №2022/1351 на Апелативен съд - Гент и споразумението по НОХД
№992/2021г. на РС-Плевен, както и това за групиране на наказанията по
НОХД №1385/2021г. на РС-Плевен и 2032/3746 на Апелативен съд Гент се
явява неоснователно. Такова групиране би довело до ревизия в
производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25 от НК от страна на
българския съд на определеното общо наказание от чуждестранния такъв и
фактически извършването на промяна в параметрите, при които издаващата
държава е посочила произнасянето на което е съгласна да стане в
изпълняващата държава по чл.12 от българския специален закон. При
групиране в първия случай следва да се приспадне от чуждата присъда
търпяното по българската,съгласно справката на Затвора Плевен /л.78/ и ще се
търпи по-малко от претендираното от издаващата държава,а във втория не ще
може да се приспадне и търпяното по предварително задържане,защото
липсва такова посочване и в двата съдебни акта, и не е ясно дали може и
въобще е дадено съгласие за това от издаващата държава.
Такова групиране по посочените две групи поставя под въпрос и
необходимостта от групиране на деянията по чуждестранните съдебни актове
по Присъда №5 – 2023/299 на Апелативен съд Гент, влязла в сила на
24.05.2023г., Присъда №6 – 2023/979 на Апелативен съд Гент, влязла в сила на
17.03.2023г. и Присъда №7 – 2023/1949 на Първоинстанционен съд на Източна
9
Фландрия, Подразделение Гент от удостоверението доколкото от една страна
настоящият съдебен състав би бил поставен в положение да групира част от
наложените наказания съобразно посоченото по-горе, но да откаже да
групира тези по Присъди №5, №6 и №7, за да не се стига до ревизия на
определеното общо най-тежко наказание.
При това положение, съдът намира, че не са налице основания за
определянето на общо най-тежко наказание на осъдения А. А., както по
посочените в предложението на ОП-Плевен дела, така и по друго възможно
групиране измежду осъжданията по НОХД №992/2021г. и НОХД
№1385/2021г. на РС-Плевен и признатите и приети за изпълнение съдебни
актове на чуждестранните съдилища посочени в Решение №33/25.02.2025г. по
описа на ОС-Плевен, тъй като последното би довело до ревизиране на
определеното общо наказание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на ОП-Плевен за групиране
на наложените наказания на осъдения А. А. по НОХД №992/2021г. и НОХД
№1385/2021г.,двете по описа на РС-Плевен и признатите и приети за
изпълнение съдебни актове по Решение №33/25.02.2025г. на ОС – Плевен по
ЧНД № 125/25г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест в 15 дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Велико Търново.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 13:15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
10