Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 5035/2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№
651/26.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Т.С. ЕАД срещу постановление
от 01.03.2021 г. на ЧСИ С.С.по изп. дело №20218590400044, с което е
отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Доводите
в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие е по подаване на
молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което и не следва
да се присъжда възнаграждение за други действия, като пропорционалната такса
също се явява завишена.
Взискателят по делото е депозирал възражение, с което сочи, че разноските
за възнаграждение са в минимален размер, съгласно действащата към образуване на
изпълнителното дело Наредба за минималните адвокатските възнаграждения, като
освен образуване на делото, представляващият взискателя адвокат е извършвал и
други действия, включително депозиране на становище по искания и жалби на длъжника
във връзка с разноските, като задълженията не са погасени в срока за доброволно
изпълнение, поради което и представителство е необходимо до принудително
събиране на вземанията..
В мотивите на съдебния изпълнител не
се поддържат никакви относими към жалбата доводи, обосноваващи отказа да се
намалят разноските на взискателя и никакви мотиви относно това как и на какво
основание са определени посомените в поканата за доброволно изпълнение такси
към ЧСИ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486,
ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2021
г. по гр.д.№ 57636/2017г. на СРС, 81 състав, с който Т.С. ЕАД е осъдена да
заплати на Е.П.Ц.разноски в размер на 495,14 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 29.01.2021 г.
от адвокат Д.П.с представено към нея пълномощно за образуване и водене на изпълнително дело,
като е направил искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв., като са
представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение за
представителство по делото в размер на 400 лв..
На 01.02.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са
посочени задълженията по изпълнителния лист, 400 лв. – други суми, в т.ч. за
адв.възнаграждение, 48 лв. – разноски по изпълнителното дело и 107,41 лв. – такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С възражение от 09.02.2021 г. длъжникът е
поискал намаляване на адвокатското възнаграждение за взискателя до 200 лв. и
намаляване на такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
След становище на взискателя, съдебният
изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатския хонорар, като макар да
не е взел отношение по отношение по останалите искания във връзка с другите
разноски, съдът приема, че по същество е налице отказ за уважаването им.
Не се твърди нито установява длъжникът да е
изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, поради което и няма
основание разноските за адвокатско възнаграждение да се намаляват, тъй като
взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за
образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като с оглед
поведението на длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения адвокат и
действия по депозиране на становище по възражение на длъжника за разноските, по
подадената жалба срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага
представителство и във връзка с извършване на последващи действия по
принудително събиране на вземанията, които не са платени от длъжника в срока за
доброволно изпълнение. След като длъжникът не е изпълнил задължението си
доброволно, нито в срока за доброволно изпълнение, следва да понесе разноските
по изпълнението, включително разноските на взискателя за процесуално
представителство по водене на изпълнителното дело, това възнаграждение е
съобразено с минималния размер на възнагражденията, съобразно действащата към
образуване на делото Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Неоснователна и жалбата в частта относно
определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която съответства на подлежащите на
събиране вземания на взискателя.
По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като няма основание в
настоящото производство да се присъждат разноски на взискателя. Съдебният
състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от
поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с недопустима или неоснователна
жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по
изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на съдебния
изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за разноски е
акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде предмет на
отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен
състав приема, че не е допустимо в производството по изменение на съдебен
акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази
част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с
основните цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски
не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти
и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния
изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща
отговорност за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 651/26.03.2021 г. на длъжника по
изпълнението Т.С.
ЕАД срещу постановление
от 01.03.2021 г. на ЧСИ С.С.по изп. дело №20218590400044, с което е
отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: