Определение по дело №421/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2092
Дата: 31 май 2013 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20131200500421
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 475

Номер

475

Година

9.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.16

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димо Колев

дело

номер

20114100501147

по описа за

2011

година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № .../28.07.2011г., постановено по гр.д. № .../2010г. Свищовският районен съд, на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД е обявил за окончателен предварителния договор сключен на 28.01.2008г. между И. Г. С. от гр. С. и „Е. 91” Е., представлявано от управителя му Е. Д. И., по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли на ищеца С., собствеността върху следния недвижим имот АПАРТАМЕНТ № ..., находящ се в гр. С., ул. „Р.” №..... ..., със застроена площ от 64,09 кв. м., състоящ се от коридор, баня-тоалетна, кухненски бокс – дневна, спалня и две тераси, при граници и съседи: запад – външен зид, юг – апартамент № 3, изток – коридор и стълбище, север – външен зид, с принадлежащата му ИЗБА № 4, с полезна площ 8,26 кв. м., при граници и съседи: запад – външен зид, север – външен зид, изток – изба № 3 и юг – изба № 5, ведно с 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 650/10000 идеални части от УПИ ..., идентичен с УПИ ... (съгласно изменението на ПУП от 30.10.2009г.) с площ от 287 кв. м. в кв. 112 по плана на гр. С., при граници и съседи: юг – УПИ ..., север – улица, изток – жилищен комплекс, а по кадастралната карта на гр. С., представляващ имот с идентификатор ....., самостоятелен обект в сграда с площ 64,09 кв., с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Рила” № 2 . 2 ап. 4, при съседи: ...., ...., ...., ...., ...., заедно с избено помещение № 4 с площ от 8,26 кв. м. и 650/ 10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор .... с площ от 287 кв. м., находящ се на същия адрес, със съседи : .... ...., ..., за сумата от 50 000 лв., платена изцяло от купувача на продавача. С решението С. е осъден да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и е наредено вписването на възбрана върху него до заплащането на тези разноски. Със същото решение е отхвърлен предявения от И. Г. С. против „Е. 91” Е. и „М. Ю.” иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Присъдени са съдебни разноски съобразно изхода на делото.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от пълномощника на ищеца – адв. Илиева, който обжалва съдебния акт, в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД. В жалбата се изтъкват съображения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Неправилен бил извода на районният съд, че липсвало увреждане на кредитора по предварителния договор. Обременяването с ипотека на процесния имот представлява увреждане на кредитора, доколкото тя служи като обезпечение на отпуснат кредит на единия длъжник - „Е. 91” Е., който е станал предсрочно изискуем. Като е учредил ипотека този длъжник е нарушил поето задължение по предварителния договор, увеличил е пасива на имуществото и по този начин е увредил кредитора. Отправя се искане до окръжния съд да отмени решението на първата инстанция и да се постанови ново, с което иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД бъде уважен. Не се претендират разноски.

В срок е постъпил отговор от втория ответник по делото - „М. Ю.” , в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, свеждащи се до това, че ищецът по делото не е доказал фактическия състав на Павловия иск. Възразява се срещу изводите на съда относно неразпростиране на процесната ипотека върху построената сграда. Твърди се, че тази ипотека има действие по отношение на сградата по силата на приращението /чл. 92 ЗС/. Моли се окръжния съд да потвърди първоинстанционното решение, но с противоположни мотиви относно възражението за недействителност на учредената ипотека. Претендират се разноски за двете инстанции.

Първият ответник по делото, „Е. 91” Е. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността на решението и допустимостта му, в обжалванта част и констатира, че същото е валидно и допустимо.

Предмет на въззивното производство е тази част от съдебното решение на районният съд, с която ищцовата претенция по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е отхвърлена изцяло. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

От събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка идентична с тази възприета от районния съд, която се свежда до следното:

На 28.01.2008г. между ищеца С. и първият ответник „Е. 91” Е. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент, подробно описан в него с площ, граници и съседи. С този договор е поето задължение за сключване на окончателен такъв, оформен като нотариален акт, най – късно до 30.09.2008г., при продажна цена в размер на 50 000лв. Продавачът е поел и задължение да не ипотекира имота и да не го обременява с вещни тежести до прехвърлянето му на купувача. Продажната цена е изплатена на два пъти, видно от приложените платежни нареждания от дати 14.02.2008г. и 12.09.2008г.

