№ 512
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500681 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН и § 1 от ДР на ЗЗДН
във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. ***774/13.03.2025 г., подадена от Г.
З. З. (ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. С. Д., срещу
решение № 633/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 14817/2024 г. по описа
на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е отхвърлена молбата на
въззивника за защита от домашно насилие срещу М. Н. М. за следните
актове:
- На 10.11.2024 г. в 10:43 ч., докато е вкъщи със сина им, получава
съобщение в приложението „Месинджър“:.... „Пък този женски гълъб В. те
съветвам да го зарежеш докато е време защото нощите са дълги и във
тъмното стават всякакви злополуки нали знаеш…….Търпението започна да
се изчерпва и скоро ще спра да говоря и ще действам!....ще подлудя всички
мъже които си мислят, че могат да бъдат с теб....Дотогава ще бъда зад
гърбът ти постоянно!...Знаеш, че съм готов на всичко за да те върна в
правия път.“, както и
- На 18.11.2024 г. в 23:32 ч. от акаунт в „Тикток“, докато е в дома си в гр.
Варна, ул. „Н.“ *** със сестра си Т. З., започва да получава съобщения от
М....“Еий, няма такъв евтин и долен боклук като теб курво.... Толкова си
долна и гнусна....ти си най долният боклук който съм срещал....евтина курва
си била и такава ще си умреш“.
С въззивната жалба жалбоподателката оспорва първоинстанционното
решение като неправилно. Счита, че актовете на насилие са безспорно
установени от събраните доказателства по делото. По-конкретно сочи, че
1
актът от 10.11.2024 г. е доказан от сведенията й, снети от полицейските органи
във връзка с подадена жалба № 442000-18344/18.11.2024 г. по описа на 04 РУ
при ОД на МВР-Варна, както и от свидетелските показания на св. Т. З.. От
последните намира за доказан и актът от 18.11.2024 г. Счита, че неправилно
съдът не е кредитирал свидетелските показания. Поддържа, че актовете са
установени и от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чието
съдържание не е оборено от ответната страна.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло депозираната молба
за защита.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна М. Н. М., действащ
чрез адв. К. Р., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
становище за нейната неоснователност. Не отрича, че отношенията между
страните са влошени, но поддържа, че това се дължи на поведението на
въззивницата, която цели да се снабди с ограничителни заповеди срещу него
само за да препятства общуването му с общото им дете. Твърди, че
въззивницата му е поставила ултиматум да подпише декларация, с която дава
съгласие за пътуване на детето в чужбина - Англия, където тя имала
намерение да се устрои с детето за постоянно. Сочи, че е отказал да подпише
такава, поради което въззивницата го е уведомила, че ще се постарае
ограничителните заповеди да бъдат издавани непрекъснато, и е започнала да
се държи арогантно и да ползва нецензурни думи и ругатни, като именно
последните са го провокирали към това, което е написал в съобщенията до
нея. Отрича да я е заплашвал.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно.
В открито съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния й
представител адв. С. Д., поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не се явява лично и не се представлява. Процесуалният му
представител адв. К. Р. предварително депозира молба, с която поддържа
отговора на въззивната жалба.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба за защита от
домашно насилие, подадена от Г. З. З. срещу М. Н. М..
Молителката твърди, че с ответника имат общо дете, като двамата са
разделени от 2023 г. Твърди, че причина за раздялата им е поведението на
ответника, който многократно я е подлагал на домашно насилие, за което тя е
подавала множество сигнали до 04 РУ при ОД на МВР-Варна и се е снабдила
с две поредни заповеди за защита по други дела. Излага, че се чувства
спокойна само докато трае срокът на заповедите, след изтичането на който
ответникът отново започва да упражнява спрямо нея психически тормоз.
Търси защита срещу следните актове на насилие:
- На 10.11.2024 г. в 10:43 ч., докато е вкъщи със сина им, получава
съобщение в приложението „Месинджър“:.... „Пък този женски гълъб В. те
съветвам да го зарежеш докато е време защото нощите са дълги и във
тъмното стават всякакви злополуки нали знаеш…….Търпението започна да
се изчерпва и скоро ще спра да говоря и ще действам!....ще подлудя всички
мъже които си мислят, че могат да бъдат с теб....Дотогава ще бъда зад
2
гърбът ти постоянно!...Знаеш, че съм готов на всичко за да те върна в
правия път.“, както и
- На 18.11.2024 г. в 23:32 ч. от акаунт в „Тикток“, докато е в дома си в гр.
