Решение по дело №2647/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1441

гр. Пловдив, 27.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 29,05,2019 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар В. К., като разгледа докладваното от председателя АД № 2647 по описа за 2018г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 156 от ДОПК.

Жалбоподателят – Х.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** обжалва РА № Р-16001617006459-091-001/13.04.2018 г., съставен от С.П.П.на длъжност началник сектор при ТД на НАП и Д.Г.Д. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 395/09.07.2018 г. на Г.Ж.А.– директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА са допълнително установени задължения, както следва:

1.Данък по ЗДДФЛ, период 2011 г., главница - 58.71 лв., лихва - 35.56;

2.Данък по ЗДДФЛ, период 2012 г., главница - 144.82 лв., лихва -72.86 лв.;

3.Данък по ЗДДФЛ, период 2013 г., главница – 4 091.31 лв., лихва – 1 642.75 лв.;

4.Данък по ЗДДФЛ, период 2014 г., главница – 175.00 лв., лихва – 52.48 лв.;

5.Данък по ЗДДФЛ, период 2015 г., главница – 525.60 лв., лихва – 104.00 лв.;

6. Данък по ЗДДФЛ, период 2016 г., главница – 4 221.90 лв., лихва – 408.15 лв.;

7. ДОО, период 2011 г., главница – 2 415.72 лв., лихва - 1626.18 лв.;

8. ЗО, период 2011 г., главница – 1 509.82 лв., лихва – 914.44 лв.;

9. ДЗПО-УПФ, период 2011 г., главница – 943.64 лв., лихва – 635.23 лв.;

В жалбата се твърди, че издаденият РА е неправилен , незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалните и процесуални изисквания и се моли да бъде отменен, като се претендират и съдебни разноски.

Ответникът - Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП,ТД на НАП – Пловдив чрез юк. С. в писмена защита / л. 1041/ оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подаването на жалбата в рамките на предвидения процесуален срок, съобразно отразеното в определение № 14762/29.11.2018 г. по адм.дело № 13308/2018 г. на ВАС, от лице с правен интерес налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът със свое определение № 1750/10.05.2018 г. е оставил без разглеждане жалбата на Х.Д.П. и е прекратил съдебното производство по делото.

С Определение № 14762/29.11.2018 г. по адм.дело № 13308/2018 г., ВАС, Първо отделение е отменил горното определение на Административен съд – Пловдив и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, след като е приел, че ДТ е внесена в срок.

Административната преписка е представена по делото с писмо / л. 8-992/ от ответника , като спор по нейната пълнота няма.

Ревизията на жалбоподателя е започнала / л. 988-991/ със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617006459-020-001/27.09.2017г. на Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на Д.Д.и Г.В.на длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив да извършат ревизия на задълженията на жалбоподателя относно: годишен и авнасов данък по ЗДДФЛ за периода от 01,01,2011г. до 31.12.2016г. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01,01,2011г. до 31.12.2016г. Ревизията е следвало да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, на горната ЗВР , станало на надлежно на 02.10.2017г. Заповедта е била изменена със ЗИЗВР №№ № Р-16001617006459-020-002/29.12.2017г, като крайният срок за приключване на ревизията е бил определен на 02.03.2018г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил изготвен / л. 84/ ревизионен доклад № Р-№ Р-16001617006459-092-001/15,03,2018г. , като въз основа на констатациите в РД С.П.на длъжност началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и Д.Д.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, са издали процесния РА от 13,04,2018г.

Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое Решение № 395/09.07.2018 г. го е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представен диск / л.1009/ от ответника ведно с приложения, както и удостоверения за електронен подпис. Това означава, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.

От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА и в процесното Решение № 395/09.07.2018г. съдът установи, че предмет на обжалване са следните констатации:

I. ПО ЗДДФЛ

Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, Х.Д.П. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „***- Х.П.“. Основната дейност на едноличния търговец за периода 2011 г - 2016 г. е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Търговецът има въведен в експлоатация ЕКАФП - № ФУ DT 414773 и № ФП 2414773, регистриран в „смесен магазин“, находящ се в с. Войнягово.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

