№ 1
гр. гр. Добрич, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500227 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ДКИ „Културен център Д.“-гр.Б. срещу решение
№260004/11.01.2021 г. по гр.д.№691/2019 г. на Балчишкия районен съд,с
което е признато за установено по отношение на въззивника,че ищецът СУ
„Св.Климент Охридски“-гр.С. притежава право на управление върху площ от
3 кв.м в недвижим имот-публична държавна собственост пред южната
граница на около 70 см вдясно от вход „В.“,находяща се в поземлен имот с
идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Б.-целият с площ от
183 488 кв.м,като въззивникът е осъден да предаде владението върху терена в
полза на СУ „Св.Климент Охридски“,както и да заплати на СУ съдебно-
деловодни разноски в размер на 400 лв.Изложени са доводи за недопустимост
на атакуваното решение като постановено по непредявен иск.Предявеният иск
бил за осъждане на ответника да предаде владението върху каса с площ от 3
кв.м,изградена на вход „В.“ в ПИ с идентификатор 02508.7.157 по
кадастралната карта на гр.Б.,представляваща дървена постройка с покрив от
старобългарски керемиди,а съдът се произнесъл по иск за предаване
владението на терен с площ от 3 кв.м.Настоява се за обезсилване на
1
решението и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявения иск.По същество решението било неправилно и
незаконосъобразно,постановено при липса на преценка на събраните по
делото доказателства.Докладът на районния съд не съответствал на
изискванията на чл.146 ал.1 от ГПК.Първоинстанционният съд извършил най-
обща преценка на писмените доказателства,но не обсъдил и кредитирал
свидетелските показания.Неправилно било прието,че ответникът по делото не
инициирал удостоверение за търпимост на процесната каса.Такова
удостоверение било представено и не било оспорено от ищцовата
страна.Същото удостоверявало,че процесната сграда е съществувала преди
31.03.2001 г. и е търпим строеж,който не подлежи на премахване.Последното
се установявало и от разпита на свидетелите З.Ш. и Р.Н..Всички сгради в
процесния ПИ били предоставени за управление на въззивника.Процесната
сграда не била отразена в кадастралната карта не защото не съществувала при
създаването на последната през 2004 г.,а защото не подлежала на заснемане
поради попадането й в изключението по Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г.
за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.Изложените обстоятелства изобщо не били обсъдени
от районния съд,което допринесло за неправилните крайни изводи.Настоява
се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените
от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение,респ. за присъждане на сторените от
въззиваемия разноски в настоящата инстанция.Сочи,че притежава право на
управление върху посочения по-горе ПИ,а процесната каса била разположена
върху същия.Със заключението по допуснатата СТЕ било констатирано,че
касата не била отразена като сграда по кадастралния план преди и към 2000
г.Предвид факта,че в правомощията на ДКИ „КЦ Д.“ били само сградите и
съоръженията по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ,то спорният терен,дори и
зает от какъвто и да е обект-преместваем или временен,попадал в обхвата на
правомощията на СУ.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
2
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
01.02.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 15.02.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 15.02.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№691/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№3472/28.08.2019 г.,уточнена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК
с молба вх.№1560/14.07.2021 г. и молба вх.№1990/18.08.2021 г. по описа на
ДОС /на листи 22 и 32 от делото на ДОС/,с която е предявен иск на основание
чл.108 от ЗС от СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С. срещу Държавен културен
институт „Културен център Д.“-гр.Б. за установяване правото на управление
на ищеца върху терен с площ от 3 кв.м,представляващ реална част от
поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Б.-
целият ПИ с площ от 183 488 кв.м /по кадастрална карта 183 491 кв.м/,която
част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с
покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота на около
70 см вдясно от вход „В.“,отбелязана върху приложена на лист 24 от делото
на ДОС скица,както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху описаната реална част от поземлен имот.
Изложено е в исковата молба,че с решение №218/07.04.2011 г. на МС на
РБ на ищеца СУ бил предоставен безвъзмездно за управление имот-публична
държавна собственост,представляващ ПИ с идентификатор 02508.7.157 по
кадастралната карта на гр.Б. с площ от 183 488 кв.м.След измервания на
място се установило,че касата на ответника /дървена конструкция с покрив от
старобългарски керемиди и с площ от 3 кв.м.,която не фигурира в съставения
АПДС №5192/20.12.2012 г./ е изградена незаконно на
3
територията,предоставена за управление на СУ.Същата не била отразена в
кадастралната карта на гр.Б..Поставянето на обекти на управляваната от СУ
територия без негово съгласие и при неспазване на законовите
изисквания,правила и норми представлявало нарушение на правата на
ищеца.С нарочно уведомително писмо от 19.03.2018 г. СУ предоставил на
ответника срок за преместване на касата извън територията на поземлен имот
с идентификатор 02508.7.157,но последното не било сторено.Формулиран е
петитум за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху
„касата“.
