№ 2427
гр. Варна, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110100105 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск от „К.“ ЕООД срещу К. Ж. Д. за
осъждане ответника на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на К. ЕООД, ЕИК ***, сумата
от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница
по Договор за паричен заем № 898574 от 22.07.2023 г. в общ размер от 1 500 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В условията на евентуалност „К.“ ЕООД предявява иск срещу К. Ж. Д. за осъждане
ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на К. ЕООД, сумата от
400 лв. /четиристотин лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по
Договор за паричен заем № 898574 от 22.07.2023 г. в общ размер от 1 500 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните е налице Договор за потребителски кредит №
898574, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), по силата на който К. ЕООД, ЕИК ***, е предоставило на К. Ж. Д., ЕГН
********** кредит в размер на 1500 лева. Сумата е предоставена на кредитополучателя на
датата на сключване на договора чрез плащане по Изипей. Това се доказва от позиции №35 и
№ 36 от лог файла към договора. Съгласно чл. 3 от договора и имлементирания в него
погасителен план (чл. 3, ал.3), кредитополучателят се е задължил да върне главницата при
фиксиран лихвен процент от 47% на 10 месечни вноски с дата на първо плащане 22.08.2023
г. и последна вноска на 22.05.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните
дати на падежите. Кредитополучателят е правил следните плащания по договора: на
20.09.2023 г. – 400 лева, на 23.12.2023 г. – 300 лева и на 20.01.2024 г. – 400 лева. Общо
погасената сума по кредита е 1100 лева. Тъй като всяко плащане е извършено със забава, със
сумата са погасени единствено първата вноска от кредита и частично втората, с останалата
част от сумата са погасявани начислените такси към моментите на плащане Предвид
изпълнение на задълженията си по договора ищеца предявява иска си пред съда.
Претендира съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
1
неоснователност на иска. Прави възражение за нищожност на договора, като сочи съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Счита, че процесният договор за кредит
формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в
документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща
сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
същият следва да се приеме за нищожен.
Предвид недействителността на договора за заем, моли да се отхвърли претенцията
като неоснователна на поисканото договорно основание.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Между страните е обявено за безспорено, а и от представените по делото
доказателства се установява факта, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение Договор за паричен заем № 898574 от 22.07.2023 г. за сумата от 1 500 лв.,
като тази парична сума е дължима на равни част през периода на кредита и съразмерно
добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план и към момента по
договора е погасена сумата от 1100 лева.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№14181/2024г. е прогласена за нищожна по
иска на К. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 898574 от 22.07.2023 г., предвиждаща начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Прогласена за нищожна и по иска на К. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр.В. срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,е разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 898574 от 22.07.2023 г., предвиждаща
заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на вземания, поради противоречие със
закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правоотношението, от което произтича правото на ищеца, е по Договор за
потребителски кредит № 898574 от 22.07.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Доказването на сключен договор за паричен заем изисква
установяване пълно и пряко от ищеца, на първо място, постигнато съгласие заемодателят да
предаде в собственост на заемателя пари, а заемодателят да се задължи да ги върне в
уговорените срок и условия, предаване на заетата сума, доколкото договорът е реален, както
и настъпил падеж. В тежест на ищеца е да установи основание и размер на всяка от
претендираните суми, както и настъпил падеж. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение или наличие на обстоятелства, които го освобождават от задължението за
изпълнение.
2
Страните не спорят относно факта на сключване на Договор за потребителски кредит
№ 898574 от 22.07.2023 г., както и че в изпълнение на същия, кредиторът е предоставил в
заем на ответника, сумата от 1500 лева, която е усвоена изцяло. Договорът е реален, поради
което същият се приема за сключен с предаване на сумата – предмет на договора.
Кредитополучателят по договора е заплатил сумата от 1100 лв., което е прието и за
безспорно. Видно от приобщения погасителен план към същия, крайният падеж е настъпил
на 22.05.2024 г. Поради това, неплатената главница от 400 лв. е дължима изцяло. Наведените
от ответника за нищожност на договора възражения, нямат отношение към дължимостта на
главницата, доколкото не се твърди, че кредитополучателят е погасил това задължение /в
случая за претендираната сума от 400 лева/ или съществува основание, което го освобождава
от задължението за плащане.
Ето защо искът по чл.79 от ЗЗД следва да се уважи за претендираната главница от 400
лв.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Сумата от 50 лв. за дж.такса по уважения иск.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за сумата от 480 лв. Съобразно посоченото с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид
обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат
на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.
№ 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия, представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С
оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 200 лева за адвокатско
възнаграждение, след въведено от ответника възражение за прекомерност на заявения
размер от 480 лева, е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското
дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „К.“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от 400 лева (четиристотин
лева) – незаплатена главница по Договор за паричен заем № 898574 от 22.07.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2024 г.
до изплащане на вземането на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „К.“ ЕООД, с
3
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата от 200 лв. (двеста лева) -
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4