1.Изготвено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, с което са изискани документи, писмени обяснения, счетоводни справки, деклариране на данни и други писмени доказателства за получените през ревизирания период доходи, придобитото имущество, притежаваните парични средства, движими ценности, вземания от трети лица, притежавани финансови активи в страната и чужбина, както и получени и предоставени заеми, налични парични средства, пътувания в чужбина и други. От страна на Х.П. с ЕТ „***- Х.П.“ не са представени счетоводни регистри и каквито и да било други счетоводни документи и справки за ревизирания период, поради което ревизиращият екип е в невъзможност да направи констатации относно формата на счетоводството и организацията на счетоводната отчетност на едноличния търговец. ЕТ е представил единствено извлечения за движение по банковата сметка на търговеца за периода на настоящата ревизия. Органите по приходите извършват проверка в ИМ на НАП и установяват, че от ЕТ „***- Х.П.“ е подавана ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г., а за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като ЕТ не е осъществявал стопанска дейност. Установено е също така, че в счетоводството на Х.П. с ЕТ „***- Х.П.“ за 2011 г. и 2012 г. не са намерили отражение фактури, издадени от доставчици, подробно описани в таблици на стр.7-13 от РД.

Установено е, че ЕТ „***- Х.П.“ не е осчетоводил фактури за покупка на стоки от описаните в РД основни доставчици и съответно не са заприходени закупените стоки по тези фактури. Фактурите не са осчетоводени през 2011 г. и 2012 г., като същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ЕТ, нито са налични сред документите представени във връзка с връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ. ЕТ „***- Х.П.“ не е отчел приходи от реализацията на стоките, закупени с неосчетоводените и недекларирани фактури. Това по своето естество представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, в резултат на което ревизията преминава в ревизия при особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Органът по приходите констатира, че укритите приходи от продажба и съответстващите им разходи, следва да намерят отражение в ОПР и да участват при формиране на основата за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 от ДОПК. За така посочените укрити приходи или доходи, органите по приходите са изчислили, че ЕТ „***– Х.П.“ не дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г.

2. След извършен анализ за всяка една от годините включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие за периода 2011 г. – 2016 г., което с ревизията е определено като доход с неустановен произход. Органите по приходите установяват, че ЗЛ е придобило дялове и е внасяло средства през целия ревизиран период, във „***“ ЕООД, „***“ ООД, „*****“ ООД и „*****“ ЕООД, придобило е недвижимо имущество, като е реализирало доходи в по-малък размер. Направен е анализ на движенията на парични средства в брой и по банковите сметки на Х.П. и е установено превишение на разходите за: 2011 г. в размер на 2 500,11 лв., 2012 г. – 1 448,20 лв., 2013 г. – 40 910,60 лв., 2014 г. – 1 750,00 лв., 2015 г. – 5 256,00 лв. и за 2016 г. – 42 219,00 лв. Определена е данъчна основа по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, равна на посоченото несъответствие.

IІ. По КСО и ЗЗО.

Ревизията за установяване задълженията на Х.Д.П. за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ обхваща периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. Задълженото лице /ЗЛ/ обжалва изцяло издаденият РА в частта на допълнително установените задължения. Счита, че неправилно е установен облагаемият му доход за ревизираните години и съответно допълнително установените му задължения за осигурителни вноски за 2011 г. Счита, че същите са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

От прегледа на обжалвания РА , както и на РД съдът приема за установено следното:

За ревизирания период Х.Д.П. е упражнявал трудова дейност като съдружник в търговско дружество и е задължително осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО. Дължи и вноски за ДЗПО-УПФ. През 2011 г. и до юни 2012 г. е упражнявал трудова дейност и като едноличен търговец. Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност на горното основание са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. ЗЛ дължи вноски и за ДЗПО-УПФ. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“, се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания осигурителен доход, върху който са внесени или се дължат осигурителни вноски, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. По този начин се определя и окончателният размер на осигурителния доход за ЗО.

Ревизията е установила, че за ревизирания период самоосигуряващото се лице е внасяло авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. Същите се декларирани с деклация обр. 6.

За ревизирания период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. органите по приходите са установили обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 124 а от ДОПК при установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните задължения за задължителни осигурителни вноски.