Видно от Договор № Св-003/04.06.2008г. между ответниците по делото „Е. 91” Е. и "М. Ю." е бил сключен договор за банков кредит в размер на 350 000 евро при съответна лихва с краен срок за погасяване на кредита 30.11.2009г. За обезпечаване на това вземане е учредена договорна ипотека в полза на „М. Ю.” , с нотариален акт № .../09.06.2008г. т.VІ рег. № ...по нот. дело № .../2008г. на нотариус А., върху следния недвижим имот, собственост на дължника - „Е. 91” Е. - незастроено дворно място, находящо се в гр.С., на ул.”Р.” № ..., представляващо УПИ ... в кв...по ПУП на гр.С., с площ от 287 кв.м. заедно с всички подобрения и приращения в резултат на Разрешение за строеж № 75/16.8.2007г. на Община С. за построяване на жилищна сграда на четири етажа апартаменти с подземен гараж, складове и магазин, заедно с всички подобрения в имота.

По делото са приети като доказателства удостоверение от Община С., два броя схеми от Службата по геодезия, картография и кадастър, от които се вижда, че към 17.02.2009г. жилищната сграда в УПИ ... от кв. ...по ПУП С. е завършена и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, както и какви са идентификаторите на процесния апартамент /..../ и процесния поземлен имот /...../, където той е построен.

Между ищеца и първият ответник „Е. 91” Е. не се спори, че до подаването на исковата молба, окончателен договор между тях не е сключван.

Между страните по делото не се спори, че поради настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия, с Договор № Св-003/04.06.2008г., банков кредит на „Е. 91” Е., по искане на взискателя - „М. Ю.” е образувано изпълнително дело № 46/2010г. на ЧСИ М.Г..

С определение на районния съд, изменено по реда на чл. 253 ГПК, е допуснато обезпечение на процесните искове чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, но само относно ищцовия апартамент.

При така установената фактическа обстановка ВТОС прави следните правни изводи:

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

По делото се доказа, а това не е спорно и между страните, че С. е кредитор на непарично вземане по отношение на първия длъжник „Е. 91” Е. и като такъв, съгласно константната съдебна практика /Пост. 1/1965 г. на Пленума на ВС, Р № 87/1973г. на ОСГК на ВС и др./може да си служи с Павловия иск.

На следващо място по делото безспорно се установява, че това негово вземане респ. задължение на длъжника е възникнало преди сделката, която се атакува с отменителния иск. Предварителния договор за покупко – продажба е сключен между кредитора и единия ответник – „Е. 91” ООД на 28.01.2008г., а договорната ипотека учредена от последния в полза на другия ответник „М. Ю.” е от дата 09.06.2008г. Самата сделка, изразяваща се в учредяване на договорна ипотека между ответниците по делото е от категорията правни действия, имащи разпоредителен характер, които могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД.

За успешното провеждане на отменителния иск е необходимо тази сделка да бъде квалифицирана като увреждаща, за което следва да бъде съобразен единствено обективния факт дали съответното действия е увреждащо т.е. засяга права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Такова засягане ще е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява възможността кредитора да се удовлетвори. Увреждането като обективен факт не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.

В случая районният съд неправилно е приел, че учредената ипотека не е увреждаща по отношение на кредитора. Напротив съществуването на тази ипотека обективно уврежда кредиторовия интерес, доколкото имота може да бъде подложен на принудително изпълнение при настъпила изискуемост на паричния заем, за чието обезпечение ипотеката е учредена. На практика се е получило именно това, след като отпуснатия заем на първия ответник е станал предсрочно изискуем, „М. Ю.” е образувал изпълнително дело, по което може да се стигне до изнасяне на процесния апартамент на публична продан, за да може взискателя да се удовлетвори предпочитателно от цената му. По тази причина и районният съд е допуснал обезпечение на процесните искове като е спрял изпълнението по изп. дело № 46/2010г. на ЧСИ М. Г.. От в±ичко това следва, че обективно договорната ипотека има уреждащ характер по отношение на кредитора.

Друг е въпроса обаче, че отменителния иск по начало може да има за предмет само действителни сделки на длъжника. Нищожният договор не поражда правно действие и не може да увреди кредитора на продавача и няма основание да се обявява за недействителен по отношение на тях. По направеното възражение за нищожност районният съд е изложил подробни съображения, защо смята, че учредената ипотека не се е разпростряла върху процесния апартамент, поради което същата не може да увреди кредитора. Оплакването на жалбоподателя, че по този въпрос е налице произнасяне само в мотивите на съда е неоснователно. Проблемът за недействителността на договорната ипотека по отношение на процесния имот е въведен в процеса чрез възражение, по което съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението си, тъй като възражението представлява защитно средство. Само по възражение за прихващане или за подобрение, произнасянето на съда трябва да бъде обективирано в диспозитивната част на съдебното решение, а когато те се отхвърлят изцяло или отчасти това следва да бъде отразено и в отделен диспозитив. Доколкото в настоящото производство ищецът не е прибягнал до последващо обективно съединяване на искове, за да прогласи нищожността на атакуваната сделка, няма пречка да стори това по общия ред с предявяването на установителен иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД. В тази връзка, доколкото съдебното решение удовлетворява като краен резултат „М. Ю.” всякакви искания по отношение на обсъдени в мотивите на решението преюдициални въпроси са неоснователни, тъй като по отношение на тях не се формира сила на присъдено нещо.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за безвъзмездния характер на договорната ипотека. Безвъзмездни са само тези сделки, които имат за цел да проявят щедрост на страната, правят се с цел да бъде някой облагодетелстван като проява на щедрост. В обезпечителните сделки няма и не можем да видим някаква щедрост от страна на учредяващия ипотеката длъжник по отношение на своя кредитор. Тук трябва да се държи сметка и за обстоятелството, че когато еквивалентността, макар и пряко липсваща в отношенията между страните по договора, може да се възстановява чрез други сделки, както в случая от договор за заем, е налице възмездност в отношенията между страните, поради което следва, че договорната ипотека, чиято цел е да обезпечи договора за заем, е възмездна по своя характер. Тази теза държи сметка за практическите различия на възмездните и безвъзмездните договори в светлината на различната им защита включително и тази по чл. 135 ЗЗД. Ако приемем безвъзмездния характер на обезпечителната сделка излиза, че с Павловия иск може да съборим всяка договорна ипотека, защото по дефиниция видиш ли тя била безвъзмездна.

Казаното до тук има за цел да посочи, че знанието за увреждането трябва да е налице не само у първия ответник по делото – „Е. 91” ООД, но и по отношение на втория такъв „М. Ю.” . В тежест на ищеца да е докаже наличие на такова знание у втория ответник, което трябва да съществува към момента на сключването на договорната ипотека между посочените лица. По делото обаче такова доказване не е проведено, въпреки че изрично в доклада по делото районният съд е указал това, при разпределянето на доказателствената тежест.

Поради изложените съображения настоящият състав на въззивният съд, счита, че предявения иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.

До същият краен резултат по спора е достигнал Свищовският районен съд с обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл.78 ал.3 и ал. 8 ГПК, съдът намира, че ищецът, въззивник следва да бъде осъден да заплати на втория ответник „М. Ю.” , направените по делото от тях разноски, а именно – 564 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, тъй като са защитавани от юрисконсулт. В останалата си част искането за разноски за пред първата инстанция е недопустимо, поради липсата на правен интерес, тъй като имаме произнасяне на районния съд, с което на „М. Ю.” са присъдени поисканите разноски за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../28.07.2011г., постановено по гр.д. № .../2010г. по описа на Свищовския районен съд, в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Г. Стайков, ЕГН: * от гр. С., ул. „С. Н.” № ...В. В ап. 12 против „Е. 91” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. М.” № 63 и „М. Ю.” , ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Е.И. Т.” № 30 – 32, иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 и ал. 8 ГПК,И. Г. С., ЕГН: * от гр. С., ул. „С. Н.” № 10 В. В ап. 12 да заплати на „М. Ю.” , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Е.И. Т.” № 30 – 32, сумата от 564 лева / петстотин шестдесет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

1F232D22C4F599D0C22579600043F1AE