Варна, ул. „Н.“ *** със сестра си Т. З., започва да получава съобщения от
ответника...“Еий, няма такъв евтин и долен боклук като теб курво.... Толкова
си долна и гнусна....ти си най долният боклук който съм срещал....евтина
курва си била и такава ще си умреш“. Сочи, че се е почувствала обидена и
унизена.
Твърди, че това поведение на ответника е следствие от употреба на
наркотици, които го правят избухлив и много агресивен.
По същество моли да бъде издадена заповед за защита, с която да бъдат
наложени спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 от ЗЗДН, като:
се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на нея; се забрани на ответника да приближава нея, дома й на
адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ ***, както и местоработата й – казино „Сезам“ в
хотел „Черно море“ в гр. Варна; се забрани на ответника да осъществява
контакт с нея, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс,
както и всякакви други средства и системи за комуникация; се задължи
ответникът да посещава специализирани програми.
Ответникът, чрез процесуалния му представител, изразява становище за
неоснователност на молбата. Счита, че с последната се цели единствено
лишаване на ответника от възможността да упражнява контакт с детето, за
което е завел ЧНД № 5101/2024 г.
По същество моли за отхвърляне на молбата.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а се установява и от приложеното удостоверение за
раждане № **********/13.11.2020 г., че молителката Г. З. З. и ответникът М.
Н. М. са родители на детето З. М.ов Н., родено на 12.11.2020 г.
С решение № 1827 от 21.05.2024 г. по гр.д. ***213/2023 г. на ВРС е
утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК
за мерките по отношение на общото им дете, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, местоживеенето на детето е
определено при нея на адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ ***, определен е режим на
лични отношения между детето и бащата и в тежест на последния е възложена
месечната издръжка на детето.
По предходни молби за защита от домашно насилие на молителката
срещу ответника са издадени заповеди за защита съгласно служебно известни
на съда влезли в сила решения, както следва:
- решение № 2328/26.06.2023 г. по гр.д. № 4248/2023 г. на ВРС, с което за
осъществени на 04.04.2023 г., 09.04.2023 г. и 10.04.2023 г. актове на
психическо и физическо насилие от М. Н. М. спрямо Г. З. З., в присъствието на
общото им дете, спрямо молителката са наложени мерки за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН за срок от шест месеца, а спрямо детето З. М.ов Н. e
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
- решение № 896/18.03.2024 г. по гр.д. № 135/2024 г. на ВРС, с което за
осъществени на 20.12.2023 г. и 01.01.2024 г. актове на психическо и физическо
3
насилие от М. Н. М. спрямо Г. З. З., в присъствието на общото им дете, спрямо
молителката са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН за срок
от десет месеца, спрямо детето З. М.ов Н. - мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5
ЗЗДН за същия срок и ответникът е задължен да посещава специализирана
програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, осъществявана от
Фондация „SOS – семейства в риск“, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
Съгласно приложеното писмо вх. № 5002/17.01.2025 г. от 04 РУ при ОД
на МВР Варна в периода 2022 г. – 2024 г. молителката Г. З. е подала три
сигнала срещу ответника М. М., заведени по описа на 04 РУ с № 442000-
8446/20252 г., № 442000-8817/2022 г., № 365000-29170/2023 г. и пр.пр. №
6271/2023 г. по описа на ВРП и № 442000-18344/2024 г. и пр.пр. № 17957/2024
г. по описа на ВРП.
Видно от приложеното сведение от 18.11.2024 г., събрано по последния
сигнал № 442000-18344/2024 г., Г. З. е дала обяснения, според които от м.
септември 2024 г. ответникът непрестанно й изпраща съобщения по вайбър и
месинджър, съдържащи заплахи и закани.
По повод на сигнала на ответника е съставен протокол за
предупреждение от 22.11.2024 г., с който на основание чл. 65 от ЗМВР М. М. е
предупреден да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. З.,
ведно с указания, че при неспазване на предупреждението носи отговорност
по ЗЗДН.
Приобщено във въззивното производство е и постановление от
11.02.2025 г. по пр.пр. № 17957/2024 г. по описа на ВРП, с което е отказано
образуването на наказателно производство и преписката е прекратена.
Постановлението е мотивирано с констатации за липса на извършено
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като евентуалните актове на
насилие са извършени от ответника след изтичане на срока по заповедта за
защита от 18.03.2024 г. по гр.д. № 135/2024 г. на ВРС и преди връчване на
новата заповед за незабавна защита от 05.12.2024 г. по гр.д. № 14817/2024 г. на
ВРС. Констатирано е също, че липсват данни за извършено друго
престъпление от общ характер, вкл. няма отправени преки закани за убийство
или нанасяне на телесна повреда, а отправянето на обида е престъпление от
частен характер и наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия.
Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана лично от
молителката Г. З. З., под страх от наказателна отговорност, и съдържаща
подробно описание на твърдените актове, извършени на 10.11.2024 г. и
18.11.2024 г. спрямо нея от страна на ответника.
За установяване на твърдените актове пред първоинстанционния съд са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на водената от
молителката свидетелка Т. З. (нейна сестра). Последната разказва, че
ответникът има агресивно поведение спрямо сестра й, вкл. е упражнявал
спрямо нея физическо насилие. Споделя, че двете със сестра й живеят заедно.
Спомня си, че на 18.11.2024 г. двете са били в дома им заедно с децата, като
ответникът многократно е звънял и изпращал съобщения на сестра й. Тя й се
оплакала, че в по-късните часове й изпратил съобщение със заплахи, че
нощите са тъмни и ще стане лошо, че няма да намери спокойствие, както и че
я е обиждал, наричайки я „курва“, „боклук“. Съобщението с посочените обиди
свидетелката твърди, че е видяла лично в телефона на сестра й, която се
4
почувствала обидена. Известно й е също, че на 10.11.2024 г. ответникът пак е
заплашвал сестра й с думите: „нощта е тъмна, ще стане много лошо, ще има
последствия; не ме карай да полудявам“. Знае, че двамата са се разделили
заради поведението на ответника, който постоянно си мени настроенията –
както е спокоен и изведнъж започва да нервничи и да обижда. Не знае на
какво се дължи това. Известно й е, че издадените в полза на сестра й заповеди
за защита от домашно насилие не препятстват личните контакти на ответника
с детето му, като предаването на детето става чрез неговия чичо (брат на
бащата).
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.
17, ал. 1 от ЗЗДН, от надлежна страна – молител (ищец) в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на преценка относно нейната
основателност.
Предмет на разглеждане е молба за защита от домашно насилие.
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН -
пострадал и съдържа твърдения за актове на психическо насилие, извършени
от лице по чл. 3, т. 3 от ЗЗДН, от което пострадалата има дете. Последното
обстоятелство е безспорно по делото, а се установява и от представеното
удостоверение за раждане, поради което процесният случай попада в
предметния обхват на посочения специален закон. Освен това съдът е сезиран
в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, съобразно посочените дати на
осъществените актове. С оглед на изложеното, молбата е допустима.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда, че
актовете може да се извършват чрез действие или бездействие.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо насилие,
осъществено вербално – чрез отправените спрямо молителката обиди
(„боклук“, „курва“) и заплахи и закани („нощите са дълги и в тъмното стават
всякакви злополуки“; „търпението ми започна да се изчерпва и скоро ще спра
да говоря и ще действам“; „ще подлудя всички мъже, които си мислят, че
могат да бъдат с теб“).
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“,
поради което преценката следва да бъде направена конкретно, като се вземат
предвид взаимоотношенията между лицата, техните личностни особености и
конкретното отражение на насилието в съзнанието на пострадалото лице. Като
актове на психическо насилие могат да бъдат окачествени всички действия,
които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице
и пораждат негативни за него емоции – страх, притеснение, унижение.
Актовете на психическо насилие могат да се изразяват във вербалното
насилие, в предизвикване на страх, притеснение, изолация, тревожност.
5
Посоченото поведение на ответника, квалифицирано в съответната
форма на домашно насилие, настоящият съдебен състав намира за доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. В случая
обстоятелствата относно изпратените до молителката електронни съобщения
чрез посочените социални мрежи с цитираното тяхно съдържание се
установява от въпросната декларация, подписана лично от молителката под
страх от наказателна отговорност.
Тези обстоятелства се потвърждават и от други доказателствени
източници. Такива са свидетелките показания на ангажираната от молителката
св. Т. З., която лично е видяла съобщението от 18.11.2024 г. с отправените
обиди, които цитира дословно, а за заплахите и законите от 10.11.2024 г. е
разбрала от молителката. Отчитайки възможната заинтересованост на
свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира нейните
показания като достоверни, тъй като са ясни, непротиворечиви и съответни на
останалия доказателствен материал, като пресъздават и непосредствени лични
впечатления на разпитаното лице. Не следва друго от наличието на роднинска
връзка между свидетелката и молителката, тъй като обстоятелствата, свързани
с личния живот и кореспонденция на лицето, както и отражението на
конкретни събития в психичната му сфера, могат да бъдат възприети именно
от неговия най-близък семеен кръг, в който попада и свидетелката – сестра на
пострадалата, с която живеят заедно. Последната е категорична, че обидите са
се отразили негативно на молителката, чието достойнство е било накърнено.
В подкрепа на положителния извод за осъществяване на процесните
актове на насилие са и представените от молителката писмени
доказателствени средства – сведение от 18.11.2024 г., протокол за
предупреждение от 22.11.2024 г. и прокурорско постановление от 11.02.2025 г.
по пр.пр. № 17957/2024 г. по описа на ВРП, от които се установява, че във
връзка получаваните съобщения с обиди, заплахи и закани, на 18.11.2024 г. Г.
З. е потърсила съдействие от полицейските органи, като е посетила
съответното районно управление и е подала сигнал срещу ответника.
Предприетите от молителката действия непосредствено след твърдените
актове на насилие са индикация за действителното тяхно осъществяване и
негативното им въздействие върху психическото състояние на пострадалата,
вкл. възбудения у нея страх от отправените заплахи и закани. Негативните
последици за пострадалата са логични и обясними още и с оглед предходните
извършени от ответника актове на психическо и физическо насилие спрямо
нея, установени с влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 4248/2023 г. и
гр.д. № 135/2024 г., двете по описа на ВРС.
Въпреки направените оспорвания ответникът не е ангажирал каквито и
да било доказателства, които да опровергават обстоятелствата, изложени в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, респ. да разколебават доказателствената
й стойност, потвърдена от обсъдените писмени и гласни доказателствени
средства.
Гореизложеното налага положителен извод за основателност на молбата
и необходимост от постановяване на мерки на защита по реда на ЗЗДН.
Като съобрази фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на негативно въздействие върху пострадалата
6
и евентуалните последици, както и системността на извършваните от
ответника спрямо молителката актове на домашно насилие и възпиращия
ефект, който предходните заповеди за защита са имали за срока на действието
им, съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 6 от ЗЗДН, като: се задължи ответникът да се да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрани му се да
приближава на разстояние по-малко от 100 метра нея, жилището й на адрес:
гр. Варна, ул. „Н.“ *** и местоработата й – казино „Сезам“ в хотел „Черно
море“, гр. Варна и се задължи ответникът да посещава специализирана
програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
Определените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъдат
наложени за срок от 10 месеца, който би бил максимално ефективен, за да
може да се охранят интересите на молителката и да се даде поредна
възможност на ответника да преосмисли своето поведение и да пренареди
приоритетите си. При съобразяване с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН,
предвиждаща приспадане на действието на мерките по предоставената
незабавна защита, началото на десетмесечния срок следва да съвпадне с
издаването на заповед за незабавна защита № 241 от 05.12.2024 г. по гр.д. №
14817/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
Настоящият съдебен състав намира, че така определените мерки в
максимална степен биха защитили личността на пострадалата, осигурявайки и
спокойствие и сигурност за личната нейна неприкосновеност, без
същевременно да се ограничава неоправдано ответникът. Задължаването на
последния да посещава посочената специализирана програма се налага поради
системното противоправно негово поведение, попадащо в предметния обхват
на ЗЗДН. При действието на мерките ответникът не би бил възпрепятстван да
упражнява и определения му режим на лични отношения с общото им с
молителката малолетно дете, доколкото според свидетелските показания по
делото при предходно наложените мерки предаването на детето е
осъществявано чрез неговия чичо (брат на ответника) и изпълнението на
режима е било обезпечено. Именно с цел изпълнение на този режим, съдът
намира, че исканата от молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН се явява
неподходяща – тъй като при налагането й би бил прекъснат всякакъв
(дистанционен) контакт между родителите, какъвто несъмнено е необходим
във връзка с отношенията им по повод детето.