Органите по приходите са определили размерите на годишните облагаеми доходи на ЗЛ. Тези доходи са определени по реда на чл. 122 от ДОПК, като на основание чл. 124 а от ДОПК допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ е взето предвид, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със съответния ЗБДОО. На основание чл. 113, ал. 1 от КСО, органът по приходите е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравно-осигурителни вноски са начислени на основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е установил недеклариран облагаем доход на лицето за 2011 г. в размер на 27 075,50 лв. Внесени са авансови вноски върху доход в размер на 5 040,00 лв. Максимален осигурителен доход за 2011 г. е 24 000,00 лв. ЗЛ дължи осигурителни вноски върху доход в размер на 18 960,00 лв.

Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход, на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът по приходите е установил задължения за ЗОВ за 2011 г., както и прилежащите лихви.

С процесното решение ревизионният акт в частта на констатациите по ЗДДФЛ за установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. се потвърждава. Потвърждават се и допълнително установените задължения за ЗОВ за 2011 г.

Прието е , че установените задължения за 2011 г. не са погасени по давност.

В решението като цяло се отхвърля жалбата срещу оспорения РА.

В съдебното производство и в първото по делото заседание жалбоподателя , чрез адв. Т. по повод представените към жалбата два писмени договора за заем, моли да му бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за следващото съдебно заседание, с които ще установява фактите по сключване на тези договори. Заявил е и че евентуално ще ангажира експертиза на по-късен етап.

Съдът е разпитал свидетеля д.п.п., от показанията на който се установява, че към началото на 2011 г. е имал фирма “***” ООД и се занимавал с животновъдство и земеделие. Заявява , че лично е дал заем на П., един път дал 140 х .лв. и друг път дал 50 х.лв. – м.януари 2012 г., за датите не може точно да се сети. Заявява , че получил призовка ….. „и в НАП Община Илинден занесох банкови преводи за сериозни пари, лични декларации, вадил съм ги. Те ме призоваха да дам обяснеия, дадох обяснения и занесох документите и съм учуден, че не са представени на съда. Имам продажба на имот за 283 х.лв., 250 х.лв. съм получил по банков път, 33 х.лв. съм получил при сделката. Още от 2004 г. - 2005 г. тези суми съм ги имал. Живях 15 години в Америка, имам банкови преводи дето съм прехвърлил парите. Сестра ми ги прехвърли. Занесъл съм банкови извлечения за преводите в щатите. Имам сделка за продажба на имот – 2007 г. за 283 х.лв. голям апартамент, 250 х.лв. получих по банков път – м.април – м.май 2007 г. Продавача беше м.ц.. Имам 400 и няколко броя овце и получавам субсидии, имам земя 1500 декара лично моя в с.Войнягово и получавам субсидии. Мислех, че тези пари ще му стигнат, трябваше да помагам пак.“ Свидетеля е заявил , че познава жалбоподателя отдавна , имат си доверие, познава баща му, дядо му, прадядо му.

Представени и приети по делото са / л. 1019-1023/ банково извлечение принтирано на 22.11.2017 г., с печат на банката, както и 4 бр. митнически декларации на д.п.п., с които се твърди реалност на банковия превод и декларирани пред митницата суми.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал по молба / л. 1027/ и приел съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. П., с задачи вещото лице след като се запознае с цялата преписка от ТД на НАП-Пловдив по издаването на РА № Р-16001617006459-091-001/13.04.2018 г., включително свидетелските показания и договори за заеми, да представи заключение, в което да посочи в таблици по основание, месец и година, какви са дължимите суми, респективно какво би било данъчното задължение за доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ за периода от 2011 г. до 2016 г., като вещото лице вземе предвид, представените по делото, договор за заем от 10.12.2010 г. за заемна сума в размер на 50 000 лв. и договор за заем от 03.01.2011 г. за заемна сума в размер на 140 000 лв. Респективно вещото лице да отговори на въпроса какви би следвало да бъдат задълженията, ако се приеме, че получените доходи за периода от 2011 г. до 2016 г. не са от дейността на ЕТ “Х. – Хр.П.”, а от сключените два договора за заем, представени по делото ?

Вещото лице е дало отговори / л. 1038/ на поставените задачи, след като е взел предвид, представените по делото договори за заем от 10.12.2010 г. и от 03.01.2011 г. и е отговорило, че задължения по ЗДДФЛ и за ЗОВ за периода от 2011 г. до 2016 г. не са дължими.

Други доказателства жалбоподателят не е ангажирал , както не е представил и писмена защита.

Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното:

Съдът счита , че в случая следва да се установи дали представените два договора за заем на парични средства са реални или са оформени за настоящите административно и съдебно производство.

В тая връзка съдът счита , че следва да се изследва момента на заявяването и представянето им от ревизираното лице.

Съдът установи, че РД е изготвен и връчен на жалбоподателя на 19,03,2018г. / л.112/ и срещу него е подадено възражение лично от П. на 29,03,2018г.

От съдържанието на възражението / л. 64/ съдът установи , че не се твърди наличието на горните два договора за заем , нито се представят такива.

Нещо повече , в началото на РА е обсъдено и допълнението / л. 37/ към възражението , както и обяснението/ л. 35/ на П. , като подробно са обсъдени приложените / л. 38-63/ фактури за вода и ел. енергия . Отново с тях не са представени двата договора.

В жалбата срещу РА / л.10/ съдът установи , че за първи път се твърди „ че В хода на ревизията са представени и два броя договори за заем, както следва……..“. Съдът установи че в РД на стр. 29 / л. 98/ подробно са обсъдени приложените два договора и са изложени мотиви относно тяхната реалност.

Ревизиращите са установили , че в при анализ на данните в ИМ на НАП и по-конкретно в регистър „Заеми", за периода от 01,01,2011г. до 31,12,2016г. няма данни за предоставени/получени заеми от и на ревизираното лице в качеството му на ЕТ „***-Хр. П." , както и в качеството му на физическо лице. Констатирано е че , горните заемни средства не са върнати от страна на Хр. П. на Д. п..

В РД е посочено, че д.п.п. се е явил лично в офиса на НАП и е представил писмено обяснение, в което е посочил, че е предоставил на лицето Х.Д.П. два заема в размер на 190 000.00лв. дадени в брой в с. Войнягово. Д. п. декларира, че произхода на дадените средства е от продажба на недвижим имот в гр. Плевен за сума в размер на 288 000.00лв. на Б.Б.Ц... Сделката е извършена пред Нотариус в гр. Плевен, като пред Нотариуса са изплатени 38 000.00лв. в брой. По банков път са преведени в ОББ на Д. п. сумата в размер на 250 000.00лв., за което е приложено банково извлечение, от което обаче не е видно кой превежда въобще тези средства са изтеглени . В обяснението е посочено, че средствата са били съхранявани в собствена огнеупорна каса преди да ги даде на заем на П.. Установено е, че по нотариален акт, за апартамента в Плевен, публикуван в службата по вписвания гр. Плевен, материалният интерес по сделката е в общ размер на 80 461,80лв. Други вписвания и промени по цитираната сделка и сума няма.

При извършената ревизия е установено , че от данните в ИМ на НАП и по - конкретно в частта на подавани на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не е установено, лицето Д. п. да има подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които да бъдат декларирани предоставени парични средства по договори за заеми с други ФЛ/ЮЛ, или непогасени остатъци от предоставени такива.

При проверка и анализ в ПП на НАП - регистър „Заеми", не са установени данни за предоставени / получени парични средства от страна на Д. п. и на Хр. П..

Ревизираното лице Х.П. не е декларирало в ГДД получени заеми в тези размери от това лице.

В хода на извършената проверка е било представено банково извлечение, от което не е видно № на сметката и кой е нейния титуляр, както и не са видни конкретните дати, движения, основания на направените преводи и хронологии на представеното извлечение. От представеното извлечение не е видно че тези средства са изтеглени касово. Извлечението само по себе си е с дата 22,11,2017г., представлява електронна разпечатка, на която няма подпис на служител и печат на банката.

Съдът въз основа на събраните в преписката и в съдебното производство доказателства приема , че както от страна на Хр. П., така и от страна на Д. п. не са приложени категорични доказателства за реалното предоставяне, респективно получаване на паричните средства по двата договора за заем. Не се доказва категорично произхода на предоставените парични средства от страна на Д. п., т.е. той посочва, че е получил 288 000,00лв., а при проверка в Агенцията по вписванията се установи, че процесният имот е с материален интерес в размер на 80 461,80лв. И при двата договора за заем липсва обезпечение на предоставените суми.