В писмен отговор на исковата молба,депозиран в рамките на срока по
чл.131 ал.1 от ГПК,ответникът ДКИ „Културен център Д.“-гр.Б. изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска.Искът бил
недопустим,защото ищецът СУ не разполагал с активна процесуална
легитимация да го предяви поради факта,че не бил собственик на имота,а като
държавно ведомство по смисъла на §2 от ДР на ЗДС имал само право на
управление.Надлежна страна в спора съгласно чл.31 ал.2 от ГПК била
Държавата,която следвало да се представлява от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството.Ако Държавата като собственик участвала в
производството обаче,щял да е налице правен абсурд,тъй като тя чрез единия
си процесуален субституент /първоначалния ищец/ щяла да съди и спори сама
със себе си в лицето на другия процесуален субституент-ответника,а това
било недопустимо.Искът бил недопустим и поради това,че съществувал
административен ред /чл.80 ал.1 и ал.2 от ЗДС/ за изземване чрез заповед на
областен управител на имот-държавна собственост,който се владее или държи
без основание.По същество се излага,че искът е неоснователен.Ищецът не бил
носител на вещни права върху процесния обект.С решение на МС №218/2011
г. правото на управление върху сградите и съоръженията в ПИ
02508.7.157,вкл. върху процесната сграда,било предоставено на ответника.От
АДС №5192/2012 г. било видно,че имотът се намира в Архитектурен
комплекс „Д.“-групова недвижима културна ценност с национално
значение,състоящ се от сгради,представляващи културни
ценности.Процесната каса-морски плаж „Б.-Д. юг“ със застроена площ от 3
кв.м била изградена върху ПИ 02508.7.157 през 2000 г.,а не била
поставена/изградена през периода 2011-2019 г.,когато имотът е под
управлението на СУ,за да е необходимо разрешение от ищеца за
4
изграждането й.Тя била търпим строеж по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на
ЗУТ,за което било издадено удостоверение №29/10.09.2018 г. от главния
архитект на Община-Б..При създаването на кадастралната карта на града през
2004 г. процесната каса не била отразена в картата,въпреки че била
налична,тъй като попадала в изключението на Наредба №РД-02-20-
5/15.12.2016 г. за съдържанието,създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри и не подлежала на
заснемане.Ответникът притежавал право на управление върху претендирания
обект на основание решение на МС №309/14.05.2010 г. и протокол за
предаване на имот-държавна собственост,с който всички сгради и съоръжения
в ПИ 02508.7.157 били предадени на Министерство на културата за нуждите
на ДКИ „КЦ Д.“.
Във връзка с формулирания в исковата молба петитум въззивният съд с
определение №210/22.06.2021 г. по в.гр.д.№227/2021 г. на ДОС констатира
нередовност на исковата молба,изразяваща се в противоречие между
обстоятелствената част и петитума на молбата.В обстоятелствената част са
изложени обстоятелства,че ищецът СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С. е
титуляр на право на управление върху поземлен имот-публична държавна
собственост с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на
гр.Б..Твърди се,че върху част от горния поземлен имот е разположена в
нарушение правата на ищеца върху терена постройка с дървена конструкция с
покрив от старобългарски керемиди със застроена площ от 3
кв.м,представляваща „каса“ на ответника ДКИ „Културен център Д.“-
гр.Б..Сочи се,че ищецът предоставил срок на ответника за преместване на
постройката-каса извън територията на ПИ с идентификатор
02508.7.157.Изложените доводи са за право на управление на ищеца върху
самия поземлен имот,а не върху описаната постройка-каса,за която се сочи,че
е поставена от ответника и се стопанисва от него,както и че ищецът е поискал
от ответника да я премести.Петитумът на исковата молба обаче в противовес
на изложеното в обстоятелствената част съдържа искане за осъждане на
ответника да предаде на ищеца самата „каса“-дървена постройка с площ от 3
кв.м,върху която ищецът всъщност не заявява права,а искането противно на
логиката на изложените доводи не е за предаване на терена под постройката
като част от ПИ,върху който се твърди ищецът да притежава право на
управление.Горните нередовности не са констатирани от
5
първоинстанционния съд,който не е предприел процедурата по чл.129 ал.2 от
ГПК за отстраняването им,поради което на основание чл.129 ал.4 във връзка с
чл.129 ал.2 от ГПК въззивният съд осъществи тази процедура.В изпълнение
на дадените с цитираното определение на ДОС указания ищецът СУ с молба
вх.№1560/14.07.2021 г. уточни,че претендира установяване правото му на
управление върху терен с площ от 3 кв.м,представляващ реална част от
поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Б.-
целият ПИ с площ от 183 488 кв.м,която част е разположена под каса за
продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски
керемиди пред южната граница на имота на около 70 см вдясно от вход
„В.“,отбелязана върху приложена на лист 24 от делото на ДОС скица,както и
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаната
реална част от поземлен имот.При това положение следва да се приеме,че
първоинстанционният съд е разгледал предявения иск и решението му е
допустимо.
Неоснователни са доводите на ответника по делото ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б.,че
ревандикационният иск по чл.108 от ЗС не е предявен от активно
процесуално легитимиран правен субект.По смисъла на чл.14 и чл.15 от
Закона за държавната собственост държавните ведомства и учреждения на
бюджетна издръжка,на които е предоставено от държавата право на
управление върху недвижими имоти-държавна собственост,в качеството им
на процесуални субституенти на държавата могат да предявяват искове за
защита на държавната собственост,която управляват.Така според
разпоредбата на чл.14 ал.3 от ЗДС правото на управление включва правото на
ведомствата и ЮЛ на бюджетна издръжка да владеят,ползват и поддържат от
името на държавата за своя сметка и на своя отговорност имотите-държавна
собственост.В изпълнение на горните правомощия те могат да предявят и
искове за защита на правото им на управление,респ. имат процесуална
легитимация да водят искове за защита на държавната собственост.Тъй като
искът по чл.108 от ЗС е насочен срещу друго държавно учреждение,спорът се
концентрира върху това дали ищецът и ответникът притежават право на
управление върху спорния държавен имот.В подкрепа на горното следва да се
цитират решение №126/09.10.2018 г. по гр.д.№4494/2017 г. на І г.о.,ГК на
ВКС;решение №565/28.01.2010 г. по гр.д.№2932/2008 г. на ІІ г.о.,ГК на
ВКС;решение №6/01.06.2011 г. по гр.д.№833/2009 г. на ІV г.о.,ГК на
6
ВКС;решение №193/18.12.2018 г. по к.гр.д.№1494/2018 г. на І г.о.,ГК на
ВКС;решение №60083/02.08.2021 г. по гр.д.№3632/2020 г. на І г.о.,ГК на
ВКС.С оглед изложеното като предявен от активно срещу пасивно
процесуално легитимиран правен субект искът е допустим,респ. атакуваното
първоинстанционно решение е допустимо като постановено по допустим иск.
Следва да се подчертае във връзка с възраженията по допустимостта на
иска,че съществуването на административна процедура по изземване на
държавни имоти /чл.80 от ЗДС/ не е пречка за защита правата на държавата по
исков ред.Административната процедура е една облекчена правна
възможност,като при непредприемането й от оторизирания орган
заинтересованият правен субект винаги може да търси защита на правата си
по съдебен ред.
С решение №218/07.04.2011 г. на МС на РБ /на лист 4 от делото на БРС/
поради отпаднала нужда се отнема от Министерство на културата правото на
управление върху имот-публична държавна собственост,намиращ се в
гр.Б.,общ.Б.,обл.Д.,представляващ поземлен имот с идентификатор
02508.7.157 по кадастралната карта на града с площ от 183 488 кв.м,с
изключение на намиращите се в поземления имот сгради,като описаният
поземлен имот се предоставя безвъзмездно за управление на ищеца по делото
СУ „Св.Климент Охридски“ с изключение на намиращите се в него сгради.Не
е спорно на практика по делото,че ищецът-СУ е титуляр на право на
управление върху поземлен имот с идентификатор 02508.7.157,а всички
сгради върху него са под управлението на ответника ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б..Също
така не е спорно,че процесната каса на ответника е разположена в горния
поземлен имот и не е заснета като сграда със самостоятелен идентификатор
по кадастралната карта на гр.Б.,одобрена през 2004 г. /виж скица на
процесния ПИ №15-747786/16.08.2019 г. на лист 6 от делото на БРС,в която
процесната постройка-каса със застроена площ от 3 кв.м не фигурира като
сграда,попадаща в ПИ/.В Акт за публична държавна собственост
№5192/20.12.2012 г. /на лист 15 и сл. от делото на БРС/ са изброени сградите
в ПИ 02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Б.,върху които ДКИ „КЦ Д.“-
гр.Б. има предоставено с решение на МС №309/14.05.2010 г. право на
управление-46 бр. сгради,сред които процесната каса от 3 кв.м не фигурира.
През 2018 г. ответникът ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б. се снабдява с две
7
удостоверения,издадени от главния архитект на Община-Б.,а именно
удостоверение №28/10.09.2018 г. /на лист 54 от делото на БРС/ и
удостоверение №29/10.09.2018 г. /на лист 92 от делото на БРС-приложение
№4 към заключението по СТЕ/,съгласно които всички сгради,описани в
цитирания по-горе АПДС,и процесната „Каса-Морски плаж „Б.-Д.-юг“ със ЗП
от 3 кв.м се явяват търпими строежи по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ.При подаване на заявление за издаване на удостоверение за търпимост
/на лист 93 от делото на БРС/ директорът на ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б. представя и
декларация с нотариална заверка на подписа /на лист 94 от делото на БРС/,че
процесната каса е построена преди 2000 г. без одобрени строителни
документи.
Удостоверението за търпимост на процесната каса е оспорено от ищеца
СУ като незаконосъобразно и е поискано своевременно в първото по делото
открито съдебно заседание,веднага след като с отговора на исковата молба
ответникът се е позовал на това удостоверение за търпимост,да се извърши от
съда косвен контрол за неговата законосъобразност.Такъв инцидентен
контрол е допустим в случая по смисъла на чл.17 ал.2 изр.2 от ГПК,тъй като
удостоверение №29/10.09.2018 г. за търпимост на процесната каса се
противопоставя на ищеца СУ,който не е бил участник в административното
производство по издаването му.Сочи се от СУ липса на законовите
предпоставки за издаване на удостоверението за търпимост,като се набляга,че
касата не е построена преди 2000 г.,а е изградена след 2011 г.,доколкото не
фигурира в кадастралната карта от 2004 г. и не е включена в АДС от 2012
г.Навежда се,че касата няма характер на сграда,а е преместваем обект.
По правило търпимият строеж не подлежи на премахване и на забрана за
ползване.Ако процесната каса е търпим строеж и като такъв е под
управлението на ответника ДКИ „КЦ Д.“,то ищецът СУ би следвало като
притежаващ право на управление върху терена да търпи постройката в
рамките на управлявания от него поземлен имот,като се лиши от ползването
на терена под нея.
Според разпоредбата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ,бр.82/2012
г./ строежи,изградени до 31 март 2001 г.,за които няма строителни книжа,но
са били допустими по разпоредбите,които са действали по времето,когато са
извършени,или по действащите разпоредби съгласно този закон,са търпими
8
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.С оглед
горната регламентация удостоверение за търпимост може да се издаде за
строеж.По смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ строежите са
надземни,полуподземни,подземни и подводни
сгради,постройки,пристройки,надстройки,укрепителни,възстановителни
работи,консервация,реставрация,реконструкция по смисъла на чл.74 ал.1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности,огради,мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура,благоустройствени и спортни съоръжения,както и техните
основни ремонти,реконструкции и преустройства.Дефиницията визира
недвижими вещи,които са трайно прикрепени към терена съобразно
разпоредбата на чл.110 ал.1 от ЗС.Процесната каса няма характеристика на
недвижима вещ,т.е. и на строеж.Според констатациите на вещото лице в
заключението по допуснатата от районния съд съдебно-техническа
експертиза /на листи 83 и сл. от делото на БРС/,което не е оспорено от
страните,обектът е с дървена конструкция и покрив от старобългарски
керемиди,без масивни основи и стени и не е трайно прикрепен към
терена.Касае се за дървена барака,в каквато насока са и показанията на
всички разпитани свидетели /В.Б.Р.,З.Й.Ш. и Р. Г. Н./.Горните характеристики
на обекта обосновават извода на вещото лице и на съда,че се касае за
преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ,който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в
пространството,без да губи своята индивидуализация и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение,като
поставянето или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята.Преместваемият обект по чл.56 ал.1 от ЗУТ е движима
вещ,а не недвижим имот-сграда.По тази причина той не подлежи на
кадастрално заснемане,не се нанася в кадастралната карта и не се записва в
кадастралните регистри /така §182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ-ДВ,бр.65/2003
г./.Поради горното процесната каса,дори и да е съществувала към 2000 г.,не е
била заснета нито по кадастралния план от 2000 г. ,нито по кадастралната
карта от 2004 г. /в тази насока заключението по СТЕ/.Фактът,че касата не е
строеж по смисъла на закона,е достатъчен да обоснове незаконосъобразност
на издаденото в полза на ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б. удостоверение за
9
търпимост.Обектът не е сграда и не попада сред сградите,върху които
държавата е предоставила право на управление през 2010 г. в полза на ДКИ
/не фигурира в списъка на сградите в АПДС №5192/20.12.2012 г.,изготвен въз
основа на решение на МС №309/14.05.2010 г./.При това положение е
ирелевантно кога обектът е бил поставен-преди или след 31 март 2001 г.,в
каквато насока свидетелските показания са противоречиви /според В.Р. през
2009-2010 г.,а според З.Ш. и Р.Н.-преди 2000 г.,още през 90-те години на
миналия век/.Касата не е търпим строеж и ищецът СУ не е длъжен да търпи
ограниченията от поставянето й върху поземления имот,върху който същият
има право на управление.Ответникът ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б. упражнява без
правно основание фактическата власт върху терена от 3 кв.м,зает от
процесната каса,върху който ищецът СУ има право на управление.Касата и
като преместваем обект е незаконна.Поставена е на спорния терен без
изискуемите по закон разрешение за поставяне и съответно съгласуване /така
чл.120а ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ-отм.,чл.56 ал.2 от ЗУТ/,поради което и като
такъв обект не може да ограничава правата на ищеца СУ върху терена.Искът
е основателен и подлежи на уважаване,какъвто е и крайният извод на
първоинстанционния съд.Ответникът би могъл да постави на подходящо
място въпросната каса след получаване на разрешение за поставяне по реда на
чл.56 ал.2 от ЗУТ и провеждане на процедурата по съгласуване по чл.56 ал.4
от ЗУТ във връзка с разпоредбите на Закона за културното наследство.
Въззивният съд намира,че въпреки правилността по същество на
първоинстанционното решение следва да отмени атакуваното решение и да
постанови ново такова за уважаване на иска при по-прецизна
индивидуализация на спорния терен,като скица-приложение №5 към
заключението по допуснатата СТЕ на лист 99 от делото на БРС следва да
стане неразделна част от решението.
Поради уважаване на иска право на разноски за двете инстанции на
основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищецът по делото СУ,който изрично е
претендирал присъждането на такива.Ответникът ДКИ „КЦ Д.“ няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат.Ищецът СУ е сторил
разноски в първата инстанция в размер на 50 лв държавна такса за водене на
делото и 350 лв възнаграждение за вещо лице по СТЕ-общо 400 лв,които
следва да се присъдят.Във въззивната инстанция ищецът и въззиваем СУ не е
сторил разноски-липсват доказателства за такива,поради което не следва да
10
му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260004/11.01.2021 г. по гр.д.№691/2019 г. на
Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавен културен
институт „Културен център Д.“-гр.Б. с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Б.,местност „Д.“,че Софийски университет „Свети Климент
Охридски“-гр.С. с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Ц.О.“ №** е титуляр на право на управление върху терен с площ от
3 кв.м /по изчисления на вещото лице по СТЕ с площ от 2,87
кв.м/,представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор
02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Б.,общ.Б.,обл.Д.-целият ПИ с площ
от 183 491 кв.м,която част е разположена под каса за продажба на билети с
дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната
граница на имота на около 70 см вдясно от вход „В.“ и е очертана като
правоъгълник с черни плътни линии по т.1,2 и 3 върху скица-приложение №5
към заключението по допуснатата от Балчишки районен съд съдебно-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА Държавен културен институт „Културен център Д.“-гр.Б. с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.,местност „Д.“ да предаде
на Софийски университет „Свети Климент Охридски“-гр.С. с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Ц.О.“ №** владението върху
гореописаната реална част от поземлен имот,а именно терен с площ от 3 кв.м
/по изчисления на вещото лице по СТЕ с площ от 2,87 кв.м/,представляващ
реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната
карта на гр.Б.,общ.Б.,обл.Д.-целият ПИ с площ от 183 491 кв.м,която част е
разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с
покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота на около
70 см вдясно от вход „В.“ и е очертана като правоъгълник с черни плътни
линии по т.1,2 и 3 върху скица-приложение №5 към заключението по
11
допуснатата от Балчишки районен съд съдебно-техническа експертиза.
Скица-приложение №5 към заключението по допуснатата от Балчишки
районен съд съдебно-техническа експертиза е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Държавен културен институт „Културен център Д.“-гр.Б. с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.,местност „Д.“ да заплати
на Софийски университет „Свети Климент Охридски“-гр.С. с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Ц.О.“ №** сторени в първата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12