По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, включително в частта за разноските, и вместо него да бъде
постановено решение в горния смисъл.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена
заповед за защита с посочените мерки.
По разноските:
Въззивникът не е претендирал разноски за въззивната инстанция, а на
въззиваемия такива не се следват, предвид изхода на делото.
Пред ВРС молителката е направила искане за разноски, но такива не са
сторени, вкл. липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение,
поради което и за първата инстанция разноски не следва да й се присъждат.
На основание чл. 11, ал. 2 във вр. чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 и чл. 18,
ал. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
7
извършителят на домашното насилие (въззиваема страна) следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна,
държавна такса за производството пред двете инстанции в общ размер на 37,50
лв., вкл. 25 лв. за първата инстанция и 12,50 лв. за въззивната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 633/24.02.2025 г. по гр.д. № 14817/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е отхвърлена молбата на
Г. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ ***, за защита от
домашно насилие срещу М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв.
Г., ул. „Г.В.“ ***, за следните актове: 1.) на 10.11.2024 г. в 10:43 ч., докато е
вкъщи със сина им, получава съобщение в приложението „Месинджър“:....
„Пък този женски гълъб В. те съветвам да го зарежеш докато е време
защото нощите са дълги и във тъмното стават всякакви злополуки нали
знаеш…….Търпението започна да се изчерпва и скоро ще спра да говоря и ще
действам!....ще подлудя всички мъже които си мислят, че могат да бъдат с
теб....Дотогава ще бъда зад гърбът ти постоянно!...Знаеш, че съм готов на
всичко за да те върна в правия път.“, както и 2.) на 18.11.2024 г. в 23:32 ч. от
акаунт в „Тикток“, докато е в дома си в гр. Варна, ул. „Н.“ *** със сестра си Т.
З., започва да получава съобщения от М....“Еий, няма такъв евтин и долен
боклук като теб курво.... Толкова си долна и гнусна....ти си най долният
боклук който съм срещал....евтина курва си била и такава ще си умреш“,
както и в частта за разноските, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Г., ул.
„Г.В.“ ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.
З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ ***, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Г.,
ул. „Г.В.“ ***, да приближава на по-малко от 100 (сто) метра Г. З. З. с ЕГН
**********, нейното жилище на адрес: с адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ *** и
местоработата й - казино „Сезам“ в хотел „Черно море“, гр. Варна, за срок от
десет месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита №
241 от 05.12.2024 г. по гр.д. № 14817/2024 г. по описа на Районен съд – Варна,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Г., ул.
„Г.В.“ ***, да посещава специализирана програма за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, осъществявана от Фондация „SOS – семейства в
риск“, адрес гр. Варна, ул. „Синчец“ № 21, телефон за контакт - 052/613830, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Г., ул.
„Г.В.“ ***, да заплати по сметка на Окръжен съд-Варна сумата от 37,50 лв.
(тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща дължима
8
държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции, на
основание чл. 11, ал. 2 във вр. чл. 17, ал. 2 ЗЗДН и чл. 16 и чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Г. З. З. с ЕГН
**********, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и да се
изпратят на съответните районните управления на Министерството на
вътрешните работи по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото
лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9