Съдът счита , че св. п. е рабитил в САЩ преди повече от пет години и няма доказателства декларираните пред митницата средства внесени в страната , да са съхранявани, да не са похарчени и впоследствие да са предоставени в заем на жалбоподателя. Недоказано остава и твърдението за съхранението им в огнеупорна каса в домът му.

Съдът счита , че от събраните от страните доказателства не може да се приеме , по безспорен начина че на горните дати са дадени от п. на П. двата заема на обща стойност от 190000лева.

В подкрепа на горното съдът приема и липсата на доказателства в НАП, за декларирани данни за предоставени / получени парични средства от страна на Д. п. и на Хр. П., както и за липса на такава информация в ГДД и на двете лица.

В тая връзка съдът счита че не следва да се кредитират показанията на св. п. в тая част , като се приеме че те са дадени от заинтересовано лице / все още заемите не са върнати/ което е в близки отношения с него и е заинтересовано от изхода на делото.

Съдът взе предвид факта по приетото заключение на ССЕ на вещото лице П., че същата е оспорена в частта досежно определеният от него паричен поток, тъй като в същия са включени приходи от заеми, които не са доказани по надлежния ред, а освен това в него не е проследено движението на паричните средства по банковите сметки на жалбоподателя. Вещото лице не е извършило проверка относно реално извършените от жалбоподателя разходи за живот, за почивки и пътувания в чужбина, за данъци и други.

Предвид гореизложеното съдът счита, че свидетелските показания и заключението на вещото лице по никакъв начин не могат да оборят подкрепената с надлежни доказателства констатация на органите по приходите изложена в оспорения РА.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства следва да изложи обосновани мотиви относно доказателствената стойност на всяко едно от доказателствата по делото и за логическата връзка между тях.

Както се каза по-горе не може да бъде споделено единственото твърдение в случая от жалбоподателя , че са налице частни документи, доказващи предоставянето на парични средства в полза на жалбоподателя.

В съответствие със закона, и в частност с разпоредбата на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, договорът за заем се определя като реален, при което, за да се приеме, че последният е сключен, то следва да е налице един от елементите на фактическия му състав – предаването на заемната сума. В настоящия случай от доказателствата по делото не се доказва реализирането на това облигационно правоотношение между жалбоподателя и св. п..

Съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Тълкуването на цитирания текст води до извода, че частните документи не обвързват съда с направените в тях волеизявления, а доказателствената им стойност, включително датата им, се преценява с оглед на останалите по делото доказателства. Представените разписки като частни документи не се ползват с материална доказателствена сила, която да обвърже съда да приеме, че твърденият факт се е осъществил. Решение № 6000 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13932/2018 г., VIII о., докладчик председателят Т.Н..

Съдът по направеното възражението за изтекла погасителна давност за установените задължения за 2011 г. , следва да посочи че следва да се има предвид моментът, от който започва да тече погасителният давностен срок и моментът, когато същият изтича, както и наличието на юридически факти, водещи до спиране или прекъсване на давността. В настоящият случай съдът приема , че установените задължения за 2011 г. е следвало да се внесат през 2012 г., давността започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г. В настоящия случай съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е спряна със ЗВР № Р-16001617006459-020-001 / 27.09.2017 г. , на 15.03.2018 г. е издаден РА, с който са установени задълженията за 2011 г. , поради което на осн. чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК следва да се приеме , че давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

Съдът счита , че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма и при правилно приложение на материалния закон.

От друга страна съдът счита , че ревизираното лице не е успя да обори, при условията на пълно и главно доказване, констатациите на приходните органи в РА, респективно да обори законовата презумпция по чл. 122 от ДОПК.

Съдът счита, че следва да се отхвърли напълно жалбата срещу РА в частта за установените задължения по ЗДДФЛ, период 2011 г.-2016г., ДОО, ЗО, и ДЗПО-УПФ за период 2011 г., като се отхвърли и възражението за изтекла давност на задълженията за 2011година.

Горното налага отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА , а съобразно изхода на спора, на ответника следва де се присъди юк. Възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) в размер на 1117 /хиляда сто и седемнадесет / лева .

Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Х.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** против РА № Р-16001617006459-091-001/13.04.2018 г., съставен от С.П.П.на длъжност началник сектор при ТД на НАП и Д.Г.Д. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 395/09.07.2018 г. на Г.Ж.А.– директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА са допълнително установени задължения, както следва: